Проф. Михаил Константинов: Залагам, че ГЕРБ ще са първи на вота, но ПП-ДБ може да вземат 60-70 депутати

След изборите ДПС може да стане решаващ фактор за това кой ще формира управление, твърди математикът и дългогодишен член на ЦИК проф. Михаил Константинов.

Анализирайки политическата обстановка преди предсрочните парламентарни избори на 2 април, той посочва, че до урните ще отидат 2,9 милиона избратели - с 300 000 повече, отколкото на вота на 2 октомври 2022 г.

Проф. Константинов смята, че новото разпределение на мандатите, направено от ЦИК, което даде повече депутатски места на София, Пловдив и Варна за сметка на Добрич, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Плевен и Русе няма да облагодетелства нито една определена политическа сила, защото броят на мандатите се определя национално.

Бих заложил, че коалицията ПП – ДБ ще бъде втора на изборите на 2 април, казва бившият председател на Съвета на директорите на Информационно обслужване АД.

БСП пострада най-много от машинното гласуване, сега ще си върне 100 – 130 хиляди избиратели или десетина мандата, категоричен е математикът.

Ето и цялото интервю с математика проф. Михаил Константинов пред Епицентър.бг:

Коя политическа сила ще спечели от новото разпределение на мандатите, които ЦИК даде вчера, проф. Константинов? Заради данните от преброяването бяха увеличени мандатите в София, Пловдив и Варна за сметка на Добрич, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Плевен и Русе.

Тези числа, които ЦИК даде, са абсолютно верни. Това не е изненада. Който и да ги прави тези изчисления, ще получи един и същи резултат, защото това е математически алгоритъм. Никой няма нито да спечели, нито да загуби от това. Има значение за конкретните партийни апаратчици.

Изборният резултат има две компоненти. Първата е броят на мандатите за всяка партия. Той се определя на национално ниво и изобщо не зависи от районирането. Вторият аспект на изборния резултат е кои хора конкретно влизат в парламента – дали влизат Асен и Антон или Иван и Петкан. Това зависи малко от районирането.

Националната математика е ясна. Но Вие помните, че през по-голямата част от прехода десницата извличаше психологически дивиденти от това, че печелеше столицата и големите градове и това спомагаше за националната ѝ доминация. Затова Ви питам – кой печели от по-големия брой мандати в София, Пловдив и Варна?

Просто ще има повече депутати от софийските листи – с трима повече в 23-и МИР и с един повече – в 24-и МИР. Те ще отидат при тези партии, които вземат повече гласове. Обобщено казано, ако ГЕРБ вземе най-много гласове в София, ще има и най-много депутати. Коя партия колко депутати ще вземе в съответния район също е пропорционално на гласовете, които са подадени за тази партия в този район.

Искам да кажа нещо, което не се разбира добре в България. Повечето хора си мислят, че кой знае какво става, като се променят мандатите по райони. Отговорът е – нищо не става. Вярно е, че изкуствено се дава по един мандат на Видин и на Смолян, защото такъв е законът – не може да има многомандатен район с по-малко от четирима представители. Защото по общата формула те би трябвало да имат по три мандата – за толкова имат население. Броят на мандатите зависи от броя на населението в съответния многомандатен район.

Евентуалното, защото още не е факт, обединение на "Продължаваме промяната" и "Демократична България" ще им помогне ли да станат първа политическа сила, каквато е тяхната цел?

Задавате ми най-трудния въпрос за предстоящите парламентарни избори на 2 април. В отишлия си 48-и парламент сумарно ПП и ДБ имаха повече депутати, отколкото ГЕРБ. ПП и ДБ имаха 73 депутати – 53 на ПП и 20 на ДБ. ГЕРБ имаше 67.

Но когато две партии се обединяват, възможните резултати са три.

Първо, да се получи т.нар. синергичен ефект – полезното качество да се увеличи – хората да се зарадват, че техните любимци са се обединили и да започнат повече да гласуват за тях. На това разчитат двете партии. Може да се получи обаче и обратният ефект – когато някои избиратели на едната партия не харесват политиката на другата партия и тъй като те играят заедно, тези хора си остават в къщи. Това е ефект, обратен на синергията.

И накрая, което за мен е най-вероятното, ще се обединят усилията на двете партии и, грубо казано, ще се съберат. Т.е. нищо ново няма да се получи. Аз очаквам новата формация ПП-ДБ да вземе някъде между 60 и 70 депутати, ако, разбира се, не се сринат някъде по пътя, защото в момента при ПП има сериозно сриване. Коалицията ще разчита да бъде първа или втора политическа сила. Аз по-скоро бих заложил на това, че те ще бъдат втори, но могат да бъдат и първи – всичко става.

Това, че ще имаме две политически сили с горе-долу равна тежест – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, увеличава ли шансовете за правителство или не?

Дали ще имаме правителство или не, в общи линии не зависи само от това на кого ще дадат първия мандат. Но, когато дадат първия мандат на едната коалиция, на втората ще ѝ бъде трудно да откаже да го подкрепи. Особено, ако заявят, че голяма част от техните цели са еднакви. Има го този психологически момент – втората политическа сила да е принудена поне негласно да подкрепи първата. Не да участва в коалиция или пък правителство, но просто да я подкрепи с гласовете си или с негласуване. Защото и този момент го има – когато искате да подкрепите някого, излизате от залата, за да може неговата подкрепа да сработи (б.р. - заради падане на кворума). И това се прави, но това е много нестабилна конструкция.

Ако Ви разбирам правилно – казвате, че от предизборната кампания зависи какво ще бъде отношението към бъдещо коалиране. Защото, ако двете най-големи партии говорят едно и също по време на предизборната кампания, техните избиратели няма да разберат, ако не се съюзят след нея, така ли?

Не че няма да разберат, но ще им бъде трудно да обясняват защо не се подкрепят. Ако и двете формации заявяват евроатлантическа ориентация, помощ за Украйна, заявят и еднакви социални мерки, тогава става трудно да кажат защо не подкрепят другия. Но ние в момента влизаме в хипотези, които са горе – долу от областта на политическата фантастика. Много зависи от изборния резултат, защото, ако едната формация победи убедително, без, разбира се, да има мнозинство, на другата ще ѝ бъде трудно да каже защо не ѝ дава още малко. Но ние забравяме другите политически сили. Забравяме ДПС. ДПС показва намерение да участва в централната власт. Те започват да стават все по-важен фактор. Да не говорим, че ДПС е трета политическа сила. Ако вкарат 35 – 40 депутати, което е техният потенциал, те могат да станат решаващият фактор за това коя формация ще формира управление.

Как?

Да кажем – ПП предлага правителство и ДПС по някакъв начин го подкрепя, без да участва със свои хора. А може да поискат и да участват. ДПС дълго време стоя в политическа изолация – със или без причина,
но те вече показват желание да излязат от тази политическа изолация. И най-вероятно рано или късно ще го постигнат, защото показват най-стабилните резултати – те имат около 35 депутати на всички избори напоследък. Това е.

Къде оставихте левицата в този предизборен анализ?

Никъде не ги оставям, ще зависи колко депутати ще имат. В момента имаха 25 народни представители – един им избяга – 24. Но благодарение на това, че се върна гласуването с хартиена бюлетина, аз лично им давам стотина хиляди избиратели плюс – 100 – 130 хиляди. Толкова ще си върнат. Защото те понесоха най-тежката щета от машинното гласуване. Ако си върнат тези избиратели, ще имат още десетина мандата – около 35, и ще станат съизмерими с ДПС. Така че изобщо не подценявам левицата. Но доколкото виждам от това, което се говори, БСП ще бъде много по-склонна да подкрепя ПП и ДБ, отколкото ГЕРБ. Това за мен е парадокс. Защото ГЕРБ е най-голямата наша партия в Европейската народна партия – всички по света признават ГЕРБ за дясна партия, ние обаче не я признаваме и се коалираме с левите. Изобщо, българският политически живот е един малък цирк, но тъй като същите циркове стават и на Запад, ясно е, че политиката се превръща в нещо друго, а не в това, което би трябвало да бъде.

Неотдавна казахте, че гласуването с хартия ще върне пред урните 300 хиляди избиратели. Още ли държите на тази своя прогноза?

Това ще бъде лесно проверено на 2 април. Но искам първо да кажа какви са фактите. След като се въведе изцяло машинно гласуване за по-големите секции, това стана някъде в средата на 2021 г. – три пъти поред имаше парламентарни избори и три пъти поред гласуваха 600 000 души по-малко. Все едно някой ги взе тези 600 000 и ги махна от урните. Голяма част от тези 600 000, условно казано – половината, бяха притеснени от машинното гласуване. И тук искам да напомня, че в Европа машинно гласуване няма, освен за 1% от населението, което е град Брюксел. Никъде другаде няма - където имаше, го махнаха. Какъв по-сигурен белег за това, че има нещо дефектно в това машинно гласуване? Имам предвид по отношение доверието на хората, няма да коментирам дали е възможно да се правят шашми или не. Най-голямата гаранция за честността на изборния процес в България е съставът на избирателните комисии. В тях участват всички парламентарно представени политически сили. През последните десет години във всички комисии ГЕРБ има около една трета, не повече, от членовете им. Искам да припомня и случая, когато ГЕРБ спечели със смазващо мнозинство – през 2009 г., тогава партията почти нямаше членове в комисиите. Защото не беше участвала в избори преди това, дадоха й по един член, защото имаше евродепутати. Тогава какво излиза, ако приложим логиката, че ГЕРБ лъжели чрез секционните комисии – че другите са лъгали тогава, така ли?! Виждате ли колко е абсурдно всичко. Просто, честността на изборите зависи от шаренията на избирателните комисии. Така е било винаги, така и ще бъде.

Какво ще бъде мястото на "Възраждане"?

"Възраждане" ще вдигне още малко. Защо? Защото, независимо какво ще стане с техния референдум за еврото, много българи са уплашени, че ще се вдигнат цените още с въвеждането на единната европейска валута. Възможно е самият факт, че от "Възраждане" инициират такъв референдум, да им донесе подкрепа. В момента "Възраждане" имаха 27 депутати, спокойно може да качат до тридесет и малко.

Така излиза, че няма да влезе никой друг в парламента?

Точно така излиза. Не виждам гласове за седма партия. Крайно време е този раздробен парламент малко да се консолидира. Рекорд в раздробеността е 2014 г. - осем партии. Имало е и друг път по седем, както беше сега. Но за мен нормалното количество партии е 3 – 5. Ние се нуждаем от консолидация, а не от раздробяване и се надявам тази консолидация да се случи на 2 април.

Ще бъдат ли окончателни за тази година парламентарните избори на 2 април или да чакаме и други заедно с местните избори наесен?

След 2 април до местните избори други парламентарни няма да има – така смятам.

А заедно с местните, както упорито някои анализатори твърдят?

Правили сме такива двойни избори, заедно с местните – местни заедно с президентски - през 2011 г. и местни заедно с парламентарни през 1991 г. Би могло. Ако отново не се разберат политическите сили, би могло отново да отидем на избори. Ние вече свикнахме. Но поставяме много тъжен рекорд. Аз не знам в Европа да има толкова тъпа политическа класа, казвам го откровено – това е тъпота на политическата класа, защото тя реже клона, на който седи. Ако това продължава, тя ще докара такива екстремисти на власт в България, че свят ще им се завие на нашите политици. Така че е време да се освестят и да поставят националните интереси над личните.

Ще Ви върна към началото на нашия разговор – ако в големите градове убедително победи ПП-ДБ или ГЕРБ-СДС, това няма ли да подтикне тази коалиция към решението, че ще спечели повече, ако има още едни парламентарни избори заедно с местните? Защото ще си мисли, че така ще си гарантира големите градове.

Първо, да уточним понятието големи градове.

София, Пловдив, Варна, Бургас.

Да започнем с тази четворка - София, Пловдив, Варна, Бургас, после следват Стара Загора, Русе. Хубаво е, че в другите градове хората си гласуват по самостоятелен начин и не се водят от това какво правят софиянци. Факт е, че ГЕРБ загуби позиции в София през последните години – може би умората от управлението на ГЕРБ си каза думата, неудачните понякога ремонти и т.н. Виждаме, че другите партии излъчват повече депутати от софийските листи, отколкото ГЕРБ. Което, разбира се, не значи, че изборът в София е предрешен. И в големите градове ще има интересни сблъсъци. А и знаете правилото – то е аксиома в българския политически живот, че който спечели София, не е загубил изборите. И тук искам да подчертая, че десницата е печелила всички местни избори в София след 1989 г. Затова според мен силата на десницата не е намаляла. Дали тази десница ще се казва ГЕРБ през 2023 г. аз не знам, но така или иначе София е запазена марка на десницата. Така ще бъде и тази година.

Не отговорихте на въпроса ми – победата в София би ли подтикнала първата сила в столицата да пожелае още едни парламентарни избори?

Аз съм математик, предпочитам да говоря с обстоятелства, които са доказуеми. Какво би предположила някоя партия, аз не знам. Каквото ѝ скимне, това ще предположи. Но следейки трендовете, мога да кажа, че в София пак ще има кмет, подкрепен или издигнат от десните сили. Просто други сили в София няма. БСП я няма в София. Е, някои твърдят, че ПП също е лява партия. Ние не знаем тя към кое политическо семейство ще се насочи.

Те май още не са се формирали като партия по места.

Нека започнат да се формират. Защото местни избори се печелят с местни структури. И, за да обобщя – най-лесното, което ще можем да проверим още на 2-и вечерта, е колко ще бъдат гласувалите. Аз вече заложих на 2,9 милиона души. Това е с 300 000 повече от предишните избори. И с 300 000 по-малко от всички останали преди това – в миналото. Ние бяхме стигнали до 3,3 милиона гласуващи и рязко ги свалихме на 2,6 милиона три пъти поред.