Доц. Християн Атанасов: През Възраждането българските търговци стигат до Ню Йорк и Индия (ВИДЕО)

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" представя изложбата си "Търговията в Османската империя (XVII–XIX век)", предаде БГНЕС. В централното фоайе на библиотеката е разположена експозицията, която се състои от 19 табла, които са разпределени тематично и предоставят възможност на посетителите да се запознаят с правната рамка, в която развиват своята дейност търговците в Османската империя. Представена е също и търговската активност – занаятите, пазарите, чаршиите и панаирите.

"Опитали сме се да обхванем цялото документално богатство, което съхраняваме тук в Националната библиотека. Изложбата е подготвена от множество специалисти", каза пред БГНЕС главният архивист в отдел Ориенталски сбирки към Националната библиотека доц. Християн Атанасов.

Акцент е поставен върху търговските фамилии и сдружения, оформили икономическия и културен елит през Възраждането. "Фамилиите Робеви от Охрид, Полиеви, Тъпчелещови успяват да разгърнат своята търговска дейност не само на Балканите, но и в Западна Европа. Те започват да отварят търговски кантори, даже има данни, че стигат и до Ню Йорк. Това е западното направление на търговията, в която участват българите. Има и българи, които се включват в търговия на изток. Те участват в търговски обмен с Персия, Афганистан, даже стигат до Пакистан и Индия", заяви доц. Атанасов.

Това че сме били част от една многонационална империя също донякъде е подпомагала дейността на нашите търговци. "Българите сме били доста добре позиционирани. Ние сме близо до Цариград, което е огромен консуматор. Голяма част от замогването на българските градчета, българските търговци и търговски сдружения е следствие на това, че сме част от гигантския имперски пазар", подчерта доц. Атанасов.

В изложбата е отделено внимание на външната търговия – мита, спогодби и обмен с Европа и Изтока. Разгледано е развитието на инфраструктурата – железници и пристанища, както и значението на образованието за търговията. Представени са архивни документи – кондики, берати, карти, снимки и печатни издания, които разкриват различни страни на търговския живот в българските земи в рамките на Османската империя.

А кои са били най-важните стоки, с които българите са търгували. "От България са се изнасяли суровини, готова продукция, платове и други. Подбалканските занаятчийски центрове, като Карлово, Сопот, са произвеждали непрекъснато занаятчийска продукция, която се е продавала много добре на пазарите в Истанбул и в Мала Азия", разказа доц. Християн Атанасов.