Историкът проф. Пламен Павлов: Заради Москва дълго игнорирахме независимостта

Известният историк професор Пламен Павлов е роден на 12 юли 1958 г. в с. Пейчиново, Русенско. Завършва Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". След това преподава история на Византия и Балканите през Средновековието в същото учебно заведение. Автор или съавтор е на повече от 250 студии, книги, учебници, справочници, документални филми. Председател е на Световния парламент на българите по света.

Професор Пламен Павлов припомня малко известни факти около Деня на независимостта - 22 септември, когато имаме ярък пример за висока степен на съгласие в управляващия елит. "Уви, сравнението с днешния ден определено не е в наша полза", признава ученият.

Проф. Павлов, колко важна е датата 22 септември 1908 г., на която е обявена независимостта на България, от гледна точка на съвременната историческа наука?

- Преди 10 ноември 1989 г. Денят на независимостта беше игнориран от БКП - от една страна, поради последователното отричане на почти цялата политика на буржоазна България преди 9 септември 1944 г., от друга, поради тоталната зависимост от Москва, маскирана с фразеологията за "интернационализъм", "братска дружба" и тем подобни. Един от акцентите на това отрицание беше личността на цар Фердинанд, представян като "злия гений" на България, набеден като главен виновник за всички наши беди през ХХ век...

Какво не знаем за Деня на независимостта?

Има ли още неразкрити документи и истории около 22 септември 1908 г.?

- Не съм специалист в тази конкретна област, но със сигурност има - особено в чуждите архиви, както и в личните архиви на видни съвременници у нас и в чужбина.

Колко важна е ролята на цар Фердинанд I за успеха на 22 септември 1908 г.?

- Без съмнение е много важна, но, пак ще подчертая, не бива Малинов и неговите министри да остават в сянката на монарха, както става нерядко - напротив, имаме пример за висока степен на съгласие в управляващия елит! Уви, сравнението с днешния ден определено не е в наша полза...

Тленните останки на цар Фердинанд I най-после намериха покой в България през тази година. Кога държавата ще поиска от Гърция костите на цар Самуил, както беше обещано пред инициативен комитет още преди 10 години в Народното събрание?

- Искам да припомня на вашите читатели, че "България Днес" хвърли много усилия за осъществяването на тази идея, за което още веднъж ви благодаря. Днес сме в навечерието на 1010-ата годишнина от смъртта или по-скоро от началото на безсмъртието на великия наш владетел, отишъл си от този свят на 6 октомври 1014 г. Ще призова не само държавата, но и Българската православна църква за последователни действия в тази посока. В нашата традиция от векове цар Самуил е не само ярък християнски владетел, но и мъченик! Така, както се кланя например на руския княз Александър Невски, нека нашата църква канонизира цар Самуил за светец - има достатъчно примери в практиката на други православни църкви за канонизацията на велики владетели, особено румънската, сръбската, руската... През XIII в. солунският писател Йоан Ставракий пише за "...онзи прочут Самуил, който и досега е в устата на българите...". Какво по-ярко доказателство за т.нар. народна канонизация, характерна за християнството, включително за православната църква?! Мисля си, че наред с други дипломатически стъпки такъв сакрален акт морално ще мотивира Гърция да върне костите на цар Самуил в България.