Проф. Милко Палангурски, специално за Zonanews: Не мисля, че някога сме били по-независими от сега. За съжаление сме твърде близо до една разпадаща се империя!

Интервю на Живка Кехайова

Проф. Палангурски, бихте ли разяснили с няколко думи значението на 22 септември - Денят на независимостта на България, защото и досега тази дата сякаш остава подценена, абстрактна и неосъзната за твърде много хора?

Да, има такова подценяване. В крайна сметка цели поколения българи нямаха и представа за този празник. Когато честването бе възстановено, освен исторически смисъл, се търсеше и символно отбелязване на възможността на България да бъде суверенна страна, да се самоуправлява, да има независима държавност.

Актът на независимостта е края на възрожденския процес, който започва през 70-те години на 19 век и продължава до 1909 година, когато обявената от нас независимост е международно призната. Създаването на съвременната българска държава не е еднократен акт и ако се погледнат някои европейски документи, ще видим, че за България като независима държава се говори от 1908 г.

Може би и досега разбирането какво е да имаш независима държава, ни се губи, но това е един доста дълъг разговор.

Дълъг разговор е, но може да се обясни и кратко - от един обект на международното право, на 22 септември 1908 г. ние се превръщаме в самостоятелен субект с пълни права в дипломатическо отношение. Не трябва да забравяме и това, че обявяването на нашата независимост е единствения случай в историята на Балканите, когато това е станало без военни действия. Това показва пък, че ресурсите, които са спестени около този акт, са използвани да се подпомогне националното обединение.

Как стоят нещата с независимостта на България днес?

България днес е член на всички значими международни организации, членува като равноправен член в няколко изключително влиятелни съюзи. Не мисля, че някога сме били по-независими от сега. От тази гледна точка, ще подчертая, че тук дори не става въпрос толкова за историческото и правното значение, а най-вече за онзи вътрешен стремеж на българите да разберат, че най-после трябва да започнат да се самоуправляват.

Предвид сериозния процент неизживяно русофилство и икономически зависимости, сякаш стремежът ни като нация не изглежда достатъчно категоричен.

Значи трябва да се потърси начин този стремеж да се развие, подпомогне и осигури. Празничната система е само част от тези процеси на разбиране на сомостоятелността и самоуправлението.

Няма как в една държава, в която празничният календар беше толкова дълго подчинен на празничния календар на друга държава, да очакваме, че за 30 години това ще бъде изживяно и ще имаме истинската оценка за независимостта. Не може да бъде изживяно бързо. Има си атавистични спомени. Важно е обществото постепенно да разбира смисъла на независимостта. В крайна сметка всяко общество избира в какво ще вярва и какво ще възприема като ценност.

Оптимист ли сте за обществото ни?

Умерен оптимист съм - т.е. чашата е наполовина пълна. В последните 30 години нямахме големи геополитически сривове, макар че нищо чудно да се случат като виждам какво е около нас. На една дискусия снощи споделих, че се тревожа след като загубихме всички войни на 20-ти век, да не загубим и руско-украинската.

Дано не се оправдаят тревогите ви. Тази война не бива да я губим, защото става въпрос за най-важната геополитическа ориентация.

Точно това имах предвид и аз като го казах. Видимо ескалацията върви нагоре. От месеци говоря, че когато на фронта са две големи страни, когато се бият над 200 млн., ще има значимо преразпределение на влиянието в Европа, а и в света. Някои хора си мислят, че е шега. Не, не е шега, а най-важното предизвикателство пред всички ни.

Във Ваши интервюта казвате, че човечеството никога не е спирало войните и няма да спре да воюва...

Явно човечеството не може да съществува дълго без война и като изчезне онова поколение, което помни последната, новото поколение разпалва друга. За съжаление хората повтарят грешките си настойчиво, или както казва българският народ: "Само човек е способен да настъпва мотиката няколко пъти и то на едно и също място".

От гледна точка на историята, от гледна точка на процесите, фиксиращи началото и края на империите, как очаквате да се развие войната на Русия срещу Украйна?

Русия е последната империя в Европа. Разпадът й започва още преди 1917 година. По време на социализма се стабилизира заради спецификата, но в последна сметка почти всички земи от старата империя Русия, поеха път като независими държави една по една и то максимално далеч от империята-майка.

Разпадът на империите винаги е дълъг процес. И не аз, а още Александър II е казал, че Русия не може да бъде империя без Украйна. Ще видим какво ще се случи. Да не забравяме, че Римската империя се разпада 7, или 8 века.

За съжаление ние сме твърде близо до една разпадаща се империя, а когато се разпадат империите, сътресенията около тях никак не са малки. И въобще не съм оптимист, че войната ще свърши бързо. Последният път, когато се сбиха 200 млн. войната продължи 6 години.

Проф. Милко Палангурски е зам.-декан, зам.-ректор на ВТУ по управление на качеството и акредитацията (2003-2007) и по научната дейност (от 2019), ръководител катедра, Председател на общото събрание на Исторически факултет. Автор на десетки статии, студии и учебници, на 8 монографии, свързани с избирателната система в България. Дългогодишен преподавател във ВТУ, води лекционни курсове и в други висши учебни заведения у нас и в чужбина.

Научноизследователските му интереси обхващат: политическа история на България; дипломатически връзки на България с Русия; стопанска история на България; конституционно устройство на България.