Прогнози за втория тур на президентските избори не бива да се правят, преди да е проведен първият
Надявам се партиите да са разбрали, че е неефективно разделение по линията статукво-промяна
Не съм оптимист, че ще имаме редовно правителство след 14 ноември
Г-жо Петрова, разбра се, че Кирил Петков е подписал декларация с невярно съдържание, преди да стане министър в служебния кабинет, а формацията, която оглавява, залага на почтеността. Ще подкопае ли решението на КС доверието в новия партиен проект "Продължаваме промяната"?
Напълно резонно е да очакваме, че решението на КС ще окаже влияние върху доверието, с което се ползва проектът на бившите служебни министри Петков и Василев. Но трябва да имаме предвид, че е възможно движение в двете посоки. Възможно е отдръпване на част от техните симпатизанти, но и мобилизиране на други, които да застанат по-твърдо зад тях. На този етап не бихме могли еднозначно да посочим доколко и в каква посока ще повлияе решението на КС. Но определено известна динамика в подкрепата за този проект би трябвало да се очаква.
Ако приемем варианта с отдръпване на избиратели от ПП, каква подредба можем да очакваме на изборите - БСП и ИТН ли ще си оспорват втората позиция?
Отпреди обявяването на решението на Конституционния съд БСП, "Продължаваме промяната", "Има такъв народ", "Демократична България" са четири политически сили, между които можем да очакваме размествания и динамика до изборите. Досега не сме и били в хипотеза, при която "Продължаваме промяната" да са имали водеща роля, за да очакваме, че сега те ще я загубят. В нито един момент нашите проучвания не са позиционирали формацията на втора позиция. Още по-малко сме имали хипотеза, в която те ще достигнат 30 процента. Техните амбиции са тяхно право, но до момента те не са достигнали до подобни позиции. А последните проучвания, проведени след нашето публикувано изследване, вече не им отреждат и втора позиция, и то преди КС да се произнесе по казуса с канадското гражданство на г-н Петков.
Подкрепата, която те до момента събират, идва основно от гласоподаватели на т.нар. партии на протеста в предишния парламент - "Има такъв народ", "Демократична България", формацията около Мая Манолова. Аз лично нямам причини да смятам, че те привличат много негласуващи - теза, споделяна от някои коментатори. Изследванията, които имаме, не дават основания да смятаме, че основна подкрепа за тях са негласуващите избиратели. Разбира се, готовност да гласуват за тях изразяват и част от хората, негласували на предишните избори, но това не е ядрото техни симпатизанти.
Как ще коментирате несъгласието на тримата представители на БСП в Инициативния комитет по издигането на Румен Радев с официалната позиция на комитета по казуса "Кирил Петков"? Расте ли напрежението в БСП?
Не съм изненадана от това тяхно решение. Това е нормална реакция на БСП от партийна гледна точка. Всяка партия, особено в предизборна кампания, се опитва да запази своите позиции, да се открои с мотивация избирателите да подкрепят именно нея. Нормално е преди избори всеки играч да представи партийните интереси над всичко останало.
Но решението на КС има и друг много важен аспект - позицията на президента, на президентската институция. Не отражението на казуса с канадското гражданство на г-н Петков върху партиите, а това върху президентската институция е по-важно. Самият факт, че президентската институция - знаейки или не, е пропуснала това да се случи, фактът, че президентът се опитва да неглижира значимостта на проблема, всъщност проблематизират претенцията на държавния глава да е носител на нов морал, справедливост, носител на идеята за спазване на законите. Това не бива да бъде игнорирано - по-големият обществено-политически проблем е в това как президентската институция действа и реагира по отношение на този казус. А би трябвало да реагира по съвсем различен начин.
Доколко ще рикошират върху подкрепата за президента критиките по казуса "Петков", които се наслагват върху упреците срещу назначения от него служебен кабинет за несправяне с ковид кризата?
При всички положения рикошет ще има. Доколко значим - е въпрос на конкретни измервания, които не могат да се направят толкова бързо. Но наистина - както по отношение на развитието на кризата, така и на развитието на този конкретен казус - това са отговорности на президента. Не може президентът, който назначи служебен кабинет, да се крие зад собствените си министри. По стечение на обстоятелствата президентът през по-голямата част от тази година реално управлява тази държава. И при всички случаи трябва да се очаква обществена реакция на начина, по който се справя с тези предизвикателства. До каква степен и посока - тепърва ще видим. Но смятам, че това ще затрудни сериозно президента в опита му да спечели втори мандат.
Възможно ли е на втори тур той да не успее да спечели?
Не мога да си позволя да правя безотговорно подобни хипотези. Опитът, който имаме с мажоритарни избори у нас, показва, че прогнозите за втори тур не бива да се правят, преди да се е провел първи тур. Противното би било със спекулативни цели.
Действа ли адекватно служебният кабинет в предизборна ситуация?
Ясно е, че министрите действат под натиска на обстоятелствата, в период на предизборна кампания, но това не може да бъде оправдание за недостатъчно адекватните действия на служебния кабинет. И те се отнасят не само за ковид ситуацията, а и до икономическата криза - процеси, които се развиват достатъчно дълго време. Кабинетът имаше възможност да предприеме мерки по всеки от тях, а не с приповдигнато бодър тон да уверява, че всичко е под контрол.
Ще се върна и към отговорността на президента, защото това е неговото служебно правителство. Той имаше отговорността през всички изминали месеци да подложи на дебат възможните мерки за реакция на кризите, с които се сблъскваме в момента. Не чухме предложение за такъв дебат от страна на президентската институция.
Каква активност очаквате на изборите, предвид сложната кризисна ситуация?
Активността пак е едно от нещата на тези избори, което е трудно да бъде измерено - взаимното влияние на различните фактори може да наклони везните както нагоре, така и към спад. Макар това да са трети избори тази година, фактът, че се провеждат 2 в 1 и имаме мажоритарен вот за президент, привлича по-висок интерес. Към момента обаче очакванията са за активност, близка до тази от последните избори. Но каква, ще е зависи и от начина, по който ще се развият и кампанията, и обстоятелствата - най-вече ковид кризата, а и организацията на машинния вот.
Кого по-вероятно ще облагодетелства трупащото се у хората недоволство - системните партии или тези на промяната?
Няма еднозначен отговор. Поляризацията в нашето общество се водеше основно по линията статукво-промяна. Хората, които са силно възмутени от т.нар. статукво, ще си останат такива. Но вътре в полето на претендиращите за носители на промяната формации може да настъпи разместване. От друга страна, хората, които са доста разочаровани от поведението на протестните партии и невъзможността им да съставят правителство в два парламента, биха могли да се мобилизират по-сериозно в подкрепа на партиите, които са показали, че са по-способни да формират някакво управление. Това също са динамични процеси.
Надявам се партиите да са разбрали, че е неефективно разделение по линията статукво-промяна, опитът да се размият ценностните идеологически различия, които могат да бъдат основа за намиране на обща формула за съгласие. Това вече провали опитите за формиране на управление два пъти. Важно е политическите формации да разберат, че общите неща трябва да се търсят в ценностна и идеологическа плоскост. Иначе шансовете за успешни решения са нищожни.
Има ли основание за по-големи очаквания за сформиране на редовен кабинет този път?
Този път няма да си позволя сериозен оптимизъм. Отново с голяма степен на вероятност ще се наложи партиите, които влязат в парламента, да се опитат да водят диалог. Но няма нищо в позициите на партиите, което да ни дава основание да сметнем, че ще постъпят по-различно. Предстои тежък зимен сезон и отговорността на всички партии към обществото е да сформират правителство, което да преведе хората през него. Другият вариант е да се делегира подобна задача на президента и на поредния служебен кабинет.
ВИЗИТКА
Геновева Петрова е управител и част от екипа на агенция "Алфа Рисърч" от нейното създаване. Ръководи и координира работата на изследователския екип. Отговаря за международните проекти в областта на маркетинговите проучвания. Магистър по политически науки от СУ "Св. Климент Охридски", с множество публикации по въпросите на местното самоуправление, европейската интеграция и политическите нагласи.
.JPG?s=177011)
.JPG?s=153540)
.JPG?s=263551)
