Интервю на Живка Кехайова с ген. Атанас Запрянов, бивш военен представител на Българската армия в Делегацията на Република България към НАТО,бивш зам.-министър на отбраната в правителството "Борисов 3"
Ген. Запрянов, какви са измеренията на руската заплаха с оглед инвазията в Украйна и предпоставките за това още от 2008 г. насам - войната с Грузия и анексията на Крим?
Ситуацията днес започна като двустранна война: руска агресия и война срещу Украйна под предлог, че Русия иска да реши въпроса с Донецката и Луганската републики, но това беше само стратегическа маскировка. Създадената групировка от войски в Крим, Източна Украйна и Беларус показваше от самото начало, че истинските цели са много по-големи и стратегически.
Подготовката за тази война бе по класическия сценарий на маскиране на подготовката за нея като стратегическо учение, с много лъжи и клетви от най-високо ниво на руското ръководство - че Русия няма да напада Украйна, че това е само учение. Стигна се дотам, че когато разузнавателните служби и специалисти, а и НАТО предупреждаваха за намерението на Русия да нападне, до последно официалните лица отричаха.
След това, започването на самата война пак мина под знака на лъжата, че това е специална операция в Донбас. Но забележете - още в началото на военните действия се видя, че те не се водят в Донецк и Луганск, а на цялата територия на Украйна. Беше ясно, че Русия не преследва ограничени, а стратегически цели.
Накрая обръщението на Путин с огромен цинизъм - идвал в Украйна като освободител, но в същото време щял да я демилитаризира, тя да капитулира, да смени правителството и т.н., дадоха пълна яснота за същността на тази война. Друг е въпросът доколко Русия разполага с ресурса да изпълни тази цел.
За тези 13 дни стана ясно, че идеята за бърза война не се реализира. Войната се затяга и все повече и повече ресурс се налага да използва Русия в Украйна. Украинската войска се оказа много по-подготвена от очакванията на Путин. В Украйна са използвали годините след окупацията на Крим да се подготвят, взели са си поуки, направили са нужното да модернизират въоръжените си сили. Очевидно този отпор, който Русия получи и от армия, и от население, не бе очакван. Резултатът е много кръвопролитни бойни действия и много малък успех за руската армия в Украйна.
Руснаците водят войната по най-мракобеснически начин, по тактиките и стратегиите на някогашния Съветски съюз (с огромни жертви, с разрушаване на граждански обекти и цивилна инфраструктура, с бомбардировки на болници, училища, жилищни квартали)? Това не са ли военни престъпления?
Русия води тази война по типичния за нея начин наистина. Имаме конвенционална война, нямаме никаква специална операция. Води войната, засягайки пряко живота на цивилни хора, с цивилни жертви. Обстрелва жилищни райони, което е престъпление срещу човечеството. Съществуват Женевски конвенции, задължаващи воюващите страни по всякакъв начин да избягват цивилни жертви и заповедите към войските трябва да са само за поразяване на военни цели и военни действия между въоръжени формирования.
Русия действа по нейния си принцип, както беше и във войната в Чечня - помним какво стана там. Как нарушава тези конвенции? Първо, като вероломно напада независима държава и после като нарушава всички принципи за право на нациите за самоопределение, за зачитане на границите им. Още по-циничното е, че Русия е гарант на границите на Украйна по Будапещенското споразумение.
Русия е длъжна да пази границите на Украйна непокътнати след отказа й от ядрено оръжие. Имаме типичното нагло поведение, познато от миналото. Това обаче е двустранното измерение. Вече имаме тактически измерения, заплашващи регионалния и световния мир - заканата да се използва ядрено оръжие е нещо много сериозно.
Спрямо Украйна, която не е ядрена държава, това е неморално нарушаване на споразумението за неразпространение на ядреното оръжие. България например, също се е присъединила към него. Неядрените държави, които са се отказали доброволно от разработване и създаване на ядрено оръжие разчитат, че ядрените държави няма да ги шантажират и в това е смисълът. Но ето, Русия не спазва и нарушава дори това принципно важно за сигурността на света споразумение.
Как трябва да се промени стратегията на НАТО, за да изпълни функциите си на отбранителен съюз. Какво трябва да направи България, за да изпълни статута си на натовски член до пълноценни нива?
НАТО за пореден път доказа, дори в тази ситуация, че е отбранителен съюз и не желае да има войни. НАТО отстоя и продължава да отстоява принципите на световните договорености, на международния ред.
Ето, дори сега НАТО не може да създаде зона, забранена за полети над Украйна, защото това означава да въведе военно-въздушни сили и противовъздушни средства на територията на Украйна, а това би я направило веднага страна във войната. От създаването си до днес НАТО е защитна организация, която доказва, че не желае да води война за разширение и придобиване на територии - Русия прави точно обратното.
Русия цели териториално разширение - видяхме го още в Грузия през 2008 г., когато пак бяха използвани две области като Абхазия и Осетия, случи се с Крим през 2014 година и бе подготвена днешната стъпка с Донецк и Луганск.
Нека помислим какво предлага Русия и на преговорите, които ще се проведат в Анталия - предлага да има териториални придобивки. Следователно тази война на Русия е завоевателна. От гледна точка на военната история е несправедлива. За Украйна тази война е справедлива, отбранителна и отечествена. Що се отнася до България - тя стриктно трябва да остане лоялен член на НАТО, на който може да се разчита и да се вярва.
А тази война сега не се ли подготвяше още от 2008 година и дали пасивността на НАТО и цивилизования свят при конфликта с Грузия, не позволи на Путин спокойно да премине в атака и към други?
До 2008 г. - тогава и аз бях представител на България във Военния комитет на НАТО - между Русия и НАТО имаше много широк диалог. Русия се считаше за стратегически партньор и отношенията бяха толкова добри, че се провеждаха съвместни учения НАТО-Русия. Даже се планираха съвместни учения на системите за противоракетна отбрана на НАТО и Русия.
Явно към 2008 г. Путин е променил коренно външната политика на Русия, а войната в Грузия бе възприета от НАТО и Запада като някакъв инцидент, като инцидентна грешка на Русия, която ще бъде поправена. Реакцията наистина беше много малка. Разчиташе се, че Русия ще разбере, че така не може.
В НАТО отрезвяването настъпи едва в 2014 година, когато беше анексиран Крим и когато се видя, че ситуацията от 2008 г. не е била нито случайна, нито инцидентна, а е преднамерена и Русия явно е променила своя курс. Че започва да изгражда системи, които да използва за експанзия - Донецк и Луганск са една от тях.
И виждаме вече окончателно откритата цел при искането на Путин НАТО да свие границите си до тези преди 1989 година. Явно Русия не крие вече намерението си да използва военния инструмент за възстановяване на влиянието си в бившия соцлагер.
Надявам се, НАТО и цивилизованият свят да са наясно, че ако сега Русия не бъде спряна, то ще имаме едно бъдеще с ужасно много жертви.
Мисля, че не само НАТО и ЕС, целият свят го разбра това. Доказателство е резолюцията на ООН, в която 141 държави подписаха осъждането на руската агресия в Украйна и я оцениха като несправедлива. Показателно е, че дори Китай и Иран - доскорошни съюзници на Русия, се въздържаха и само държави като Сирия и Северна Корея подкрепиха Русия. Това показва, че светът е разбрал за какво става въпрос.
Мисля, че начинът, по който западният свят сега налага санкции, също го показва, независимо, че тези санкции са много внимателни. Подчертавам, западният свят не се нуждае от водене на война с Русия, защото такава би прераснала във всички случаи в ядрена с огромни, огромни поражения за човечеството.
Това не е политиката. Най-вече не е моралът, не са принципите на демократичния свят - да се домогваш до цели без оглед на жертвите. Петър Стоянов правилно каза: "Демокрациите не искат война. Те не воюват помежду си". Но това не е слабост на НАТО, западният свят и демокрациите. Всъщност е силата им и затова са по-надеждни, привлекателни за мнозинството хора и проспериращи.
Защото, ако говорим за военни съотношения, НАТО е наистина най-силният военно-политически съюз в този свят, но използването на военна сила, предвид разрушителната мощ дори на неядрените ни съвременни оръжия, е нехуманно и ще причини огромно количество невинни, невоенни жертви.
Това не е морала на НАТО. Алиансът не би жертвал милиони. Това е моралът на Путин и всъщност това го прави по-слабия и нежелан вече почти от никого партньор. Съвременната глобална война не може да се ограничи на един полигон между две сили. Тя се води на цялата планета, разрушава всички икономики, убива най-малко десетки милиони, разрушава инфраструктура.
Виждате дори в Украйна - имаме вече хиляди жертви. Убити са деца, възрастни хора, срината е инфраструктура, 5 млн. души ще бъдат вероятно бежанци.
Как виждате края на тази война?
Време е за стратегически компромис и дипломатически усилия. Добър знак е, че изобщо се водят преговори, но те не могат да продължат по този циничен начин от Русия - предлагаш зелени коридори, но само към Русия и Беларус, за да отиде там украинското население като заложник.
Да не говорим, че украинците просто по никой начин няма да тръгнат към Русия и Беларус. Надявам се, руската страна силно да преоцени позициите и поведението си, имайки предвид това, че войната за нея силно се затяга, а икономическите санкции вече рушат основни стълбове на държавата.
Ако проблемът са права на рускоезичното население, то това, струва ми се отдавна можеше да бъде решено с преговори. Да не говорим, че не друг, а Русия отказа умиротворители на ООН да влязат в Донецк и Луганск. Защо не се съгласи Съвета за сигурност и сътрудничество да контролира границата между Русия и двете области, а всичко беше сведено до контрол на линията на съприкосновение между двете области и Украйна?
Явно не е това целта - нито двете области, нито правата на който и да е, а става въпрос за териториални придобивки, но може да послужи за дипломатическо измъкване с някакво достойнство.
Можем ли да помогнем на Украйна като изпратим старите ни съветски самолети там, а да се говори със САЩ за попълването им с американски самолети F-16, които да не заплащаме? Мисля, че вече дори се водят подобни разговори.
По член 3-ти страните-членки на НАТО трябва да имат отбранителни способности. Ние, ако имаме излишни самолети, само тогава можем да ги предоставим.
Но ние имаме само тези самолети. НАТО не иска държавите да ликвидират военните си способности. При Полша въпросът и друг - те имат F-16 оперативни и МИГ 29 са им допълнителни и спомагателни. Дори Румъния имат оперативни F-16 и МИГ-21. Ние нямаме никакви други самолети, освен тези, а НАТО казва: "Няма случай страна-членка да се отслабва, да се ликвидира въоръжението й, боеспособността й".
Да не говорим, че въпросните наши самолети нямат и достатъчно летателен ресурс, имат проблеми с поддръжката. Ако някой праща нещо на Украйна, то трябва да е годно, а не проблемно. Можем да помагаме със стрелково оръжие, каски, бронежилетки... Те имат нужда от тях, от чисто отбранителна неща също. Това е въпрос на решение на българското правителство.
Как България може да има авторитета на сигурен и лоялен член на отбранителния алианс?
Като изпълняваме задълженията си и браним източния фланг и територията си. Разбира се, голяма глупост е, че не поискахме натовски войски у нас, но това е проблем на самите нас, вътрешен проблем. Все още можем да поискаме по-сериозно присъствие, както направиха всички други, но това вече зависи от правителството
Генерал-лейтенант (о.р.) Атанас Запрянов на 4 май 2005 г. е назначен за длъжността заместник-началник на Генералния щаб по ресурсите. На 25 април 2006 г. е назначен за военен представител на Българската армия в Делегацията на Република България към НАТО считано от 1 юни 2006 г. На 26 май 2006 г. е награден с орден „За военна заслуга“ първа степен за големите му заслуги за развитието и укрепването на Българската армия, за проявен професионализъм при организирането и успешното участие на подразделения и военнослужещи от Българската армия в мироопазващи, миротворчески и хуманитарни операции в различни райони по света, за дългогодишна и безупречна служба в Българската армия и принос за поддържане на националната сигурност на Република България. На 19 януари 2007 г. е назначен за представител на началника на Генералния щаб на Българската армия във Военния комитет на НАТО и във Военния комитет на Европейския съюз.
На 1 юли 2009 г. е освободен от длъжността представител на началника на Генералния щаб на Българската армия във Военния комитет на НАТО и във Военния комитет на Европейския съюз и назначен за представител на началника на отбраната във Военния комитет на НАТО. През 2010 г. преминава в резерва. От 2010 до 2013 г. е съветник в кабинета на министъра на отбраната и от януари 2015 г. отново е на тази длъжност. Награждаван е с медал „За вярна служба под знамената“, първа степен. На 5 юли 2015 г. е назначен за заместник-министър на отбраната. Награждаван е многократно за отлична служба и високи професионални резултати, отличен е с орден „За военна заслуга“ – първа степен. Владее английски и руски език.
.JPG?s=263551)
