Николай Павлов, бивш директор на "Булгаргаз": Правителството на "Промяната" разби газовия пазар у нас, а закупуването на газ от посредници вдигна цената му и лиши българската индустрия от конкурентното й предимство

Николай Павлов, бивш изп.д-р на "Булгаргаз" пред "Труд"

Успокоиха ли се газовите пазари в Европа заради топлата зима, господин Павлов, или тепърва ще очакваме криза за газ и ценови цунамита?
След началото на войната в Украйна и наложените санкции от Европейския съюз на Русия цените на природния газ достигнаха рекордни нива. Както e известно, газохранилищата в Европа се пълнят от април до средата на октомври. Тази година те бяха запълнени с много скъп газ, който ще бъде добит и продаден на индустриалните и битови потребители през зимните месеци. В тази връзка не се очаква сериозен спад на цените на природния газ през следващите месеци, въпреки че след октомври 2022 г. цените на природния газ отбелязаха понижение в резултат на намаленото потребление - редица предприятия в Европа ограничиха потреблението, други затвориха за неопределено време. Средната цена на природния газ, който "Булгаргаз" закупи през този период и го съхрани в "Чирен" е близо 250 лв. за мегаватчас. Този газ трябва да бъде изваден от газохранилището най-късно до средата на април 2023 г. Отчитайки потреблението в България през зимните месеци, близо 1/3 от количествата, които ще бъдат доставени на дневна база на клиенти на "Булгаргаз", представлява скъпия газ от "Чирен". Причината за този скъп газ в "Чирен", както и този продаден на клиентите след април е ясна на българския гражданин, а именно че този газ беше закупуван от посредници на близо 30% по-висока цена. В резултат българската индустрия, купувайки на тази висока цена, калкулираше това увеличение в себестойността в своята продукция. Това доведе до значително увеличение на цените на хранителните стоки, на строителните материали, на продукцията от химическата, стъкларската и металургичната индустрии. Всъщност така се стигна до невиждани от десетилетия нива на инфлацията, а хората обедняха.

Защо от Международната агенция по енергетика предупреждават за недостиг от 30 милиарда кубични метра природен газ до следващото лято?
Аз бих се доверил на анализа на Международната агенция по енергетика, там работят професионалисти в тази област и следят в детайли развитието на икономиката и изискванията за енергоносителите. Няма как да има икономика без енергия. Политиците трябва да се вслушват в експертите в тази област.

Сега България разчита много на договора с Азербайджан за доставки на газ, но още през август "Труд News" излезе със заглавие, че правителството на "Промяната" за малко е можело да ни оставят и без азерски газ. Какви бяха аргументите, защо е бил този натиск да се заведе дело срещу Баку?
Това беше абсурдна ситуация, като държавата щеше да си изпати и щяха да се плащат колосални по размер неустойки. През декември 2021 г. бях привикан на разговор в Министерски съвет. Управляващите, без да са запознати с условията по договора за доставка, пренебрегвайки правните становища на юридическите консултанти на БЕХ по английско право, настояваха, че азерският доставчик е длъжен да доставя всички количества газ на договорната цена и в Гърция. Беше им обяснено, че азерската компания има задължение по договора да доставя газ само на интерконектора IGB и никъде другаде. Поради това, че IGB не беше изграден, Булгаргаз не можеше да получава азерския газ, но имаше задължение по клаузата "вземи или плати" да го заплаща и без да го е получило. В резултат на продължителни преговори, с участието на БЕХ и МЕ, азерите склониха да доставят малко над 1/3 от договорните количества на договорната ниска цена на друг газопровод в Гърция, а за останалите количества се отказаха да претендират неустойки по клаузата "вземи или плати". "Булгаргаз" пък от своя страна пое всички рискове да пренася количествата през територията на Гърция до България. Така беше спасен договора. Въпреки това, на срещата в МС получихме устни указания, от една страна "Булгаргаз" да претендира неустойки от азерската страна през арбитражно дело, в случай че тя откаже да доставя всички количества на договорната цена на газопровода в Гърция, а от друга неустойки и пропуснати ползи от компанията ICGB - изграждащата гръцката връзка, поради забавеното изграждане на газопровода IGB. Шизофренно е "Булгаргаз", който е 100% собственост на БЕХ, да завежда съдебно дело към дружество, в което БЕХ има 50% акционерно участие, финансира близо 90% изграждането на газовата връзка и което е подкрепяно от държавата чрез издадена държавна гаранция в размер на 110 млн. евро. Тези устни указания, които впоследствие не бяха потвърдени писмено, аз ги отдавам на неразбиране на това как функционира държавата, на липса на управленски опит и неумение да се управляват такива големи компании и международни договори. Ако в онзи момент "Булгаргаз" беше потеглило по указанията на управляващите, вероятно щеше да заплаща огромни неустойки на азерската страна, рискувайки съществуването на договора и газовата диверсификация за България. Държавата с голяма вероятност щеше да остане без газ - което означаваше газова криза, а социално-икономическите и политическите последици щяха да бъдат неизмерими. В обществото беше тиражирана измислената от премиера Петков и определен кръг самопровъзгласили се за енергийни експерти гигантската лъжа, че ръководството на "Булгаргаз" и лично аз сме спрели евтиния азерски газ за сметка на руския. Тази абсолютна лъжа беше разобличена от самите тях, след като през юни 2022 г. управляващите сключиха ново споразумение с азерския доставчик, с което доставките на азерския газ продължиха от 1 юли 2022 г. по същото трасе, което ние бяхме договорили. След като управляващите твърдяха непрекъснато, че азерската страна е длъжна да доставя газа и на газопровода в Гърция, а не само на интерконектора IGB, защо тогава при управлението на Кирил Петков се подписа това споразумение? Нещо повече, с това споразумение българската страна не само, че не успя да договори нито 1 киловатчас газ повече от нас на договорната ниска цена, но и "Булгаргаз" се е съгласило да получава останалите 2/3 от договорните количества на пазарната цена, която е значително по-висока от цената по договора. Усреднената цена на всички азерски количества за юли, август и септември 2022 г. е близо 4 пъти по-висока от оригиналната цена по договора, а в резултат на това "Булгаргаз" и българският потребител са надплатили близо $178 млн., или по $1,93 млн. на ден. Това са безспорните факти. Беше разобличена и другата лъжа, изречена нееднократно от правителството на Кирил Петков, че интерконекторът с Гърция ще бъде пуснат в експлоатация на 1 юли 2022 г. Не беше защитен българския интерес, като правителството не си събра дължимите неустойки от близо 14 млн. евро от строителя за забавянето на строителството, което със сигурност би намалило цената за преноса на тези количества и съответно крайната цена на азерския газ с близо 1 лев на мегаватчас.

Какво отприщи огромните задължения на "Булгаргаз" през 2022 г.?
През последните години "Булгаргаз" провеждаше търговска политика, която позволяваше на компанията да продава газа на българския потребител на по-ниска цена, в сравнение с действащите цени на газа в Европа. Това осигуряваше конкурентно предимство на българската индустрия, създаваше работни места, увеличаваше брутния вътрешен продукт на страната. Близо 60% от българската индустрия използва природен газ в производствените процеси. Освен, че прехвърляше всички ползи от договорите си към своите клиенти, дружеството реализираше печалби всяка година и изплащаше дивиденти към БЕХ, нямаше ликвидни затруднения. Към края на януари 2022 г. "Булгаргаз" беше на печалба от 6,2 млн. лв. и без задължения. От февруари 2022 г. насам "Булгаргаз" започна да трупа огромни задължения и загуби. Вкарването на газовите посредници разби газовия пазар, а на българската индустрия u беше отнето конкурентното предимство, което "Булгаргаз" успяваше да u осигури до края на януари 2022 г., а именно по-ниски цени на газа. Съответно индустриалните консуматори и топлофикационни дружества започнаха да трупат дългове към "Булгаргаз". Помним кам месеци наред клиентите на "Булгаргаз" получаваха газ, без да е ясно на каква цена ще го плащат, тъй като цените бяха утвърждавани от КЕВР с огромно закъснение - минимум десет дни след началото на месеца на доставка. Така индустрията трудно калкулираше себестойността на произвежданата продукция, което наруши паричните u потоци и паричния поток на "Булгаргаз". През септември 2022 г. служебното правителство беше принудено да отпусне 800 млн. лв. заем на "Булгаргаз", за да може да си плаща газа. В онзи момент дружеството не е било в състояние да си заплаща доставките. Ето така се стигна до дългове от близо 1,2 млрд. лв. - към БЕХ, към МЕ и към банки и загуба от близо 30 млн към края на септември. За съжаление тези дългове ще бъдат изплащани от индустрията, тоест от българските граждани чрез цената на газа, или по-точно чрез огромната надценка по новите договори с индустриалните клиенти.

След прекратяване на отношенията с "Газпром Експорт" сега България прави интензивни совалки към турската държавна компания "Боташ". Анкара ли става наш стратегически партньор вместо Москва за газови доставки?
Нека да бъдем коректни: нито "Газпром Експорт" е прекратявал договора с "Булгаргаз", нито обратното. "Газпром Експорт" спря доставките, тъй като "Булгаргаз" отказа да заплаща газа по предложения от руския доставчик механизъм. Недоумение буди липсата на действия от правителството на Кирил Петков за защита на интересите на "Булгаргаз" и на българската държава след 27 април 2022 г. След като управляващите публично твърдяха, че българската страна изпълнява своите договорни задължения, а руската - не, защо не бяха предприети съдебни действия срещу "Газпром" и не бяха потърсени неустойки по договора? "Булгаргаз" и правителството трябваше да си потърсят правата своевременно, тъй като спирането на доставките от "Газпром" и закупуването на газ от посредници доведе до значително увеличение на цената на газа в България, което се отрази силно негативно на българската икономика, влоши качеството на живот на българския гражданин. Сега виждаме, че служебното правителство полага усилия да осигури доставки на природен газ от Турция. Важно е договорите за доставки, които ще бъдат сключени, да позволят на "Булгаргаз" да бъде отново конкурентен на пазара и да продава на клиентите си газ на възможно най-ниската цена. Газ винаги ще има, въпросът е на каква цена. Важно е и да не бъдат вкарани турски газови компании като поредните посредници във веригата на доставките и то на дългосрочна база. Считам, че такъв сценарий няма да бъде допуснат.

Притискана и източвана ли е НЕК през лятото? 
Имаше съобщения за това. От сметките на НЕК бяха изтеглени близо 480 млн. лв., а в допълнение НЕК пое нов лихвен заем от 700 млн. лв., за да изплати предсрочно безлихвен кредит, забележете изтичащ след 18 месеца - в края на 2023 г. Беше публично обявено, че тези пари ще бъдат използвани за закупуване на жито. В крайна сметка жито не беше закупено, а този 1.2 млрд. лв. така и не стана ясно къде отиде. Вероятно НЕК ще натрупа загуба от лихви от тази операция за близо 30 млн. лв. за 18 месеца. Това не трябваше да се случва.

Как е възможно в тези турбулентни времена енергийната стратегия на България с хоризонт 2050 година да е все още "на трупчета", да стои в проект? И колко актуален е този документ в момента?
Със сигурност Енергийната стратегия на България трябва да бъде преразгледана и актуализирана. Вероятно тя не отговаря на новите реалности и не кореспондира с Националния План за възстановяване и устойчивост. Всички разбрахме как правителството на Кирил Петков е поело ангажимент за намаляване с 40% на въглеродните емисии, което означава, че голяма част от ТЕЦ-овете, произвеждащи електроенергия от въглища, ще спрат да работят след броени месеци. Това би довело до съкращаване на работни места, недостиг на електроенергия и съответно внос на скъп ток. Също така се разбра, че в Плана е заложено Електроенергийният системен оператор и "Булгартрансгаз" да бъдат извадени от структурата на БЕХ. Това е силно обезпокоително, тъй като двете държавни дружества притежават критична инфраструктура в електроенергийния и газовия сектор, която пряко засяга националната сигурност на България. Държавният БЕХ и неговите дружества са в забранителния списък за приватизация. Каква е причината да бъдат извадени тези две дружества от структурата на държавния холдинг, някой трябва да даде обяснения. Всъщност за каква енергийна стратегия говорим без "Мини Марица-изток", без въглищни електроцентрали и с неясно бъдеще за ЕСО и "Булгартрансгаз"? Служебното правителство и следващото редовно правителство трябва да положат огромни усилия, за да поправят тези грешки. България трябва да запази своята роля на енергиен фактор в региона, какъвто е била десетилетия наред. Защото без енергетика няма промишленост, няма икономика, която да осигурява доброто бъдеще на българските граждани.

Визитка
Николай Павлов е роден на 9 февруари 1975 г. в Димитровград. Магистър по финанси и международни икономически отношения в УНСС. Има над 10-годишен опит в енергетиката на ръководни и управленски позиции. През 2015 г. става финансов директор на "Булгаргаз” ЕАД. От 2016 г. до началото на 2017 г. е изпълнителен директор на "Булгаргаз” ЕАД. От януари 2017 г. до май 2017 г. е служебен министър на енергетиката в правителството на проф. Огнян Герджиков. От май 2017 г. до февруари 2022 г. е изпълнителен директор на "Булгаргаз” ЕАД.