Проф. Иван Илчев: Стигне ли Русия Одеса и делтата на Дунав, ще се намесва директно и на Балканите

Интервю на Винсент Тановски с проф. Иван Илчев за "24 часа"

След избухването на войната може ли да се говори за неутралитет от страна на някои от
държавите в Европа, проф. Илчев?

Неутралитетът е условна дума и той се уважава, докогато определени сили имат интерес от
него. Често пъти това са Великите сили. А когато нямат интерес от него, го прекрачват. И ми се
струва, че през следващите години ще видим действително един многополюсен свят – с Китай,
САЩ, НАТО и Русия, без да броим новите издигащи се държави като Индия, Бразилия и т.н.

Не знам обаче доколко тези държави ще се борят за превес, или ще се борят за постигане на
някакво по-устойчиво равновесие. Има държави, които икономически се развиват много бързо
през последните десетилетия – например тези в групировката БРИКС (Бразилия, Русия, Индия,
Китай и Република Южна Африка - б.р.).

Но остава отворен въпросът доколко те имат политически амбиции, които надхвърлят собствените
им граници. Индия например най-вече се интересува от локалните си конфликти с Пакистан и
Бангладеш, донякъде с Китай, а Бразилия към този момент не е показала, че се интересува от
конфликти извън нейните граници.

Преди няколко месеца споменахте, че всякакви съюзи на Балканите са вид баланс
дотолкова, доколкото има руско-американско противоречие в региона. Как се вписват
Балканите сега – държавите ще играят ли роля на буфер, или ще бъдат принудени да
заемат страна?

В общи линии независимо че част от тях са в рамките на НАТО, някакъв искрен съюз между
балканските държави поне за момента не виждам. Но те нямат и друга възможност, освен да
играят ролята на буфер, защото нямат нито силите, нито ресурсите, нито армия, която да им
позволи да играят една сравнително по-постоянна роля.

Въпреки това според мен Балканите като място за противоборство са една стара легенда, която
вече няма особени основания, защото няма с какво толкова да привлекат.

Нямат особени природни ресурси, нито многобройно население, а от няколко десетилетия насам
нямат такова стратегическо значение, каквото са имали през XIX в. и първата половина на XX в.

Поначало регионът на изток от остров Крит – т.е. Източното Средиземноморие и Черно море, има
относително по-малка тежест, отколкото е имал преди няколко десетилетия, и то основно поради
промяната в световните комуникации, както и на възможността на големите държави да
поддържат търговия с други маршрути.

Например на Балканите поне досега основните геополитически цели на Турция бяха в Босна и
Херцеговина поради многобройното мюсюлманско население там. Няма какво точно да търси
Турция на Балканите, за нея по-интересни са регионите в предния изток и Закавказието.

От кого например е заплашена Албания? Тя се намира на такова място, че около нея има
държави с нейния размер или не много по-големи от нея. А резидентното население на Северна
Македония е някъде 1,5 милиона – тоест малко по-голямо от населението на София. Тя няма как
да играе особена роля, за да бъде много привлекателна.

Само България е на малко по-опасно място на Балканите. Мисля, че по-скоро действат едни
стари комплекси на имперско противопоставяне, които се трансформират в американско-руско
противопоставяне в Централните Балкани, а в този момент експонентът на руско влияние там
очевидно е Сърбия – както е било в историята от около 200 години насам.

Но лошият сценарий за Балканите ще бъде ако руските войски съумеят да превземат цяла
Югоизточна Украйна и се насочат към Одеса. Това не само ще лиши Украйна от излаз на Черно
море, но опасно ще приближи Русия към Балканите, защото южната граница на Украйна е по
делтата на река Дунав - стара мечта на руската дипломация. Ако Русия съумее да се намести там,
вече директно ще може да се намесва и на Балканите.

Войната консолидира ли западните сили и още повече – консолидира ли желанието на
страни извън ЕС да се присъединят в него?

Тези, които искат да се присъединят към него, отдавна го искат. А дали войната консолидира
Западния свят – да не забравяме, че в момента 95% от информацията, която получаваме за
войната, идва от украински източници. Информацията е до голяма степен изкривена и съвсем
естествено Украйна иска да представя събитията от своя гледна точка. Но ние не знаем или много
малко знаем как се вижда тя от Москва.

Значи може да говорим за нова желязна завеса в Европа, така ли?

Би могло. Но във всички случаи Москва и западните държави до голяма степен спуснаха тази
завеса. И дори да се стигне до някакъв компромисен изход от ситуацията в Украйна, вероятно ще са
необходими десетилетия, докато тя се вдигне напълно и в най-добрия случай се възстановят
нормалните взаимоотношения в този регион на света.

Тоест този конфликт ще продължи да тлее във времето?
Да. Има един много прочут израз на един френски философ за "въглените на национализма” - не
се виждат под дебелата пепел в огнището, но ако раздухате пепелта – те пламват отново.

Ако войните в близките 30 години са водени не лично от Великите сили, а от техните т.нар.
проксита по регионите, сега свидетели ли сме на ново голямо преразпределение на
световните сили?

Тази война излиза извън рамките дотолкова, доколкото до 22-и и 23 февруари най-влиятелни
политически анализатори в света твърдяха, че война няма как да има. Не е лесно да се предсказва, особено когато имаш непредсказуем политически играч на сцената - Владимир Путин, който не спазва установените правила и се опитва да ги промени съобразно своите интереси. Докато той е на власт, винаги ще присъства един голям въпросителен.

В тази война ЕС и НАТО проксита ли са на САЩ, а Русия – на Китай?

Трудно ми е да преценя, въпреки че съм чел достатъчно такива обяснения. Обаче много
предсказания, които се дадоха, не се изпълниха – например преди 20 - 25 години в руския печат
изобилстваха статии как в близките две десетилетия Китай щял да засели Сибир и ще го откъсне
от Русия.

Както виждаме, това не става – населението на Сибир намалява, както и това на
североизточните китайски провинции, които образуват Манджурия - Хъйлундзян, Дзилин и
Ляонин.

Да се върнем на Балканите – има ли пробив в смесената историческа комисия със
Северна Македония?

На практика нищо не се е променило в сравнение с предходните месеци на работата на
комисията. В България имаше доста непремерени изказвания за значителен напредък, прогрес и
за пробив. Въобще няма такова нещо.

Някой беше подлъгал премиера с това споразумение за цар Самуил, до което бяхме стигнали
през 2019 г., но аз винаги съм казвал през последните години, че нито едно споразумение няма
значение, ако не влезе в учебниците и не почне да се преподава на децата. А признаци за
подобно решение в Северна Македония не се забелязват.

Ползите от историческата комисия, доколкото въобще може да се говори за тях, са, че дори в
ожесточената полемика, която се води в Северна Македония заради комисията, открито се
изказват тези, с които повечето жители на РСМ не са били дори и запознати. Като например за
Охридската архиепископия и богомилите. Миналия път ние говорихме за богомилите.

В техните учебници има смехотворни твърдения от рода на това, че богомилството се е зародило
в Северна Македония, защото там бил роден поп Богомил, което се доказвало от факта, че там
имало село Богомил.

Тогава на шега отговорих, че от тази гледна точка видният църковен отец св. Йоан Богослов е
българин, защото в Кюстендилско има село Богослов. Това просто не са аргументи, но те са
написани съвсем сериозно в техните учебници. Четвърта година обещават да се направят
промени, но в момента няма никакво намерение да се работи в такава посока.

Северна Македония очевидно разчита на това, че искаме - не искаме, европейските държави ще
ни принудят да започне процесът на преговори и тогава вече ще могат да пишат каквото си искат.
А доколкото се простират сведенията ми, натискът върху българското правителство е много голям.
Въпреки това не бива да се забравя, че ние нямаме нито силата, нито възможностите да наложим
на друга държава как да нарича своето население и как то да бъде третирано.

Само си представете нашия спор със Северна Македония в по-широк международен контекст и си
помислете – има ли случай въобще, в който една държава да е наложила на съседната държава
какво да прави във вътрешната си политика. Така че от тази гледна точка не се надявам да има
пробив. Това, на което се надявам, е да се увеличи броят на по-умерените и по-разбиращите хора в
Северна Македония.

А изненадан ли сте от резултата от преброяването югозападната ни съседка?

Не съм изненадан. У нас се говореше за това, че всъщност българите били много повече, което
със сигурност е вярно. Но самият факт, че 3500 души въпреки 100 години преследвания се
осмелиха официално да се афишират като българи с всички последствия от това, говори много.

Гледах в Скопие половинчасово интервю с шефа на Комисията за преброяването – той с пяна на
уста говореше срещу България и българите. Той пита: "Какво искат повече българите? Ето,
преброяваме ги, увеличават се по-бързо и от сърбите, имат право на собствения си език, не ги
колим, не ги бесим и никой не им пречи”, а това абсолютно не е вярно.

Проф. Иван Илчев е роден през 1953 г. Завършил е английска гимназия. Магистър по история в СУ "Св. Климент Охридски”, специалност "Нова и най-нова обща история”. Гост-професор в центъра "Удроу Уилсън”, Вашингтон, държавния университет на щата Охайо и Мерилендския държавен университет, САЩ, също в университета на Чиба, Япония Професор по нова и най-нова история на балканските народи, доктор на историческите науки, член-кореспондент на БАН. Декан на Историческия факултет (2003-2007) - ректор на СУ "Св. Кл. Охридски” (2007–2015). Член на междуведомствената комисия на България и Република Северна Македония