Проф. Даниел Вачков: 9 септември е мрачна страница в историята ни, преврат изцяло доминиран от външния фактор

9 септември е една мрачна страница и трябва да се стараем никога да не се повторят подобни събития. Това заяви в интервю за БГНЕС проф. Даниел Вачков – директор на Института за исторически изследвания към Българската академия на науките (БАН). Проф. Вачков коментира една от най-трагичните дати в българската история – установяването на комунистическата диктатура преди 80 години - и разбули редица митове, които комунистическата партия старателно налагаше в продължение на 45 г.

Според историка, за разлика от другите преврати, случили се в България след Освобождението, 9 септември се отличава с фундаменталната роля, която изигра външнополитическият фактор – в случая СССР. "Когато говорим за този преврат от българската история, за разлика от другите преврати, които са организирани след Освобождението, този специално е изцяло доминиран от ролята на външния фактор. От тази гледна точка, с огледа на развитието на военните действия през Втората световна война, 9 септември е неизбежен. Неизбежен е и той не случайно става, когато съветските войски вече са навлезли на българска територия, заели са части от Източна България и комунистите стават все по-нетърпеливи да вземат властта, за да се покаже, че не са поставени на власт директно от съветските войски. От тази гледна точка този преврат не е обоснован от някакви вътрешнополитически процеси, а е изцяло доминиран от ролята и желанието на външни за България фактори, в случая СССР", обясни проф. Вачков.

"Около тази дата през годините на управление на комунистическата партия (БКП) бяха създадени изключително много митове, които и до ден-днешен се поддържат от определени хора. Те се опитват да ги прокламират в общественото пространство. Един от най-големите митове е, че на тази дата е била свалена една фашистка власт и е било осъществено някакво освобождение на България. Нещо, което по никакъв начин не отговаря на един анализ на обстановката в България. Първо, огромна част от днешните български историци абсолютно подкрепят тезата, че фашистки режим не е съществувал. През 1934 г., когато военните вземат властта се установява един авторитарен режим, по-късно той става безпартиен.

Второ, България се присъединява към Тристранния пакт по силата на стеклите се обстоятелства, като България на практика е лишена от възможността да направи някакъв суверенен избор и през 1941 г. трябва да се присъедини към Тристранния пакт. Дори тогава режимът не придобива характеристиките на фашистки. Да, той ще вземе някои външни страни, ще вземе някои черти, които са неизбежни за страна от Тристранния пакт. Но въпреки това същността му няма да бъде една същност на фашистки режим. Когато на 9 се септември се сваля правителството, то се сваля едно правителство, което на 2 септември се е формирало от средите на демократичната опозиция, която никога не е подкрепяла авторитарния режим, която е била винаги против, още от 1941 г., Тристранния пакт, за разлика от други партии, които ще участват в преврата на 9 септември като комунистическата. Така, че на 9 септември имаме едно демократично правителство, което е скъсало със съюза с Германия, което е обявило начало на демократизацията на политическия живот. 9 септември поставя началото на една бъдеща много тежка външна доминация от страна на СССР", добави ученият.

Той коментира и репресиите, на които комунистическият режим подлага инакомислещите в България. Според проф. Вачков чудовищните размери на тези репресии са непонятни за никоя друга източноевропейска страна, през която минава Червената армия. "Това е една от показателните черти на режима, който се установява след преврата – той е изключително репресивен - дори и в сравнение с подобните режими в "освободените" от съветската армия държави в Източна Европа. Всъщност в България се развива една изключителна вакханалия, която няма основанията, че първо предишният режим е бил фашистки и второ, че България не е била окупирана държава. Да не говорим, че дори като съюзник в Тристранния пакт, България, въпреки изключително ограничените си възможности да провежда своя външна политика, успява да устои по някои много важни проблеми, по които натискът, оказван от Берлин, е много силен. Говоря за изпращането на български войски на Източния фронт, за изпращането на българските евреи в Полша – неща на които българските управляващи се противопоставят. Така, че на фона на всичко това, чудовищните репресии, в първите седмици след 9 септември, и последвалият Народен съд, наистина поставят България сред страните, където налагането на комунистическата власт се установява с едни от най-кървавите събития и с най-мащабните репресии", поясни историкът от БАН.

Проф. Вачков опроверга още един от митовете, създаден от политическата върхушка, управлявала България до 1989 г., а именно, че в страната не е имало никаква съпротива, за разлика от другите източноевропейски сателити на СССР. "Това е друга част от много силната пропаганда на комунистическия режим, която трябваше да внуши, че комунизмът е бил много масово възприет от населението и едва ли не, че ако в други държави е имало някаква съпротива, то в България нищо съществено не се е случило срещу режима – нещо, което също абсолютно не е вярно и не отразява действителността. Въпреки тези чудовищни репресии, почти безпрецедентни в Източна Европа, в България се оформя една доста сериозна опозиция. Тя има куража да се изправи и да върви на едни избори, които са абсолютно манипулирани – за Великото народно събрание – проведени при изключителен терор. Тя успява да вкара доста депутати, дори и при тези условия. Така, че общо взето трябва да кажем, че опозицията, която по легален начин се опитва да се противопостави на една нелегална власт, но същевременно това, което се пазеше да не се научи от българския народ за истинските му размери, това беше Горянското движение. То, в продължение на десетилетия, докато беше на власт БКП, се прикриваше, не се споменаваше дори, ако се споменаваше, се споменаваше като нещо съвсем епизодично", коментира проф. Вачков.

Всъщност документите позволиха на историците, след 1989 г., да видят истинската картина на Горянското движение, да видят едно движение, за което така нареченото прословуто и героично партизанско движение само може да мечтае като масовост, която да постигне. Дори бих казал, че през август и септември, когато съветските войски са в Румъния, партизанското движение не може да стане толкова масово, колкото Горянското в една среда на абсолютна безнадеждност в отношение на външна подкрепа. Горяните се развиват с ясното съзнание, че кой знае каква подкрепа отвън не може да се очаква, докато за партизанското движение то пряко се развива с настъплението на Червената армия към тези региони. Така, че Горянското движение показва, че съпротивата в България всъщност е една от най-сериозните. Вярно, то не придобива характеристиките на организирано движение. То е стихийно, то е много масово, но без център, което всъщност показва, че то е повлияно и породено от една естествена съпротива главно на селското население, но и на градското, срещу тези чудовищни репресии – както срещу опозицията, така и по отношение на колективизацията", добави проф. Вачков.

Като заключение професорът отправи следното послание: "9 септември е един от случаите в нашата история, който ние винаги трябва да го имаме предвид като една мрачна страница и трябва да се стараем никога да не се повторят подобни събития. Независимо от това, че се явяват хора, които се опитват да ни представят тези събития в друга светлина. Познаването на тези събития трябва да е гаранцията, че такива трагични моменти повече няма да се случат в българската история".