Проф. Михаил Константинов: Машинното гласуване не намалява купения вот. То е тотална щета за вота

Проф. Михаил Константинов пред "Труд"

Въведеното миналата година скорострелно гласуване само с машини доведе до основателни съмнения в изборните резултати на вота през юли и ноември. Те се засилват и заради това, че ЦИК още не е публикувала данните от проверката на разписките от машините за тези два избора. Според проф. Михаил Константинов това означава, че или проверката не е направена, или че е направена, но резултатите не са за публикуване. Професорът е един от най-върлите противници на машинното гласуване, следи изборния процес у нас още от началото на т. нар. демократични промени. 20 години е бил член на ЦИК.

Минаха повече от два месеца от последните избори през миналата година, професор Константинов. Какви изводи си направихте от машинното гласуване? Допринесе ли то за по-честни и справедливи избори? Може ли вече да открием пороците му? Повече ползи или повече вреди на изборния процес донесе това гласуване, особено като стана задължително?

Да си припомним фактите. Миналата година имаше три избора за народни представители. На последните два избора на 11 юли и 14 ноември, в секциите с повече от 300 избиратели по списък, се гласуваше само с машини. Поради това избирателите устойчиво намаляха с по 600 хиляди в сравнение с изборите от 4 април. Измерихме и най-ниската изборна активност, под 40%, на парламентарни избори в най-новата демократична история на България. Това е драстична вреда. Ако говорим за ползите, те са две. При машинното гласуване няма недействителни гласове и протоколите на СИК се обработват много по-бързо.

Как обаче това компенсира изкуствено предизвикания отлив на повече от половин милион български избиратели? Според мен, не го компенсира. Някой твърдят, че машинното гласуване също така намалявало купения вот. Това е глупост. Намалява го, само ако откаже от вот някой неграмотен купен избирател, дето не може да натиска виртуалните клавиши на устройството. Тези избиратели обаче ги страхува г-н Рашков, та не е нужно да ги страхуваме и с машините.

Кому бе изгоден машинният вот?

На този въпрос може да се отговори само приблизително. Загубиха партиите с по-възрастни и по-слабо грамотни избиратели, а спечелиха партиите с по-млади и по-грамотни избиратели. Загуби обаче обществото като цяло, защото не може затрудняването на процеса на гласуване за част от хората да се разглежда като демократична и прогресивна практика.

Има ли според вас съмнения за манипулирани избори през юли и ноември, за да бъде определен "правилният" краен победител? През юли трябваха два дни при 98 на сто преброени гласове, за да бъде определен ИТН, а през ноември до 15 ч. ГЕРБ водеше със 7-8 на сто, пет часа по-късно за победител бе обявена коалицията ПП. "Помогнаха" ли машините за тези резултати?

Съмнения за манипулиране на машинния вот има навсякъде, където той се прилага. На някои изложения, където се демонстрира гласуване с машини, специално ходят млади хакерчета, за да се забавляват. За между 5 и 10 минути децата хакват всяка машина. Голям майтап! Не напразно във високотехнологичните и с демократични традиции държави не се гласува по този начин.

Изключение донякъде представляват САЩ, където в някои щати се гласува машинно. Но пък именно в САЩ машинното гласуване е подложено на яростни критики, особено от страна на републиканците. Ето къде се гласува с машини: Индия, Бутан, Бразилия и Венецуела. Е, и в град Брюксел, който засега е в Европа. Читателите на в. "Труд" са интелигентни хора, оставям на тях да си направят изводите. Много сериозен повод за съмнения в честността на машинния вот е драстичното му разминаване с резултатите от екзит-половете.

По традиция неточностите при екзит-пола са до 2%. Когато обаче разликите с машинното гласуване наближат 10%, аз лично започвам да изпитвам леко смущение. Че даже и средно. Ако хората не вярват в изборните резултати, по-добре да не правим избори. Именно това се случва при машинното гласуване. Дори ако за машинациите с машините у нас няма доказателства (то и разписките не са публикувани, че да види човек), остава факт, че доверието в машинния вот е ниско. Когато могат да избират как да гласуват в секциите с машини и с хартии, както беше до 4 април миналата година, българските избиратели в съотношение почти 3 към 1 избираха хартията.

За Европа да не говорим, там машинно гласуване няма. Или никога не е имало, или там, където имаше, го изхвърлиха. Европейците да не са по-тъпи от нас?

Може ли да се заподозре сценарий, след като президентът Радев започна да говори и да настоява за машинно гласуване от първия си ден на "Дондуков" 2 и го получи чак когато негови партии приеха скорострелно тази поправка на Разпети петък миналата година?

Това е хипотеза, която може да е вярна, а може и да не е. Аз съм математик, хипотези не правя и на хипотези не вярвам (в математиката хипотези има, но те са друга бира), а само на теореми. Предполагам, че в началото някои хора у нас искрено са вярвали, че машинното гласуване ще подобри качеството на изборния процес. Днес би трябвало тази илюзия да ги е напуснала. Или поне да е напуснала тези от тях, които трезво оценяват фактите.

Как си обяснявате този инат за машинно гласуване след като в цяла Европа е отхвърлено? Има ли някакви скрити цели? Станахме ли държава от третия свят в това отношение?

Инатът рядко е хубаво нещо, по-често не е. Мисля, че вече имаме повод да се замислим за ползите и вредите от ината български. Но нека не говорим само за нашенските глупости. Това, което се случва в Европа и по света (да вземем само дивотията, наречена "Зелена сделка" и цената на енергията, дето я умножиха по 5, че и по 10) не говори добре за народите и в частност за излъчените от тези народи управленци.

Проблем за Земята не е въглеродният диоксид, защото един средно голям вулкан изхвърля много повече от този газ, отколкото ние с всичките си напъни можем да произведем. Проблем на Земята е, че фатално и необратимо замърсихме океаните с пластмаса и унищожихме пчелите. Опасявам се, че ръката на Създателя вече се е насочила към клавиша Delete. Разбирам го, експериментът се оказа явно неуспешен. Така впрочем и глуповатите подмятания на новоизлюпени политици и политички за рестарт на българската държава ще получат малко изненадваща, но окончателна развръзка.

Припомнете с какви мотиви машинното гласуване беше отхвърлено и дори забранено в Германия, Холандия, Ирландия?

В Германия машинното гласуване беше забранено от Конституционния съд с мотива, че избирателят не разбира какво се случва с гласа му и не е убеден, че този глас е правилно отчетен. В Холандия имаше няколко почти комични случая, при които машините за гласуване бяха тотално компрометирани. При първия случай един човек си паркира колата пред секцията и веднага след приключване на изборния ден публикува в мрежата информация за това как е гласувал първият избирател, как - вторият и така нататък.

Каза още, че може да съобщи и имената на тези избиратели, но ще се въздържи. Оказа се, че сигналът от сензорните екрани на машините лесно се прехваща и декодира, т. е. тайна на вота няма. При втория случай някакъв кандидат за народен представител прекара целия изборен ден в една секция с ръка в джоба. След приключване на изборния ден се оказа, че за този кандидат в секцията са гласували няколкостотин души. Същевременно в останалите секции гласове за този кандидат не бяха открити.

На другия ден журналисти разпитаха случайни хора от района на секцията и никой не помнеше да е гласувал за този човек. Оказа се, че с помощта на джобно устройство човекът е манипулирал машината и е произвел огромен брой фалшиви гласове за себе си. След тези и други случки, холандците си изхвърлиха машините. А преди това гласуваха с машини почти на 100%. В Ирландия пък си купиха чистак нови машини за гласуване за 54 милиона лири и на другата година ги изхвърлиха. Че и платиха бая пари за утилизация на устройствата. Защо - всеки може да прочете в нета.

Според изследване на Института за развитие на обществената среда при гласуване с хартиени бюлетини в определени секции ГЕРБ са първи, БСП-втори, а "Продължаваме промяната" - трети. А избирателната активност в секциите с хартиени бюлетини е била доста по-висока от тази с машинното гласуване. Вашият коментар?

Факт е, че когато имаше смесено гласуване - с хартии и с машини (до 4 април 2021 г. включително), с машини гласуваха 27% от хората в секциите, където имаше избор как да се гласува. На последните два парламентарни избора в секциите само с машини изборната активност беше доста под 40%, а в секциите само с хартиени бюлетини - над 52%. Също факт е, че след въвеждането на задължително машинно гласуване броят на гласувалите спадна с 600 хиляди и бяха поставени рекорди по ниска изборна активност.

Така че дори и да забравим обоснованите съмнения за манипулации с машинния вот, гласуването само с машини доведе до грубо показване на конституционното право на глас на българските граждани. Има и още нещо, много важно и много неприятно. Централната избирателна комисия още не е публикувала данните от проверката на разписките от машините както за изборите на 11 юли, така и за тези на 14 ноември. Искам да попитам почитаемите колеги от ЦИК, смятат ли да изпълнят разпоредбите на Изборния кодекс и собствените си решения?

Когато Конституционният съд миналата година обяви, че машинното гласуване не е противоконституционно (с решение 7 на 5 гласа, т. е. с минималното възможно мнозинство), той се мотивира с това, че за разлика от Германия, у нас има възможност да се контролира машинния вот чрез проверка на разписките. Е, именно резултатите от тази проверка ЦИК за цели два избора още не е публикувала. Това означава, че или проверката не е направена, или че е направена, но резултатите не са за публикуване.

Ние сме интересни хора. Когато стане въпрос за почти всичко, гледаме на Запад, казваме как е там и как е тук и защо у нас нещата не вървят. Когато обаче им казвам на същите тези хора, че в Европа машинно гласуване изобщо няма (или, по-точно, има го в под 1% от секциите), те ме гледат, мигат и казват "Ама у нас има много недействителни гласове". Което е вярно само при изборите за общински съветници, докато при всички останали избори (парламентарни, европейски, президентски и кметски) делът на недействителните гласове у нас е в нормата.

При машинното гласуване недействителни гласове няма, но има много не случили се гласове - онези 600 хиляди гласа, които на два пъти липсват в изборните секции поради страх главно от машините и отчасти от г-н Рашков. Чуват се мнения, че това били главно цигански гласове, или гласове за БСП, и нищо страшно, следователно, нямало. Докато все още сме в парадигмата на всеобщото и равно изборно право, подобни мнения звучат дискриминационно, дори когато са изказани от умни и красиви анализатори.

Време ли е да се иска ревизия на Изборния кодекс? Гласуването да бъде и с машини и с хартиени бюлетини?

Да, време е Изборният кодекс да се променя, даже се чудя защо депутатите се туткат. Иначе в 45-тото и 46-тото Народни събрания най им беше любимо да човъркат Кодекса. И даже имат едно забележително постижение, чрез шашма дадоха на ГЕРБ един член по-малко в ЦИК (4 члена вместо 5). Не че имаше някакво фундаментално значение, но беше майсторска манипулация, признавам го на експертите на промяната.

А иначе може да се констатира, че даже и на началниците в БСП им увряха главите, което не е лесна работа, и те разбраха, че чисто машинното гласуване е крах на българската изборна система и на тях в частност. Защото самата БСП загуби поне 150 хиляди гласа заради машините.

От къде може да дойде идея за отмяна на машинното гласуване, или поне да се премине към смесена система? Кои партии са заинтересовани от това?

Факт е, че на последните избори на 14.11.2021 до края на изборния ден екзит-половете даваха победа на ГЕРБ-СДС, а изведнъж се оказа, че нещото ПП печели изборите. Дали това се дължи на срам от направения избор на анкетираните, или на манипулация с машините, не знам. На кметските избори през 2019 г. в София екзит-половете даваха над 10% преднина на г-жа Фандъкова пред г-жа Манолова, а накрая се оказа, че преднината е само 5%.

Тогава имаше срам у десните умни и красиви избиратели, които фактически бяха гласували за г-жа Манолова, но се срамуваха да признаят това даже пред себе си и лъжеха в анкетите като възрастни индобългари, че са гласували за г-жа Фандъкова. А иначе инициатива за връщане към изборната технология, действала до м. април 2021 г., може да дойде от БСП, ГЕРБ-СДС и ДПС. Те са опитни партии, каквото и да мислим друго за тях. Това ще бъде и частично връщане към разума.

Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София. Завършва математика в Пловдивски университет. През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към Българската академия на науките. Член е на Централната избирателна комисия от 1991 до 2011 г., а от 2003 до 2009 г. е и неин заместник-председател.. В периода 2012 - 2013 г. е член и председател на Съвета на директорите на Информационно обслужване АД. От януари 2015 до април 2021 г. е председател на съвета, а впоследствие отново е негов член. Автор е на близо 600 научни труда, включително десетки книги.