Горянинът Величко Велев: Чувствам се виновен, че не можахме да се отървем от комунистическата диктатура

18-годишен бях изпратен в "Белене". Преди това имах 6 месеца следствие в Държавна сигурност (ДС) и оттам като не можаха да намерят причини, за да ме осъдят, вече бях изпратен в лагера "Белене" на остров Персин. И в действителност там се оказах най-младият концлагерист. Това заяви в интервю за БГНЕС Величко Велев, горянин от Рилското горянско движение и най-младият лагерист в "Белене", въдворен само на 18 г.

Величко Велев е на 90 г. и е един от малцината оцелели, които днес могат да разкажат за онези мракобесни времена. "Преди да вляза в лагера се занимавах с политическа дейност. Участвах в съпротивителното движение. Бях на пряко подчинение към Рилските горяни и съответно оттам получавах техните инструкции какво да се прави", разказа той.

През 1951 г. Велев и другарите му са готови да започнат вътрешна революция в България за сваляне на комунистическата власт. "Бяхме въоръжени и чакахме момента. Пролетта на 1951 г. трябваше, заедно със сливенските горяни, да започнем едно открито съпротивително движение за премахване на тази власт. Но не успяхме. Сливенските горяни бяха разкрити, атакувани и по този начин беше възпрепятствано вече общото въстание, което се предвиждаше 1951 г.", заяви той.

Велев обясни, че по онова време е имало девически и мъжки гимназии и в почти всяка една мъжка гимназия е имал подготвена група от двама, трима човека, които на местна почва са действали със съучениците си – било то агитационно, било с материали, бюлетини и т.н., пускане през непозволено време в гимназията, в помещенията, за разпространение на тези бюлетини в ученическите стаи.

"Но по-късно бяхме разкрити от един провокатор, който се оказа един човек, близък на един от групата, и посредством него се запознава и се оказва, че е сътрудник на Държавна сигурност. Бяхме разкрити и така започна вече 6 месеца следствие, изтезания, побоища, за да си признае някой нещо, най-вече кой стои зад нас, кои хора още ги има в групата, освен тези, които бяхме – трима човека, с които провокаторът беше запознат, и след това го ограничихме по-нататък да прониква в нашата група, и по този начин не можаха да се доберат до истината", разказа още Велев.

Той е изпратен в лагера "Белене" през април 1951 г., като там следствието продължава. "Почти всяка неделя идваше следовател от София, който продължаваше следствието ни. Дори по време на следствието, два пъти са ме изкарвали на разстрел", подчерта оцелелият лагерист. На въпроса какви мисли са му минавали, докато е бил в лагера "Белене", Велев отговори: "Какви мисли ми минаваха… Те там ме хвърлиха абсолютен, буквален труп. Аз чаках всеки момент да умра. Там бях, както сигурно сте гледали във филмите за евреите в концлагерите, кожа и кокали, и две очи, които светят".

Освободен е през месец август 1953 г., но веднага е мобилизиран в казармата за две години. "След като се прибрах започнах моя свободен живот. Но преследван, без възможност да постъпя на работа, без възможност да завърша образованието си. Трудности срещах, докато оформя средното си образование. За висше образование изобщо не ми дадоха достъп. Лично, когато трябваше да запиша университет, отидохме при министъра и той в очите ми каза – "ние за такива като теб нямаме за цел да даваме образование", отбеляза Велев.

В отговор той заявява: "Много се лъжеш. Аз без ценз може да остана, обаче, без образование няма да остана." Според Велев нашата гражданска памет ни изневерява често и затова трябва от време на време да си припомняме какво е било, както и да запознаем младото поколение с истинската действителност, за да знае миналото, как са живели тогава хората, при какви условия.

"Аз се чувствам виновен, че не можахме да се отървем от тази комунистическа диктатура. Просто постъпихме много християнски след 1989 г. и затова те днес са на власт и те продължават да се чувстват много по-горди, много по-смели, отколкото ние", заключи оцелелият лагерист.