Проф. Румен Кънчев: Луганск и Донецк няма да са последната спирка. Следващата "спирка" е Киев. Начинът, по който е планирана и се провежда операцията, показва, че целта не са Луганск и Донецк

Проф. Румен Кънчев специално за Zonanews, интервю на Живка Кехайова

Проф. Кънчев, какво се случва всъщност, какво наблюдаваме днес в Украйна?

На този въпрос още не е възможно да се отговори. Това е военна операция. Параметрите й все още не се съобщават, а без техническите параметри на операцията, не може да се коментира на този етап. Важен е обаче политическият факт - Русия предприема инвазия срещу демократична  държава, която по никакъв начин не е предизвикала необходимостта от инвазия.

В продължение на два месеца и половина, западните свободни демокрации - Западният свят, НАТО, ЕС, предлагаха на президента Путин различни мирни подходи за решаване на ситуацията, които той не прие. Очевидно каквото и да му бе предложено, той щеше да постъпи по същия начин.

Смятам също така, че това не е инцидентно, взето вчера, преди дни, преди седмица, два месеца решение, или година, решение. Това е дългосрочна стратегия на Кремъл, в центъра на който стоят факти като този, който е пред очите ни днес.

Сигурен съм, че това няма да бъде последният от поредицата факти, започнала през 2008 година с инвазията срещу Грузия и отцепването на две малки територии от нея. Продължила с инвазията в Крим 2014 г. и сега имаме нов етап. Русия дългосрочно се готви и провежда операции от този тип, независимо от силно критичното отношение на световната общност.

Както знаете, нелигитимното анексиране на Крим от Русия е подкрепено от 9 от 202 държави, членки на ООН. Според мен тази операция няма да бъде подкрепена вече от никого, освен от Беларус, защото дори Китай са притеснени в момента. Китайците не биха искали да работят с такъв тип партньор, колкото и силно руското политическо ръководство да показва, че е близко до Пекин.

Не е ли виновна и същата тази световна общност, защото войната с Грузия беше буквално неглижирана. Инвазията в Крим беше "позаметена" с едни санкции, които очевидно не са кой знае колко болезнени и ефективни. Сега, при този нов етап можем ли да очакваме, че демократичният свят си е научил урока и ще бъде готов за един сериозен икономически отпор на Руската агресия?

Това е много релевантен въпрос и съм съгласен с Вашата оценка, че световната общност не взе под внимание сериозно нито кризата от 2008 година, нито анексирането на Крим през 2014 г. И като говорим за световната общност, нека стесним периметъра - имам предвид Европейския съюз и НАТО. Защото през целия този период от 2008 година насам САЩ провеждаха две операции, които отнеха много енергия, дипломатически усилия и военни усилия.

Това са операциите в Ирак и в Афганистан. Ирак им отне 14 години без никакъв смисъл, защото Садам Хюсеин беше заловен, само за 2 години иракската армия бе разгромена напълно, секретните служби бяха разпуснати, беше създадено ново правителство.

Същото се случи и с операцията в Афганистан. Шефът на "Ал Кайда" бе заловен и аз не мога да си обясня защо НАТО-вските части трябваше да стоят там 17 години.

През цялото това време Русия и руското политическо ръководство очевидно е наблюдавало много внимателно Запада. Много внимателно е правило своите анализи не само за военната, а и за военно-политическата готовност на НАТО да реагира в такива конфликти. Нещо повече, периодично са тествали ЕС и НАТО - такъв тест беше инвазията и анексирането на Крим.

Следователно НАТО и Европейският съюз нямат абсолютно никакво оправдание, че пропиляха шансовете да бъде обяснено по някакъв начин на военно-политическия екип на Кремъл, че не може да действа по този начин в третото десетилетие на 21 век.

Вероятно затова се появиха подозрения, че Русия, НАТО и ЕС задкулисно са се споразумели Кремъл да си вземе Луганск и Донецк.

Луганск и Донецк няма да са последната спирка в тази операция. Следващата "спирка" е Киев. Начинът, по който е планирана операцията и в момента се провежда, показва, че целта не са Луганск и Донецк.

Луганск и Донецк бяха взети заради пасивността на НАТО и ЕС без да гръмне един изстрел. Трябваше поне да се даде някакъв отпор на подготвителната част на тази операция. Тя трябваше да бъде калкулирана в усилията на НАТО и ЕС, защото не се прави ей така, или за удоволствие - да анексираш около 40 000 кв. км площ. Аз не видях сериозни усилия това да се предотврати.

Дори петък, събота и неделя на срещата по сигурността на 43-тата Конференция в Мюнхен имаше едни високопарни приказки, едни високопарни изявления, а вместо да ги дават всичките тези министри и високопаставени военно-политически лица, оказа се е трябвало да следят ситуацията, развитието й. Трябвало е да мислят как да прекратят по-нататъчна инвазия, а не да си говорят взаимно окуражително.

Всичко това не е ли просто следствие от зависимостта на определени западни елити от Кремъл, от Русия?

Да, това също има значение. Икономическите санкции, налагани досега, не работят. Символични са. Русия ги отразява чрез кредитните линии, които са й отворени от Китайската народна банка, Китайската народна банка може да дава кредит 1000 години напред на Москва в замяна на снабдяването на този тръбопровод, който в момента Русия прекарва през цяла Централна Азия, за да снабдява Китай.

Отдавна трябваше да бъде направена оценката, че икономическите санкции не са особено ефективни. Разбира се, има ефект от тях. Преди операцията в Грузия Русия имаше БВП 2,2 трилиона. Сега има 1,5-1,6 трилиона, но това е за цели 9 години. Оценката трябваше да се направи отдавна и трябваше да бъде разработена специална стратегия - в някои свои статии съм го писал - стратегия за работа с държава като Русия под ръководството на това военно-политическо ръководство в Кремъл.

За съжаление сте права и за зависимостта. Едуард Люкас написа преди няколко години "Новата студена война" и той анализира точно тези въпроси, които задавате. Един друг изследовател на Запада Тимоти Артън Аш, автор на : "Свободният свят-Америка, Европа и изненадващото бъдеще на Запада",  посочва един от основните негативи в стратегическото общуване на либералните демокрации  и в частност на САЩ с режими като в Русия с Путин.

Негативът е свързан с алчността на Запада. С гигантската алчност на Запада. Тя може би им е донесла много пари и финанси, но тя деморализира и удари ценностно западната цивилизация. При такива тежки кризи като започващата в момента, деморализацията силно се отразява.

Професор Румен Кънчев е експерт по международна сигурност и геополитика. Защитил е два доктората: "доктор по философия" и "доктор на науките" по национална сигурност. Автор е на 8 монографии, между които "Политиката: метаморфози на властта"; "Защо Русия не следва западния модел демокрация. Геополитическите амбиции на Кремъл в началото на 21 век"; "Стратегическата стабилност",  "The Paradox of Russian Democracy",  "Стратегическото съперничество в началото на 21 век" и др. Работил е като началник управление "Център за стратегически анализи и стратегическо планиране" (МО), главен съветник в НС, зам. министър на отбраната, гл. съветник в Съвет по сигурността (МС). Той е зам.-председател на Националния комитет за интеграция на Р България в НАТО (1997-1999) и член на Съвета по сигурността при министър-председателя (1997-2000). Проф. Кънчев е специализирал "Глобална сигурност и геостратегия" (програма "Фулбрайт") в известния вашингтонски мозъчен тръст (think-thank) Център за стратегически и международни изследвания, а така също в редица водещи световни изследователски центрове като Обединения кралски институт за изследване на сигурността (Лондон), Колежа на НАТО по отбраната (Рим), Центъра за европейски стратегически изследвания (Гармишпартенкирхен, Германия), където през 2000 г. е номиниран за професор по Европейски стратегически изследвания и др. Чел е лекции и е представил презентации в редица водещи американски и европейски университети и аналитични центрове като: Военна Академия на САЩ West Point (Ню Йорк), Атлантически съвет на САЩ (Вашингтон), Център Удроу Уйлсън (Вашингтон), Обединен кралски институт за изследване сигурността (Лондон), Център за стратегически и международни изследвания (Вашингтон), Институт за външна политика (Копенхаген), Mount St. Mary College (Newburgh,) Richard Bland College (Petersberg, САЩ ) и др.