Проф. Иван Чалъков: За да решим демографската криза, ни трябват няколко поредни правителства с 6-7 мандата, между които цари пълен консенсус по цялостен комплекс от мерки

Интервю на проф. Иван Чалъков пред "24 часа"

Малко над 6,5 млн. души е населението на България според последното преброяване на НСИ, а в сравнение с 2011 г. сме намалели с около 850 хиляди души. Утеха ли е, че с тази беда сме част от световната демографска тенденция, проф. Чалъков?

Да, когато такава негативна тенденция не е само за България, а и за други държави по света, бедствието не изглежда толкова страшно. Но не е успокоение. Последният път, когато сме имали нарастване на населението, е преди 37 г. - през 1985 г. През 1992 г. спадът е с около 400 хил., през 2001 г. - с около 500 хил., през 2011 г. с нови 500 хил. Но спадът през 2021 г. от близо 850 хил. е най-голям и затова падаме под 7 млн. души население.

Преброяването показва, че е обърната демографската тенденция във възрастта - ако през 1992 г. 24% от населението ни е било под 17 г., а възрастното над 65 г. е 14%, сега е обратното. Може ли да бъде преодоляна тази разлика изобщо в бъдеще?

В момента младежите до 17 г. са 1 030 000, а пенсионерите над 65 г. са 1,5 млн. Ако приемем, че част от младите до 25-26 г. следват във вуз, в границите на възрастта 26-65 г. са около 4 милиона българи. Ако българите до 40-годишна възраст са малко под 2 милиона, заедно с младите до 17 г. стават 3 милиона. И ако тази тенденция се запази, след 50 г., към 2070 г. това ще е населението на страната ни.

Как ще се впишем тогава в световната тенденция на застаряващо и намаляващо население?

В една статия на Би Би Си към 2100 г. и населението на Китай, Индия, Испания, Япония ще спадне наполовина.

Впрочем има една статистика, че навсякъде, където е имало комунистически режим, след това има срив в раждаемостта. Както пише в едно есе писателят Георги Марков, когато отнемеш на хората собствеността и поминъка, те емигрират, а оставащите в тези държави спират да създават поколение. 30 години след падането на комунизма обаче тази тенденция продължава.

Каква е причината?

Една от най-мощните причини за спад в раждаемостта впрочем се оказва образованието. В целия свят високообразованите жени отлагат момента на създаване на деца или изобщо се отказват да раждат. У нас вече над 33% от населението е с висше образование, а в тази група образованите жени стават все повече. Затова цивилизацията може да стигне до колапс, както това се е случило още по време на Римската империя или при други древни цивилизации. Тогава образованите елити, носители на ценностите, са имали най-малко деца. Тогава идват германските племена и варварите и ги завладяват. В момента впрочем единственият регион в света, в който няма спад в раждаемостта и намаляване на населението, е Африка на юг от Сахара. В края на този век се очаква там да живеят почти 40 на сто от населението на Земята, или над 3 милиарда души. А вероятно Нигерия ще се окаже държавата с най-голямо население в света след Индия според статията в Би Би Си.

Според прогнозните данни на НСИ грубо 400 хил. души са емигрирали от страната за 10 г. до днес. Кое е можело да ги задържи?

Вероятно трябва да търсим причина и в качеството на демокрацията у нас и това е втората основна причина. Тези 400 хил. сънародници, емигрирали към други страни по света, според мен са най-ярката демонстрация на съществуващата несправедливост в страната.

Преди време пак в “24 часа” бях оптимист, че с връщането на земята, защото имаше семейства с по над 100 дка собствена земя, която можеха да обработват, подпомагани със средства по европейски програми, земеделието ни можеше да се изправи на крака. А някои от децата на тези семейства можеше да се решат да се занимават с фермерство. Какво обаче се случи? Евросредствата отиваха в ръцете на шепа латифундисти, производството на плодове и зеленчуци така и не се възстанови освен на малка група ентусиасти, фермерите се сблъскаха с огромни трудности, същото стана и с производителите, опитващи да се наложат на нови пазари. Освен всичко друго стана огромна промяна във вида на отглежданите култури, част от които технически. На места имаше връщане към мутренските времена от 90-те години на миналия век. Така миграцията всъщност показа отсъствието на икономическа демокрация и икономическа справедливост. Последно - с цените на тока сега. Без силна администрация, каквато е българската сега, сложиха борса за тока към гръцката и една шепа фирми извличат огромна принадена стойност от всички. Затова и последва тройно поскъпване на цената на тока. Ако това продължи, емиграцията извън страната ще се засили.

Кое може да я спре?

С политики може да се създадат условия в рамките на 5 до 10 г. външната миграция да намалее и част от българите в чужбина заедно със семействата им да се върнат в България.

Дали пандемията върна част от сънародниците ни в емиграция обратно в родината?

През есента на 2021 г. оценките бяха, че около 100 хил. души са се върнали. Част от тях бяха загубили работните си места в ЕС, друга част се връщаха заради естествената тревога от локдауните в другите страни от ЕС. У нас впрочем има един от най-либералните режими за целия период на пандемията - ние не знаем какво значи полиция да те следи с есемес или да се обаждаш всеки ден на властите за какво излизаш от дома. Ако не бяха тези 100 хиляди завърнали се у нас обратно от емиграция, щяхме да паднем под 6,5 млн. население в преброяването на НСИ. Пандемията обаче има временен ефект. Ако икономическата обстановка междувременно се нормализира, мнозина сред завърналите се от емиграция у нас според мен биха се решили да останат. Между другото, вдигането на минималните доходи е много важно, особено ако е съчетано с повишаването на производителността на труда. Мисля така, защото част от българите са нискоквалифицирани, изнемогващи с ниските заплати от 500 лв. и пенсии под 300 лв. и по тази причина заминаващи да работят извън страната. Затова вдигането на доходите сега според мен ще забави малко решените да емигрират в чужбина.

Европейски или български пенсионери, работили в чужбина са алтернативата, която ще даде нов живот на българското село?

Според мен ще продължи тенденцията за силни териториални различия в страната. По Черноморието ни и в някои планински райони с добра инфраструктура вероятно ще има някаква стабилизация. Голяма част от англичаните в българските села си отидоха, но не всички. Руснаците по Черноморието също останаха. Голяма част от възрастните българи от големите градове като София, Пловдив и Варна отидоха да живеят в планинските и полупланинските райони, като замениха апартаментите си в града с къщи с двор извън него. Надежди за нов живот например дават и първите интернет села, например във Врачанско, където млади хора работят дистанционно. Нова линия са младите от големите градове като Пловдив, Варна, София, Бургас, които отиват да живеят на групи от по няколко семейства в селата в радиус от около 30 км от тези градове. Така съчетават работа в големия град и по-добри условия за отглеждане на децата си. Но още не можем да говорим за стабилна тенденция.

74% от населението ни живеят в големите градове, показват още пилотните данни от преброяването. Тази концентрация преодолима ли е?

На прага сме на цивилизационна промяна. Според мен тенденцията, за която ме питате, ще се запази, а в селата, които преди са били с около 1000 души население, с днешните технологии ще е достатъчно десетината останали в тях семейства да обработват цялото землище. Случва се фирма от 10 души да обработва землището на три села. Част от хубавите села ще станат ваканционни селища с къщи за гости или пък с домове за пенсионери.

София единствена е с прираст от 14,7% население за 10 г., не се ли премести селото в столицата, след като спадът във всички останали градове на страната е между 8 и 26 процента?

С тревога следя тази тенденция. Навремето населението на Атина от около 4 млн. беше около 40 на сто от цялото население на Гърция, което е към 11 млн. Ние вървим нататък. Защото над милион и половина живеещи в София са почти 25% от цялото население на България. Добавете и това в Софийска област, и след 10-20 години ще имаме над 30 на сто от българското население в София. Неприятна тенденция, защото София и днес е един от най-замърсените ни градове, а това поражда проблеми и с инфраструктура, и с образование, и за детските градини и ясли. Неприятна е и зарази свръхцентрализацията, тъй като и европейските фондове минават през София, и това, че 40 на сто от националния доход се разпределя от държавата и продължаващата недостатъчна автономия на общините. От друга страна, младите, независимо дали семейни или не, искат да живеят в по-добра културна и икономическа среда, а в столицата защитата от местни деребеи като че ли е най-голяма. Има общини и областни центрове, където шепа хора поставят под тотален контрол цялото население през бюджета и контрола върху полиция, данъчни, ХЕИ и други служби. Аз лично го наричам местен феодализъм.

Има ли връзка с намаляването на населението?

Със сигурност. Като гледам по таблиците на НСИ от последното преброяване, има области с по над 20% намаление на населението. Шампиони са Видин и Добрич с по около 26%, Велико Търново - почти 23%, Монтана - 24%, Пазарджик, Разград и Русе с по 22%. Това са области, чието население се е стопило с по около една четвърт- една пета за десетилетие. Между 8 и 10% е намаляло населението в по-големите градове като Пловдив, Варна и Бургас, в Стара Загора - 14%.

НСИ отчете с 297 хиляди повече жилища до 4 182 000 сега в сравнение с преди 10 г., повечето тъкмо в София, Пловдив, Варна, Бургас. Домакинствата обаче се оказват по-малко. Какъв е социологическият прочит на тази статистика?

Новото строителство е предимно в София и другите големи градове, които изброих по-горе. Купуват нови жилища или млади българи с добри доходи, или идващи от чужбина, също предприемачи, които могат да си го позволят или продали апартаментите си в по-малък град. Заедно с това се освобождават остаряващи сгради в по-малките населени места, построени по време на социализма. Но като цяло основната част от сградите по селата и в по-малките областни градове са строени в периода от Втората световна война до 90-те години на миналия век. Това са предимно фамилни къщи и панелни кооперации от периода на индустриализацията в градовете. На тези сгради им предстои в следващите десетилетия да излязат от строя. Затова нищо чудно в следващите 20 г. да отбележим тенденция към рязък спад в броя на жилищата, защото ще станат необитаеми.

Демографът Георги Бърдаров наскоро успокои, че преди години Ирландия била по-зле от нас, но се справила с демографската криза успешно за 30 години. Има ли перспектива това да стане и у нас?

Решението на такъв сложен проблем предполага държава, подчинена на група хора с техните интереси. След големите изпитания на XIX век начело на Ирландия имаше отговорни правителства. За последните 50 години аз лично не виждам начело на държавата у нас, макар и за кратко, да е имало дори едно такова правителство. За да решим демографския си проблем, трябва не просто 4-годишен мандат на един кабинет, а няколко поредни правителства с 6-7 мандата, с няколко партии, между които цари пълен консенсус по цялостен комплекс от мерки в образование, инфраструктура, медийни отношения, икономическа демокрация, завръщане на българската диаспора от чужбина. Тези мерки трябва да се прокарват системно за тези 25-30 г., за да имат ефект. Не го виждам, по-скоро ще продължим да намаляваме.

Визитка

Роден през 1960 г. в Пловдив

Завършва социология в СУ през 1984 г.

От 1988 г. е доктор по социология. Професор по социология в ПУ “Паисий Хилендарски”

Сътрудничи в Института за изследване на обществата и знанието при БАН и Томския държавен университет в Русия

Автор на много научни статии и на седем монографии. През 2016 г. е стипендиант на “Фулбрайт” в Технологичния институт на Джорджия в Атланта, САЩ