Георги Търновалийски: Случайната жена Нинова се превърна в Ким Чен Ун, след нея БСП няма да я има

Интервю на агенция ПИК с Георги Търновалийски, бивш депутат в 44-то НС, бивш зам.-финансов министър в кабинета "Орешарски", близък до Георги Гергов

Г-н Търновалийски, при заявена оставка на Корнелия Нинова конгресът я констатира, мотивира поредицата от изборни загуби с "умора" на членовете и симпатизантите и отново я бетонира на лидерския пост на "Позитано" 20 въпреки отлива на 600 000 гласа. Това не е ли абсурд и партийно самоубийство?

Това е фарс. Нинова се превърна Ким Чен Ун. Няма смяна. Тя е незаменима. Без нея партията не може да съществува. Което може би ще се окаже истина, защото партията след нея явно няма да съществува. Сценарият се развива по севернокорейски. Там се късаха ризи, "на кого ни оставяш", "другарко Нинова, без теб партията не може да съществува". 130-годишна партия е доведена до състояние на треторазрядна политическа сила. Това е, нямам думи – поредният фарс. Ние това вече веднъж го играхме. Тя подаде оставка, оттегли си оставката, подигра се с делегатите на конгреса, подигра се с партията. И сега отново това се повтори. Аз не мога да повярвам. Никой разумен човек не може да очаква такова нещо. Че ще разиграваш една политическа сила – хората да идват от цялата страна в пандемия, да се събират 900 души, за да ги разиграваш по този начин. Това е човешката страна. Партийната и политическата въобще не мога да я коментирам. То няма какво да се коментира.

Нинова и кохортата около нея не превърнаха ли партията в някаква самоубийствена секта. Да елиминираш авторитети като Михаил Миков, Кирил Добрев, Валери Жаблянов, Крум Зарков, който е изразител на една нова, прогресивна тенденция, да смачкваш политическия си орган "Дума", да изчегъртваш перо като Велислава Дърева, това не е ли имплозия?

Толкова е непонятно и непоносимо, неморално, че дори самата Нинова, да не употребявам думата, която ми дойде на устата, колкото и голям дебил да е, не остана, за да участва в този фарс. Тя го подготви и избяга.

Защо обаче Нинова продължава да има лидерска амбиция, при положение че вече изконсумира партията за властовите си амбиции и е реализирана като вицепремиер?

Това е нейният страх, че ако не е председател, някой ще реши, че трябва да я махне от позицията, за която тя толкова е мечтала – вицепремиер. Нямам друго обяснение.

Този пост не я ли нахрани достатъчно, толкова ли незадоволимо е егото и, не граничи ли това с патология?

Явно не, защото не се е развихрила още във властта. Те достигнаха дотам, че кадрите на БСП, които влязоха в управлението, уволняват кадрите на БСП, които бяха назначени по времето на служебните правителства. Дотук стигнахме. Съсипия. Нейната задача е, казвал съм го и друг път, е да унищожи тази 130-годишна партия. И тя го прави много успешно и целенасочено.

Не станахте ли прекалено много хората, които сте обвинявани във вътрешнопартийно опозиционерство, не се ли натрупа вече достатъчно критична маса, че да се търси алтернатива – вътре в партията, идейното движение "Социализъм 21", "50-те" или чрез създаване на нов ляв проект, говори се за формация около Атанас Пеканов и Румен Радев, какво от това е възможно?          

Много съм изненадан от заявеното оттегляна на Мишо Миков. Как да се откажем от партия, която е съществувала 130 години и е минала през толкова тежки периоди. И да правим нов ляв проект, защото има една жена, случайно попаднала в тази партия, която е получила определени задачи отнякъде, натискат и копчето да я съсипва, и ние просто да избягаме от партията. Имам нужда от това партията да се стабилизира, защото съм част от тази партия, отдал съм и много време и емоции, за да се развиваме и да бъдем истинска лява партия. И какво сега – да направим друг ляв проект, който ще бъде поредният. И да оставим 130-годишната партия да я досъсипе една случайно попаднала в нея жена. Не го разбирам това. И Мишо не го разбирам. Хубаво е да има много леви партии, да има с кого да се обединява БСП. Но все ми се струва, че БСП не трябва да бъде съсипвана по този унизителен начин.

В контекста на енергийната, на здравната криза и инфлацията, може и да се стигне до предсрочното сваляне на правителството на Кирил и Асен, има ли време да бъде заместено то от алтернативен ляв проект?

Кризите наистина са много тежки. Аз съм скептичен, че това управление ще може да се справи с тези кризи, имайки предвид и трудната коалиция, която се създаде сложно. В нея участват диаметрално противоположни като идеи, като виждания партии. Затова смятам, че много трудно ще се справят, почти не вярвам, че ще успеят да се справят. Дали това ще предизвика вълнения и сваляне на правителството, нови избори, очаквам го, дори и в случай че това управление се справя. И ще кажа защо. Защото по-вероятно няма да се справи. Така ще се отиде на нови избори. Но дори и да се справи, ако се справи, очакваме го като българи и граждани, много вероятно е даже несформираната още партия "Продължаваме промяната" да поиска вот на доверие от българите и да отиде на избори, за да може да си изчисти коалицията. И тогава България няма да има ляво участие в управлението.

Има ли в икономиката ресурс да се справим с все по-неизпълняваните Маастрихски критерии за бюджетен дефицит, който да не пода под три процента?

Няма ресурс, защото икономиката ни е поставена на колене от кризите. Знаете колко структурно определящи предприятия вече не работят. Те не работят точно поради тези причини – цената на тока и кризите, в това число и здравна. Това, че през миналата година има достатъчно приходи, които се раздават и на база на които се планира сега и новият бюджет, не означава, че така ще продължи и през 2022-ра. Защото златната кокошка, която снася, малко по малко я убиваме. Защото бизнесът затваря. Няма кой да донесе тези големи приходи, които се очакват. Моите притеснения са в тази посока. Да, отново трупаме големи дългове. В такова време трябва да се взимат дългове, само че те са в доста сериозни размери. 7 милиарда са си 7 милиарда. Преди за 1 милиард в държавата започваха размирици.

Да, свалиха Орешарски.

Сега имаме 7 милиарда и всички ги приемат като ОК. Икономиката трябва да бъде подпомогната. Ако това управление се справи, може би ще има достатъчно ресурс да се покрият минималните нужди на българските домакинства, на работещите и да се преразпределят пари за бизнеса. Но нищо повече. Не знам и кога ще бъде внесен и Планът за възстановяване и устойчивост, откъдето трябва да дойдат и свежи пари. Може би на него се разчита повече. Още не сме приели Бюджет 2022, а министърът на финансите говори за актуализация през лятото. Положението е наистина много тежко. Не знам дали са наясно с какво се захванаха и какво приеха да вършат тези двама нови политически лидери. Защото без стабилно управление, без стабилна коалиция, скандалите тепърва ще започнат. И дано това да не е на гърба на българския гражданин, данъкоплатец и бизнеса.

Дали в тази ситуация президентът Радев може да играе някаква възпираща роля?

Президентът Радев няма никакви правомощия в тази ситуация. Не виждам каква възпираща роля може да има той. Може да играе само ролята на някакъв модератор между политическите сили. Не вярвам, че ще прави нов политически проект през Пеканов. Мисля, че нито е времето, нито е моментът да се реализира такава идея. Не я изключвам обаче.