Главнокомандващият на НАТО: Путин по-добре да не опитва дори и ограничено нападение над Алианса, докато аз съм на този пост

Ограничено руско нападение срещу територия на европейска държава е "малко вероятно, но нещо, което не можем да изключим", заяви генерал Алексъс Гринкевич, върховен главнокомандващ на обединените сили на НАТО в Европа. Той отхвърли предположенията, че президентът Владимир Путин може да види възможност в това, че Пентагонът е изразходвал голяма част от своите запаси на конкретни видове ракети във войната с Иран: "Абсолютно не. По-добре да не опитва, докато аз съм на този пост." Гринкевич, американски генерал от ВВС, говори в телефонно интервю за Reuters на път за Норфолк, Вирджиния, където американски вицеадмирал предава командването на съюзнически щаб на британски армейски генерал.

 

По думите на главнокомандващия НАТО разширява обмена на разузнавателни данни в отговор на серията саботажи и други инциденти, които се свързват с Русия. "Това буди тревога", заяви Гринкевич за случаите от последните седмици, сред които неуспешният опит за удар с дрон на летище Лайпциг/Хале и случаят от 14 септември край Гедсер, когато руска фрегата изстреля две сигнални ракети срещу военен хеликоптер на датските ВВС. "Но трябва да сме спокойни и уверени, че като съюз, най-мощния в историята, разполагаме с инструментите и механизмите, от които се нуждаем, за да контролираме риска". Москва последователно отрича своето участие в хибридни атаки и саботажи срещу държави членки на НАТО, както и подготовка за конфронтация с Алианса.

 

Интервюто излезе броени часове след като Службата за военно разузнаване на Кралство Дания публикува некласифицирана оценка на руската заплаха с три основни извода. Първият е, че в близките месеци Русия ще разшири хибридната си война срещу НАТО и Запада с по-чести нападения, които ще имат по-сериозни последици за засегнатите държави, в това число разрушителни кибератаки по жизненоважни обществени функции и саботажи с висок риск от жертви. Вторият е, че съществува "нисък, но нарастващ риск" Москва да предприеме ограничено нападение срещу една или няколко съюзнически страни, които граничат с нея.

 

Службата уточнява, че това може да се случи, дори ако продължава своята война срещу Украйна. Третият извод засяга пълномащабна инвазия: FE не вижда признаци за такава и смята, че подготовката би отнела поне шест месеца. "Макар руско нахлуване да е крайно малко вероятно, то не може да бъде изключено", пише в оценката, чиято скала отрежда на този израз шанс под 10%.

 

Службата описва ограниченото нападение като "отчаян ход", който, подобно на засилените хибридни атаки, може да се случи още през идните месеци. Целта би била да отклони европейски ресурси от подкрепата за Украйна и да раздели НАТО, ако съюзниците не постигнат съгласие за единен отговор. Оценката включва и възможните форми. Първата са отделни удари с далекобойно оръжие по инфраструктура, от която зависи подкрепата за Киев, след което Москва може да твърди, че ракетите и дроновете са паднали на територия на съюзниците заради украинско заглушаване. Втората е операция под фалшив флаг, използвайки дронове, произведени в Украйна. Третата е навлизане на ограничен брой военни, вероятно без опознавателни знаци, в държава от Източния фланг на НАТО, с която има обща граница. Началникът на службата Томас Аренкил добави на пресконференция в Копенхаген, че такава операция може да бъде оправдана чрез традиционния наратив за защитата на руските малцинства. "Целта не е да превземат страната, а да разделят НАТО", каза той.

 

FE обяснява и защо рискът нараства. Според оценката Русия е подложена на по-силен натиск, отколкото в който и да било друг момент, откакто нападна Украйна, чиито далекобойни удари нанасят все по-сериозни щети дълбоко в страната, загубите на фронта са тежки в замяна на незначителни териториални завоевания, а икономиката се намира на прага на сериозна криза. През следващите 6 месеца службата не очаква голям руски пробив в Украйна. Москва обаче смята, че до 2030 г. Европа ще изгради самостоятелни способности за отбрана, които ще я заплашват все повече, поради което годините дотогава в Кремъл се разглеждат като прозорец, в който рискът да промени европейския ред на сигурност може да изглежда оправдан.

 

Въпросът, на който Гринкевич отговори толкова директно, стъпва на ексклузивен материал от 4 август на Reuters. Според трима души, запознати с данните, сухопътните войски на САЩ са изразходвали огромната част от световния си запас от ракети ATACMS и PrSM за петте месеца на интензивни въздушни удари срещу Ислямска република Иран. Двете са балистични ракети клас "земя-земя", като PrSM е по-новото поколение с по-голям обсег, което постепенно заменя ATACMS. Двама от източниците определят изразходваното като "практически всички" налични ракети от тези два типа. Един от тях твърди, че флотът е използвал и малко под половината от световния си запас от крилати ракети Tomahawk, водещото оръжие за нанасяне на удари по силно защитени цели, но Reuters не успя да провери тази цифра. Източниците отказаха да кажат колко ракети са останали и изразиха тревога, че спадът може да ограничи способностите на САЩ за възпиране срещу Русия и Китай. Четвърти източник твърди, че Централното командване (CENTCOM) попълва своите запаси от складовете на американската армия по целия свят. Президентът Доналд Тръмп отговори тогава, че САЩ разполагат с "много повече боеприпаси от всеки друг в света".

 

Датската оценка свързва този риск именно с американския въпрос и по тази причина предполага, че Русия ще предприеме военно нападение единствено ако прецени, че няма да доведе до война с предизвикването на колективен военен отговор от НАТО. Москва обаче трудно може да е наясно къде минава тази граница и затова е налице риск тя да реши, че съюзниците няма да отговорят заедно, "особено ако Русия прецени, че САЩ не могат или не искат да подкрепят европейските държави от НАТО" във възможна война срещу нея.

Сам Гринкевич се позова на правомощията си. "Ако излезем от сегашната фаза и започнем да виждаме нововъзникващи заплахи, уверен съм, че вече имам правомощията, от които се нуждая, за да предприема действия за възпиране на всяка агресия срещу Алианса", обясни той. В същото време той направи опит да успокои съюзниците, разтревожени от текущата ревизия на американското военно присъствие в Европа, където към момента са разположени около 80 000 американски военни. По думите му САЩ ще продължи да осигурява "критично важни, но по-ограничени способности", докато европейците поемат по-сериозна роля в собствената си отбрана. За броя на военните, които ще останат, и за способностите, които може да бъдат преместени, няма "предрешен изход", каза той. Смяната в Норфолк идва от същата трансформация. Съвместното командване в Норфолк отговаря за операциите в Арктика и Северна Европа и за охраната на маршрутите за снабдяване през Атлантическия океан, а европеец ще поеме и Съвместното командване в Неапол.

 

Така датското разузнаване и главнокомандващият описват сценария с близки думи, разминавайки се преди всичко в акцента, който поставят. Копенхаген говори за нарастващ риск, докато Гринкевич говори за съюз, който има с какво да го управлява. Най-вероятният сценарий за близките месеци е все по-тежки хибридни атаки, докато ограниченото военно нападение остава малко вероятно. Датската оценка сама посочва какво би я променило. Навлизане на войски би изисквало месеци струпване на редовни руски сили на границата, което трудно може да бъде скрито, а отделни удари с далекобойно оръжие биха могли да бъдат прикрити като украинско заглушаване. От страна на САЩ мярка ще бъде изходът от прегледа на силите в Европа и скоростта, с която ще бъдат попълнени запасите от ракети, като американските военни вече са поръчали голяма партида PrSM за 2027 г. Гринкевич отговори на въпроса за складовете с изречение за волята. Дали в Москва ще го приемат за достатъчен, ще личи по руските военни движения по границата, а не по заплахите на Медведев.

Източник: The Frontline Monitor