Евгени Иванов, ВСС: Желанието да бъде елиминиран главният прокурор е неистово

Г-н Иванов, какво мислите за законодателното предложение главният прокурор да се назначава, освобождава и временно отстранява с 13 гласа във Висшия съдебен съвет (ВСС), а не със 17, както е сега?

Предложението е интересно и нищо повече. В никакъв случай не бих го определил като добро, защото кратката ретроспекция на идеите, които се въртят в общественото пространство относно главния прокурор, показва, че стават все по-странни, все по екзотични и дори бих ги нарекъл абсурдни. И най-вече според мен са неработещи. Те не кореспондират с нашата нормативна уредба, с правните ни традиции и законодателната логика. Ако тези предложения видят бял свят, с интерес ще очаквам оценката на Конституционния съд.

Не знам какво налага главният прокурор, който е един от тримата големи, да получи такова специално отношение. И кому е необходимо той да бъде едва ли не приравнен на редови прокурор? Ако толкова лесно главният прокурор бъде отстраняван от длъжност и ако това бъде сторено на два пъти, той няма да "види" нищо от мандата си, защото просто няма да има възможност да изпълнява задълженията си, а оттам и програмата, заради която е избран.

Шефовете на ВКС и ВАС също ще бъдат избирани с 13 гласа, но с двойно мнозинство от съдиите.

Идеята за двойното мнозинство е още по-странна. Според мен не е добра, не е работеща и не виждам логика за нейното реализиране. В случая много уместен е въпросът каква е представителността и легитимността на предложението за тези законодателни изменения. Те бяха предложени от министъра на правосъдието в последните дни от предсрочно прекратения мандат на правителството, в което тя (Надежда Йорданова) беше министър.

Сега пък тези "идеи" се доразвиват от служебен министър на правосъдието без никаква яснота за възможна парламентарна подкрепа за тяхното реализиране. Дори не знам как да нарека такъв законодателен подход. По същия начин така наречената "отчетност" на главния прокурор беше "пришита" в раздел "Бизнес среда" на плана за възстановяване. Това неистово желание за овладяване на прокуратурата и елиминиране на неудобния главен прокурор е "съшито с бели законодателни конци".

Одобрявате ли съдия да разследва главния прокурор?

Този странен и загадъчен механизъм, определено няма да е работещ. Как би могла да бъде гарантирана обективността в работата на разследващия главния прокурор? Как ще бъдат контролирани неговите действия, които могат да породят изключително сериозни последици? И как ще бъде мотивиран съдия да стане прокурор и да върши прокурорска дейност? Къде е гаранцията, че той ще се справи качествено? А колко обективно ще е това разследване, ако изборът на разследващ е сведен само до кандидатите от съдиите, които са заявили желание да станат прокурори, разследващи главния прокурор. В моите представи призванието на върховния съдия е друго. Той е израснал в кариерата и стигнал до най-високото професионално ниво, за да е арбитър и да правораздава.

Според авторите на предложението ще е въпрос на престиж.

Пътят към ада е постлан с добри намерения, а жадни за известност хора винаги е имало и ще има. Това е лъскава фасада, зад която не виждам гаранции за работещ механизъм, който да гарантира обективност и ефикасност, както и защита правата на магистратите, срещу които ще е насочена тази "извънредна" репресия. Дори и за главния прокурор трябва да важи презумпцията на невиновност, защото е български гражданин.

Заслужени ли са атаките срещу прокуратурата?

Атаки винаги е имало, защото мечтата на всеки политик и на всеки, който управлява държавата, е удобна прокуратура. И когато тя обективно върши своята работа, естествено, се стига до недоволство от страна на управляващите.

Защо е необходимо да е удобна прокуратурата?

За да бъде използвана като лост срещу неудобните и да се осигури възможност да се прави това, което е угодно на управляващите политици. Така те ще се чувстват комфортно. Когато има някой, който да им държи сметка защо са направили нещо неправилно и в нарушение на закона, съвсем обяснимо е да има и такава е обратната реакция. Кой политик би се чувствал удобно, ако виси над главата му такъв дамоклев меч. Ще го кажа по-образно. Когато една политическа сила или сили спечелят изборите, какво получават? Две от властите в демократичната и правова държава, както ги е формулирал Шарл дьо Монтескьо.

Това са законодателната и изпълнителната, и управляващите могат, най-просто казано, да правят каквото си искат. Да приемат каквито закони си поискат и да ги прилагат, както си поискат. И кое ще им липсва, за да имат цялата власт в държавата? Верният отговор е - съдебната власт. Защото там се съблюдават и спазват законите, и действията на магистратите са опосредени от законовите норми и разпоредби.

Точно затова, когато е необходимо, гражданите търсят защита на правата си при органите на съдебната власт. Точно затова "общият надзор за законност", по отношение на който беше сезиран Конституционният съд, е толкова важен. Точно затова съдебната система е консервативна и именно тази консервативност е най-голямата ѝ защита от домогванията на силните на деня политици. И тази консервативност е заложена в конституцията, откъдето е проектирана в цялата законодателна уредба.

Но всъщност упрекът към прокуратурата е, че мери с двоен аршин - едни ги преследва строго, а за други си затваря очите.

Няма такова нещо! Това, че на някого не му изнася нещо според неговата субективна гледна точка, не значи обективност.

Какво трябва да се реформира в прокуратурата?

Прокуратурата е най-голямата и най-многобройна структура в съдебната власт. Тук са всички прокурори, следователи и съдебни служители. Такъв орган се управлява изключително трудно. Ситуиран е в цялата страна. За да работи нормално толкова сложна машина, трябва да бъде добре менажирана и подсигурена със средства. Както знаем, тази година политиците от парламента орязаха бюджета на прокуратурата с обяснението, че по този начин се реформира.

Прокуратурата е най-динамичният, най-гъвкавият, най-реформиращ се и най-реформираният орган в съдебната власт. Колко от промените в конституцията, в Закона за съдебната власт и в НПК бяха инициирани от политиците и направени именно заради прокуратурата. Същевременно и самата прокуратура инициира и осъществява промени, с които се оптимизира, осъвременява и повишава капацитета си. Ще спомена, че в прокуратурата вече приключи реформата на районните нива, които бяха трансформирани и окрупнени.

Това беше продължителен и изключително сложен, тежък и труден процес, но пътят беше извървян и засега това е постигнато само в прокуратурата. А ефектът е повече от добър и макар че се изискват усилия от колегите, които пътуват много, защото районите им станаха по-големи, те се справят. Това, което е необходимо да се случи, е да се постигне окончателно изравняване на натовареността на прокурорите, което ще даде възможност на системата да работи по-леко, да е по-близо до гражданите и правоохранителните органи.

Но това, което най-много затруднява работата на прокурорите, е остарялата нормативна база. За нас оръдията на труда са законите, с които работим - НК и НПК. Вече 15 и повече години всеки път, когато се спомене необходимостта от реформа, сме били категорични, че това е нещото, което ни трябва. Не можем да работим със закони, които са от средата на миналия век. Светът толкова бързо се развива, престъпността винаги е на крачка пред правоохранителните органи, а с тези остарели закони крачките са дори и повече.

Колегите правят всичко възможно, за да са адекватни на ситуацията, но това им коства усилия, а някой път просто няма възможно решение, което да ти позволи да свършиш работата си. Ако законите ни са по-актуални, по-съвременни и по-гъвкави, ще бъдем и по-ефективни.

Нали имаше проект за НК?

Имаше проект, който не беше възприет положително от почти всички. Опитът беше неуспешен. Обществото е изключително чувствително към наказателната репресия, защото тя се отразява пряко върху правата на гражданите. За да бъдат създадени добри, съвременни и работещи наказателни закони, се изискват усилия и постоянство от всички, които могат да допринесат за положителен резултат, включително политиците, представителите на науката и практиците. И държавата е длъжник на обществото, защото това не се случва.

За първи път в историята си ВСС работи над мандата си. Може ли решенията му да бъдат атакувани?

След решението на Конституционния съд по тази тема не би следвало да има съмнения относно легитимността на решенията на Висшият съдебен съвет. Никога обаче не съм си представял, че мога да изпадна в подобна ситуация, че ВСС може да изпадне в такава ситуация. Това е несериозно и абсурдно. Резил на най-високо държавно ниво. Как и защо се стигна дотук? Фактът, че в нашата конституция не е предвиден ред как да се процедира при това положение, показва, че никой не е допускал, че това може да се случи. Най-малко пък народните представители от Великото народно събрание, които са приели конституцията. Не може по такъв начин да се срива авторитетът на конституционно определени органи в държавата и затова най-нормално беше Конституционният съд да изтълкува основния закон.

В крайна сметка властта винаги има две страни, така че народните представители колкото и да не се разбират в парламента, трябва да се обединят и да свършат работата си. Не е само ВСС. Инспекторатът преполови втори мандат, на който няма право. Председателят на КС за трети път отправя горещ призив към депутатите да изберат двама конституционни съдии, защото сега работят в състав от 10 души и това сериозно затруднява работата им. КЕВР и кой знае още колко държавни органи са с изтекъл мандат.

Лично аз не се чувствам добре извън мандата си, защото това най-малкото влия върху професионалното ми самочувствие. Отразява се и върху авторитета ни сред колегите, а със сигурност пречи и на нормалната работа на този колективен орган. Знам, че не е наша вината, но въпреки това авторитетът на институцията, която менажира съдебната власт, страда.

Имате ли надежда в обозримо бъдеще да бъдат избрани новите членове на ВСС от парламентарната квота?

Таях надежда за този парламент и все още я имам, че депутатите най-накрая ще си свършат работата. Реалностите обаче изглеждат по-различни. Като гледам какви са неразбориите и крамолите в Народното събрание, по-скоро си мисля, че няма да могат. При конституционните съдии дори е по-лесно, защото те се избират с обикновено мнозинство, а не с квалифицирано от 160 гласа като ВСС, но дори и този избор не се случва.

Трябва ли да се намали броят на прокурорите във ВСС?

Идеята изключително настойчиво се прокламира в последно време. И сега няма пречка в парламентарната квота да се избират представители на науката, адвокати, което се е случвало доста често през годините. Да, в сегашния състав на ВСС има един адвокат, но в предишни са били доста повече. Решението е на политиците. Но въвеждането на такъв подход императивно, записан в закона, навежда на други мисли. Защо да няма прокурори? Най-добрият поглед върху работата на прокуратурата ще дойде от човек, който е от системата или е бил в нея.

Това е един отколешен спор. Едната теза е, че ако са само професионалисти, съдебната система ще се капсулира и няма да има външен поглед, който най-малкото да даде по-обективна визия къде са грешките в работата. Когато в ръководния орган преобладават външни хора, системата ще може да се развива и да отговаря на изискванията на обществото.

Другата е, че трябва да са повече професионалистите, защото иначе управлението няма да е адекватно и ефикасно за системата и ще се създаде реална опасност от недопустими външни влияния върху нейната работа, които да я компрометират и да породят съмнение в нейната обективност и безпристрастност. Истината винаги е някъде по средата и може би затова хората, създали конституцията, са избрали този подход - 11 от парламента и 11 от професионалната квота.

Аргументът в полза на идеята да се намалят прокурорите е, за да няма натиск от главния прокурор?

По отношение на твърдението за хегемонията на главния прокурор в Прокурорската колегия категорично мога да кажа, че не е така. Това са пак твърдения, които се наслагват настойчиво през годините, за да аргументират подхода, че трябва да бъде ограничен главният прокурор. Наричат го контрол, но за мен е ограничение и подчинение, което може да се превърне в много опасно оръжие в ръцете на недобросъвестни ползватели.

Вие изразявали ли сте различно мнение от главния прокурор?

Разбира се, че съм имал различно мнение, и то по чувствителната тема, каквато е изборът на административни ръководители. Сещам се, че когато избирахме ръководител на немалка районна прокуратура, гласувах различно. Казвам, че е чувствителна тема, защото главният прокурор е ръководител само на административните ръководители, а не на всички прокурори, както твърдят някои политици. Те го твърдят, защото са пропуснали промените от 2015 и 2016 година. Тогавашният министър на правосъдието много искаше да прави промени и направи промени, а това беше една от тях. При изборите за европейските делегирани прокурори също сме били на различно мнение с главния прокурор.

Били сме на различно мнение и с предишния главен прокурор, и то също по една важна и чувствителна тема - разделянето на ВСС на две колегии. Аз като председател на асоциацията на прокурорите имах противното мнение на тогавашния главен прокурор и прокуратурата като цяло. Бях против разделянето на две колегии. Много елементарно е да се твърди, че прокурорите са раболепни и нямат собствено мнение, и да се абсолютизира обратната теза за други магистратски професии. Когато човек е убеден в правотата си и отстоява мнението си, няма значение дали е съдия, прокурор или следовател.

Бяхте начело на асоциацията на прокурорите, която навърши 25 г. Организацията задължителна ли е?

Никога не е била и твърдо вярвам, че никога няма да бъде задължителна. Членуването в Асоциацията на прокурорите в България е по убеждение. Ако човек иска да се среща със съмишленици, да се запознава с колеги от цялата страна, ако иска да споделя с някого добро или лошо, ако иска да чувства, че има до себе си приятел и може да получи защита, когато изпадне в нужда, то тогава подава едно заявление и става член на асоциацията на прокурорите в България. А ако не иска вече да е така, редът е още по опростен.

Фактът, че тази организация съществува 25 години, красноречиво показва, че тя е жизнеспособен организъм, който има право на живот. И ако наистина някъде има място, където всички колеги са равни, то е съсловната ни организация, защото там няма административни ръководители. Председателят и членовете на управителния съвет са просто хората, които са натоварени с повече задачи, дейности и отговорности. Бях председател почти седем години и половина и знам, че е така, защото така го чувствах. Използвам случая да честитя на колегите от Асоциация на прокурорите в България годишнината от създаването на нашата съсловна организация. 25 години е много време, особено в днешния динамичен свят. Четвърт век "живот" на нашата професионална организация е нещо, с което трябва да се гордеем.

Източник: "24 часа"