Проф. Румен Кънчев: Русия няма да престане, защото крайната й цел е възстановяването на геополитическите реалности, свързани със Съветския съюз

Проф. Румен Кънчев, експерт по международна сигурност и геополитика, в интервю за радио "Фокус" 

Водещ: В Женева започна стратегическият диалог и диалог за сигурност между Русия и САЩ заради разполагането на руски войски близо до границата на Украйна. Диалогът ще бъде последван от дискусии между Русия и членовете на НАТО на 12 януари, а на 13 във Виена е насрочена среща на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на която се очаква да присъстват и САЩ, Украйна и Русия. Междувременно руският президент Владимир Путин постави като условие за деескалацията гаранции от Запада, че ще намали военното си присъствие в Източна Европа. Русия обяви, че иска законовообвързващи гаранции за отказа на НАТО от военна активност в Източна Европа, право на вето по евентуалното членство на Украйна в Алианса, както и да се забранява изпращането на допълнителни военни части и оръжие в страните, които през май 1997 г. не са били част от НАТО, т.е. всички членове от Източна Европа, сред които е и България. Засега Европейският съюз, НАТО и САЩ отхвърлят всякакви искания от страна на Москва и обявиха, че ако агресията на Русия продължи, срещу нея ще има сериозни последици. На този фон, военният министър Стефан Янев информира, че България е против ескалирането на военните мерки преди да бъдат използвани всички дипломатически средства за разрешаване на напрежението по руско-украинската граница. Според Янев правителството няма позиция за Украйна, защото нямало нужда от ескалация на конфликта. Как ще се развият събитията? Какво наблюдаваме: шахматна партия или борба за военно надмощие? Наш гост е експертът по международна сигурност и геополитика проф. Румен Кънчев. Какви сценарии се очертават, проф. Кънчев?

Проф. Румен Кънчев: Никога не можем да кажем, какви сценарии е замислила руската страна, тъй като тя е активният субект в случая. Но аз бих искал да започна малко по-отдалече отговора на един такъв въпрос. Нека да разгледаме тези 30 години след края на Студената война. И ако направим това, ще видим, че в тях достатъчно ясно можем да отделим около три сериозни и важни етапа в развитието на Русия. Първият етап е етапът да го наречем "Горбачов" и разпадането на Съветския съюз. Той е много кратък етап, но с това е характерен. След това последва етапът "Елцин", при което Елцин провеждаше политика на интеграция със Запада и се стремеше по някакъв начин да интегрира тогавашна Русия в западните структури. След 2000-2001 г. Русия навлезе в третия етап според мен и това е етапът "Владимир Путин". Този етап продължава и днес. Защо говоря за тези три етапа? Защото, защото във всеки един от тези три етапа Русия изглеждаше по различен начин и имаше да решава различни задачи. Конкретно за третия етап – задачата, която постави пред него президентът Путин, е да възстанови геополитическата грешка, каквато според него е разпадът на Съветския съюз, който беше постигнат от съветското ръководство, а в известна степен и от Елцин. Когато да кажем на 25 декември в Беловежката гора в резиденцията се подписа договора за разпада на Съветския съюз, си спомням много добре, че Русия се радваше и не желаеше кой знае какъв тесен диалог с останалите държави, тъй като руснаците смятаха, че те притежават основните лостове в икономиката, основните икономически ресурси, безусловно основните военни ресурси и смятаха, че те по най-добрия и най-лесния начин ще се оправят, така да се каже, в сравнение с останалите републики. Така че онова, което според мен е налице сега, е грешка на Запада, който не прави разлика между тези три етапа. В етапа "Горбачов" Русия беше пред пълна разруха, на колене. В етапа "Елцин" можеше да се направи сериозно разширение на Изток. Можеха да се проведат сериозни мерки, свързани с такъв тип интегриране на Русия, от което тази велика държава, защото в края на Студената война Русия загуби Студената война като велика държава, като световна не само ядрена, а и икономическа сила по това време, т.е. вместо да бъде поставена на колене тази държава, тя трябваше да бъде интегрирана по друга стратегия от Запада. В замяна на това Западът провеждаше стратегия, която се състоеше в непрекъснат, нека да го наречем демократичен натиск за разширяването на Европейския съюз и НАТО и постепенно НАТО приближаваше границите на Русия. Така че в един момент се наложи на руското военно-политическо ръководство да си зададе въпроса: докога ще продължи това разширяване и какъв стратегически смисъл има това разширяване специално за сигурността на Русия. Така че според мен Западът направи, ние направихме, допуснахме сериозна грешка, неразграничавайки етапа "Путин" от останалите два етапа. А този етап радикално се различава от тях, тъй като поставя силни, радикални, ревизионистки цели и задачи пред руската държава. И разбира се, никой не може да казва на Русия или на която и да е друга държава, какви задачи трябва да си поставя като национално ниво или като национална държава. Така че това, което в момента ние виждаме днес, е етап в развитието на дългосрочна стратегия на руската държава, ръководена от Владимир Путин, чиято крайна цел е частичното или нечастичното някакво възстановяване на геополитическите реалности, свързани със Съветския съюз и с териториалната, военната, икономическата и т.н. мощ на тази държава. В този смисъл, според мен – възможно е и да не съм прав – но амбициите на Русия и на руското политическо и военно ръководство няма да престанат, независимо от начина, по който ще бъде решен казусът "Украйна".

Водещ: Дали неутрализирането на Украйна всъщност не е първата стъпка от този план, за който и вие говорите – на Владимир Путин и на неговото обкръжение, за възстановяването на Съветския съюз и най-вече на Постсъветското пространство?

Проф. Румен Кънчев: Путин многократно в последните 10 години заявява точно това – че той иска да възстанови Русия, да възстанови Съветския съюз или държава, подобна по своята мощ, значение на глобалната сцена и влияние на глобалната сцена на някогашния Съветски съюз. Има една мисъл на Хегел, която често се цитира и от учениците на Хегел, да речем Маркс, Енгелс, по-късните ученици на Хегел, а именно, че "Историята винаги поставя пред народите само такива задачи, за които вече са се появили условия да бъдат решени". И в този смисъл, аз мога да кажа, че когато започна тази стратегия, възможно е Путин да не е имал в главата си точно това, което мисли сега, но на 43-та Мюнхенска конференция на сигурността той за първи път атакува много категорично, много на широк фронт Запада и фактически това беше началото на такъв опит за преосмисляне на най-новата история на руската държава. От тази гледна точка, обаче, и във връзка с цитата от Хегел, който приведох, искам да кажа, че нито през 2008 г. на Мюнхенската конференция, нито малко по-късно можеше да бъде поставена в пълния й обем задачата, която сега Путин се опитва да реши, и фрагмент от решението на която е именно тази ситуация в Украйна. Но Русия вече може да се каже, че е втора военна сила в света, тя изцяло възстанови военно-промишления си комплекс. Нещо повече – военно-промишленият комплекс е единственият сектор в руската държава, който е години наред 100-процентно финансиран и дори е надфинансиран. Така че Русия вече има всички необходими компоненти на една глобална военна мощ. Разбира се, експертите – аз се присъединявам към тях, към тези експерти – смятаме, че Русия е втората по мощ държава. Но тази мощ, тази военна, икономическа и политическа мощ на Русия вече дава възможност да се поставят задачите по установяването на онова, което Путин нарича като най-голяма геополитическа грешка на ХХ век. Т.е. според мен това е замисълът на руското военно-политическо ръководство. Това е руската стратегия. Бих искал да кажа още нещо – че през периода от 2008 г., речта на 43-та Мюнхенска конференция по сигурността, след това 2008 г. – Грузия, 2014 г. – анексирането на Крим, през целия този период НАТО и Европейският съюз, както и САЩ пренебрегваха това, което се случва в Русия. А Русия усилено се подготвяше за този дългосрочен, бих го нарекъл, стратегически план или сценарии, на поредната фаза от реализацията на който ние в момента сме свидетели. Американците бяха силно заети с Азиатско-тихоокеанския регион, Южния Пасифик, нарастващата мощ на Китай. Европейският съюз имаше и продължава да има сериозни вътрешни проблеми във връзка с разширяването, във връзка с преодоляването на диспропорциите между бедни и богати държави в Европейския съюз. Лансираха се няколко концепции за ядро, за периферия. Всичко това отнемаше политическа енергия в Европейския съюз, както и в НАТО. Същевременно НАТО почти не развиваше своите сили. Накрая много важен компонент в този период са двете войни на Америка и коалицията, предвождана от нея в Ирак, и разбира се, на НАТО в Афганистан, които продължиха прекалено дълго, и те оказаха доста деморализиращо влияние върху имиджа на НАТО и на Америка по света. Те показаха същевременно, че отново, за пореден път след Англия през ХVІІІ и ХІХ век и след Русия през ХХ век, която остана със 130-хиляден контингент, командван от ген. Лебед в Афганистан, девет години и загуби войната, напусна, сега отново имаме неуспех на поредния опит по някакъв начин да бъде променен политическият ред в тази държава. Така че докато беше заета с всичките си неща Западът – нека така го наречем, с това общо, съвкупно понятие – Русия се готвеше, за да приведе в изпълнение тази дългосрочна стратегия, за която казах преди малко.

Водещ: Проф. Кънчев, какъв би бил резултатът от тези три срещи? Дали на тях може да се осъществи пробив, което мнозина смятат за твърде невероятно, или ще има отстъпление? Въпросът е, кой ще отстъпи, кой ще мигне пръв на международната покер маса?

Проф. Румен Кънчев: Мигването – не знам, той е термин от каубойските сериали и, както вие казахте, може би и от покера. Но дипломатите не отиват, за да примигват на тези маси. Но всички, които са изкушени да се занимават с външна политика, с международна сигурност и т.н., знаят, че на тези първи срещи нищо не може съществено да бъде постигнато. На такива срещи обикновено се дефинират проблемите, които трябва да бъдат решени, или които искат двете страни да дискутират, дефинира се темпото и таймингът на следващите срещи, определя се дневният ред на срещите, определя се начинът и количеството, и качеството на експертите, които ще присъстват на различните срещи. Така че тези първи срещи имат това значение, или по-точно значението да поставят началото. А това е много важно в отношенията на Русия със САЩ и западния свят, тъй като много отдавна, много отдавна Русия и Западът не си говорят и цялата ситуация, която сега наблюдаваме, е точно пряк резултат от това мълчание между двете страни. Искам да кажа и още нещо, което е също важно и което не бих си позволил да пропусна, че през целия период от да кажем Мюнхенската конференция 2007 година до днес общо взето ние действахме много, много елементарно бих казал, като единствен инструмент, който се използваше по отношение на Русия от НАТО и Европейския съюз, бяха разширяванията на Европейския съюз и разширяването на НАТО.

Водещ: Къде са грешките? Какво е пропуснато?
Проф. Румен Кънчев: Това са грешките. Не може с един и същ инструмент да действаш в различни исторически етапи при различни политически и военнополитически и геостратегически реалности. Не може разширяването на НАТО и Европейския съюз да бъде процес, който в следващите 100-150 години трябва да продължава, защото този процес започна да прилича на процеса, който беше коментиран в Централните комитети на комунистическите партии, когато се заявяваше след ХХ Конгрес на КПСС, и в нашите конгреси и конгресите на другите комунистически партии по света, че в крайна сметка до такава степен ще се разширява комунизма и комунистическото общество, че накрая цялото земно кълбо ще бъде обхванато от комунизъм. Много започнаха да приличат тези разширявания на този тип мислене и на този тип политически стратегии, които аз специално не приемам при цялата си култура на прозападен, проевропейски човек. Не можем ние да искаме да се присъединяват към Европейския съюз да кажем страни като Грузия, защото Грузия не е в Европа. Тоест, не можем да екстраполираме тези разширявания, защото в един момент те започват да излъчват усещането за геополитически инструмент. И тогава това се обръща срещу самите тях.

Водещ: До къде ще стигне Путин?
Проф. Румен Кънчев: Руската делегация, както и американската делегация на тези първи срещи, за които вие ме питате, няма да отстъпят нито грам от изходните си позиции. Както виждаме, Русия е заявила твърде екстремни позиции, прекалено екстремни позиции. Те са неизпълними, това е ясно за самите руснаци. Те имат опитна дипломатическа школа. Самият техен външен министър, политическия елит около Путин знаят, че това е нарочно, това е просто предизвикателство или просто така да се каже аванс, от който да могат да направят компромиси. Така че на тези първи срещи не очаквам нищо съществено. Трябва да се подреди дневният ред на една серия от срещи, в който ще се дискутират вероятно несъществените въпроси в отношенията между Русия и САЩ, както и между Русия и НАТО. И тук вече може да се върнем към първата част към вашия първи въпрос – за Украйна. Украйна е просто много незначителен повод за тревога в този контекст, защото според мен, дълбокият стратегически контекст е концепцията на президента Путин за възстановяването на мощта и силата на Съветския съюз под някаква форма. Той не казва, каква ще бъде формата. Опитаха с концепцията за Евразийския съюз – там не се случиха нещата, само 3 или 4 държави се записаха в този Евразийска съюз. След края на Студената война, на десетата година и първата година от президентството на Путин беше направен и първият опит за такава консолидация на постсъветското пространство чрез Шанхайската организация за сътрудничество, но Шанхайската организация за сътрудничество има редица неудобства за Русия, тъй като Русия покани в ШОС Китай, а Китай няма да отстъпи лидерската роля на Русия в която и да е било организация, в която двете страни, двете държави присъстват заедно. След това на няколко пъти в Шанхайската организация за сътрудничество Русия предлага на Китай да бъде въведен компонент по сигурността и военен компонент, но китайците заради редица свои съображения дипломатически и военнополитически винаги са отказвали до този момент. Така че Русия непрекъснато е правила опит през този период за някакво частично или по-голямо, по-широко възстановяване. И в момента ситуацията около Украйна е фаза или малък етап, или сегмент от тази дългосрочна стратегия. Така мисля аз.

Водещ: Тоест, говорим за Ялта 2 – геополитическа подялба на световния ред: в единия свят е САЩ, в другия – лидерът е Русия, така ли?
Проф. Румен Кънчев: Вероятно и Китай ще има някаква сфера на влияние. Вижте сега, световният ред се носи от онзи субект на международните отношения, онази държава, която трябва да отговаря на няколко ключови и много важни, фундаментални критерия. Първо, тя трябва да има икономика и да предложи икономически модел, който да бъде приемлив от всички. Второ, тя трябва да предложи политически модел, и този политически модел да се чувства, да прави щастливи повечето от държавите в света, така че те да последват и да поддържат този световен ред. Тя трябва да има достатъчно силна армия и дипломация, така че да поддържа институциите на този световен ред. Тя трябва да е в състояние да създаде институции, които да поддържат световния ред и лидерството в него. В нито един от тези компоненти Русия не може да предложи – нито икономика, нито икономическият модел на света, който е различен и който е радикално нов, и който е бил по-успешен, тъй като виждаме в колко тежко състояние е руската икономика, нито политическия модел, защото Западът и водещите политически експерти смятат, че това е авторитарен или полуавторитарен модел, полудемократичен или недемократичен модел. Но този модел не може да бъде еталон върху който да бъде построен нов световен ред и т.н.

Водещ: Е, тогава какво иска Русия и на какво се надява?
Проф. Румен Кънчев: Русия иска президента Путин да възстанови, да премахне геополитическата грешка, свързана с разпада на Съветския съюз. Въпросът обаче тук с тази геополитическа грешка има и друга страна. И каква е тази страна? Аз мисля, че никой не попречи тогава на руското политическо ръководство да не допусне тази грешка. Руснаците начело с Горбачов и по-късно с Елцин сами разбиха Съветския съюз, сами разпаднаха Съветския съюз. Така че освен това по анализа, не само по моите анализи, но според анализи на много мощни стратегически и аналитични центрове в света, всички са единодушни, че това се извърши в период, в който руската армия се намираше в отлична кондиция. Тя беше разположена в сърцето на Европа – имаха 600 хиляди войници в Централна Европа. А руските специални и секретни служби бяха също в превъзходно състояние. Политическите режими, комунистическите политически режими в т.нар. "Източен блок", бившите комунистически държави изцяло подкрепяха съветската комунистическа партия тогава. И въпреки това се извърши този разпад на Съветския съюз, и за него едва ли може да бъде обвинен САЩ, НАТО, Запада и т.н. Така постъпиха самите руснаци. Затова според спомени на Горбачов, той пише във всичките си спомени и не пропуска да каже, че фактически той и западните демократи са променили Русия. Той и западните демократи. Тоест, Русия не е победена, тя сама е потеглила по този път на развитие по посока западната либерална демокрация. Това беше в зората, непосредствено след края на Студената война. Същото се повтори от Елцин десетократно. Елцин беше горд с това, че води Русия по посока на тясна интеграция със западния либерален свят. Неговите министри на двата му кабинета с огромен ентусиазъм правеха това. И разбира се, след това се появи идеята за геополитическата грешка, за геополитическото възстановяване на Съветския съюз и т.н. И нещата от последните 12 години, 13-15 години придобиха вече друга посока, като същевременно Русия вече не е онази слаба Русия, която беше по времето на Елцин, а както казах в началото на разговора ни, тя е втората ракетно-ядрена сила в света. И вероятно е прав руският президент, когато казва, че няма нищо, от което да се нуждае съвременната руска армия, въоръжените сили на Русия, за да защитят всички възможни интереси, жизненоважни интереси на Руската федерация.

Водещ: И сега на този фон има ли основания военният министър на България да твърди, че правителството няма позиция за Украйна, защото нямало нужда от ескалация на конфликта?
Проф. Румен Кънчев: Първо, вижте сега, министър Янев се изказа в лично качество.
Водещ: Той продължава да се изказва в лично качество, както разбираме. Той не спира да се изказва.
Румен Кънчев: Все пак той трябва да знае, че няма лично качество. Негово лично качество е, когато още не си станал министър. Като станеш министър, ти си министър и в събота, и в неделя, и няма лично качество там. Аз не мога да разбера тази негова позиция, както не мога да разбера позицията на Министерския съвет, тъй като първото изказване на министър Янев, че не трябва да се покани контингент от НАТО, което да укрепи нашата отбрана евентуално ако се развие военен конфликт в Донбас, но от тогава изминаха 2 седмици, и въпреки това Министерският съвет не е заел позиция – нещо, което е според мен, недопустимо. Просто това е недопустимо. Още повече, че когато има - както се получава – разнобой между министър, и то ключов министър – военният министър не е случаен министър в Министерския съвет, когато има такъв разнобой с оценките на военния министър, е задължително Министерският съвет да излезе с консенсус по въпроса и да представи пред обществото позицията на изпълнителната власт по този въпрос. Така че това е много странно. От друга страна е недопустимо един офицер от армията на НАТО да не следва духа и разпоредбите в НАТО. Ако при политическото планиране НАТО е решило, че трябва да се разположат сили в България, то това решение е задължително за всички членове на НАТО, в това число и за България. Сега, цялата работа е, че такова решене ние нямаме все още, но ако последва такова решение, аз съм сигурен, че министър Янев ще престане да изразява личното си мнение.

Водещ: Проф. Кънчев, тъй като това мнение не е за първи път, България не за първи път заема двусмислени позиции по ключови международни въпроси, какво печели страната ни от високопоставени чиновници, които се правят на шушумиги?
Проф. Румен Кънчев: Нищо не печели, тя губи. Страната ни губи. Аз си представям една ситуация, да кажем ако това беше се случило, когато страната беше във Варшавския договор, и министърът на отбраната на България при решение на Варшавския договор, той се командваше от маршал Якубовски – ако Якубовски беше взел решение да разположи някакъв контингент от войски на Варшавския договор в България, и Добри Джуров – тогавашният министър - беше казал: "Не, не, тук няма да разполагаме нищо", аз мисля, че веднага, моментално кариерата на този министър приключваше. Сега понеже имаме демокрация, прекалено широко разбирана като понятие и като действие, вероятно хората си позволяват по-свободно да говорят, но не бива да се преминават определени граници, тъй като в случая става дума за отбраната на страната. И се принизява самият проблем с такива изказвания за националната сигурност и отбраната на България. Така че аз не мисля, че министър Янев добре постъпи като излезе с това изявление, независимо, че той подчерта, че то това е само негово лично мнение, с което не ангажира нито правителство, нито министър-председател, нито друг когото и да било освен себе си.