Калина Андролова, специално за Zonanews: Всеки провал на този кабинет е отговорност на Румен Радев. Той ги създаде, направи им батут да скачат колкото могат

Интервю на Живка Кехайова с Калина Андролова, журналист и политически коментатор

Какво, според Вас стои в разнобоя между Румен Радев и промотираното от него правителство?

В основата на раздалечаването (а вече направо изглежда като война) стои единствено интересът. Кирил и Асен не се чувстват задължени на Радев. Това са брокери, които се интересуват само от схемите си. Те не страдат от благодарност към Радев, от идеали, исторически комисии, политически профили, ляво, дясно и пр. Тези хора имат съвсем практично отношение към властта, те работят както биха работили в корпорация. Обаче държавата не е фирма. Държавата изисква друг вид грамотност, друг вид прогноза, друг вид смелост, друг вид общуване. Политическото управление не е корпоративен мениджмънт. Вие усещате ли, че Кирил Петков не е много наясно къде е попаднал. Той говори така, сякаш е на коктейл с Лена. Трендът, който Кирил Петков и управляващата му компания налагат е, че политиката е нещо неглиже, кежуал, чак сега се е наложило да изучат двойния уиндзорски възел, подходът им е разговорен, френдли, ... Ок, добре. А политика ще правят ли? Или само ще дават интервюта? 

Разногласията между президента и правителството са маскирани като конфликт между уж държавническото мислене на Радев и самонадеяната неопитност на момчето от Харвард. Но всъщност става дума за овладяване на финансовите потоци. Обикновено властта поставя свои хора на ключовите позиции. Коалицията е голяма, няма място за Радев. А той вече се беше разположил нашироко по време на служебните кабинети и нямаше друг начин, освен Кирил Петков да замете президентските кадри. В отговор Радев започна да се възмущава от политическите движения на премиера. Все пак Радев трябва да легитимира, защо иска да се отърве от ремаркето, което изкара на върха и сега го оставя там за наша сметка. Всеки провал на този кабинет е отговорност на Румен Радев. Той ги създаде, направи им батут да скачат колкото могат. Радев обмени втория си мандат срещу това да инсталира момчето от Харвард начело на държавата. И сега президентът се опитва да каже, че нещо не е наред. Изведнъж оттегля съучастието си в конструирането на премиерстването на Кирил. И вече мисли за нов служебен кабинет. Както се казва в редица афоризми, каквото и да ви говорят, става дума за пари.

Кои са грешките на новата власт, които ще ни струват най-скъпо в перспектива?

Още не знаем колко и какви грешки ще направят. Но виждаме, че Кирил Петков действа произволно за Северна Македония, воден единствено от обещанието за шестте месеца, в които трябва да свалим ветото. А дали това ще нанесе щети на държавата, изобщо не се тревожи. За премиера всичко извън "настоящата сделка" е архаизъм, който пречи. Всъщност историческите факти, които много хора обявяват за досадни пречки, са жива политика. Политика, за която днес е необходима договорка. В Европа през вековете е имало много спорни територии, много войни са се водели за тези територии, много болка има от загубите им. Давам пример с Елзас и Лотарингия. Германия предложи на Франция преди десетина години Елзас и Лотарингия да сключват договори директно с германските провинции. Тогава властта във Франция каза, че държавата трябва да е загубила всякакво чувство за самосъхранение, за да се съгласи на подобно нещо. Всички знаем, че след Втората световна война Германия губи много от своите територии, затова германците много обичат да говорят за Европа на регионите. А не за Европа на нациите.

Е, ако беше Кирил, веднага щеше да се съгласи, щото търговийката да няма пречки. Това са сложни и бавни процеси, често националното чувство се скандализира. Все пак Германия успя. През 2019 г. Макрон и Меркел подписаха споразумение за граничните територии, което улеснява транспорта, насърчава двуезичието и получаването на работа от двете страни на границата. Това споразумение даде храна на опозицията за атаки срещу Макрон, че предава националните интереси на Франция. Но стана факт. Тоест всичко трябва да се случва внимателно, обмислено, без щети. Демонстрацията на Пендаровски с ОМО Илинден-Пирин на нагласи за сътрудничество ли ви изглежда? Или на намерения за конфронтация?! Аз не мисля, че има друга възможност за Северна Македония освен да бъде в ЕС. Но нека не ни показват, че ще поощряват ОМО Илинден-Пирин, измислица на югославските секретни служби, да се бори за правата на македонско малцинство у нас. Удрят плесница на Кирил, той се усмихва и им казва, че му харесва. И те на следващия ден измислят нова провокация.

Ситуацията в България е ли е умалено отражение на пренареждането на съвременния свят?

Процесите у нас безспорно са част от процесите в света. Но ние си имаме балканските подправки и натюрел. Да, умалено отражение, но с политици, които не разбират много накъде се движи светът. Мигрантските вълни са част от хибридните практики. Европа много късно ще схване, че са я пробили в сърцето с няколко тласъци на миграцията и с неолибералния възглед, че културна Европа не може да отхвърля бежанците. Трябва да ги приеме, да ги нахрани и осинови, защото обратното не е хуманно, не е европейско, варварско е. Това уби възможността Европа да се превърне в силен и обединен геополитически играч, а не в придатък на американската външна политика.

При сегашната криза с Украйна за пореден път стана ясно, че Германия и Франция отказват да бъдат ползвани в конфронтация, от която ще търпят щети. Затова САЩ все повече гледат към Източна Европа като на партньори, които са далеч по-управляеми и по-послушни. Историческият опит сочи, че подобно опекунство носи икономически предимства на държавите, например нарастването на Япония, Западна Германия, Южна Корея и др. Но все пак трябва да е налице умна власт, която да употреби възможностите. Ние исторически сме доказали, че дори това, което е реална възможност за нас, успяваме да го превърнем в загуба. Много сме добри в загубите. Това идва, защото не разбираме, че интелигентността е от значение. Само вижте участието на БСП в коалицията. То е потресително, то е нечленоразделно. А какво ще кажете за министъра на културата, който в културните среди придоби прозвището "малолетния министър"? И в края на краищата, да се върнем на Кирил Петков. Той не е политик, той е търговец. Търговците по принцип се грижат единствено за размера на портфейла си. Традиционният подход към продажбите обучава търговците да са нахални, да преувеличават качествата на продуктите си, тоест да послъгват любезно. Затова и Петков има проблем с това доколко неговият профил е само маркетингов ефект и доколко е истински. Какво всъщност прикрива неговата непрестанна еуфория? Политическа некомпетентност ли? Кирил Петков ли ще сглоби стратегията на България за максимални ползи и просперитет в пренареждащия се свят? Е, убедени сме, че Лена ще му помогне, разбира се. Всичко, което се случва, е като виц.

Светът като че ли се опитва да се отърси от войнстващия ляво-либерален марксизъм, който е взел на въоръжение политиките на идентичност. Тази уж правозащитна линия доказа ли вече пълната си деструктивност и разрушителност?

Всяка добра обществена идея и необходимост се експлоатира докрай, докато се превърне в своята противоположност. Това са законите, по които се развиват социалните епидемии - борба за идеята, живеене на "мечтаното", пресищане-ексцесия-приключване, търсене на нещо друго. Виждаме как борбата за свобода в сексуалното изразяване и идеята да избираш пола си преминават нормалната линия. Малцинството вече не иска просто свобода и уважение. Иска то да е нормата. То налага своите възгледи на мнозинството, иска да го превъзпита и да го направи като себе си. Неразбирайки дори, че когато ексцесията стигне своя пик на групова умора, ще започне точно обратният процес на прибиране към нормалността. Защото изгубената нормалност вече е по-интересна, по-чувствителна. Сексуалните девиации ни заливат и ни удавят в своята всепозволеност. Но въпросът не е само за "права" на малцинствата.

Подобни малцинства са форми на контрол, на управление на обществения климат. Когато се наложи да се скача, скачат и хомосексуалните, и майките на деца с увреждания, и еколозите, и защитниците на животни, и всякакви комитети, НПО-та, съвети, и пр. Това са инструменти в обществото за неговото раздвижване, когато се налага... За съжаление, политиките на идентичността дълбоко ерозират обществената тъкан, изграждайки нарастваща маса от индивиди, обърнати единствено към сексуалното изразяване. Това са хора, които се интересуват само от собствената си полова обърканост, те вкарват естественият бунт на младостта в скандално напрягане на нормалността и различни форми на разгула, промискуитета, оргийния начин на живот.

Това никога няма да бъдат хора, които могат да задават въпроси на властта и да променят обществото. Те са осакатени откъм свят. Светът не е само огъване на сексуалността, излизане от нормата. Има и други форми на удоволствие. И единствено съвкупността от много различни усещания прави човека щастлив. Честно казано, човек има нужда да бъде и порядъчен, понякога дори скучен и естествен. В този смисъл политиките на идентичността представляват свобода, която затваря, която лишава от възможности (вместо обратното), която прави обществата слаби и глупави...

Какво да очакваме по силата на политическата логика до края на годината и как ще се отрази това на икономиката?

Лена Бориславова явно е най-важния специалист в държавата, затова възнаграждението й е скандално при това с нищожен договор. Шуробаджанащината тече отвсякъде и се очертава като един от проблемите за този кабинет. А шуробаджанащината по-често поражда некадърни решения. Както корупцията унищожава качеството. Още не знаем какво това правителство ще направи в енергийния сектор. Дали само ще сложи свои хора на познатите позиции или ще се опита да преструктурира сектора така, че да вкара допълнителни дългосрочни играчи, което при всички случаи ще е за наша сметка. Не мога да дам конкретна прогноза до края на годината, защото Кирил и Асен са непознати за нас фигури. Имат няколко задачки и бързат да ги свършат с цената на всичко.

Но мисля, че скоро ще дойде момента, когато Кирил Петков ще се окаже токсичен и за коалиционните си другари, както вече е токсичен за президента Радев. Просто защото премиерът е дилетант в политиката, прави много гафове, движи се по външна логика (какво искат от него), а външната логика често прегазва националните интереси. Трябва да си много добър политик, за да можеш да сглобиш натиска отвън и полезното за държавата. Пак казвам, държавата не е корпорация. Държавата върви напред по други механизми на управление и взаимодействие.

Кирил и Асен ще опитат да решат казуса със Северна Македония за сметка на нашия национален интерес, ще бъдат благосклонни към желанието за разполагане на постоянно американско присъствие у нас, макар засега това уж да не изглежда така (но ще почакаме!), ще побързат с интерконектора България-Гърция (което е добре), ще задоволят всички лобистки интереси на транснационалните корпорации, които са на наша територия, ще овладеят финансовите потоци, които циркулират във и около министерствата, те са добри в това. Ще изхвърлят всички други от трапезата. И ще паднат от власт. Защото, за да се задържи едно управление дълго време, трябва да не е много алчно; трябва да умее да взема интелигентни решения, но и да умее да споделя ползи и трасета с максимален брой играчи от различни прослойки на обществото.