Доц. д-р Александър Йорданов: Пътят към мира преминава през победата във войната. Мирът означава свят без Путин

Истината е, че едва днес, на осмата година от войната, демократичният свят реши да действа по-категорично. Но това е трагично закъснение, смята Йорданов

Евродепутатът Александър Йорданов
Евродепутатът Александър Йорданов Източник: Личен архив на Александър Йорданов

Евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ-СДС Александър Йорданов, специално за Zonanews

 

Г-н  Йорданов, войната на Руската федерация срещу Украйна, която в Кремъл наричат „специална военнна операция”, продължава. Можеше ли тя да бъде избягната? 
Всяка война може да бъде избягната, ако за политиците e най-важен човешкият живот. И ако те можеха да вземат своевременно отговорни решения, да действат превантивно, а не да подтичват след събитията.

 

Днес Русия води война срещу Украйна, но у нас рядко се говори, че това практически е трета фаза на войната, която кремълския режим започна срещу тази страна в края на февруари 2014 г.

Евродепутатът Ал. Йорданов подкрепя Украйна
Евродепутатът Ал. Йорданов подкрепя Украйна Източник: Личен архив на Ал. Йорданов

Тогава руски военни части нахлуха на територията на Украйна и превзеха парламента на Автономната република Крим. След това последва бърза окупация и още по-бързо организиран фалшив референдум, който бе проведен под дулата на руските автомати.

 

Незаконно, в нарушение на международното право, Крим бе присъединен към Русия. Това бе престъпление и от този момент на всички политици би трябвало да им стане ясно, че президентът на Русия е военнопрестъпник.

 

Едва днес, осем години по-късно, американския Конгрес с гласуване потвърди тази истина. Но междувременно, през всичките тези осем години, западни политици общуваха приятелски с военнопрестъпника, другаруваха си с него. В очите на нормалните хора по света това бе тяхно морално падение. 


Днешната голяма война можеше да бъде избягната, ако още през 2014-2015 г. САЩ и ЕС, бяха наложили веднага тотални санкции на държавата агресор, каквито едва сега се въвеждат.

 

Ако бяха свели до минимум отношенията си във всички сфери с Русия и ако се бяха подготвили за налагане на пълно ембарго на вноса на енергийни продукти от тази страна. Но истината е, че едва днес, на осмата година от войната, демократичният свят реши да действа по-категорично.

 

Но това е трагично закъснение, което междувременно коства живота на хиляди мирни украински граждани. Още през 2014 г. Владимир Путин и неговият режим трябваше да бъдат изолирани политически, икономически и финансово.

 

И същевременно трябваше веднага да започне превъоръжаване на украинската армия с модерно оръжие. Вместо това се избра друга стратегия – на мекушави санкции и на дипломация. Това бе добре дошло за военнопрестъпника и неговите планове.

 

А някои европейски държави дори продължиха да снабдяват Русия с модерно оръжие, което намирам за съучастие в престъплението. Не би трябвало също така да забравяме, че през 2014 г., т.е. в началото на войната, руският президент нагло лъжеше, че окупацията на Крим не е военна агресия.

 

Но аз се учудвам на наивността на мнозина западни политици, които и почти до вчера избягваха да говорят за война. Те използваха кухия израз „конфликт в Украйна” и полегнаха на меката възглавница за „мирно решение на конфликта”. Подцени се историческата истина, че мир има само след приключване на войната. А през 2014 г. тя едва започваше. 


Споменахте, че днес се намираме в третата фаза на войната. Коя бе втората? 
Втората фаза обхваща периода от окупацията на Крим до 24 февруари тази година. През нея Кремъл успя да въоръжи с модерно оръжие проруските сепаратисти в Донецка и Луганска област на Украйна, да ги обучи и подготви за решителната фаза на войната.

 

И отново липсваше твърда международна реакция. Разчиташе се главно на дипломацията, на преговори и на добрата воля за спазване на Минските споразумения. Всичко това окуражи Путин. Забрави се истината, че авторатарните лидери много обичат да бъдат политически ухажвани, да водят "диалог" и дълги телефонни разговори.

 

Това повишава самочувствието им. Те започват да се чувстват важни фигури, каквито в действителност не са. Всъщност западните лидери попаднаха в капана на Путин. Те започнаха да флиртуват с него и да го ухажват под предлог, че търсят "път към мира".

 

Зад гърба им той им се присмиваше и се подготвяше за третата и решителна фаза на войната. За него дипломацията бе само игра. А събеседниците му забравиха, че дипломацията може да бъде сила едва след победата във войната. Първо трябва да се спечели войната, а след това да се водят преговори.

 

Нима по време на Втората световна война лидерите на САЩ и Великобритания са водили преговори с Хитлер, Мусолини и японския император? Забравихме ли, че дипломацията тогава се случи след като бе ясен победителят във войната.

 

На конференциите след нея не участваха политици от победената Германия. За военнопрестъпниците имаше само Нюрнбергски процес. И дано днес в Хага знаят историята.  


Европейският съюз и САЩ осъдиха остро сегашната военна агресия на Русия. Европейският парламент прие категорични резолюции. Въведоха се строги санкции. Предстои да се въведат и нови. Това не са ли правилни действия? 
Правилни са, но са фатално закъснели. Ако бяхме действали твърдо и решително през 2014-2015 г. може би днес война нямаше да има.

 

А и със сигурност Путин нямаше да е вече президент. Защото избраният „дипломатически подход” в началото на войната, колебанията при налагането на санкции и неоправданото с нищо общуване с Путин, само укрепиха самочувствието му на "световен лидер".

 

И днес той не само продължава войната, но и поставя условия на демократичния свят, чертае нова геополитическа стратегия, заплашва Европейския съюз, настоява на Русия да се предостави "зона на влияние", да и се признаят завоюваните територии в Украйна.

 

Това е хитлеризъм и сталинизъм в наши дни. И отново ще повторя: санкциите спрямо авторитарни и диктаторски режими трябва да се налагат превантивно, т.е. преди безумието напълно да завледее лидерите им.  


Какъв е пътят към мира в настоящата ситуация. Какво още трябва да се направи, за да спре войната?  
Мирът днес е възможен само без Путин. Ако той продължи да бъде на власт ще има и нови войни.

 

А и нека не забравяме проверената от историята истина, че мирът настъпва само след победа във войната. Така бе и след Първата, и след Втората световна война. Впрочем тези две световни войни се предхождаха от малки локални войни.

 

Когато Втората световна война е в разгара си никой демократичен политик не е водил преговори с Хитлер, не го е посещавал в Берлин, не си е бъбрил с него по телефона, както това днес за съжаление прави Еманюел Макрон - президентът на Франция. За съжаление някои западни лидери продължават да разговарят с Путин.

 

А тоталното изолиране на режима на Путин, както и на самия Путин,  тоталното ембарго на Русия, прекъсването на отношенията с тази държава, както и предоставяне на военна помощ за украинската държава, са действията, които ще доведат до поражението на Кремъл. 


Но няма ли опасност при евентуална намеса на НАТО във военните действия да се стигне до трета световна война. А може би и с използването на ядрено оръжие. 
Това, че НАТО няма да участва във военни действия не означава, че Путин ще стане по-малко престъпник или пък лудостта му ще бъде излекувана. Нека не забравяме, че победата във Втората световна война дойде след масирана военна и продоволствена подкрепа на САЩ за нападната страна, както и след откриване на втори фронт в Европа.

 

Би било позорно, ако европейски или американски политици седнат на една маса за преговори с Путин или го поканят да говори за мира от трибуната на Европейския парламент.

 

Впрочем отдавна европейските държави в знак на солидарност с Украйна, трябваше да изгонят руските посланици, както и да отзоват своите посланици от Москва. Защото в понятието „дипломатически отношения” се съдържа разбирането за "приятелски отношения".

 

Нима днес трябва да поддържаме приятелски отношения с Кремъл? Що се отнася до заплахата с ядрена война, то тя няма да изчезне, колкото и да правим мили очи Путин. Но ядрена война няма да има. Защото всеки диктатор, колкото и да е безумен, има сърце на плъх. Путин не прави изключение. 


Трябва ли Украйна да се съгласи на териториални отстъпки, за да бъде спряна войната?
Украйна не трябва по никакъв начин да се съгласява на отстъпки пред режима на Путин. Това би било предателство спрямо украинския народ, Европейския съюз, демокрацията и международното право. 


Трябва ли Украйна да бъде приета в ЕС?
Рано или късно Украйна ще бъде член на европейското семейство.Тя всеки ден доказва, че е истинска европейска страна. Нейното споразумение за асоцииране влезе в сила на 1 септември 2017 г.

 

Още миналата година, т.е. преди да започне последната фаза на войната, тя трябваше да получи статут на кандидат за членство в ЕС. Но европейските лидери не се оказаха на висотата на историческия момент. А се искаше много малко.

 

Просто обективно да признаят сериозните усилия, които Украйна положи в реформите и изпълнението на Копенхагенските критерии в периода след Революцията на достойнството на Евромайдана. За съжаление това не се направи и то даде кураж на Путин да действа още по-агресивно.

 

В Кремъл разбраха, че много често думите, които прознасят европейските лидери не са последвани от категорични дела. Оказа се, че европейските лидери предпочитат литературните метафори. Защото какво означава изразът  "перспектива за членство"?

 

Ако Украйна бе получила през миналана година статут на кандидат за членство, аз съм сигурен, че  Путин не би предприел днешната военна инвазия. Защото щяхме да имаме много по-ясно основание да тълкуваме това негово действие като нападение срещу ЕС.

 

Добрата новина е, че Украйна подаде молба за членство в ЕС. Но трябва да е пределно ясно, че мир ще има само, когато Владимир Путин не е вече президент на Русия. Мирът е възможен след победата във войната. Мирът означава свят без Путин.

Доц. д-р Александър Йорданов е член на Европейския парламент от Парламентарната група на ЕНП, член на Комисията по външни работи. Бил е председател на парламента на Р България в периода 1992-1994 г. В периода 1998-2005 г. е посланик на Р България в Полша, Литва, Латвия, Естония и в Р Северна Македония. Автор е на книги с политически анализи, включително и на излязлата през 2020 г. книга "Украински записки". 2013-2018”. 

Още от "Интервю"

Нямам намерение да предлагам нов кандидат за министър на външните работи, каза служебният премиер Димитър Главчев

Служебният премиер Димитър Главчев коментира и предложението за смяна на министъра на земеделието, като посочи, че самият Кирил Вътев е предпочел да напусне

Прочетете повече прочетете повече

В интервю за германски медии Зеленски критикува липсата на доставки на оръжия от Запада

Според интервюто за "Велт", "Политико", "Бизнес инсайдър" и Онет той също така е дал да се разбере, че продължава да се надява на германските крилати ракети с голям обсег "Таурус"

Прочетете повече прочетете повече

Последни новини

Най-четени