Експертът Роман Свитан: Западът трябва да удари с ракети Tomahawk по руските заводи за дронове в Елабуга и Ижевск

Военният експерт, полковник от запаса Роман Свитан, коментира военната и политическата реакция на НАТО и западните страни на инцидентите с руски безпилотни самолети, които нахлуха в Полша и Румъния.

"Това беше провокация "инвазия", т.е. имаше истинско нахлуване без продължение, едностранна операция. Задачата на тази операция на РФ беше да се проучи алгоритъмът на противодействие на противника: кой и от коя страна е вдигнал самолета, какви табла са вдигнати, какви повиквателни знаци са използвани, какъв е алгоритъмът на действие на авиацията и ПВО, какво е разположението на зенитно-ракетните комплекси, използването на въздушни локатори, радиотехнически войски и т.н. Това е чисто приложно военно значение. С други думи, това беше бойно разузнаване", подчертава той в интервю за сайта Главред.

Експертът припомни и други руски провокации срещу балтийските държави, по-специално навлизането на руски Ми-8 във въздушното пространство на Естония. "Като цяло руските провокации започнаха по-рано - с навлизането на руския Ми-8 във въздушното пространство на Естония, което се случи преди навлизането на 19 безпилотни самолета в Полша и на един в Румъния. Това е поредица от действия, които руснаците предприеха преди и по време на руско-беларуското учение "Запад-2025" в Беларус. Анализаторите предупредиха за възможността от руски провокации по време на ученията, което се случи. Трудно е да се анализира реакцията на НАТО или Европа на действията на Русия, тъй като нямаше реакция и няма какво да се анализира", заявява той.

"Адекватен отговор на навлизането на руски безпилотни самолети в полското въздушно пространство би било унищожаването поне на производствените площадки на тези самолети. Няколко десетки "Томахоук"-а трябваше да летят към Алабуга и Ижевск (в двата града се произвеждат руските дронове-камикадзе – аналог на Shahed-136, бел. ред). Но това не беше направено. Всичко се свеждаше до това да се обадят на руския посланик, да кажат "ай-ай-ай", да издадат заявят протестна нота и това беше всичко. Обикновено така се реагира на гранични инциденти, но тук ставаше дума за провокация с цел "нахлуване". В края на краищата участваха не само един Ми-8, не само един дрон, а почти две дузини безпилотни летателни апарати навлязоха на територията на страна от НАТО и по тях беше използвано оръжие. А използването на оръжия е важен момент, защото означава, че подобни действия са били възприети като нахлуване", отбеляза той.

И добавя:
"Липсата на отговор на руското нахлуване в полското въздушно пространство показва, че в момента НАТО не е готова да посрещне предизвикателствата. Така че Русия не е намерила червената линия, което означава, че ще продължи да я търси. Следващият път ще използва бойни дронове или крилати ракети. Между другото, през 2022 г. една крилата ракета Х-55 падна в Полша. Така че по-нататък Русия ще изстрелва срещу тях или крилати ракети (примамки) като Х-55, или бойни дронове. Страните от НАТО трябва да се подготвят да улавят на своя територия руските средства за поразяване с далечен обсег на действие, тъй като не искат да реагират и да покажат червената линия, която не бива да бъде пресичана от руските военни", коментира полк. Свитан.

На въпрос защо НАТО реагира толкова вяло или по-скоро изобщо не реагира на провокациите, след като е имало достатъчно време, военният експерт заявява:
"Решенията на страните от НАТО всъщност се вземат в един център - Пентагона. И Пентагонът реши... да изпрати свои наблюдатели на руско-беларуските учения, да се спасят взаимно, да се прегърнат и да се опитат да решат въпроса, без да го повдигат. Естествено, в такава парадигма никакъв удар по Елабуга и Ижевск просто не можеше да се случи. Докато Тръмп не смени хората в администрацията си, ще виждаме такава - никаква - реакция на всичко, която е невъзможно да се анализира, защото такава няма".

Роман Свитан описва и другите действия, които е трябвало да предприеме Западът:
"Като минимум трябваше да се разположат определени сили по граничната линия и в основните направления, в които биха били възможни по-нататъшни провокации от страна на Руската федерация. Това беше направено само от поляците с известно подсилване: французите и германците помогнаха малко, но всичко това е недостатъчно. Също така в отговор страните от НАТО трябваше да прекратят всички контакти с Русия - от дипломатически (дори Полша все още не е прекратила дипломатическите си контакти с Русия) до икономически. С други думи, беше необходимо пълно прекъсване на отношенията със страната агресор. А след провокацията "нахлуване" Русия вече може да се счита за страна агресор по отношение на страните от НАТО, защото агресията срещу една страна от Алианса означава агресия срещу целия НАТО".

"Това обаче не е направено. Трябваше да видим цял набор от действия - дипломатически и военни. Както вече споменах, членовете на НАТО трябваше да нанесат удари по производствените мощности на тези безпилотни самолети. Ако руските крилати ракети трябваше скоро да навлязат във въздушното пространство на НАТО, трябваше да бъдат ударени пусковите установки, складовете, където се съхраняват тези ракети, и производствените съоръжения. По принцип всички най-интересни неща се намират в Москва и Московския регион. Да не говорим за ударите по центровете за вземане на решения", разяснява полк. Роман Свитан.

На въпрос докъде се простира "червената линия" на НАТО и след какви руски действия Алиансът ще даде адекватен отговор, военният експерт коментира:
"Мисля, че червената линия би била руски удар, който причинява реални щети на военен обект на територията на страна от НАТО, или руски удар, при който загиват голям брой цивилни в страна от Алианса. Грубо казано, червената линия би била или удар с "Искандер" по железопътна гара или търговски център с десетки жертви, или удар по военно съоръжение с детонация и други сериозни последици. След такъв руски удар е малко вероятно НАТО да предприеме ответни действия. Норвегия, Финландия, Швеция, Естония, Литва, Латвия, Полша, Румъния и България наистина биха могли да попаднат под този руски удар. Това са страните, които биха могли да бъдат засегнати от руските провокации. Малко вероятно е обаче да бъдат засегнати Унгария и Словакия".

Цялото интервю може да прочетете тук.