Интервю на Живка Кехайова
Разговаряме с проф. Румен Кънчев. Проф. Кънчев е експерт по международна сигурност и геополитика. Защитил е два доктората: "доктор по философия" и "доктор на науките" по национална сигурност. Автор е на 8 монографии, между които "Политиката: метаморфози на властта"; "Защо Русия не следва западния модел демокрация. Геополитическите амбиции на Кремъл в началото на 21 век"; "Стратегическата стабилност", "The Paradox of Russian Democracy", "Стратегическото съперничество в началото на 21 век" и др.
Достатъчна ли е западната военна помощ за Украйна? ПВО и ПРО /противоракетна/ отбрана, ракетите NASAMS и IRIS-T - ще успеят ли да предотвратят ракетния терор на Русия?
Въпросът, зададен по този начин е, в известна степен, некоректен. Защо? Защото Западът (САЩ, НАТО, ЕС, Япония, Южна Корея, Австралия и пр.) притежава огромно превъзходство над днешна Русия. Превъзходството е икономическо, високотехнологично, в изградените от САЩ и НАТО и действащи системи за космическо разузнаване и контрол върху космическото пространство; по отношение на системите за ранно предупреждение за ракетно нападение (СРПРН); по отношение на конвенционалните системи за водене на война и пр., и пр.
Да вземем най-прост пример. Преди 15 години Русия се опита да създаде нов базов боен танк за водене на мощни настъпателни сухопътни операции ("Армата" Т-14). Бяха прозведени 7 бройки от този танк и производството му бе прекратено, поради сериозни конструктивни проблеми.
Така войната която Кремъл води в Украйна е с танк Т 72 АБ и негови подобрения. Нека припомним, че във войната през 2003 г. Т-72А бе основния боен танк на армията на Садам Хюсеин. Двете гвардейски танкови бригади на Садам тогава бяха една след друга буквално смляни от американците в нощни операции, в които без прибори за нощно виждане и в условията на пълно радоизаглушаване иракското командване така и не разбра какво точно се случваше...
Руснаците обявиха че са построили нови изтребители СУ -35 и Миг -31, многоцелеви изстребител-прехващач със стелт технология СУ – 57 и др. Те обаче не са готови за бойно използване и в Украйна не се използват, тъй като не се преминали успешно задължителните тестове за въвеждането им в бойна употреба, и разбира се нямат необходимия летателен състав и технически персонал.
Същото се отнася и до стратегическата авиация. Основият руски стратегически бимбардировач ТУ – 95 е въведен в оперативна готовност преди 30 години. При последната атака срещу Киев преди няколко дена бе използван именно този бомбардировач, като руснаците са се възползвали от, в момента, слабата ПВО на украинците.
Така че в РФ на конструкторско ниво наистина са създадени нови образци оръжие, но все още руската държава и военнопромишления комплекс не са в състояние да започнат серийното производство на тези системи и превъоръжаването на армията с тях.
РФ обаче притежава ядрено оръжие и това е фактор, който също се отчита при планирането на помоща за Украйна. Тя трябва така да бъде калибрирана, че постепенно руската армия да загуби на бойното поле, без да "загуби лице", както гласи популярния израз.
Американците, по определени причини не желаят да смачкат онова, което е разположено като руска армия в Украйна и продължават да базират сратегията си за помощ на Украйна върху два компонента: (а) санкциите и (б) сриването на международния имидж на Русия, нещо за което тя самата си е виновна на 100%.
Затова Западът се опитва да подпомага Украйна по един внимателен и до известна степен ЩАДЯЩ авторитета на руското политическо ръководство и армията начин. Русия ще загуби тази война, но очевидно това трябва да стане от 22-та в света армия (тази на Украйна, съгласно Индекса за глобална мощ), а не от НАТО или американската армия.
Иначе казано, постепенно украйнците ще получат всичко необходимо за да победят Русия. Но те, не НАТО, не САЩ. В този смисъл, нито САЩ, нито НАТО ще воюват срещу Русия.
Какви са най-важните последици дотук от първите 7 месеца война в Украйна?
Последиците са много сериозни и фундаментално важни. Ще посоча няколко от тях. Преди всичко, инвазията на Русия даде възможност за един своеобразен ренесанс на НАТО. Оказа се, че в третото десетилетие на 21 век, тоест тридесет години след Студената война НАТО е необходим на Западния свят повече отколкото бе необходим дори през Студената война.
Осмислянето на този факт в стратегическите документи на САЩ вече формулира дилемата "Западни демокрации / автокрации". Новата стратегическа концепция на САЩ публикувана във вторник, 12. 10. 2022 г. вече дефинира глобалното стратегическо пространство като конфликт между автократичните режими (Китай и Русия) и западните демокрации.
На второ място, оказа се че руската армия не е готова за продължителна конвенционална война. Дори артилерийските системи на Русия отстъпват по редица компоненти на софистицираните и работещи с много висока точност на прицелването оръдейни системи предоставени на Киев от Великобритания, Франция и Германия.
Оказва се, така също, че дори в оперативно-стратегически план, тоест в сферата на военната тактика и стратегия руснаците силно отстъпват и като че ли не са научили нищо ново в сравнение с типът войни характерен да речем за средния етап на Студената война.
Когато в първите дни на войната руското командване насочи към Киев една колона проточила се по магистралата на разстояние 60 километра и тя заседна без да може да достигне града почти 7 – 8 дена, командващиият операцията на НАТО в Афганистан генерал Петреъс в коментар каза приблизително следното: ако това се бе случило на мен щях да извадя бригада дронове и за време от около 6 часа на бойното поле от противника нямаше да остане нито техника, нито човешка сила.
Трето, тази война по един много груб начин покзва колко слаба в технологично отношение е днешна Русия. В едно изследване, поръчано от британското правителство на група инженери и конструктори на бойна техника се посочва, че при производството на най-авангардните руски системи "Искандер М", "Калибър", и особено при системите за ранно предупреждение ("ГЛОНАС- 1" и "ГЛОНАС - 2") др. руснаците по някакъв начин са успяли да се снабдят с радари за прихващащите комплекси, осцилатори за компютърната обработка на данните, проследяването и прихващането, полупроводници, чипове, проводници и още огромно количество други компоненти, които през последните 15 години са успяли да закупят от британски, американски, японски и южнокорейски фирми, заобикаляйки определени правила за търговия със стоки с двойно предназначение.
Триста шестдесет и осем (368) детайла за посочените най-нови и водещи руски системи оръжие се произвеждат в САЩ, - сочи изследването, 22 детайла във Великобритания, по 6 в Япония и Южна Корея и пр. Това представлява гигантско технологично изоставане на Русия.
Още по-неприятното е, че след тази война в условията на нови санкции, Русия практически ще бъде откъсната с десетилетия от извършващата се в момента четвърта индустриална революция. Иначе казано, тя ще се превърне в следствие на тази абсолютно безсмислена война в "парии на световната сцена", по думите на американския президент.
И това е петото следствие от тази тежка стратегическа грешка, която направи президента Путин. Русия ще отпадне от световното състезание за многополюсен свят. Тя няма да бъде конкуретноспособна на САЩ и Китай в нито една от десетте области, в които през следващите 20-30 години ще се развие глобалното стратегическо съперничество.
Нещо още по-неприятно за Кремъл и шесто като последица е, че следвайки сега зададения модел Русия ще се превръща все повече в младши партньор на Китай. Тоест, високият патос с който руснаците поискаха преди инвазията от 24 февруари, НАТО да се изтегли в границите отпреди разширяването (25 май, 1997), като това открие простор пред Русия да остане в голямата геостратегическа игра днес изглежда просто смехотворен.
Как стои Европа при така очертаните стратегически тенднеции?
В Европа се извършва усилено превъоръжаване и изграждане на преден отбранителен вал срещу Русия по остта от Балтийско до Черно море. Европейците ще използват тази война за няколко фундаментално важни неща. Първо, ще бъде създадена нова енергийна стратегия и политика в Европа, в която руските енергоносители ще играят нощожна роля.
Оставена без европейските коректни и точни пазари, които никога не са подвеждали руските енергокомпании, Русия много трудно ще се върне на световната енергийна карта като фактор. Тук тенденциите ще бъдат толкова безмилостни, че самият този проблем би могъл да се отрази катастрофално върху Русия не само като икономика, но върху самата руска държава.
Виждаме, че Путин вече, макар и неуверено, се опитва да "съблазни" отново европейците като прекара през Турция руското газово гориво, отказвайки се от Северен поток 1 и 2. Дано този път пословичната европейска лакомия за лесни и бързи печалби не сработи, тъй като ЕС наистина се нуждае от енергийна стратегия изключваща руските енергоносители, които при всеки удобен случай Кремъл използва и ще продължи да използва като геополитическо оръжие срещу европейците, ако това му бъде позволено.