Проф. Пламен Павлов: Бенковски и Ботев са знаели, че Русия е не по-малък тиранин от Османската империя

В днешната геополитическа среда ние се нуждаем от стабилно управление, което няма да робува на капризите на Путин и да фаворизира хора като Орбан, които предадоха на практика Унгарската революция от 1956-та година с поведението си

Проф. Пламен Павлов
Проф. Пламен Павлов Източник: Фондация "Българска памет"

Проф. Пламен Павлов, историк, в интервю за Аудиокаста на "Фокус" "Това е България"

 

Как Априлското въстание като връхна точка в българското националноосвободително движение довежда до освобождението на България?

 

Темата е много обширна, но без Априлското въстание нямаше да се състои българското Освобождение, колкото и въпросът "ако" да се смята забранен в историята. Това е истината и тя е призната от всички съвременници, пък и от съвременната наука, тъй като на практика кулминацията на Източния въпрос е предизвикана точно от българите и тя е Априлското въстание. Но преди да се опитам, макар и накратко да отговаря, все пак да кажа, че аз, и не само аз, моите колеги историци от името на фондация "Васил Левски" – дори пратихме писма през 2019-та година до всички институции, настояваме това огромно събитие да се отбелязва на 20-ти април, когато му е мястото, тъй като новият стил е техническа промяна, която засяга нас, но не и хората от XIX век и от предишните вековете.

 

Така че ние отново я докарваме дотам да отбелязваме събитията в някакво произволно време. Още повече, че вчерашните чествания, за които вие споменахте в началото, бяха извършени на 1-ви май, като пак се получи микс с празника на труда, а днес пък в други селища се отбелязва на 2-ри май. Т.е. по тоя начин се губи някак си самата значимост на въстанието, не че някой я отрича, и то преминава до голяма степен на местно равнище, което не е редно, тъй като става дума за огромно национално събитие.

 

Аз съм имал парадоксални, куриозни случаи – кметове на селища, които са свързани с въстанието, да ми отговарят, че са съгласни с мен, че 20-ти април е датата, но те били свикнали да бъде на 1-ви или на 2-ри май. Това просто звучи несериозно. Същият проблем го имаме с датата на гибелта на Васил Левски, с раждането на Христо Ботев. А от друга страна пък имаме случай, както Съединението и Независимостта, които са отбелязват по стар стил, както е правилно. Така че аз отново апелирам чрез вашия ефир към държавата, каквото и да значи това, да се сложи някакъв ред, защото така се объркват и хората, и се губи и значимостта на събитията.

 

Априлското въстание продължава около месец, но кръвта на избитите в него над 30 000 мъже, жени и деца влиза в основите на Пантеона на българското безсмъртие. Като продължение виждаме героизмът му 20 години по-късно в Илинденско-Преображенското-Кръстовденското въстание. Защо този героизъм и тази саможертва днес не са възможни?

Даже така ще направя една лека корекция, като ви моля за извинение, че още в Кресненско-Разложкото въстание, на практика преди да се е осъществило създаването на новата българска държава или на новите две български държави, защото те са: Княжество България и автономната област Източна Румелия, на практика духа на април изобщо не е отминал. Освен това, като погледнем партията на Стефан Стамболов или да речем пък и други политически формации, те са съставени в общи линии от същите хора или от техните наследници. Защо го няма този дух днес е сложен въпрос, на който отговорът няма да бъде много приятен за нас. Но така или иначе въстанието си е факт, в него наистина са дадени изключително много жертви. То има ограничен обхват по обективни причини, тъй като става дума все пак за модерната епоха.

 

Колкото и да са далече от нас 148 години, тогава вече има телеграф, има железница, т.е. до голяма степен модернизацията на света е започнала с бързи темпове, и докато някой пратеник от Панагюрище стигне с Кървавото писмо да речем до Горна Оряховица или до Враца, по телеграфа противникът отдавна е разбрал, че има въстание, взел е съответните мерки. Но то е изключително голямо усилие на нацията и не бива ни най-малко да се омаловажава и да се гледа на него само в минорни тонове. То всъщност това е донякъде обективно предпоставено още от участниците във въстанието, и от Захари Стоянов, и от другите, тъй като те чувстват някаква вина, че не са успели, след като е било ясно, че ние не можем да се справим с империя на три континента, с огромна армия, която затрудни и руската армия, както много добре знаем година-две по-късно.

 

Но става дума за проява на национално самосъзнание и на национална мобилизация, която рядко има аналог в нашата история. Тук е хубаво да се каже, че в основата на въстанието е средната класа, дори богатата класа. Т.е. марксистко-ленинските обяснения за въстаналия просто ей така народ са до голяма степен фойерверки в класово-партиен дух, но не отговарят на истината. Ние виждаме навсякъде, че в комитетите на Левски, пък и в организацията на въстанието са местната интелигенция, местната буржоазия, ако я наричам така, т.е. предприемачи, търговци, занаятчии, които имат обаче и дюкяни. И това важи и за абсолютно всички следващи. Има и други неща около въстанието, които не сме ги проумели и до днес, или ако да речем историческата колегия малко или много ги разбира, хората на масово равнище не ги проумяват достатъчно добре.

 

Ами това е, че на практика апостолите на Гюргевското събрание на апостолите - се нарича то, а не точно комитет, както го наричаме по традиция, но апостолите, те са просто хората, които са проводници на натрупалото се недоволство, но в основата са местните комитети. Дори Бенковски се явява в Панагюрище с един револвер на кръста. Той е така да се каже снабден и с оръжие, с пълномощия, с всичко от местните хора, а тези местни хора са местният елит. В тях влизат категорично и свещениците. И затова беше хубаво снощи в това отбелязване в Панагюрище, че специално беше поставен акцент на свещениците и монасите, които имат изключителна роля. Нека да припомня поп Харитон – монах от Преображенския манастир, който е водач на една от най-големите чети в Първи Търновски революционен окръг. Така че мобилизацията е много голяма.

 

Въстанието изобщо не е някаква наивна утопична история, то има много ясен план: да се освободи една територия и вече да се апелира към Великите сили. Така че нито апостолите, нито комитетските дейци са някакви фантазьори и някакви утописти, които не разбират, какво правят. Те знаят, че има натрупано огромно международно напрежение и че това така или иначе ще доведе до някакви преговори. То така и става. Но може би пък и затова въстанието толкова жестоко е потушено, за да няма с кого да се преговаря. Защото още в дните на въстанието има инициативи на част от Великите сили, без Великобритания за съжаление, които апелират да почнат преговори.

 

Те визират както България, така и Босна и Херцеговина, където напрежението също е много голямо, но така или иначе Бенковски, Волов, Стефан Стамболов, който е главният апостол на Първи окръг и по време на Гюргевските заседания всъщност е водещата фигура, те много добре знаят, за какво става дума, много добре знаят, каква е ситуацията, и както пише Ботев - знаем, че той даде една от кулминациите на въстанието със своята чета, но той пише: "да драснем кибрита на въстанието, защото ще изпуснем историческия момент".

 

И всичките те са били много прави. Така че Димитър Страшимиров – най-последователният изследовател на въстанието, знаете неговата тритомна "История на Априлското въстание, Пловдив, 1907 година", казва, че в крайна сметка това, което са направили, е фундаментално, и че е трябвало да го направят независимо от риска, от жертвите и от всичко останало.

 

Какви са посланията и изводите от Априлското въстание, валидни и днес?

Посланията са не едно и две. Едното е, че нашите хора ценят свободата, достойнството, че са склонни да подложат на риск и себе си, и своите семейства, и своите селища. Знаем, палят се къщите на селата около Панагюрище, и не само там. А всъщност ако ми позволите, не искам да прекалявам с говоренето, но вчера мен специално много ме подразни, че между героите на въстанието не бяха споменати Димитър Попгеоргиев Беровски и поп Стоян. Това са двамата водачи на Разловското въстание, с "в", не Разлог, а Разловци. Разловци и Метошенци – това са селища, които се вдигат на въстание, те са от другата страна на днешната граница спрямо Кюстендилска област, в днешната Община Делчево или старото име е Царево, село в Македония.

 

Ами там се върши същото, което го виждаме в Четвърти окръг. И самият водач на въстаниците Димитър Попгеоргиев Беровски, той е участник в Първата легия на Георги Стойков Раковски, той очевидно има връзка с гюргевските дейци, защото там е следван абсолютно същия план, който го виждаме навсякъде. И въстанието на Димитър Попгеоргиев Беровски също е потушено много зверски, но то избухва на 7-ми май, по стар стил, малко със закъснение, но въпреки всичко там знамето пък е ушито от баба Неделя – българска учителка в Солун, която е родом от Сопот. Така че конспирацията, при която е подготвено въстанието, не ни е оставила достатъчно ясни следи в самата му системна организация, но очевидно такава има, и я виждаме даже в Македония. Затова тогава чуждите вестници пишат, че и Македония е въстанала.

 

Днес от Северна Македония се опитват да ни откраднат това въстание, защото на знамето пишело "Македония". Ами думите "Македония" ги е извезала баба Неделя от Сопот. Тъй че няма никакво национално виждане, както се говори за Панагюрско въстание, това е колорита на тогавашния български език и на тогавашните представи. Но ето, Македония също е била предвидена за Пети революционен окръг, там заради провал със залавянето на Никола Славков, определен за апостол, на практика това не се е случило. Но участниците в Гюргевската среща на апостолите, и Никола Обретенов, и някои други казват, че в начало са планирали пет окръга, като петият е София и Северна Македония – Северна Македония географски, не днешната държава Северна Македония. Но в плана на Димитър Попгеоргиев Беровски и поп Стоян е влизало то да обхване Осоговската планина, да стигне до Струмица, до Петрич.

 

Така че националното мислене е факт в онази епоха, въпреки тираничния режим в Османската империя, въпреки на практика пълното безразличие на Русия към това въстание. Тъй че опитите на някои да го свързват с Русия са абсолютно безплодни. Нито оръжието е дадено от Русия, нито нещо друго е направено от Русия, просто тя използва после момента, за да си реши своите геополитически проекти, и това за щастие все пак съвпадна със събитията и доведе до частичното Освобождение или както казва един съвременен наблюдател и анализатор д-р Живко Войников "полуосвобождението на България". Това макар и да звучи на шега, е вярно, за съжаление.

 

Пак да ви върна на посланията и изводите от Априлското въстание, които и днес имат стойност?

Първото послание е, че трябва да имаме общество. Колкото и да звучи може би драстично от моя страна да го кажа и може би донякъде скандално, тогава е имало общество, а в момента обществото ни е страшно разбито, затънало в дребнотемие. Тогава виждаме, аз не казвам, че това е било на 100% от целия български народ, тъй като самото възрожденско развитие е неравномерно, но в тези градчета и селища, в които има бурен икономически възход в резултат на целия XIX век, там виждаме, че хората ценят свободата, против са притеснението на османската власт и беззаконието, което се шири навсякъде, корупцията, хиперинфлацията. Значи, едно от нещата тогава е, че има и хиперинфлация, което прави всички много борбено настроени. Но ето, такова единство се постига.

 

Знаем, на Събирането в Оборище, което трябва да бъде образец за нашия парламент, там се стига до жестоки спорове за тактиката, за едно или друго, но в крайна сметка всички се обединяват около една господстваща идея, и то го правят с вишегласие, т.е. по демократичен начин. Другото е прозападната ориентация. Може някои хора, които мислят първосигнално, да не ме разбират правилно, но нашето възрожденско общество е проевропейски настроено. Като гледаме портретите на водачите на въстанието: и на Волов, и на Бенковски, и на Петлешков, и на когото и да е, те са облечени в европейски дрехи, те не са с потури и калпаци, не че има нещо лошо в това, а става дума за градската класа, тя е водеща, за интелигенцията, за хората, които много добре знаят, какво искат.

 

Така че няма никакво съмнение в това проевропейско желание да бъдем равни с другите европейски народи, както е казал Левски, а Априлското въстание в някакъв смисъл е въстанието на Левски, то е подготвено от комитетите, които той е създал, и това се признава от самите апостоли. А друго послание е: да имаме достойнство. В смисъл да не се кланяме пред някакви чужди фактори независимо откъде са те, особено пък пред митичния дядо Иван, който напоследък така агресивно навлиза в българската среда чрез петата колона в редица медии, особено в Българското национално радио, казвам го с дълбоко огорчение. В крайна сметка нашия път е там, заедно с другите европейски народи, а не с евроазиатски тирании, които на практика типологически като поведение не се отличават от ретроградната Османска империя, срещу която са въстанали нашите предци.

 

И нещо друго много важно искам да ви попитам, проф. Павлов. Летописецът на въстанието Захари Стоянов нарича участниците в събранието на Оборище "безсребърници и първите ни депутати", чиито единствени възнаграждения са "грозната бесилка и заптийският камшик", и с горчива прозорливост писателят заключава: "подобни депутати българският народ няма да види вече докато свят пребъде". Осъзнават ли съвременните ни политици с каква саможертва е положено началото на парламентарната ни демокрация?

Ами много се съмнявам, че го осъзнават. Той същият дух витае и по време на Общото събрание в Букурещ и на много други места. Но наистина Оборище е нещо уникално и затова аз много пъти съм протестирал, че "Записки по българските въстания" на практика не се изучава в българското училище. Беше ми отговаряно преди години, даже от самото Министерство на образованието, че не съм бил прав, че можело учителите да го включат като допълнителен материал. Това според мене са несериозни неща. А какво се учеше от Захари Стоянов, от "Записките" – тази книга, която би трябвало да знаем почти наизуст, хайде да не съм краен, но тя е една от най-характерологичните, тя дава нашата национална психология, не само самата история. Ами там се учеха навремето в училище Баташкото клане и събранието в Оборище.

 

Баташкото клане си е клане, и то е извършено под влиянието на хибридните манипулации, ако използваме съвременните термини, на бейовете от Пазарджик и от други места. Така че то е факт, и то не хвърля нито сянка върху българските мюсюлмани, а да не говорим, че има случаи на мюсюлмани да спасяват християнски деца, да припомня прекрасния роман "Калуня-каля" на Георги Божинов, където фактически именно една такава история е развита, и тя е достоверна история. И другото нещо е Събранието в Оборище. То наистина дава много висока морална висота на това, какво трябва да бъде един народен представител. Как трябва да представлява своите избиратели, как трябва с цената на всичко да защитава техните интереси.

 

Така че отново апелирам чрез вас, да се надяваме, че все някой, то не съм само аз и други хора са го правили: Събранието в Оборище трябва да се изучава, трябва да се проумее духът на онази епоха. А тези безсребърници са на практика някои от най-богатите хора на тогавашна България. То това говори, че на практика една средна класа, една интелигенция съзнава, какво печели и какво губи един народ, когато стои под чужда власт. И какво означава свободата.

 

Самият Георги Бенковски всъщност се е занимавал с търговия, говорил е 11 езика, което дори за съвременния свят е трудно постижимо.

Марксистко-ленинският прочит на това въстание пък и на много други събития все още не е преодолян. В учебниците по история той отдавна вече не присъства, но в масовото съзнание си доминира. Предлагахме да бъде националния ни празник на 20-ти април. Аз бях и в другата група, която предлагаше, това беше по-късно, 24-ти май като един по-универсален ден. Така или иначе, 20-ти април трябва да има официален статут, а не да се празнува на 1-ви, на 2-ри май, на който когато му било удобно и както бил свикнал. Така че по този начин, всъщност да се осъзнаят нещата, да се види колко модерен е тогавашният български народ, нищо че няма Интернет или Фейсбук или мобилни телефони. Тези хора живеят много модерно. Да проумеем и на каква саможертва са готови хората от това въстание, които са възпети и от Иван Вазов особено, но и от много други съвременници.

 

Всъщност, това въстание със Събранието в Оборище постави началото на парламентарната демокрация, за което също не се говори много.

Подобни събрания са били предвидени за останалите революционни окръзи, така че мащабите са много по-големи. Но така се стичат нещата, че най-добре подготвен, най-мотивиран е революционният елемент в Четвърти окръг, който е бил подценяван, между другото, от другите окръзи. Но в никакъв случай не бива да забравяме проявите на героизъм и в Първи окръг, четите на поп Харитон и Бачо Киро, на Цанко Дюстабанов, на Христо Патрев и четата на Стоил войвода и подвига на Георги Обретенов в Трети окръг, пък и във Враца, където въстанието е смазано в самото начало, тъй като влизат редовни части и башибозук. Но и там има изключителни прояви. Виждаме, че и в Македония го има, това също в никакъв случай не бива да го забравяме, тъй като в крайна сметка Македония е част от България. И тогавашните чужди вестници като говорят за България, говорят и за Македония, че има въстание, и то наистина има, макар че не е така масово, но е факт. Така че посланията са много, въпросът е ние да ги осъзнаем и така да следваме най-доброто, което са ни завещали тези модерни за времето си хора - свободолюбиви истински българи.

 

Проф. Павлов, какво прави Априлското въстание уникално? То е уникално не само за България, то е уникално не само за Балканите, то е уникално и за Европа. Въпреки че в Европа в същия период или малко по-рано са характерни народно освободителните борби и т.н. Но Априлското въстание е уникално. С какво?

Една от тези прояви на уникалност е, че то ние го смятаме за потушено и за неуспяло, а то на практика успява. И това покойният академик Димитър Косев го написа няколко пъти много категорично, че това е на практика: че губим битката, но печелим войната. Именно това говори за гениалността и същевременно за трезвомислието на неговите организатори и на участниците в него. Те много добре знаят, какво рискуват, много добре знаят, че залагат съдбата си: своята и на своите близки и на своите градове и села. Но в крайна сметка го правят в името на голямата идея на свободна България.

 

И този пример именно е следван и в Македония, и в Одринска Тракия, това също не бива в никакъв случай да го забравяме, че то на практика не свършва през 1876 г. Да не говорим, че има случаи като четата на Димитър Попгерогиев, която действа на практика до идването на руските войски. И Стрелчанската чета, има една чета от Стрелча, от която се изтеглят част от въстаниците, крият се, разбира се, че това без подкрепата на местните хора е невъзможно. И фактически ако първата пушка е в Копривщица, последната пушка на въстанието е в Стрелча и Панагюрище, разбира се, тъй като те са много близо едно до друго и хората са свързани помежду си.

 

Самият Георги Бенковски като гледа от един баир горящото Панагюрище, казва: "Отворихме дълбока рана в Турската империя".

Да, той казва и "Нека Русия да заповяда" и това много често се използва тенденциозно, че той едва ли не е руски агент, или пък че той вярва сляпо на Русия. Нищо подобно! Георги Бенковски е от групата на Ботев, който много добре знае, какво значи Русия, че тя е не по-малък тиранин от Османската империя. И Ботев, и Левски, и Бенковски в случая, те знаят, че ще настъпи международна криза и този, който би действал най-активно в нашия регион, без съмнение е руският император. Но това още веднъж показва дълбочината на геополитическото мислене на тези учили, не доучили момчета, те са и много млади. И слепотата на голяма част от днешните ни политици, които в крайна сметка по геополитика могат да получат най-много някаква задоволителна оценка.

 

Така че водачите на въстанието са хора на своето време, те са в духа на тогавашните европейски и световни тенденции. Много добре знаят, какво става и в Америка, следят събитията в световен мащаб, така че и Бенковски е много прав. Същото го казва между другото и Цанко Дюстабанов, когато го съдят в Търново. Той казва: "Ние не сме някакви, перифразирам свободно, ние знаехме, че вие ще победите, защото нямахме нито вашата армия, нито вашите оръжия. Но знаехме, че ще постъпите като тирани, тоест вие загубихте. И че светът ще се издигне в наша защита." И това е така, ние за първи път ставаме обект на световна солидарност в цяла Европа, и в Руската империя, и зад океана...

 

И в Америка.

И даже в Нова Зеландия излязоха документи, че и там са събирани помощи, като част от Британската империя. Така че за първи път българската кауза категорично е поставена и в това вече няма никакво съмнение, че трябва да има свободна България. Руско-турската война е просто един елемент от тези събития. Така или иначе Цариградската конференция прокламира две автономни български области. Така че не бива да се спекулира с историята. Ние, разбира се, не сме някакви черногледци, да не признаваме хората, които са пролели кръв за нашата свобода. Но в никакъв случай това не може да бъде основата за съвременна политическа пропаганда и то в полза на режима на кръволока Путин и на други такива отречени от историята и от здравия разум явления, на които, за съжаление, сме съвременници и свидетели, и участници даже.

 

В какъв политически контекст България отбелязва тези 148 г. от Априлското въстание?

Той контекстът е белязан от тези избори, от разпадането на предишното правителство, което според мен беше доста хазартно заиграване със ситуацията. Като в никакъв случай не искам да търся, кой е виновен, кой не, макар за всички да е ясно как стана. В днешната геополитическа среда ние се нуждаем от стабилно управление и то от управление, което няма да робува на капризите на Путин и да фаворизира хора като Орбан, които предадоха на практика Унгарската революция от 1956-та година с поведението си. Да слушаме лидери на уж националистически формации, които агитират за Путин или за Орбан, и не само за това. Просто трябва да мислим трезво, както са мислили онези хора от дните на Априлското възстание. Те са били от една страна романтици, били са готови на саможертва и са я сторили. Същевременно обаче са трезвомислещи и са мислили за бъдещето не за своето лично, а на своите деца и внуци, въобще на цялото българско общество.

 

 

 
 

 

Още от "Интервю"

Последни новини

Най-четени