Калин Христов, БНБ: С твърдението, че инфлацията е временна, водещите централни банки разрушиха доверието в себе си

Централните банки направиха една голяма грешка през лятото и есента на миналата година, като упорито твърдяха, че инфлацията е временна. БНБ обаче никога не го е твърдяла, ние никога не сме казвали, че инфлацията е временна.

Това казва Калин Христов, подуправител на БНБ, ръководещ управление "Емисионно", в интервю, публикувано в годишното издание "Приносът на международните компании в България" на списание BGLOBAL. Интервюто е дадено през септември, но е публикувано на страницата на БНБ на 7 ноември, предаде БТА.

"С това си твърдение обаче водещите централни банки разрушиха доверието в себе си, защото още в края на 2021 г. вече беше ясно, че инфлацията не е временна и продължава да се ускорява. През ноември 2021 г. УФР бързо промени начина си на комуникация, както и политиката, а от март 2022 г. започна рязко да увеличава лихвите.

Европейската централна банка доста по-дълго поддържаше тезата за временната инфлация, което допълнително наруши доверието в това, което казва, и много по-бавно предприе действия.

На практика до юли имахме отрицателни лихвени проценти в еврозоната, когато тя имаше инфлация от 8 на сто, което значи, че в реално изражение лихвите са били почти минус 9 на сто. Това е силно неадекватна политика за нивото на инфлация и по никакъв начин не способства за нейното потискане", посочва Христов.

ЕЦБ действа бавно по две причини по отношение на инфлацията. Едната действително е свръхзадлъжнялостта на правителствата в еврозоната - на някои със над 120 на сто от БВП, а Италия, третата най-голяма икономика в еврозоната, със 160 на сто дълг към БВП. Бързото повишаване на лихвите, каквото изисква такъв тип инфлация, ще означава голям натиск върху публичните финанси на Италия и невъзможност да обслужва дълговете си. Затова ЕЦБ трябва да балансира, казва подуправителят на Централната банка.

По-бедните държави харчат повече за храна и енергия. Когато шокът засяга енергията и цените на храните, инфлацията реагира много по-бързо, отколкото в другите държави. Естония има 25,2 на сто инфлация за август, а Литва - 21,1 на сто. България към август има инфлация 15,0 на сто според хармонизирания индекс на инфлацията.

Така че, ние имаме висока инфлация, но релативно с държави, с които трябва да се сравняваме, нямаме най-високата инфлация, посочва Калин Христов. Естествено, тези две държави географски са по-близо до войната, а и количествените покупки на ДЦК от страна на ЕЦБ създадоха допълнителен инфлационен импулс в тези икономики, посочва той.

Има глобална проинфлационна вълна, която минава през различните икономики по различен начин, като националната политика има значение. Инфлацията винаги може да намери обяснения в политиката на конкретната държава, но трябва да се гледа нивото на развитие, ценовото равнище и факторите, които влияят.

В ЕС в момента Франция има най-ниска годишна инфлация – 6,6 на сто, но доколкото Франция обича да дирижира и контролира цените, там има много политики, които изкуствено потискат цените. Такава политика изисква да бъде финансирана по някакъв начин чрез субсидии – Франция неслучайно е с висок публичен дълг спрямо БВП.

Това е неустойчива политика, но е функция на решения на политическата класа и на преценката колко от инфлационния шок можеш да поемеш фискално и кои групи от населението да облекчиш, отчита Калин Христов.

"За да потисне общия тренд на инфлация, фискалната политика трябва да е рестриктивна.

Общото раздаване на помощи на всички ускорява инфлацията. От политическа гледна точка държавата трябва да помогне на тези, които са най-уязвими. Трябва да е диференцирано, а не за всички", казва Калин Христов.

"За да се реши големият проблем със силно стимулираното търсене, то трябва да се потисне. Да се води политика на увеличение на предлагането, на увеличение на конкуренцията, за да се потиснат цените. От социална гледна точка, разбира се, че трябва да се даде на тези, които са най-уязвими.

Няма противоречие в това едновременно да се потисне общото търсене, а определен фискален стимул да се преразпредели към най-слабите", твърди подуправителят на Централната банка.

В общества като нашето, в които голям процент от хората са слаби по отношение на доходите, този баланс е още по-труден. Но в крайна сметка трябва да се направи, защото раздаването на всички не решава инфлационния проблем и фискално не може да бъде удържано. Както виждаме от анонса на служебния финансов министър за силно разрастване на дефицита в тригодишната бюджетна рамка, това така или иначе е неустойчива политика.

Така че колкото по-бързо се направи диференциацията в подпомагането, толкова по-добре за всички, казва Христов.

В Европа обаче трендът е да се раздават пари и отстъпки на широки маси от населението. Затова инфлацията не спира да се ускорява. В САЩ този процес се контролира по-добре и вече се вижда едно задържане на инфлацията, което тепърва ще видим дали е временно, посочва той.

"Видимо траекторията на публичните финанси е неустойчива, както се видя от прогнозата на финансовия министър. В тази ситуация вариантите не са много – или трябва да се съкратят разходите, или да се увеличат данъците. Най-лесно е да се съкратят инвестиционните разходи, но в дългосрочен план това не е добра идея, защото потиска потенциалния растеж на БВП.

Ако се повишат данъците, въпросът е кои данъци. Подоходните и корпоративните данъци не е разумно да се повишават заради свиващата се работна сила и по-малка склонност хората да работят. Ако се увеличи цената на труда през данъците, тя отива обратно в инфлацията, така че това няма да реши проблема.

Увеличаването на корпоративния данък също не би било добро решение, при положение че голяма част от инфлацията се създава от ограничено предлагане. Ако облагаш повече капитала, инвестициите ще намалеят още повече. И без това частните инвестиции в България са отрицателни в последните няколко години.

Най-разумното е да се увеличи данъкът върху потреблението (ДДС), защото има много високо търсене, но тази мярка няма да е популярна и веднага трябва да се реши въпросът с уязвимите социални групи, които ще бъдат засегнати. Освен това временно ще се създаде инфлация, защото цените ще скочат през данъка, но след една година този ефект ще изчезне" предлага Калин Христов.

"Светът се разделя на блокове, което носи политически и икономически рискове, защото блоковете ограничават търговията, а Китай е огромен производител на потребителски стоки. Русия е голям източник на енергия за цяла Европа" казва Калин Христов в отговор на въпрос "Какви рискове за българската икономика крият водещите геополитически събития като войната в Украйна и стратегическото съперничество между САЩ и Китай".

"Цялото това разкъсване на икономическите взаимоотношения ще доведе до по-високи цени и по-трудно овладяване на инфлацията, съответно – до по-голяма икономическа болка. Съществуващата търговия ще стане по-неефективна и ще изисква огромни нови инвестиции, за да се пренастрои например енергийният пазар в Европа.

При нивото на задлъжнялост в Европа и при инфлацията, която изисква високи лихвени проценти, е много трудно да си представим как могат да бъдат финансирани тези инвестиции. Няма особено фискално пространство за тях. Тоест за относително дълъг период от време може да имаме по-потисната икономическа активност не само Европа, но и в света" посочва подуправителят на БНБ.