"Войната между Русия и Украйна е в застой, почти е време да седнем и да поговорим, защото това е загуба на живот", заяви в интервю за BBC председателят на военния комитет на НАТО адмирал Джузепе Каво Драгоне.
Посочвайки факта, че пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. доведе до присъединяването на още две държави към западния алианс - Финландия и Швеция, адмирал Драгоне определи войната като стратегически провал за руския президент Владимир Путин, въпреки неотдавнашния бавен, постепенен напредък на Русия на бойното поле. Адмиралът смята, че руснаците "няма да получат приятелско или марионетно правителство като в Беларус".
Адмирал Драгоне заяви, че от всички нужди на НАТО в областта на отбраната в момента противовъздушната отбрана е основен приоритет с оглед на неотдавнашните нахлувания на руски дронове в Полша и Румъния.
Относно възможността за активиране на теоретична "стена от дронове" по източните граници на НАТО, той каза, че това ще бъде направено в рамките на месеци и че съюзното командване вече работи по този въпрос.
"Белгия има двустранен инвестиционен договор с Русия и ако парите ѝ, които се намират в депозитара "Euroclear", бъдат замразени или конфискувани, Русия ще заведе иск срещу нея и ще блокира активи на белгийски фирми".
Така изпълнителният директор на Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел Карел Лану коментира пред БНР опасностите, пред които е изправено кралството, ако позволи от средствата в депозитара да се използват 140 млрд. евро блокирани руски активи за репарационния заем за Украйна. Лану определи каква би могла да бъде солидарността, за която белгийския премиер Барт де Вевер настоява.
"Има много руски активи в много други страни членки. И те могат да направят списък с някои от тях, които биха могли да бъдат блокирани или иззети. Просто за да заплашат Русия от своя страна. Разбира се, тези активи биха могли вече да фигурират в 19-е санкционни списъци на ЕС, но вероятно може да се направи много повече. Например, да се блокират активи на други руски фирми, които в момента не са в него - просто, за да се покаже, че останалите държави от Общността са солидарни с Белгия и от своя страна заплашват, че ще блокират руски активи във всяка друга европейска страна", посочи Карел Лану.
Според Джудит Арнал старши научен сътрудник от Центъра за изследване на европейската политика в Брюксел и кралския институт "Елкано" в Мадрид, де Вевер ще иска от останалите държави от Общността солидарно поемане на разходите, ако Русия спечели в съда.
"Смятам, че белгийският премиер Барт де Вевер иска конкретно споделяне на риска с останалите страни-членки. По-точно, той настоява за съвместни правни и финансови гаранции. Ако се появи искова молба или Русия спечели в съда, Белгия да не поема всички разходи и цялата отговорност. Идеален вариант за него, но и малко вероятен, би бил страните от Г7 да участват в ограничаването на риска за Белгия. Като минимум обаче той ще настоява за съвместни правни и финансови гаранции от всички останали страни членки", каза Джудит Арнал.