Историкът проф. Пламен Павлов: Заради Москва дълго игнорирахме независимостта

Съставеното тогава правителство трябва да е пример за днешните политици

Проф. Пламен Павлов
Проф. Пламен Павлов Източник: БГНЕС

Известният историк професор Пламен Павлов е роден на 12 юли 1958 г. в с. Пейчиново, Русенско. Завършва Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". След това преподава история на Византия и Балканите през Средновековието в същото учебно заведение. Автор или съавтор е на повече от 250 студии, книги, учебници, справочници, документални филми. Председател е на Световния парламент на българите по света.

Професор Пламен Павлов припомня малко известни факти около Деня на независимостта - 22 септември, когато имаме ярък пример за висока степен на съгласие в управляващия елит. "Уви, сравнението с днешния ден определено не е в наша полза", признава ученият.

Реклама

 

Проф. Павлов, колко важна е датата 22 септември 1908 г., на която е обявена независимостта на България, от гледна точка на съвременната историческа наука?

- Преди 10 ноември 1989 г. Денят на независимостта беше игнориран от БКП - от една страна, поради последователното отричане на почти цялата политика на буржоазна България преди 9 септември 1944 г., от друга, поради тоталната зависимост от Москва, маскирана с фразеологията за "интернационализъм", "братска дружба" и тем подобни. Един от акцентите на това отрицание беше личността на цар Фердинанд, представян като "злия гений" на България, набеден като главен виновник за всички наши беди през ХХ век...

 

Какво не знаем за Деня на независимостта?

- На практика знаем почти всичко, особено от гледна точка на историческата наука. Недостатъчно внимание обаче се отделя на самото правителство на Александър Малинов, което е съставено от изключително ярки личности - ерудити, патриоти, доказани държавници! Трима от осемте членове на кабинета са, както бихме казали днес, "българи от чужбина" - двама бесарабски българи (Малинов и генерал Данаил Николаев), Андрей Ляпчев е македонски българин. Шестима от министрите са родени или пряко свързани с бившата Източна Румелия, вкл. като хора на високи постове в нейната администрация, после и на княжеството. И само двама са родом от територията на княжеството отпреди 1885 г. Да не забравяме, че актът на независимостта изпрати завинаги бившата османска провинция в историята! Всички министри са свързани с националните ни идеали и с училищното дело, а ген. Стефан Паприков, наричан и "военният дипломат", като учител в Панагюрище през 1876 г. участва в Априлското въстание. Михаил Такев е един от първите активисти на освободителното движение в Македония, ген. Данаил Николаев е председател на Върховния Македоно-Одрински комитет. Финансовият министър Иван Салабашев е утвърден учен, доктор по математика, учител в Болградската гимназия в Бесарабия (Малинов е неин възпитаник!), доброволец в Сръбско-турската война от 1876 г., която за българите е своеобразно продължение на Априлското въстание. Могат да се дадат още "подробности", но и това е достатъчно, за да разберем каква е ролята на тези видни българи в събитията през 1908 г. Правителството на независимостта трябва да е пример за днешните политици.
 

Има ли още неразкрити документи и истории около 22 септември 1908 г.?

- Не съм специалист в тази конкретна област, но със сигурност има - особено в чуждите архиви, както и в личните архиви на видни съвременници у нас и в чужбина.

 

Колко важна е ролята на цар Фердинанд I за успеха на 22 септември 1908 г.?

- Без съмнение е много важна, но, пак ще подчертая, не бива Малинов и неговите министри да остават в сянката на монарха, както става нерядко - напротив, имаме пример за висока степен на съгласие в управляващия елит! Уви, сравнението с днешния ден определено не е в наша полза...

 

Тленните останки на цар Фердинанд I най-после намериха покой в България през тази година. Кога държавата ще поиска от Гърция костите на цар Самуил, както беше обещано пред инициативен комитет още преди 10 години в Народното събрание?

- Искам да припомня на вашите читатели, че "България Днес" хвърли много усилия за осъществяването на тази идея, за което още веднъж ви благодаря. Днес сме в навечерието на 1010-ата годишнина от смъртта или по-скоро от началото на безсмъртието на великия наш владетел, отишъл си от този свят на 6 октомври 1014 г. Ще призова не само държавата, но и Българската православна църква за последователни действия в тази посока. В нашата традиция от векове цар Самуил е не само ярък християнски владетел, но и мъченик! Така, както се кланя например на руския княз Александър Невски, нека нашата църква канонизира цар Самуил за светец - има достатъчно примери в практиката на други православни църкви за канонизацията на велики владетели, особено румънската, сръбската, руската... През XIII в. солунският писател Йоан Ставракий пише за "...онзи прочут Самуил, който и досега е в устата на българите...". Какво по-ярко доказателство за т.нар. народна канонизация, характерна за християнството, включително за православната църква?! Мисля си, че наред с други дипломатически стъпки такъв сакрален акт морално ще мотивира Гърция да върне костите на цар Самуил в България.

Още от "Интервю"

Николай Младенов: Няма пряка заплаха, но има цялостна среда на несигурност, която се заформя като полумесец около Българ

Ще следим за инициатива на международната общност за умиротворяване в Близкия Изток, добави генералният директор на Дипломатическата академия в Абу Даби

Прочетете повече прочетете повече

Проф. Вили Лилков: В ДПС им беше удобно Пеевски да финансира избори, а хората около Доган да берат плодовете

В БСП отдавна текат интересни процеси, но можем да кажем, че едва сега наблюдаваме вече видимо този разпад, който години наред реално се случваше в БСП

Прочетете повече прочетете повече

Проф. Пламен Павлов: Не може да твърдиш, че си патриот, и същевременно да си проводник на руските интереси - да бъдеш аг

Макар самият акт да е събитие с нотки на авантюризъм, то се оказва успешно заради противоречията на Великите сили и на крайно отрицателното отношение на Русия, казва професорът историк

Прочетете повече прочетете повече

Последни новини

Най-четени