Кристиян Шкварек, специално за Zonanews: Отиде си управление с предначертан край, управление - загубено време за България

Интервю на Живка Кехайова

Г-н Шкварек, какъв е вашият анализ на управлението на вече бившето редовно правителство?

Това управление беше власт с предначертан край. Когато събереш четири елемента, които няма какво да ги държи заедно, да ги сплотява на идейна основа, освен идеята на отрицанието: "Нека да сме ние, за да не бъдат другите" - разпадът е неизбежен.

В момента вината ще бъде хвърлена върху Слави Трифонов и ИТН, но всъщност вината е в генезиса на тази коалиция. Ако не беше ИТН, щеше да е разпад по руската линия и БСП, по линия ДБ и съдебна реформа. Просто в случая ИТН по линия Македония изпревари. Толкова разломни линии имаше в това управление от самото начало поради безпринципния му генезис, че изходът беше предначертан и неизбежен. За мен това управление беше загубено време за България, както отчитат повечето сериозни експерти. България изгуби изключително ценно време в тази криза, за да се опитва да споява неспоими сплави.

Кои са грешките с дългосрочно за България значение?

Започвам с политиката. Най-дългосрочни проблеми ще създаде влизането в спирала от опити за революция, спирала от отрицание, в създаването на нови и нови политически проекти и да задаваме нов дневен ред в политиката на основата единствено на отрицание. Но не на основата на отрицание на определен политически спектър - примерно на лявото, или дясното, на западното или ззточното, а отрицание на конкретни политически личности, на конкретни политически партии, без дългосрочна визия защо точно го правим.

Човек кардинално може да отрича, да речем БСП, защото принципно е анти ляв. Може да е кардинално против ГЕРБ, защото е принципно анти евроатлантически, или антидесен. Това са принципи. "Възраждане" така се определя - антиевропейска, антинатовска - нещо, което аз не споделям, но виждам, че поне се опитва да внесе някаква принципност.

Докато за България голямата щета дългосрочно, щета, която може би, няма да преодолеем и на следващите избори, носи това: Дайте сега да се опитаме да генерираме някаква нова политика и политическа енергия върху отрицанието на някакви политически формации и лидери, а не на идеи, принципи, позиции, на политики, ако щете. Това руши всяка възможност за перспктива и стабилизация дори при променена ситуация. По-лошо, това руши основата на самата представителна демокрация. Руши основополагащия принцип хората да създават партии, които да отразяват техните възгледи относно политическите ориентири: ляво-дясно, държавно-частно и т.н. Когато това нещо се счупи и се превърне в сблъсък на групировки, на племена, се влиза в спирала на балканизация (в геополитиката "балканизация" се нарича раздробяването на  определени структури, на определена среда - на племенни идентичности). Идеята на демокрацията се чупи. Балканизирането на българския политически сегмент е много опасно и това може да нанесе дългосрочни щети, а именно - избори на 6 месеца.

Служебното правителство засега най-сериозно се занимава със смени на хора. Според Вас то има ли потенциала да свърши някаква работа и каква?

Това, което виждам в първата му заявка - нека бъдем по-откровени - това е правителство анти Нинова. Честно казано, това може да бъде и добре, но може да се окаже и зле. Добре може да бъде, защото по време на  кадруването на Нинова наистина някакъв рекорден брой хора с изключително съмнителен произход и експертиза, са били назначени по цялата верига на администрацията. Аз съм изключителен противник на непотизма, на партийните назначения в експертни ресори, какъвто е икономиката. Сега, едно е нашата икономика да се управлява от експерти, съвсем друго е да се управлява от партийни назначения. Второто може да е огромен проблем, особено в една криза.

Може обаче да е и зле, в случай, че фокусът е насочен само натам: Нинова, назначенията й, износът на оръжия... и да не се обърне внимание на всички други проблеми и "бомби", които бяха заложени от това правтелство. От Асен Василев, например. Той буквално изчезна, покри се след падането на правителството. За него не се говори, а истината е, че в Министерство на финансите бе заложена една фискална политика, която е изключително лява и изключително неподходяща в условия на криза с нейните големи харчове и заеми. Тази политика поставя практически под съмнение нашата финансова система. Единственото нещо, което беше стабилно от 20 и няколко години - нека си го кажем - беше създаването на стабилна фискална политика. България не изпадаше в сериозни задлъжнялости и кризи като съседна Гърция, а и като еврозоната като цяло. Точно това беше разклатено и поставено под съмнение по време на управлението на Асен Василев и точно на това трябва да се обърне най-голямо внимание. Просто България не може да си позволи финансова нестабилност в тази и предстоящите кризи.

Какви са очакванията Ви за ситуацията след 2 октомври? Ще бъдт ли изборите начало на възможност за създаване на стабилно управление, или ще хлътнем в нова изборна спирала?

Всичко зависи от едно нещо - дали на някой ще му хрумне идеята и дали ще намерят консенсус за създаване на едно временн, програмно, надпартийно правителство с хоризонт поне 12 месеца. Правителство от експерти, без общо с политичските партии, събрани да решават конкретните проблеми и кризи на деня. Според мен това е единственият начин да няма избори поливин година по-късно. Ако просто се търси отново и отново сглобяването на някакъв редовен кабинет от сега съществуващите партии, влизаме в спирала от избори, защото не виждам каквато и да е конфигурация, която може да продължи повече от сега загубилата властта.

Често се тиражира идеята за широка евроатлантическа коалция между ГЕРБ, ПП, ДБ. Аз не виждам това като потенциален валиант. В случая говоря като политолог - в политологията има едно правило, че никога първият и вторият не се коалират, защото тогава се обезсмисля тяхната надпревара. Коалиции правят първия и третия, първия и четвъртия и т.н. Ако "Възраждане бяха продължили доста стремглавия си ръст, който набраха в началото на войната и можеха да стигнат до второто място, тогава една евроатлантическа коалиция щеше да е напълно възможна, обединена принципно срещу възможна промяна на геополитическия курс на страната. Но "Възраждане" загуби темпо и според мен, при каквито и да е усилия няма да се качи повече от третото място, а с "Възраждане" никой не може да си позволи коалиция - нито ГЕРБ след всички евроатлантически изяви и акции на Борисов, нито пък ПП.

Визитка

Кристиян Шкварек е роден в София, израснал в полско-българско семейство. Завършил история в Англия и ”Европеистика и политика ” в католическият университет в Льовен, Белгия. Работил в посолството на Полша в София и непрекъснатите представителства на България и Полша към Съвета на Европа в Брюксел. Политически анализатор от платформата Мисъль. Представител на групата на Европейските Консерватори и Реформисти в България.