Историкът Светослав Живков пред Zonanews: Обществото ни трябва да се научи да заставя политиците да пазят националния суверенитет на България

Отприщи ли се веднъж "Кутията на Пандора", трудно има спиране

Светослав Живков
Светослав Живков Източник: Скрийншот/YouTube

Интервю на Живка Кехайова с гл.ас. д-р Светослав Живков

 

Ако приемем, че уроците на историята са предупредителни, кои са уроците, които нашите политици трябва да научат задължително?

За съжаление има една приказка, че от историята никой не се учи и явно е вярна. А е добре да познаваме историята, най-малкото, за да не повтаряме стари грешки, да не повтаряме едни и същи грешки. Що се отнася до нашите политици, не бива да се забравя, че грешките са ни сложили на губещата страна в Първата световна война, после - във Втората световна война и накрая - пак на ужасяващо губещата страна след 1944 година. 

 

Според мен не толкова политиците, колкото обществото ни трябва да проумее, че демокрацията и гражданските права са в основата на модерния свят и съответно да намери инструментите да контролира политиците при опит да се отнемат граждански права, демократични механизми, или да се подменят важните въпроси на деня.

 

Външната политика е трудно нещо за държави и общества като нашите, но политиците ни трябва да бъдат научени да пазят националния суверенитет на България.

 

Така стигаме неизбежно до въпроса какво разбира българинът под България? Защото отчуждението от държавата е видимо - дали заради вековете без собствена държава, или заради специфичен манталитет, но когато патриотично казват България, повечето българи сякаш нямат предвид държавата - за държавата се сещат, когато искат да получат нещо.

Тук сте права, има го този момент на отчуждение от държавността в резултат на столетия чужда власт, но не може само с това да се оправдаваме. Все пак скоро ще станат 150 години, откакто имаме модерната държава България - поне фасадна държавност имаше дори през комунистическия период. Проблемът, според мен е, че все още доминира поданическият тип култура, очакването да се подчинява човек на държавата (с неотменим прерогатив да осъществява, или поне да може да осъществява насилие) и очакването нещо тя, държавата, да ти даде. 

 

Проактивната позиция - осъзнаването на гражданина като субект, а не просто като обект на държавността, ни убягва. Вероятно и регионът играе роля - съседите ни имат същите проблеми и манталитет.

 

Иначе, България може да значи много неща - за огромната част от живеещите в чужбина българи, отчуждеността от България е видима (дори по време на избори), но и не можем да ги съдим за това За друга част от тях близостта е в духовно-романтичен план чрез близките. Вероятно тогава България е навсякъде, където има българи по света. За много българи в страната България е буквално районът, който обитават...

 

Нациите са твърде ново явление от историческа гледна точка, а някои от тях - абсолютно ново - затова са и проблемите ни със Северна Македония, например. В един Люксембург пък в момента се създава нация. Тези процеси може да не ни харесват, но те не спират в 19 век и продължават да с развиват.

 

Ако се наложи Вие като историк да опишете историята на България в последните 5 години за бъдещите учебници по история, какво ще напишете?

Дори краткото минало принадлежи на историята, но искам да уточня, че ние всъщност не знаем още всичко, което се е случило в тези последни 5 години, не сме ги осмислили и е възможно да се наложи преосмисляне по-късно. Все пак ще отговоря - доста точно поставихте границата от 5 години. Точно някъде тогава, около референдума на Слави Трифонов, се очерта окончателно специфичната за сегашната ни история граница на разделеността. Симптоми имаше и преди това, но все още не ясно изразени.

Различието се превърна в доминираща характеристика. За това вина имат и управляващи, и опозиция - и предишни, и нови.

 

Българското общество загуби фокус. Днес е времето на едно българско общество без фокус, лишено от фокус. Политиците, логично, също загубиха фокус.  Върху всичко това се насложи и кризата с коронавируса. Колкото и да правим паралели с испанския грип, или да се връщаме даже до чумните времена, днес проблемите са от съвършено друго естество, защото тогава светът не е бил глобален. Здравни, социални, комуникативни проблеми, нови противопоставяния се насложиха върху стари противопоставяния и доведе до вече драстични разминавания, разрушителни за обществото разминавания.

 

Но най-разрушителното за обществото ни наистина се оформи около времето на онзи референдум - популизмът овладя абсолютно всички партии. Популизъм от най-долен вид! Владее ги и до днес - и стари, и нови, и зараждащи се. Това означава, че всички политически субекти до един си поставят само краткосрочни цели и задачи - в дългосрочен план популизмът никому не е помогнал в човешката история.

 

Антиговоренето на всички срещу всички доведе до три парламентарни избора в една година, неспособност да се формира мнозинство - съответно неспособност да се управлява държавата. Виждаме, че и това, което се формира е толкова крехко и нестабилно... Отприщи ли се веднъж "Кутията на Пандора", трудно има спиране. И това трябва да ни бъде за урок. Това време, тези последни пет години, трябва да ни бъдат исторически урок.

 

Не излиза ли всъщност целият свят от всичко познато, изправен пред страха от всичко непознато? Дъжави с отпадащи фунции на държавност, освен чисто административни такива по пътя на глобални процеси и глобални капитали?

Да. Така е. Променят се отношенията власт-общество навсякъде. Виждаме реакции на катализиране на огромно противопоставяне в общества, доскоро зрели, разумни, проспериращи западни общества - хайде, нашето отдавна си има проблемите. Определено западният свят ще излезе различен от този период. Дано да излезе! Ще излезе рано или късно, но не съм оптимист в какво ще се е превърнал - невероятно е, че дори най-развитите демокрации и общества на света, се оказаха с огромен процент лесно манипулируеми групи, а това не е добър тест, в което и да е историческо време.

 

Тогава нека за всеки случай да попитам кои са отличителните черти на тоталитаризма и тенденциите, водещи към такава форма на управление - само наличие на една партия, овладяваща държавата ли? Защото когато обществата не издържат историческите тестове, стигаме до подобни форми на управление?

Тоталитаризмът като форма на управление се появява след първата световна война като основен принос има т.н. Октомврийска революция. Някои историци спорят дали СССР е станала тоталитарна държава при Сталин, или още в самото начало след революцията, е имала тези характеристики. Според мен още при Ленин можем да говорим за преход към тоталитаризъм. След гражданската война в Русия 1918-1920 година има за кратко едно омекотяване, но е временно явление. 

 

Имаме ляв и десен тоталитаризъм. Основен представител на левия са комунистическите режими, колкото и специфики и особености да има всеки един от тях. Пример за десен тоталитаризъм е безспорно националсоциализмът, известен още като нацизъм. Що се отнася до италианския фашизъм, някои изследователи не смятат, че това е тоталитарен режим, а е по-скоро авторитарен.

 

Дори да приемем, че е, по-скоро е някакъв мек тоталитаризъм. Не че на Мусолини му липсват амбициите да следва в Италия стъпките на Хитлер, но условията са съвсем различни, обществото е различно, голяма роля играе католическата църква. Да не говорим, че италианците са южен народ, не така управляем и много трудно там може да се осъществи изцяло тоталитарен режим като нацисткия.

 

Общите белези са много между левия и десния тоталитаризъм. На първо място са тоталния терор и тоталната пропаганда. Разбира се политически насилия имаме и в редица авторитарни и предмодерни режими, но при тоталитарните режими терорът стига до своя абсолют. За разлика от авторитарните режими, при тоталитарните терорът и насилието са перманентни - не се изчерпват с туширането на съпротивата на опозиционните групи, а продължават и във времена без открити прояви на опозиционност.

 

При тоталитарните режими терорът цели премахването дори на мисъл за съпротива и пълно подчинение на обществата, подпомагана от тоталитарната пропаганда. Да, има и една партия, която не просто обсебва властта, а обсебва цялата държава - не просто цялата политическа власт, а цялото общество, икономиката и самото мислене на хората.

 

Инструментът на насилието и пропагандата е тайна полиция. Партията е над държавата и обсебва изцяло всички институции и ги превръща във фиктивни. В СССР има парламент. При това до 1936 г. депутатите се излъчват на един много особен корпоративен принцип, но всъщност абсолютно контролирано от КП. В нацистка Германия има Райхстаг, но от него абсолютно нищо не зависи. Във фашистка Италия имаме парламент, който през 1938 година е реформиран на корпоративен принцип - представители не се излъчват с преки избори, а от различните съсловия и синдикати, в които обаче фашистката партия се е просмукала буквално и определя изцяло състава на този орган. 

 

Има и разлики - десните тоталитаризми са ултранационалистически, шовинистични, а нацизмът стига и до антисемитизъм, до расизъм. Италианския фашизъм никога не достига до това - има депортация на евреи, но едва след лятото на 1943 година, когато германската армия окупира Северна Италия и изцяло по инициатива на германците. Комунистическият тоталитаризъм, поне като пропаганда, е противоположен - интернационален, национализмът пробива, но е по-специфичен. Много десни модели двайсетте, трийсетте години, копират модели най-вече от фашизма - Испания на Франко, Португалия на Салазар, но са просто авторитарни, не достигат „съвършенството“ на диктатурата. 

 

Много се спекулира в последните дни с това имало ли е фашизъм в България. Не, не е имало, но не можем да кажем това за Гърция на Метаксас например. И когато Италия напада Гърция, всъщност един фашистки режим напада друг фашистки режим.

Еднаквите режими не нищо не означават при конфликт, дори еднаквите цели могат да са причината за него.

 

Бел.ред.: Да запомним и да следим за симптоми: при тоталитарните режими терорът и насилието са перманентни - не се изчерпват с туширането на съпротивата на опозиционните групи, а продължават и във времена без открити прояви на опозиционност. При тоталитарните режими терорът цели премахването дори на мисъл за съпротива и пълно подчинение на обществата, подпомагана от тоталитарната пропаганда. Инструментът на насилието и пропагандата е тайна полиция.

Още от "Интервю"

В интервю за германски медии Зеленски критикува липсата на доставки на оръжия от Запада

Според интервюто за "Велт", "Политико", "Бизнес инсайдър" и Онет той също така е дал да се разбере, че продължава да се надява на германските крилати ракети с голям обсег "Таурус"

Прочетете повече прочетете повече

Макрон: Съдбата на Европа се решава на бойното поле в Украйна. Имаме ясна цел: Русия не може и не трябва да победи

В днешната ситуация със сигурност Русия е противник, режимът в Кремъл е противник, но винаги съм го казвал, че ние не водим война срещу Русия и руския народ, добавя френският президент

Прочетете повече прочетете повече

Последни новини

Най-четени