Кардинал Паролин: Изправени сме пред война! Да се окачестви това, което става в Украйна, като военна операция, означава да не се признава истината на фактите!

Ватиканският държавен секретар кардинал Пиетро Паролин разговаря с медиите на Ватикана по въпроса за ескалацията на войната в сърцето на Европа и казва: "Човек трябва да е с каменно сърце, за да остане безчувствен и да позволи да продължава това унищожение, да продължават да текат реки от кръв и сълзи". Пълният текст на разговора с кардинал Пиетро Паролин разпространен от Ватикан нюз, превод - БГНЕС.

Ваше Високопреосвещенство, преди всичко, можете ли да обобщите позицията на Светия Престол във връзка с продължаващия конфликт?

Позицията на Светия Престол е тази, която папата повтори многократно: категорично "не" на войната, войната е безумие, тя трябва да бъде спряна. Нека поискаме, като призовем съвестта на всички, да бъдат прекратени незабавно бойните действия. Пред очите ни са ужасните кадри, които идват от Украйна. Жертвите сред цивилните, жените, старците, беззащитните деца, платили с живота си безумието на войната. Нараства страданието, когато виждаме градовете с разрушените къщи, оставени без електричество при температури под нулата, липсата на храна и лекарства. Както и милионите бежанци, предимно жени и деца, които бягат от бомбите. През тези дни можах да се срещна с група от тях, дошли в Италия от различни краища на Украйна: празни погледи, лица без усмивки, безкрайна тъга... каква вина имат тези млади майки, каква вина имат децата им! Човек трябва да има каменно сърце, за да остане безчувствен и да позволи да продължава това унищожение, да продължават да текат реки от кръв и сълзи.

Войната е варварство! Показателно е, че на неделната молитва Ангел Господен на 27 февруари, Светият Отец се позова на член 11 от италианската конституция, който гласи: "Италия отрича войната като средство за накърняване на свободата на другите народи и като средство за разрешаване на международните спорове". Тези, които водят война, се поверяват на дяволската логика на оръжията и забравят човечеството: колко примери имаме за истинността на тези думи! Често забравяме за тях, понякога защото се отнасят до войни, които смятаме за "далечни", но които в действителност в нашия взаимосвързан свят никога не са наистина далечни.

Защото папата, с безпрецедентен жест, посети руското посолство ден след началото на атаката на московската армия в Украйна?

Имате право, като наричате жеста на папа Франциск "безпрецедентен". Светият Отец искаше да изрази пред московските власти цялата си загриженост за току-що започналата в онзи момент военна ескалация и реши лично да направи крачка в тази посока, отивайки в дипломатическото представителство на Руската федерация при Светия престол.

През последните дни Вие проведохте телефонен разговор с руския външен министър Лавров. За какво разговаряхте?

Повторих апела на папата за незабавно прекратяване на огъня. Помолих за прекратяване на боевете и за намиране на решение на конфликта чрез преговори. Настоях за зачитане на цивилното население и хуманитарните коридори. Също така повторих още веднъж, както папата вече бе казал миналата неделя на молитвата Ангел Господен, пълната готовност на Светия престол за всякакъв вид посредничество, което може да е благоприятно за мира в Украйна.

Въпреки апелите да замлъкнат оръжията, ние сме изправени пред ескалация, която няма признаци да намалее. Защо?

Войната е като тумор, който расте, разпространява се, самозахранва се. Това е безразсъдство без връщане назад, ако използваме пророческите думи на свети Йоан Павел II. За съжаление трябва да признаем това: изпаднахме във водовъртеж, който може да има неизчислими и печални последици за всички. Когато даден конфликт е в ход, когато броят на невинните жертви се увеличава, винаги е трудно връщане назад, макар и да не е невъзможно, когато има истинско желание да стане това, трудно е да се преследва пътят на преговорите с всички усилия, да се следват всички възможни начини за постигане на решение, да бъдем упорити в предприемането на мирни инициативи. Не трябва да се поддаваме на логиката на насилието и омразата. Нито трябва да се предаваме на логиката на войната и да се примиряваме, като гасим всеки проблясък на надежда. Всички заедно трябва да издигнем вик към Бог и към хората, за да замлъкнат оръжията и да се възвърне мира, както прави папата.

Светът се промени напълно за няколко дни: сега се говори много за превъоръжаване, за нови военни разходи, за необходимостта от връщане към въглищните електроцентрали, забравяйки за екологичния преход...

Да, за няколко дни светът сякаш наистина се промени, нашият свят, вече сериозно изстрадал от пандемията. Нека си спомним смелите думи, произнесени от Светия Отец в Хирошима през ноември 2019 г. Той каза: "Смирено бих искал да бъда гласът на онези, чиито гласове не се чуват и които гледат с безпокойство и тревога на нарастващото напрежение, което преминава през нашето време, неприемливите неравенства и несправедливости, които застрашават човешкото съжителство, сериозната неспособност да се грижим за нашия общ дом, непрекъснатото и тревожно прибягване до оръжията, сякаш те биха могли да гарантират мирно бъдеще. И добави:

"Убедено искам да повторя, че използването на атомна енергия за военни цели днес е повече от всякога престъпление не само срещу човека и неговото достойнство, но и срещу всяка възможност за бъдеще в нашия общ дом. Използването на атомна енергия за военни цели е неморално, точно както е неморално и притежаването на атомно оръжие". Днес ние виждаме, че пред това, което се случва в Украйна, мнозина говорят за превъоръжаване: нови и огромни суми пари са предназначени за въоръжаване, логиката на войната сякаш надделява, разстоянието между държавите се увеличава. За съжаление, изглежда, че сме забравили уроците на историята, на нашата нова история. Отново ще цитирам казаното от свети Йоан Павел II, когато той молеше да не се води война срещу Ирак: ние виждаме в какво състояние се намира тази страна и днес, почти двадесет години след конфликта. Имаме поредица от доказателства пред очите си за опустошението и нестабилността, до които води войната.

По кой път може да се поеме, който да не е единствено пътят, предвиждащ елиминирането на другия?

Социалната доктрина на Църквата винаги е признавала легитимността на въоръжената съпротива пред дадена агресия. Смятам обаче, че пред това, което се случва, е от съществено значение да се запитаме: правим ли всичко възможно, за да постигнем примирие? Оръжията ли са единственият път, по който можем да вървим? Разбирам добре, че тези думи, пред избиването на жени и деца, пред милиони разселени лица, пред една държава, която се разрушава, могат да звучат утопично. Но мирът не е утопия, има толкова много човешки животи в опасност, които да бъдат спасени незабавно! Затова има нужда от широкообхватни политико-дипломатически инициативи, които да постигнат прекратяването на огъня и започването на преговори за намиране на ненасилствено решение. Светият престол е готов да направи всичко възможно в този смисъл.

Папата ясно каза, че това в Украйна е война, а не "военна операция". Защо?

Думите са важни, а да се окачестви това, което става в Украйна, като военна операция, означава да не се признава истината на фактите. Ние сме изправени пред война, която за съжаление взима много цивилни жертви, както всички войни.

Според Вас, Европа и Западът като цяло, направиха ли всичко необходимо, за да се избегне тази ескалация на войната?

Не обичам спекулации от този род. Несъмнено този въпрос дава интересен повод за размисъл. Нека припомним съществуващата конфликтна ситуация в Донбас, недостатъчното изпълнение на Минските споразумения и случилото се с Крим. Но "да не плачем над разлятото мляко"! По-скоро ще е необходима нова решимост, за да се гарантира, че тези кризи ще бъдат разрешени със сътрудничеството на всички.

Каква роля играе политиката? И каква роля играе дипломацията в момента?

Като потвърдих необходимостта от политико-дипломатически инициативи, имах предвид именно тази нужда от политика и дипломация. Ние се върнахме в миналото, вместо да се престрашим да предприемем стъпки към различно бъдеще, бъдеще на мирно съвместно съществуване. За съжаление, трябва да признаем, че след падането на Берлинската стена не се оказахме способни да изградим нова система на съвместно съществуване между държавите, която да отиде отвъд военните съюзи или икономическите изгоди. Продължаващата война в Украйна прави очевидно това поражение. Но също така бих искал да кажа, че никога не е твърде късно, никога не е късно да се сключи мир, никога не е късно да се върнем по стъпките си и да се намери споразумение.

Каква е ролята на Църквите?

Пред надвисналите заплахи, ролята на християните е преди всичко да се променят. Казаха ми, че вчера, в присъствието на кардинал Краевски, специалният пратеник на папата в Украйна, се е състояла икуменическа молитва, в която преди всичко е поискана прошка от Господ за коравостта на нашите сърца, за нашите грехове, които подхранват злото, което е по света. И след това, да се молим Бог да дари мир, да просвети умовете на онези, които воюват и да бъдат пощадени страданията на невинните. Църквите дават голямо свидетелство на солидарност в помощ на бежанците. Мисля, че също така е много важно те настоятелно да искат прекратяване на сраженията: не може да има оправдание за войната, за омразата и за насилието.