Интервю на Живка Кехайова за Zonanews с генерал-майор Съби Събев
Ген. Събев е първият национален военен представител на България в главната квартира на НАТО в Брюксел, след приемането на страната в Алианса. Изгражда военното представителство в рамките на националната делегация в НАТО и го интегрира във всички дейности на Военния комитет на Алианса.
Ген. Събев, възможната агресия на Русия спрямо Украйна тревожи не само нас, а и целия свят. Какво мислите за резултата от преговорите САЩ-Русия и каква трябва да бъде позицията на България, според Вас?
Най-общият извод, който се налага, а също е извод на САЩ и НАТО, е във връзка с ултимативните предложения на Русия за нови договори за сигурността - очевидно Русия смята да налага и поддържа това напрежение, което създаде около границите на Украйна и което е с потенциал за конфликт при определени условия.
Отговорът, който САЩ и НАТО дадоха на Русия относно тези ултимативни нейни предложения бе адекватен и очакван. Струва ми се, че и самата руска страна не е очаквала съгласие по това, което предлага. Следователно, сега се очаква след преговорите във формата "Организация за сигурност и сътрудничество в Европа" да видим каква ще е реакцията на Русия.
Каква е българската позция във връзка с всичко това?
За съжаление българска позиция няма, което заяви и министърът на отбраната. За разлика от нас, много страни не чакат, а изработват и следват своя ясна позиция. След като България се присъедини и участва в преговорите във формата НАТО-Русия, изрази тогава точните позиции - оформящи и съвпадащи със съюзната позиция, но защо управляващите във вътрешен план не казват достатъчно ясно и категорично какви са те? Заявленията, макар и представени като лично мнение, на министъра на отбраната Стефан Янев, че на този етап не се налага засилено съюзно присъствие в нашата страна, показва, че България не се държи адекватно като член на НАТО.
При това трябва да се има предвид, че за разлика от съседните ни страни, ние сме лишени от съюзно присъствие. Защо тогава България е член на НАТО, след като не иска да се ползва от повишени и засилени гаранции за своята сигурност и то в период, когато има засилено военно напрежение в Черноморския регион и по границите на Украйна? Това е сериозен въпрос, на който трябва да отговорят и президент, и премиер, и министър на отбраната, и министър на външните работи. Моето мнение е , че България трябва да има ясна позиция, трябва да дефинира много ясна оценка на конкретната ситуация при засилено напрежение и при, недай Бог, конфликт с Украйна, който Русия може да инициира.
Днес има съобщения, че Русия придвижва още въоръжение по границата на Украйна.
Затова балтийските страни-членове на НАТО договарят увеличение на присъствието, макар напрежението в Балтийския регион да не е повишено като това в Черноморския. Държавите, които не притежават достатъчно възпиращ потенциал се възползват от способностите на НАТО. Съпоставката с България се налага сама. България очевидно не желе да се възползва от повишаване на сигурността и затова попитах защо страната ни е член на НАТО.
Това, че Румен Радев е президент ли е причина за подобно саботиране, или отговорът е по-сложен?
И президентството като институция, и Министерски съвет, трябва да преоценят детайлно ситуацията, да се запознаят със съюзните оценки на средата за сигурност в нашия регион и да мислят, и действат адекватно, в съотвествие със заявената си позиция по време на срещата на Кирил Петков с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, че България ще бъде активен член на Алианса.
Считам че както президентът, така и министърът на отбраната не са адекватни на създадената ситуация в момента, развиваща се в негативна посока. Аргументът да не се дразни Русия е толкова изкуствен, че сигурно в други държави се чудят на такова възприятие. Като е ясно, че Русия е проблемът, създаващ това напрежение и продължава агресията срещу съседни страни, "да не дразним Русия", звучи, меко казано странно. И нека да е ясно - ние нямаме потенциала въобще да раздразним Русия, подобен аргумент е нелеп.
Какво предстои? Вашата прогноза на ситуацията?
В средата на февруари на срещата на министрите на отбраната на НАТО, на която вероятно ще се разискват въпроси за повишаване на взаимното присъствие, е редно България сама да поиска едно по-видимо присъствие на съюза - примерно с една батальонна бойна група, както е в Прибалтийските страни, както е в Полша, както е в Румъния. В Румъния има и Щаб на многонационален корпус, дивизия на многонационална бригада, в която и България участва с един батальон. България трябва да се изравни с всички тези източноевропейски държави, които виждат опасност в Русия.
Второто важно нещо е да ускорим модернизацията на нашите въоръжени сили, която е доста забавена, много мудна и поради този факт България не изпълнява докрай съюзните си ангажименти. Много важно е също да се работи за промяна на отношението към НАТО, промяна на общественото мнение относно НАТО. Трябва да се говори и обяснява и говори повече. България са ползва изцяло от гаранциите, които НАТО дава за нашите сигурност и отбрана и съответно тя трябва да допринася към съюзните способности. България трябва да участва по-често в учения извън територията а страната.
България трябва да взема участие и в патрулните бойни групи, които са на територията на Полша, на балтийските републики. Може би България трябва да инициира и създаването на един Съюзен бригаден щаб на наша територия, който да се командва от български генерал. Бригаден щаб, който лесно ще развърне една съюзна бригада на територията при още по-високи нива на военно напрежение в региона ни. Това, според мен, трябва да направим, за да променим своето ниво и позиции в НАТО.
А и ниво на сигурност, защото това, че у нас няма сериозно присъствие на сили на съюза ни прави най-лесната и беззащитна мишена при реален конфликт и при удар на Русия към НАТО.
Това е толкова логично, че дори не е необходим коментар.
С повишено напрежение и опасност ли е вътрешнополитическата ситуация у нас?
Аз не съм политик, или политолог, за да дам експертна оценка, но като обикновен гржданин на България бих казал, че вътрешнополитическата стабилност не е задоволителна и това буди тревога. Според мен това е причината трудно да се решават кризите, с които се борим в момента. Многоаспектната кризисна ситуация в България изисква кризисни действия, изисква обединяване, консенсус както в НС, така и в Консултативния съвет за национална сигурност при президента. Правителството не трябва да се надзирава и поучава от президентството, а да има възможността да действа като самостоятелна власт, каквато е според Конституцията ни.
Разнобоят между президент и премиер по важни въпроси започва да личи наистина - както по отношение на НАТО, така и по външнополитическите казуси като Северна Македония, по вътрешнополитически въпроси. До какво ще доведе това?
Вече видяхме как стоят нещата при война между президент и премиер. Това повече не бива да се случва в българската вътрешна политика - то изпраща много негативен сигнал към съюзните държави, че България не е стабилен съюзник. И още нещо много важно - крайно време е да прецизираме говора си и да спрем да наричаме нашите съюзни държави - партньори. Това е обида към тях. Разликата между партньор и съюзник е доста голяма - време е политиците да го осъзнаят, защото масово заменят тези взаимно незаменяеми понятия.