Проф. Пламен Павлов, историк: Паметниците на комунизма са като паметниците на нацизма

Проф. Пламен Павлов, историк във ВТУ, интервю за "Труд News"

Столичният съвет взе решение за демонтажа и преместването на паметника на Съветската армия в София, едно от местата е в музея на социалистическото изкуство. Всъщност такова решение бе взето още преди точно 30 години, оттогава минаха 13 парламента, 19 правителства, четирима столични кметове и толкова общински съвети. Трябваше ли сега да се изпълни все пак това решение, професор Павлов?
-Трябваше да бъде изпълнено, защото наистина 30 години е трагикомично да се решава на един паметник, който очевидно буди много големи противоречия. Друг е въпросът обаче, че аз не приемам този музей на социалистическото изкуство. Вежди Рашидов даде не много добър вариант на такъв музей. Когато става дума за паметници от времето на тоталитаризма, може би трябва да се намери някакво друго място. И това трябва да стане с обсъждане с колегите от музеите, от Националния исторически, от Археологическия. Т. е. да се види целият опит наш и чужд, за да може да бъде решен този въпрос веднъж завинаги. А не периодично да припламва и да води до някакви истерични състояния. Същото важи и за "Альоша" в Пловдив, който е един ненормален акцент на този древен град. Винаги има спекулации, външна намеса на Русия... Според мен трябва да се инициира някакъв дебат.

Вие какво бихте предложили, професоре? 
Според мен най-подходящо би било този музей да бъде някъде в ареала на бившия комбинат "Кремиковци", да се направи един парк на тоталитарното изкуство и там да бъдат преместени подобни паметници. Защото другият начин е те да бъдат нахвърляни някъде Просто трябва да се осмисли един период от българската история, не да се зачерква, а да може да бъде видян и обяснен. Затова навремето аз бях много резервиран към събарянето на мавзолея. Той можеше да бъде преформатиран като изложбена зала, примерно. Виждаме, че другият подход - да се остави нещо е не по-малко вреден, отколкото това да се ликвидира нещо. Така че аз като специалист и преподавател по българска история апелирам към Столичния съвет и политиците да се потърси мнението на експертите и на професионалистите и да се намери някакво нормално и цивилизовано дълготрайно решение, каквото има вече в някои други държави.

"Кремиковци" също е паметник от онова време...
Аз се опасявам, че някой ден ще бъде ликвидирано всичко и няма да има помен, както стана с някои други стари сгради. А трябва да имаме памет и за 20 век, не само за 10-ти и 11-ти. Рискуваме да съборим всичко. Нека някаква част бъде осмислена, там може да бъде преместен и "Альоша". Освен това самият паметник на съветската армия основателно буди емоции и аз съм последният човек, който ще го защитава. Но все пак той носи определени естетически послания, отговаря на определен период от българската история - на опита да се съветизира България с подобни паметници, каквито има в Пловдив, в Русе, Варна... "Альоша" е един ненормален акцент върху физиономията на целия град. Но трябва да се намери много трезв подход, а не да бъде кампанийно. Но иначе самото решение на Столичния общински съвет, макар и закъсняло, е правилно.

Дори има вече конкурс какво трябва да бъде направено на това място, след като паметникът бъде преместен...
И все пак бих апелирал към музейните работници, към Института за исторически изследвания. Вече има натрупа опит, който никак не е малък.

Трябваше ли един гражданин да разбие с чук паметната плоча, на която пише "На съветската армия освободителка от признателния български народ", та да се разбързат така софийските общинари?
Това е емоционална реакция на човек, който е обиден от надписа. Аз споделям неговата обида, но не мисля, че рушенето е най-добрият вариант. Друг е въпросът, че 30 години не се намери политическа воля, включително и от тези, които претендират да са антикомунисти, да се сложи някакъв илюстративен материал, който да обясни какъв е този паметник и че нас никой не ни е освобождавал, а на практика тази армия ни е окупирала. Този паметник е символ на окупацията. Паралелите с Виена и Берлин са абсолютно неточни, защото там наистина е имало сражения на съветската армия, която дава жертви. А у нас няма нито един убит съветски войник. Има починали от рани, но има и разстреляни от своите за мародерство.

Според вас агресията на Русия в Украйна повлия ли на решението на СОС?
Тя бе поредният катализатор, но по принцип това е един проблем, който възниква преди избори. За съжаление виждаме, че има едно доста повърхностно политизирано отношение към паметника, а не желание да се осмисли този период от нашата история и да бъде съхранен. Тези паметници на комунизма са горе-долу като паметниците на нацизма, ако тръгнем да търсим паралели. Те не могат да останат в същия вид. От друга страна всеки радикален подход трябва да бъде защитен със сериозни аргументи.

Има ли страх от Русия у нашите политици, за да не смеят 30 години да премахнат този паметник в центъра на София, който е по-висок от паметника на Апостола Васил Левски, а "Шпагин"-ът на съветския войн стърчи над Алма матер? 
Дали по-скоро е страх или нежелание да не се развалят някакви отношения... Тук между другото самото руско посолство много често се държи провокативно. На нас ни омръзна да ни обясняват как на 9 септември 1944 година сме били освободени за втори път, как буквите идват от Македония, как Кирил и Методий са едва ли не руски герои. Това са неща, които дълбоко ни обиждат и този подход се прилага и когато става дума за подобни паметници. Паметникът на съветската армия се превърна в конфронтационно място, място на сблъсъци, на което се веят повече руски, отколкото български знамена, което е нежелателно. Иначе който харесва подобни паметници да ходи някъде в Софийското поле и да си ги гледа.

Какво говори за манталитета на българите това рушене на паметници, професор Павлов? 
Това не се отнася само за българите, не е само наш проблем. След октомврийската революция в Русия са рушени паметници от времето на царизма - статуята на Петър I в Петербург е хвърлена в Нева. Видяхме как в САЩ и в западния свят рушаха паметници на Христофор Колумб, защото бил колонизатор. Не бива обществената емоция да се материализира в рушенето на паметници.

При социализма бяха премахнати паметните плочи на загиналите във войните за национално обединение войници от Шести пехотен софийски полк, на тяхно място бе издигнат павилион на модна къща "Лада", а след това - НДК...
Това също е голяма драма и връщането им също буди много емоции. У нас нездравите емоции много често вземат връх над внимателното и сериозно обсъждане на нещата.

Бе разрушен и паметникът "1 300 години българска държава" в началото на градината пред НДК...
Той се беше почти разрушил сам. Това говори и за самото качество на тези паметници, както и на този на Съветската армия. Те не се поддържат. Същевременно има паметници като тези на пътя на опълчението - една поредица от 84 паметника от Свищов до Стара Загора, които на практика са ничии. Една колежка - доктор Жулиета Кюлева от Търновския музей - ги проучи най-добре. Сега имам уверението на Бони Петрунова, че Националният музей ще ги осинови. Някой се е сетил през 1977-78 година, че пътят на опълченците трябва да бъде маркиран, за да се види нашият собствен принос в Освобождението. И се оказа, че тези бетонни кубове от няколко вида са ничии - нито общински, нито областни, нито държавни. Затова искам да благодаря чрез вашия вестник на професор Бони Петрунова, че пое ангажимент Националният музей да ги поддържа тези паметници. Те са много добре изработени, в духа на една много добра естетика. Ето виждаме, че има цяла група паметници, които ние напълно сме забравили, което е недопустимо.

Като заговорихме за опълченци, не е ли много мижав Паметника на българските опълченци, който се намира в градинката зад Централния военен клуб и е единствен в София?
Не, той е добър паметник, просто трябва по-добре да се осмисли. Е, на фона на гигантоманията от 50-те години се губи наистина... Затова трябва да бъде по-добре експониран.

Може ли да очакваме, че този разгорещен дебат за или против паметника на съветската армия ще стегне предизборно поразкапаните редици на БСП? Вчера те организираха жива верига около паметника против преместването му.

Мисля, че не. Струва ми се, че БСП за пореден път нанася удар в празното пространство. Няма ли по-смислени каузи от това? Самата БСП какво - одобрява ли това, че на 5 септември 1944 година СССР обявява война на България и следва съветската окупация? А България е поддържала дипломатически отношения със СССР и не е участвала във войната срещу него. Да не говорим, че БКП също има жертви в резултат на това "двойно освобождение".

Защо според вас БСП се е вкопчила така в този паметник?
Не мога да отговоря от името на БСП. Не знам дали това, което ръководството на БСП прави дали съответства на мисленето на цялата партия, особено на по-младите хора в нея. Когато има предизборна кампания и когато се бориш да влезеш в парламента, защото БСП дотам я докара, да размахваш плашила от миналото? По радиото чух как съветската армия ни била освободила. Очевидно в България общественото мнение не споделя тази свята истина за БСП. Когато България е окупирана от съветската армия, вече е скъсала с Германия, даже u е обявила война. Въобще нещата са несъпоставими със ситуацията в останалата част на Европа. Днес е денят, в който отбелязваме 80 години от спасяването на българските евреи - тема, към която БСП имаше много големи претенции, че едва ли не Тодор Живков е спасил българските евреи. Но спасяването на българските евреи противоречи на това, което казва този паметник. Нека да припомня, че преди години Мария Захарова, говорителката на руското Външно министерство, беше казала, че съветската армия е спасила българските евреи. Може би този паметник утвърждава и подобни лъжи. А днес е и денят, в който преди 70 години е бил погребан Сталин, по-скоро е мумифициран и поставен до Ленин в мавзолея. Не казвам, че има пряк паралел с изявите на БСП, но все пак има някакъв странен паралел. БСП би имала бъдеще като партия ако скъса с цялото това сталинско наследство. А самият паметник е триумф на сталинския тип монументализъм, което противоречи на нашата собствена българска традиция.

Паметникът е построен една година след смъртта на Сталин, през 1954 година, по времето на Вълко Червенков...
Като знаем колко трудно се задвижва комунистическата бюрократична машина, той сигурно е бил планиран доста по-рано. Освен това и след Сталин нещата продължават да си вървят по сталински. Дори и днес...

БСП обаче твърди, че паметникът е символ на победата им над фашизма? 
Над кой фашизъм? В България не е имало фашизъм, ние историците сме на това мнение. Не сме изпратили войски на Източния фронт, спасили сме си евреите - въобще много от тези пропагандни тези, които БСП вкарва в този паметник, са отречени отдавна от самата историческа действителност.

Визитка

Пламен Павлов е роден на 12 юли 1958 г.. От 1962 г. живее в Русе, където завършва средното си образование. През 1978 - 1982 г. завършва история във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий”, където от 1984 г. е преподавател по история на Византия и балканските държави.

Сценарист и консултант на документални филми, посветени на българското минало и съдбата на българите в чужбина за няколко телевизии. От юли 2018 г. всеки петък публикува статии като водещ на седмичната рубрика "Мистериите на българските земи” във в. "Труд”. В периода 1998 - 2002 г. е председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Председател на Кръг "Будител” (от 2010 г.). През 2018 г. е избран за председател на Фондация "Васил Левски”.