Пламен Димитров (КНСБ): Планът за възстановяване и развитие е рисков в сфера "Енергетика"

Интервю на "24 часа" с председателя на КНСБ Пламен Димитров

Г-н Димитров, управляващите партии се изпокараха кой да е шеф на БНБ и за Северна Македония. БСП поискаха диференциран ДДС, необлагаем минимум и облагане на свръхпечалбите на държавните и частните енергийни дружества, или таван на цените. Как гледате на това?

КНСБ от години се противопоставя на идеята за диференциране на ставката на ДДС, тъй като няма никакви гаранции в българските условия на производство на добавената стойност, че крайните цени на стоките и услугите ще намалеят.

Затова предлагаме намаление на общата ставка от 20 на 15%, което няма как да не окаже ефект върху цената по цялата производствена верига. Опитът от диференцирането на ДДС от последните 2 г. показа, че мярката не работи.

Цените не намаляха, а разликата се присвои от бизнеса в условията на пандемията. ДДС е косвен данък върху потреблението и когато го намаляваш, целта трябва да бъде ефект върху покупателната способност на крайния потребител, а не нещо друго.

По отношение на необлагаемия минимум - КНСБ настоява за него още от смяната на данъчната система преди 15-ина години. Досега нито една партия не ни чу. Предлагаме да е равен на минималната заплата, която да се приспада от данъчната основа на всеки работещ, като така у него ще остават около 60-70 лв.

Това е начин да се намали ножицата на неравенствата, да се повиши вътрешното търсене, а оттам и реалният икономически растеж, който последните години се движи основно от потреблението на хората с ниски и средни доходи. Има икономическа, социална и морална логика този необлагаем минимум най-накрая да се случи.

Три от 4-те партии от настоящото управление бяха записали в програмите си, че ще въведат необлагаем минимум. 15% ДДС и въвеждане на необлагаем минимум са част от данъчната реформа, която КНСБ предлага. Тя включва и 15% корпоративен данък, колкото ще е и минималният глобален данък за големите корпорации, както и 15% за данък общ доход.

За последния, въпреки нарастването на процента, като приспаднем необлагаемия минимум, хората ще плащат по-малко данъци.

Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен връчи на премиера Кирил Петков одобрението за българския план за възстановяване. Изненада ли ви нещо в него?

За съжаление, процесът на консултации със социалните партньори беше нарушен през последните два месеца. Ще обърнем внимание за това и на премиера, и на председателя на ЕК. Последната ни среща - през февруари при вицепремиера Асен Василев, беше само да ни обяви намеренията за промени в енергетиката и транспортната свързаност.

На нея беше казано, че ще започнат интензивни обществени консултации, а те не се случиха. В плана има и доста плюсове. Такава е частта за енергийна ефективност и обновяването на жилищата и обществените сгради.

Положителни са и мерките за общинските системи за изкуствено осветление и биогаз и зелен водород, както и разработването на критериите за енергийна бедност, проектите за транспортната свързаност - за новия подвижен състав на железниците.

Подкрепяме и новите проекти в здравеопазването. Основната ни критика е в енергетиката, където има притеснителни неща.

Кои проекти са притеснителни?

С ангажиментите, които поемаме в енергийната сфера има ескалация и натрупване на срокове. Едновременно трябва да се намалят въглеродните емисии от еленергетиката с 40% до 2026 г. и то спрямо 2019 г., и заедно с това има ангажимент за поетапно извеждане на централи по години, като са изброени всички тецове, работещи на въглища.

Помните, че имаше компромисни варианти, без конкретни централи и години, до крайния срок от 2038 г. Сега са изброени 2024-а, 2026-а, 2030-а, 2035-а и 2038-а, без да се посочва коя въглищна централа кога ще бъде затворена.

Защо за базова е избрана 2019-а, не е ясно – това е една от най-ниските години от гледна точка на емисии, производство на въглища и ток от тях. Тоест – взима се най-ниската година и от нея трябва да слезем още 40% до края на 2025 г.

Ако този срок не се промени поне за до 2030 г., както настоявахме, това означава поне 2-3 големи теца да бъдат затворени до 2026 г. Това е неприемливо не само защото трябва да се осигури плавен преход, а и защото в условията на войната в Украйна ще бъде невъзможно да гарантираме енергийната си сигурност.

За толкова кратък срок не може да се построят ядрена централа и ВЕИ паркове с батерии. Това е едно от огромните ни притеснения.

Имате ли други?

Имаме и по отношение на отпадането на т.нар. кръстосано субсидиране за всички дружества в рамките на БЕХ. Това е комбинирано с либерализацията на пазара на дребно, която ще стане на два етапа - през 2023 и 2025 г.

Тя означава край на регулирания пазар и изравняване на цените на бита с тези на свободния пазар, които в момента са около 3,5 пъти по-високи.

Дай боже да се успокоят, защото са нелогично високи, но без допълнителни преходни периоди и без възможността за кръстосано субсидиране няма да може да се поддържа приемлива за българското население цена.

Да, няма друга държава в ЕС с регулиран пазар, но и няма друга с толкова бедно население. Отделно проектът за батериен комплекс не среща подкрепа от енергийните общности в България, в това число и от международни компании. През последните месеци бяха представени различни модели за енергиен микс от сериозни консултантски компании.

За нас най-приемлив е моделът на Американската търговска камара от гледна точка на въглищните централи, но нито един от тях не предвижда огромни батерийни паркове, защото не се оценяват като ефективна инвестиция. А ние залагаме да изхарчим 1,6 млрд. лв. от плана, за да направим подобен комплекс, и бързаме с иначе добрата идея за завод за батерии в комплекса "Марица-изток”.

Държавата планира нови мерки за домакинствата и бизнеса, за да отговори на шоковия скока на цените. Какви трябва да са те и за кои групи?

Не сме видели мерки, които са различни от досегашните. През последните години те само сe доразвиха. Пакетът може да не е най-добрият, но мобилизира много пари от държавата. Той трябва да бъде подобряван и обогатяван. Също така не бива да се отказваме от мерки, които действат.

Социалното министерство предлага помощите за бедни да се обвържат с линията на бедност, а не с ГМД. В промените обаче не е записано какъв процент от нея ще са. Как трябва да се определят и на фона на покачващата се инфлация не е ли време да се вдигнат значително?

Това говорим от години. Трябва да има комплекс от мерки за социална закрила, които да се обвържат с прага на бедност. Той трябва да се определя съобразно методиката на Евростат, като се отразява и инфлацията. Министерството на финансите посочи в последната си прогноза за 2022 г., че средногодишната инфлация ще мине 10%.

В същото време прогнозите в бюджета за тази година бяха двойно по-малки. Минимум с прогнозната инфлация трябва да се коригират и базовите параметри, въз основа на които се определя достъпът, както и самите социални помощи, при това поетапно да се достигне нивото на прага на бедност.

Вече бе поставено едно начало в тази посока по отношение на достъпа до парични помощи по Закона за социално подпомагане, но при ниво от около 30%. КНСБ счита, че до края на мандата критерият за достъп до програмите за подпомагане трябва да достигне ниво от поне 60%.

Освен това методологията на определянето на този "праг” се нуждае от опростяване. Боя се, че сегашният подход с прилагането на множество коефициенти едва ли се разбира от потребителите. Хората с увреждания и безработните също трябва да получат адекватна подкрепа заради инфлацията.

Да, минималното обезщетение за безработица се вдигна на 18 лв. от 1 април, но да не забравяме, че на месечна база това отново са под 400 лв. При тази инфлация трябва да се мисли за увеличение, защото тази група е с едни от най-ниските доходи в системата на осигуряването. Кръгът на подпомаганите лица трябва да се разшири най-вече за целевите помощи за отопление, защото зимата пак ще дойде.

Правителството ще даде по 70 лв. за Великден на пенсионерите, но трябва ли да има помощ и за останалите бедни?

Тази помощ не беше обсъдена с нас, научихме от медиите. Продължава подходът на калпак, който бе критикуван от всички партии, които сега са в управлението. Ние ще продължим да го критикуваме, защото трябва да има диференциация. Не е едно и също дали ще дадеш 70 лв. на този, който получава 370 лв., и на този с 1500 лв.

Гърция гласува еднократна помощ от 200 евро за бедни и социално слаби семейства, но това не са само пенсионери, а и млади хора с ниски доходи. Не виждаме подобен справедлив пакет. Мерките трябва да се обсъждат и да се търсят най-добрите решения, а не да се обявяват като подаръци за празници.

Искате минималната заплата да стане 760 лв. от 1 юли и по този начин почти ще изпълним изискването на бъдещата евродиректива - тя да е 50% от средната. Това достатъчно ли ще е, за да могат близо 800 хил. българи да закърпят бюджета си през тази година?

Голяма част от работещите в бюджетната сфера не получиха увеличение от 1 април и това трябва да се коригира с актуализацията на бюджета. Инфлацията изяжда и техните доходи и там има работещи бедни. Нашето предложение е минималната заплата да стигне поне 760 лв. и така да предприемем поредната стъпка нагоре, защото до края на мандата на това правителство, ако то издържи, настояваме минималната заплата да стигне заплатата за издръжка.

1148 лв. е нетният размер, който трябва да има в джоба си един работещ. Нашите разчети са, че ако минималната заплата расте ежегодно със 17-18%, до 4-5 г. можем да достигнем заплатата за издръжка, ако инфлацията се успокои. Още от 2023 г. трябва да изпълняваме и проекта за европейска директива, която казва, че минималната заплата трябва да е не по-малко от 50% от средната.

Минаха 100 дни от управлението на правителството, но не виждаме и ред от предложението да има стратегия за доходите, която беше анонсирана...

Това е една от основните ни критики. Не само не бяха заложени средства за увеличение на заплатите, но и няма създадена работна група за тази концепция. Това трябва да се ускори, защото е най-важният проблем за хората.

Максималният осигурителен доход бе вдигнат на 3400 лв., но каква трябва да е формулата за определянето му?

Смятаме, че той трябва да продължава да расте. Склонни сме да приемем подхода, който предложи министърът на финансите Асен Василев – съотношение на максималния осигурителен доход с нивото на средната работна заплата. Но според нас е логично съотношението да е 2,5.

Заради войната очаква ли ни нов ценови шок и кои стоки и услуги ще поскъпнат? Инфлацията ще продължи ли да расте?

Нашите очаквания съвпадат с тези на ЕК, че инфлацията ще продължи да се задълбочава. Първите стабилизационни стъпки се очакват до края на третото тримесечие на 2022 година, но те ще бъдат плахи. Средно хранителните стоки се вдигнаха с 14%. Хлябът - със 17%, млякото - с над 13%, мазнините с над 30%, отоплението с над 13%, бензинът и дизелът с над 40% на годишна база.

Това ще продължи, за съжаление, ако войната не приключи в следващите седмици. Ако това не стане - ще има отражение и върху хранителната и продоволствената сигурност и в Европа, и в света. комбинации.

Кой вариант според вас е най-добър и ще доведе до най-голямо увеличение на доходите на възрастните?

Нашата позиция винаги е била, че пенсиите трябва да се увеличават през приноса на осигурителния стаж. Вдигането на коефициента за стажа от 1,2 на 1,35 беше наше предложение, но с тези ковид добавки съотношенията в системата и принципът принос - права сериозно пострадаха.

Ние сме за движение до 1,5 и сме твърдо против каквото и да било преизчисление на пенсиите с какъвто и да е нов доход. Осъвременяването на пенсиите чрез процентите по швейцарското правило е недостатъчно. КНСБ винаги е смятала процентът по формулата за минимум, който може и трябва да бъде увеличаван по определен начин и с различна величина всяка година.

Час поскоро трябва да отпадне и таванът на пенсиите. Каквато и пенсионна система да измисли коалицията, трябва да се внимава да не се разруши съвсем принципът принос - права, накъдето се тръгна с наслагването на ковид добавките.

Социалният министър каза, че има вариант добавките да останат.

Когато се наслагва грешка върху грешка, това няма да направи системата по-справедлива, нито пенсиите по-адекватни на приноса. Трябва да започне процес на изчистване на системата от тях. И обезателно с участието на социалните партньори.

Що се отнася до лекарите на първа линия, с преговорите по новия колективен договор в здравеопазването ще успеем да интегрираме ковид добавките по определен ред в заплатите на заетите. При пенсиите също ще трябва да се направи така, че тези 60 лв. ковид добавка да се интегрират в пенсиите, но при диференцирани подходи и сериозно да се разтеглят структурата и взаимоотношенията в системата, като силно се повдигне т.нар. таван, а дори и да отпадне.

CV Роден e на 20 септември 1963 г. в Русе Завършва ВВУ "Н. Й. Вапцаров” със специалност "Машинен инженер”; магистър по управление на човешки ресурси; доктор по икономика и организация на труда. От 2010 г. е президент на КНСБ Титулярен член е на УС на Международната организация на труда; зам.-председател на група "Работници” за 109-ата сесия на МОТ; председател на Комитета по човешки и синдикални права на Международната конфедерация на профсъюзите; член на Европейския икономически и социален комитет и вицепрезидент на Група II "Работници” и др.