Красимир Вълчев: 2500 лв. заплата, за да станат най-добрите студенти учители

Г-н Вълчев, успяхте бързо да превключите образованието на дигитален режим. Какви са плюсовете и минусите на новата среда в училища и университети?

ГЕРБ изведе образованието като приоритет и за 4 г. разходите за образование нараснаха с 2,2 млрд. лв., а като дял от БВП - от 3,6 на 4,5%. Убедени сме, че инвестициите в образование определят качеството на живот и потенциала за развитие. Затова се ангажираме разходите за образование да станат 5% от БВП. Бързото превключване на дигитален режим преди 1 г. показа, че можем да разчитаме на учителите и преподавателите и образователната система е относително подредена. Електронното обучение не е пълноценна алтернатива на присъственото, но е алтернатива на никакво обучение. Съзнаваме дефицитите от липсата на присъствено обучение, но най-голямата загуба за децата би било забавянето им с една година, което предотвратихме.

В България през 2030 г. няма да има работни места за хора с основно образование. Как ще стане средното образование да е минимумът за всеки?

Цел е всички да завършват 12-и клас, което гарантира достигането на “образователна зрялост” и професионална пригодност. Около 13% от учениците не завършват 12-и клас и са потенциално изключени от обществото. В последните години над 11 000 души обикаляха домовете да убеждават деца и родители, че трябва да учат. За 4 г. върнахме в училище над 50 000 деца и това трябва да продължи. Все още не сме намалили незавършилите 12-и клас, но проблемните ученици учат повече години и отпадат по-късно, имат по-малко дефицити и ще има по-малко изключени от обществото и неквалифицирани хора. За децата, в чиито семейства не се говори български език или липсва отношение към образованието, са изключително важни детските градини. Ако ги обхванем по-рано, те по-често стигат до гимназия и професионална пригодност. Затова разширихме задължителната предучилищна подготовка от 4-годишна възраст.

Преборихте се за двойно увеличение на учителските заплати. Как обаче до 4 г. средната учителска заплата ще стане 2500 лв.?

Не съм се борил, това беше ангажимент на ГЕРБ от 2017 г., който изпълнихме. България ще има добро образование, ако мотивираме повече добри ученици да изберат педагогическо образование и най-добрите студенти станат преподаватели. Затова се ангажираме да поддържаме средните учителски заплати на ниво над 125% от средните за страната. За университетите ще повишим средната заплата на ниво от над 140% от средната за страната. При средна заплата за страната от 2000 лв. към 2025 г., това означава средно 2500 лв. за учителите и 2800 лв. за преподавателите във ВУЗ. Условието е да продължи положителното икономическо развитие, а не да гоним инвеститори с високи данъци, каквито обещания дават опонентите ни. Ние изпълняваме обещанията си. В програмите на всички партии ще видите, че образованието е приоритет, но за тях това е само лозунг. Най-голямата учителска стачка беше при управление на БСП, когато учителската заплата беше на най-ниското си ниво. В последните 9 г. увеличение на заплатите на учителите нямаше само в 2014 г., когато бюджетът беше правен от БСП. И тогава образованието им беше приоритет на думи. Ние успяхме да възстановим изгубения авторитет на учителската професия. С 300 млн. лв. на година възстановихме целодневната организация на учебния ден, с 25 млн. лв. дейностите по интереси и с 20 млн. лв. извънучилищните звена. Все неща, анулирани през 90-те години с орязване на разходите за образование. Тогава нашите опоненти фалираха държавата, поставиха световен рекорд по брой фалирали банки и нулираха спестяванията на родителите ни.

Как ще продължи реформата в образованието?

С оптимизиране на учебните програми, за да се намали фактологията и да се освободи време за формиране на умения, с насочване на изпитите към измерване на функционална грамотност и с насърчаването на иновации. Трябва да подготвим професионалното образование да е приложимо в ерата на променящите се професии с по-гъвкави учебни програми, обвързване на приема с потребностите на бизнеса, разширяване на дуалната форма и включването на хора от бизнеса в преподаването. Ще се увеличат часовете по компютърно моделиране, ще се разшири приемът в IT профили, ще се създаде онлайн библиотека с безплатни уроци за всички класове и по всички предмети. Във висшето образование приемът е според потребностите на икономиката, ще стимулираме научната дейност, ще се изградят модерни кампуси. Ангажираме разходите за висше образование да са 1% от БВП.

Водите листите в два съвсем различни като развитие района - Стара Загора и Шумен. Как ще се заличи разликата в развитието на Северна и Южна България?

Шуменският регион има по-висок от средния за страната ръст на доходите и на работните места заради технологичните инвестиции. Старозагорска област е един от трите региона с най-висок потенциал за технологично развитие. Завършването на “Хемус” ще увеличи поне с 6% БВП на Северна България. Стара Загора и Шумен са университетски центрове и искаме да поставим висшите училища в центъра на развитие на регионите. Тракийският университет ще е основен участник в трансформациите, свързани със зеления преход. Технологичното развитие и на двата региона изисква инженери. Затова стимулираме и помагаме на Тракийския университет и Шуменския университет да развият инженерните си специалности. В Стара Загора създадохме Гимназия по компютърни науки и математически анализи, а Тракийския университет стартира обучение по ИТ съвместно с Техническия университет – София.