Интервю на Живка Кехайова
Г-н Боздуганов, има ли исторически предпоставки за войната на Путин срещу Украйна?
Има исторически предпоставки да не започне тази война. В Будапещенския меморандум, подписан от САЩ, Руската федерация, Великобритания, в който Украйна се отказва от притежанието и ползването на ядрените си оръжия през 1994 година, тези три държави й гарантират суверенитет и запазване на териториалната й цялост.
Нещо повече, в Будапещенския меморандум е записано, че ако Украйна бъде заплашена, или нападната, тези три държави трябва да я защитят. Така че има предпоставки единствено подобно нещо никога да не се случва. А стана точно обратното. През 2014 година с дивашка агресия Русия отцепи територии от страната, която по договор би трябвало да защитава – в Крим и Донбас.
Сега виждаме един римейк, едно повторение – нов, още по-дивашки опит на Русия да направи същото. Защото през 2014 година поне нямаше толкова много жертви и разрушения, а сега жертвите са хиляди, стотици са избивани всеки ден – не само военни, а и цивилни – абсолютно беззащитни хора и главно украинци, милиони вече са прогонени от домовете си. Трудно е да се приеме, че се случва нещо подобно в Европа, в 21 век.
Какви ще са последствията от тази битка между антицивилизацията и цивилизацията?
Със сигурност няма да са хубави, но човешкият прогрес е обречен да успее. Човечеството е преживяло неотдавна ада на хитлеризма, на сталинизма, а сега преживява и ада на путинизма. И макар че чисто физически последният конфликт се случва в ограничен регион, той засяга абсолютно всички.
Според мен тази руска инвазия няма да има какъвто и да било успех. Ще дам пример. В своите спомени Алберт Щеер, министър на икономиката и един от най-близките хора на Хитлер, отбелязва, че по време на Втората световна война едно от най-важните неща за Хитлер е било да следи икономическите индекси на Германия и завладените от нея територии, и тези на държавите от коалицията срещу него.
Когато в един момент вижда, че Германия губи скорост и вече сериозно е превъзхождана икономически от противниците, разбира, че губи войната.
Няма как 20-тата икономика – Русия успешно да се противопостави на всички, които са далеч по-напред от нея. Това е абсурдно и изключено, и води единствено до огромни нещастия за Украйна и до още по-големи за Русия по-късно.
Да, води също до сериозни икономически сътресения в Европа и света, но подобни сътресения обикновено в цялата човешка история стимулират развитите нации към нови и ефективни стъпки. Просто прогресът е обречен да успее и това е най-важното, което трябва да знаем.
Все пак, за разлика от Хитлер, на Путин явно не му пука от икономическите показатели – няма как да не вижда разликата и да не я е виждал още преди началото на войната. С други думи никак не му пука за Русия и живота на руснците. Тогава?
Аз не се наемам да правя такава не психологическа, а психиатрична оценка на Путин. На него наистина трябва да му се направи психиатрична оценка от специалисти, аз не съм компетентен в тази сфера, но е видимо, че този човек има наистина голям психиатричен проблем.
Не си дава сметка за какво става въпрос, или пък иска да остане в историята, пък било и като един разрушител на собствената си държава и на съседните.
Каква е причината – историческа, социална, културна, или друга, критична маса, макар и не толкова голяма, да симпатизира у нас на агресията на Русия? А и не само у нас. За цивилизационен избор ли говорим в случая, или за желание по-успелите да бъдат наказани от някого, който и да е той, заради невъзможността въпросната група да се впише в изискванията на нормалния свят?
Двете основни причини са невежество и корупция. Нека изясня за какво невежество става дума – гениалният мислител Стивън Хокинг беше казал, че основният враг на познанието не е невежеството, а илюзията за знание.
Симпатизантите на Путин са хора с илюзия за някакви знания, но нямат същностна представа какво представлява Русия, как се управлява, как живеят хората там. Тези илюзии не могат да бъдат подхранвани от фактите: как руснаците грабят перални, микровълнови печки кафе машини...
В Русия не могат да си направят дори това – съвременни печки, перални, техника за бита, а ги отнасят във военните си камиони като плячка – като диваци от ранното средновековие. Симпатизантите би трябвало да си дадат сметка, че Русия като държавно устройство, като цивилизация не е това, което могат да видят във витрините за туристите - Москва и Петербург.
Тези, които отмъкват пералните и печките не ги носят в Москва и Петербург – там хората живеят по друг начин, но са абсолютно малцинство в Русия. Мнозинството в Русия живее под границата на съжалението и то в 21 век. Та тези илюзии за познание за Русия ще рухнат все някога при срещата с реалността.
Що се отнася до корупцията – Русия го прави още от царските си имперски времена, после по време на СССР, сега – също. Корумпира политици, общественици, хора на изкуството, медии в цял свят, които извършват определени действия в нейна полза и срещу собствения си народ. Ясно ги виждаме в България.
И да, разбира се, че има хора, които просто искат да бъде наказана цивилизацията заради тяхния собствен, личен неуспех да бъдат част от нея. Винаги има и винаги ги е имало тези хора. Задачата на нашето общество, на европейския свят е да станат достатъчно организирани и ефективни, за да покажат на разколебаните, че маргиналните хора нямат място в избора накъде да върви съвременния свят.
Нямат място в избора дали да живеем в демокрация, или не, защото ние вече живеем в нея, въпреки всичките й недостатъци и недъзи.
Ако тази война ще раздели света на победители – Украйна, САЩ и Великобритания, загубили – Русия и "руский мир", и други, съществува ли вероятност Германия, Франция, Италия..., да саботират побдата заради загуба на лидерски позиции в следвоенния свят?
Що се отнася до Европа, САЩ, Канада, Великобритания, те са относително обединени, но би трябвало да стане пределно ясно, че дребни сметки в момента, които биха попречили обединението да бъде достатъчно категорично в помощта към Украйна да спечели тази война, няма да са в перспектива полезни за онези, които се опитват още да правят такива.
Самият човешки прогрес ще ги превърне в загуба, защото светът няма да пожелае да живее в такива заплахи, масови убийства, изнудване, както в момента.
Да, някои ще понесат икономически загуби, ще получат по-малко пари, но няма как – тази реална война Русия я направи. Невъзможно е да си затворим очите и да се опитваме да продължим просто да печелим пари – поне е невъзможно за всеки хуманен човек, за всеки човек с нормални хуманни ценности.
Къде ще Бъде България в този следвоенен свят? Сигурно ли е мястото й?
Въпреки, че виждам доста сътресния, убеден съм, че нашият цивилизационен избор е решен. Мястото ни е в ЕС, Европа, НАТО, където за 15 години свикнахме да бъдем. Има много проблеми, но мястото ни е там. Едва ли вече можем да си представим какво точно означаваше да не сме там.
Развитието ни наистина минава през редица вътрешни сътресения, повечето от които, между другото, инспирирани от Кремъл. При всичките огромни корупционни средства, наливани от Москва в български партии и в политици, при вселяването на страхове от продуктивни в полза на Кремъл медии, дори е донякъде разбираемо защо се стигна до невежество и илюзия за знание при не малко хора у нас. Но това няма да промени избора ни.
Д-р Георги Боздуганов е изследовател на митовете в българската история. Бил е съветник по проблемите на националната сигурност в правителството на Филип Димитров и лидер на Движение "Екогласност”. Документалното му разследване "България - военният трофей на Сталин" оглави класацията за нехудожествена литература на книжарници "Хеликон". Огромен интерес предизвика също "Почти невъзможно". В нея с уникални документи, открити в архиви в България, Лондон, Женева, Йерусалим, е представен подвига на българската държава, която през Втората световна война спасява не само евреите в пределите на Царството, но осигурява и път на избавлението от нацистки терор на хиляди други евреи.