Изключената от ДСБ Елена Спасова: ДСБ избяга от политиките си, избяга от своята разпознаваемост

Какво се случва в ДСБ? Пред ФАКТИ говори изключената Елена Спасова
           
Елена Спасова, която е районен председател в столичния "Лозенец", е изключена от "Демократи за силна България", защото уронвала престижа на партията с инакомислието си. Защо е изключена, как се представя партията на изборите:

Г-жо Спасова, какво се случва в ДСБ. Какви процеси текат?

Ще избегна да говоря за моя случай, за да съм по-обективна. Аз съм вторият човек, изключен от ДСБ, с решение на Арбитража. Първият, ако си спомняте, бе Петър Москов преди години. След това той направи партия. Неприятното за мен е това, че знакови фигури напускат ДСБ. Имам предвид хора като Цецка Бачкова, като Жени Шиер, Емил Димитров, Иван Димитров, който председателстваше Арбитража в предишния мандат на Атанас Атанасов.

За какъв период от време говорим, когато става въпрос, че хора напускат ДСБ…

Буквално за последните няколко дни. Преди това, както е известно, дейността си замрази младежката организация на партията. Това се случи след отчетно-изборното събрание през февруари. Моето изключване може и да е било повод за напускането на толкова хора, но не и причината.

Как да си обясним това, че няколко човека точно сега решават да скъсат с ДСБ…

От дълго време в ДСБ текат различни процеси. Още с втория избор на генерал Атанасов за лидер на партията, а преди това и с отстраняването на Цецка Бачкова от листите, което остана без обяснение, посоката не се хареса на хората. Друга причина нещата да тръгнат в лоша посока е и това, че в Националното ръководство на генерал Атанасов не бе поканен нито един от членовете, които публично подкрепиха кандидатурата на Цецка Бачкова. А това бяха 41% от делегатите.

Ако бяха поканени инакомислещи, това щеше да е една добра заявка генерал Атанасов да играе ролята на обединител и да успее да води ефективно партията. Но за съжаление не се случи. Много лош сигнал.

Накъде отива ДСБ след толкова години?

Някак не съм оптимист. Моята позиция е, че за промяна в начина, по който функционира една партия, трябва диалог. В тази насока са основно моите забележки. Тук не става въпрос за личностни вражди с когото и да било. Става дума за начина, по който се управлява партията. След като беше избран за лидер Атанас Атанасов, той заяви, че няма да се промени.

Това много ме притесни. Вижте, хората в ДСБ никога не сме искали той да се променя. Ние искаме да се промени начинът, по който се управлява ДСБ. Да се спазва Уставът, да има демократично вземани решения, приносът на всеки за партията да се зачита. ДСБ да изгражда кадри, да изгражда политики, да изгражда политици. Като виждам какво се случва, нищо не ме кара да бъда оптимист.

Фокусът на моята стратегия е бил винаги насочен навътре в партията. Това, че сега напускат ярки личности, облекчава ръководството, но обезкръвява партията. А ние сме демократична партия, това е заложено и в името ни даже – Демократи за силна България. Смятам, че мнението на инакомислещите трябва да бъде слушано и то с голям интерес, а не да бъде игнорирано. Защото всеки един от нас е доброволец – дава от своето време, от личните си средства.

Остана ли днес нещо от визията и духа на Иван Костов в ДСБ?

 Ще ми се да вярвам, че е така.

Това, което казвате: "Ще ми се да вярвам." Не звучи никак оптимистично?

Смятам, че понятието ДСБ не се ограничава до ръководството на партията. ДСБ са членовете и симпатизантите, а при тях, в този контекст, първоначалната визия и дух на партията ги има и днес.

ДСБ се асоциира с обобщаващото название "костовисти", а това са хора с ясна визия и отношение към случващото се в страната.

Напълно съгласна съм. При основаването си ДСБ имаше ясна програма, изявени политици. Ето, ако сега ви попитам: "Колко от депутатите на ДСБ разпознавате?" Ще кажете ген. Атанасов и още един, двама. Къде са лицата на ДСБ? Да припомня ли, че в партията на Иван Костов се изявяваха хора като Екатерина Михайлова, Веселин Методиев, Евгени Чачев… След като днес няма разпознаваеми лица, това означава, че партията не отива на добре.

ДСБ избяга от политиките си, избяга от своята разпознаваемост. Най-много това личи от резултатите в София. ДСБ за първи път в историята си нямаше водачи в никой от трите столични многомандатни избирателни райони (МИР). Нямаме и депутат от София, защото нашите кандидати бяха изпреварени с преференции. Това за мен е катастрофа.

Партията, в която хората се определят като градска десница, практически взе мандати-половинки с помощта на изборната рулетка. Говоря за райони, в които цялата ни коалиция събира общо около 2000 гласа. Каква е тежестта на тези депутати? Сравнете ги с 12-те хиляди избиратели, които стоят зад всеки един софийски депутат - това е изключително висока представителност.

Какви позиции има ДСБ в страната?

Аз няма как да говоря генерално за страната, защото съм председател на един конкретен район. Погледът ми върху страната няма как да е задълбочен. Със сигурност има места, където стоим по-добре, на други - не толкова. Мога да говоря за моя 23-ти МИР. Този район традиционно е най-силният за ДСБ. Мога да говоря и в качеството си на председател на щаба в този район при трите поредни избора миналата година.

ДСБ - говоря конкретно за партията, а не за коалицията "Демократична България" - имаше по двамата депутати в 45-ото, 46-ото и 47-ото Народно събрание. Това са председателят на партията Атанас Атанасов и Петър Маринов. Сега, в 48-ото НС, ние нямаме депутат от столицата. Това очертава силна низходяща тенденция. Затъваме там, където сме традиционно добре представени. За моя радост, в моя район - "Лозенец" резултатите са добри. Най-добрите в 23-ти МИР и втори в София след тези в "Средец".

Хората, които напускате ДСБ , имате ли нова политическа визия?

Някои напускат по собствена инициатива, други биваме изключени. Аз съм изключена на първа инстанция пред тричленен състав. Имам право да обжалвам на по-висока инстанция – пред деветчленен състав. И ще го направя. Аз не напускам ДСБ, ДСБ иска да ме напусне. Как звучи само…

За по-нататъшна политическа визия е добре да говорите с напусналите по собствена инициатива. Аз никога не съм одобрявала политическото номадство, не съм имала и нямам амбиции да се включвам в друга партия.

Източник: "Факти"