Интервю на Живка Кехайова
Предизборната кампания на практика вече е факт, ако изобщо е спирала. Защо тогава посланията се отличават с такава неадекватност. Към кого са насочени?
Нагласата и на политическите партии, и на експертите е, че твърдите ядра ще решат тези избори. Следователно посланията са по-радикални, по-малко фактически, повече емоционални - като за пред агитки. Партиите ще разчитат на своите крайни ултраси. Няма да се опитват чрез логически аргументи да търсят разширяване на влиянието си в по-широки периферии.
Това ще бъде кампанията. Сблъсък основно за "Газпром" - да преговаряме, или не и всичко, което се допира до тази тема като отношение към войната в Украйна, оръжейните доставки... В последните 2-3 седмици говоренето ще се изостри. Ще се появят отново остарели вече и изконсумирани медийни скандали като кюлчета и парапети - всякакви подобни.
Въпросът обаче е, че в това противоборство е и президентът Радев с неговото служебно правителство. А той не е показал ясно дали ще има фаворит и коя политическа сила ще му е фаворит този път. Ясно е само, че този път няма да е "Продължаваме промяната".
И акумулирането на обществено напрежение по тази тема е дали Радев ще го прелее към някоя от политическите партии. Ясно е благосклонното му отношение към три политически партии - тази на Янев, ИТН и "Възраждане", но ясно не е афиширал подкрепата си.
Да не забравяме, че беше кандидат за президент, подкрепен от ИТН - Слави Трифонов дори не издигна свой кандидат. "Възраждане" го подкрепиха на втори тур. За БСП е ясно.
Какво вижда избирателят в момента, опитвайки се да се ориентира?
Вижда две страни, които се карат - бившите управляващи и настоящото правителство на президента. ГЕРБ остават малко настрани от тази тема. От една страна това е лошо, защото нашият избирател обикновено вижда най-ясно двете страни в скандала и търси да се припознае коя от тях е неговата. В родната ни политика обикновено има място само за двама основни играчи, които са в сблъсък, а кои са другите няма голямо значение.
От друга страна - темата на "битката" между двете страни сега е достатъчно изнервяща и влудяваща. Все едно са от две различни галактики, твърдят диаметрално противоположни неща и всеки започва да се съмнява каква е всъщност фактологическата ситуация, за да вземе адекватно решение. Темата и средата са направо отровни.
И може да се окаже, че за ГЕРБ, а и за други, е по-добре да не се нагърбават със сериозно влизане в тази битка, която не е тяхна - нито са сегашните, нито са бившите управляващи в момента. Те са сегашната опозиция.
Вижда се на моменти, че ту ПП, ту ДБ се опитват да мобилизират протестърски вот и хъс, сякаш не разбират, че ако изобщо има такъв, той е пренасочен в съвършено друга посока. Що за тактика е това?
Абсолютно вярно - в момента много трудно може да се генерира протестен вот. "Продължаваме промяната" се надяват на висока избирателна активност, защото те нямат твърдо партийно ядро и се мъчат някак да провокират такава. Твърдото ядро в тяхното "обединение" е на ДБ с нейните около 350 000 в годините.
Проблемът е, че при това паралелно явяване не в коалиция, ПП или ще потопят напълно ДБ, или те самите ще се потопят. Тези твърди гласове, за да влязат и двете партии в НС, ще трябва да се разделят. Едните да вземат максимум 200 000, другите - 150-160 000. Въпросът е каква работа им върши това.
Ако смятат в острото противопоставяне да акумулират допълнителни гласове - това няма да стане. Не могат да разчитат и на никакъв вот от чужбина. На последните избори от 8 мандата, разпределени от чужбина - 6 мандата са за ДПС, 1 за ИТН и 1 за "Възраждане". Няма ги на практика във вота от чужбина - нито едните, нито другите.
Колко ще загубят ПП в сравнение с предишните избори?
Битката с президента означава, че 250 000 гласа, насочени лично от Радев към тях на предишните избори с ясното посочване: "Това са моите хора", вече няма да бъдат за тях. Трябва да са наясно, че това са гласове на Радев, не на ПП.
Радев е лидерът в рамките на този електорат и него този електорат го гледа и слуша. Като гледам говорителите му, при конфронтация, винаги подкрепят ИТН, но дали гласоподавателите ще разберат такава индиректна подкрепа, не знам.
Интересно е къде ще отидат тези 250 000 на 2 октомври. Ще излезе ли ясно да каже президента като на предишните избори - тези са моите, или няма да излезе? Ако не го направи, тези гласове ще се разсеят между т.н. прокремълски формации - БСП, ИТН, "Възраждане", Янев и др., и нищо голямо няма да се произведе.
"Възраждане" имаха 170 000 на предишните избори. Ако им се добавят още 100 000 от тези разсеяни гласове - разочаровани от ПП, ще си стигнат тавана - той, според мен е толкова: 270-280 000 електорат. БСП паднаха много на предишните избори. 100 000 от президентските да им дойдат - най-много да се върнат към предходната си нормалност от 270-300 000 гласа.
И евентуално или Янев, или ИТН да вземат останалите, за да влезе някой от тях в парламента, а в идеалния случай и двете. Тогава Радев ще може да разчита на блок от 3 партии в бъдещия парламент, което си е стратегия. Радев би искал да има парламентарен блок. Плюс евентуално БСП, въпреки публичните уж крамоли - буря в чаша вода.
Защото Корнелия Нинова докато приказваше за хората: "Хората, хората, хората...", се оказа, че има предвид съвсем конкретни хора, които е трудоустроила на различни постове. Сега същите ги освободили от работа и това е драмата.
Как ще се отрази тази ситуация на ГЕРБ?
Липсата на Рашков като вътрешен министър определено ще се усети. Репресии няма да има и е възможно и ГЕРБ, и ДПС да получат повече гласове, отколкото на предходните избори и да се доближат до резултатите си от април, миналата година, когато ГЕРБ имаха около 850 000 гласа.
Постижимо е за тях и се готвят отдавна за това. И ГЕРБ, и ДПС са партии с много широки социални бази. Те не са кухи конструкции, а организации на хора, свързващи целите и живота си с тях.
Сега ДАНС поиска да бъдат сменени и IT специалистите, обслужвали машините на предишните избори...
Ами съвсем логично. Не може книжните бюлетини да се печатат в БНБ при сигурност като на ценни книжа и да бъдат охраняване от жандармерия, а задължителните в момента машини за гласуване, да са в частен склад и обслужвани от хора, за чиито свъзаности избирателят не знае нищо, или пък знае, но няма представа има ли и какъв е контролът над тях.
Разбира се, че машините ще бъдат премахнати както стана в целия нормален свят, но след като още действат у нас, то сигурността около тях трябва да е абсолютно безкомпромисна и прозрачна.
Ако парламентът изглежда по описания от мен начин, може да се окаже, че стратегия на президента да има свои три партии, ще е печеливша, защото ще бъде много вероятно именно някоя от тези 3, или дори една от тях, да се окаже незаобиколим фактор при формиране на мнозинство. Т.е. ще има лост за влияние и в следващия парламент.
Може ли да се противодейства на такъв сценарий?
Да се противодейства на това е възможно само с формиране на противостоящ сериозен блок. Но трябва да е ясно, че бляновете на ПП и ДБ за самостоятелно управление, са само блянове. И плюс само БСП - пак са блянове. Това са неща само в техните глави. В това НС те изобщо няма да имат комфорта, който имаха в миналото. Ще са много по-слабо представени. За ПП ще гласуват съвсем различни хора от тези, които гласуваха на миналите избори. Вярно, тогава измъкнаха и почти 200 000 гласа от ДБ, които паднаха от 350 000 на 150 000, но дали ще е пак така?
Отсега е рано да кажем как и за какво правителство, от кои партии ще се разговаря. Възможно ще бъде чак, когато видим кой колко мандата е взел. При ниска избирателна активност, можем да се окажем и с 8 партии в парламента. Ако активността на изборите е пак около 3 млн. души, най-вероятно е НС да е с 6-7 партии, но при вариране на активността между 3 и 8 всичко е възможно. Зависи и накъде ще разпръсне популярността си Радев, колко ще дръпнат извънпарламентарните и т.н.
Какво би се случило с политически проект като "Продължаваме промяната" при катастрофа на тези избори? Те сякаш не осъзнават вероятността и за такава възможност, а тя изглежда доста висока. Не я осъзнават разни фенове. Голяма част от лидерите им, според мен я осъзнават, но просто поддържат досегашния тип говорене за да мотивират, да не обезверят потенциалния електорат, който се надяват да гласува за тях като за първа политическа сила.
Какво ще се случи знаем - видяхме и до тук множество такива проекти без социална база, без структура по места. Ако на тези избори резултатът бъде доста по-нисък от очаквания, ще се свие и най-много до 4 години практически ще изчезне от политическото пространство като НДСВ, РЗС, Атака, Барековата партия и доста други.
Ако ПП си мислят, че имат някаква база, при това сериозна, в българското общество, значи много се лъжат. Дори Слави Трифонов е много по-вкоренен в това общество от тях. Митът за харвардските момчета доста се разби за едни 7-8 месеца с тяхна помощ, разбира се.
Противниците им използваха старите познати методи - окарикатуряване и осмиване (Кирчо, Кокорчо, Лъжко и т.н.), но забележете, че същите тези методи отнеха 3-4 години, много години, за да стане Иван Костов "Гаргамел". За около 2 години царят стана "мошеник и хазартаджия". За да се ерозира популярността на Борисов отне най-много години - поне 6-7.
Всички изброени си имат своята харизма - харесва ни, или не, а Кирил Петков и Асен Василев и харизма нямат. Те просто се появиха от някъде, настаниха ги някъде и твърдо не са от типа политици, които българинът харесва. Независимо, че има смяна в поколенията, в начина на живот - има културни модели в тази страна, които са устойчиви.
По-устойчиви са от 30-те години демокрация, по-устойчиви от 45-те комунистически преди тях, по-устойчиви дори от 5-те турски века. Те се коренят в православната ни култура и византийския модел, действал върху нас повече от 1 000 години. Културният отпечатък на Източната Римска империя върху нашия регион е огромен като формиращ цивилизационни ценности.
Затова и да изкараш две момчета, да ги представиш като харвардски възпитаници и да ги наложиш тук, дългосрочно няма как да сработи. Няма да сработи и в Гърция, нито пък в Сърбия - да не изброявам целия регион. Може да е само краткосрочна мода и прищявка, след което обществото се връща веднага към устойчивите си модели.
Примерно, Корнелия Нинова никога не може да спечели срещу Радев. Тя е жена-политик, той - български генерал. Звучи сексистки, но това е положението. Само Мутафчийски беше шанс да се събори Радев, защото в модела ни само докторът стои над генерала. Та, ако не беше генералът, харвардчетата нямаше да имат шанс. Сега, ако наистина ги остави - ще видим модела.