Интервю на Живка Кехайова
Проф. Коларова, какво е мнението ви за антилогиката между политически послания и политически действия - например, заявеното желание на ПП и ДБ за правителство на малцинството и в същия ден унищожените шансове то да бъде подкрепено от когото и да е в парламента?
Причината за липсата на логика и липсата на разумно действие, когато говорим за кабинет на малцинството, е нежеланието да се влезе в открит разговор за подкрепа на този кабинет. В Западноевропейските демокрации, винаги, когато се прави кабинет на малцинството, той става възможен, благодарение на ясни и почти винаги писмени споразумения между партиите, които формират кабинета и партиите, които гарантират подкрепата на парламентарното мнозинство за този кабинет.
Защото всеки един кабинет - за да функционира, трябва да има устойчива подкрепа от парламентарно мнозинство.
Като кабинет на малцинството определяме това правителство, в което част от партиите, съставляващи парламентарното мнозинство, нямат свои министри в кабинета. Ще дам пример: когато Бойко Борисов направи кабинет на малцинството с "Реформаторски блок" и АБВ, той имаше подписано споразумение с "Патриотичния фронт", за да може да гарантира парламентарното мнозинство на своя коалиционен кабинет на малцинството.
Много ясно трябва да правим разграничение между кабинет и правителство в парламентарните демокрации – правителството е кабинета плюс парламентарното мнозинство. Да се опитваш да формираш кабинет на малцинството без дори да се опитваш да потърсиш (и евентуално да постигнеш) споразумение с парламентарни партии, които да ти гарантират мнозинство, това е все едно да попълваш фиш, без да го пускаш. Нещо като в стария виц, в който един човек години наред се молел на Господ да спечели от тотото и най-накрая чул глас: "Пусни фиш, най-после!".
Кабинетът на малцинството не само не изключва, а предполага да бъде договорено парламентарно мнозинство. И затова, всеки, който се опитва да формира малцинствен кабинет, трябва предварително да е подготвил, предварително да е осигурил парламентарно мнозинство. Да, може да стане и без писмено споразумение - имаме такива казуси.
Спомняме си как при 120 депутати на НДСВ, лидерът на СДС по това време Надежда Михайлова предложи нейният глас да бъде подкрепата за кабинета, за да не прави Сакскобурготски коалиция с ДПС. Тогава тя гарантира, че нейният глас ще подкрепя НДСВ във всички проевропейски политики. Но Сакскобурготски, на базата на политическата си култура, предпочете коалиция с ДПС, което безспорно гарантираше по-голяма стабилност.
Имаме и друг казус – първият кабинет на Борисов, който имаше 117 депутата, беше кабинет на малцинството без подписано споразумение, но три партии в парламента декларираха подкрепа, която явно е била предварително договорена. Това стана без споразумение, но се парламентарното мнозинство се оказа достатъчно стабилно .
Но когато имаш само 73 депутата, колкото в момента имат "Продължаваме промяната" и "Демократична България", не можеш да правиш кабинет на малцинството, ако не си договорил подкрепа от една, или няколко партии.
Това означава ли, че в случая става въпрос единствено за това да се прехвърли отговорността за несъставяне на правителство, на някой друг?
В случая става дума за политическа декларация, която е неразбираемо от гледна точка на демократичните стандарти. Да имаш 73 депутата и да твърдиш, че ще правиш кабинет на малцинството без да си договорил парламентарна подкрепа е нелепост.
Има смисъл ако си готов да договориш подкрепа, но да очакваш, че някой ще те подкрепи без да си поел ангажимент към него е всъщност нагло. Това го видяхме при неадекватните опити на Слави Трифонов да направи кабинет на ИТН без да се договаря. При това, тогава имахме декларирана готовност от ДБ и "Изправи се ние идваме" да подкрепят консултирано с тях правителство.
Виждате ли шанс за създаване на правителство?
Имам по-скоро надежда, отколкото реални очаквания. Защото несъздаването на правителство в този момент лишава България от възможността не само да преодолее политическата криза, а най-вече от възможността за стабилизиране на икономиката.
И нещо повече, възможности за съществен скок в икономическия модел на България. Да не говоря, че става въпрос и за възможности за реформи в няколко ключове сфери: не само свързаните с Плана за възстановяване и устойчивост и новата оперативна програма, а за възможности, свързани с мащабните регионални и глобални промени, през които преминаваме.
Пред България в момента има възможности за качествена промяна, които няма как да се реализират, без да се състави редовно и стабилно правителство. Първата е отделянето от Русия и руските зависимости.
Тук искам да подчертая, че не става въпрос толкова за военно-стратегическа модернизация, която ще сложи край на дисфункционалната отбранителна способност, колкото за икономическото еманципиране от Русия. Всички знаем за тежкото господство, което руските фирми и капитали имаха и имат в България.
Втората възможност не е по-маловажна: в момента текат глобални процеси на икономическо преструктуриране, в което България не може да участва ефективно, ако няма стабилно правителство. Защото всяка една голяма инвестиция се случва единствено и само, ако има стабилно правителство.
От тази гледна точка за мен е нужно и би било много хубаво, ако политиците успеят да постигнат работеща управленска формула. Формула, която може да предложи устойчиво правителство с хоризонт не до, а след местните избори. Или с други думи, нужен е формат, който да показва стабилност. Формат, който да показва консенсус, отиващ отвъд мандата на едно правителство по абсолютно важните приоритети на нацията.
Ще дам пример с налагането на Паричния съвет. Решението формално бе взето от кабинета на Стефан Софиянски, но зад него стоеше не само ОДС (СДС и Народен съюз), но и всички останали парламентарно представени партии, включително и БСП. С други думи, дори да очакваме някаква правителствена промяна, изключително важно е да се демонстрира консенсус и то в този парламент, а не очакване за нещо, което може да се случи в бъдеще. Последното ясно генерира несигурност.
Това означава ли, че виждате решение, евентуално в схема: ГЕРБ, ДПС, БСП?
По този въпрос всички политолози сме съгласни, че този формат е самоубийствен за ГЕРБ, а е и абсолютно неприемлив за БСП. Да се поиска такъв формат е все едно да кажеш на ГЕРБ и БСП: "Вие защо не се гръмнете?". Иначе е ясно, че макар напълно неприемливо при формиране на правителство, мнозинство включващо ГЕРБ, ДПС, БСП е възможно, когато става дума за законодателни решения.
Съдейки по актовете на 48-то Народно събрание, точно толкова възможно е и мнозинството съставено от ГЕРБ, "Демократична България", част от "Продължаваме промяната", и евентуално ДПС. Това са двете работещи в момента мнозинства.
Тези двете парламентарни мнозинства в момента паралелно вземат решения и работят, но не могат да структурират правителство. Част от неотложните задачи могат да бъдат и се постигат в рамките на действащото Народно събрание - чрез решения подкрепени от едното, или другото мнозинство.
Дали в резултат на подобни гласувания може да се стигне до диалог, чрез който да се договори правителство, остава отворен въпрос. Струва ми се, че е това е възможно, но малко вероятно.
Т.е., ако има надежда, тя е третия мандат?
Надежда може да има само тогава, когато се формира мнозинство не по въпросите за F-16, за хартиената бюлетина, а когато се формира мнозинство по въпросите за съдебната реформа и антикорупционните органи и бюджетните приоритети. Това са трите стълба, способни да формират устойчиво мнозинство в Народното събрание - мнозинство, което би имало легитимност и политически авторитет да формира правителство. Това трябва да стане далеч преди да се връчи третия мандат.
Как виждате споразумение по бюджета между ГЕРБ и ДБ - и ПП, т.е. между центристко дясно и бих казала ултраляво?
Мисля, че по въпроса за бюджета има доста ясно разделение между левите предложения на ПП и БСП, и устойчиво десните ГЕРБ, ДБ и ДПС.
Но всички парламентарни дебати са доминирани от една войнстваща риторика. По-лошо, в действията си ПП и ДБ следват една войнстваща стратегия, която има за цел да постигне не толкова успех за себе си, колкото загуба за своите противници.
Ако мислим кое е онова, което прави кабинета невъзможен, то това е желанието на ПП и ДБ на всяка цена да постигнат поражението на партиите, с които враждуват, а не толкова успех за себе си.
Тази стратегия се нарича: "игра с нулев сбор" - виждаш своята печалба само през загубата на противника. Тази стратегия е изключително рискова и в ситуация като днешната води до загуба за всички. Всъщност губят не само ПП и ДБ, губят всички партии в парламента, губят и всички граждани, независимо чий електорат са, губи бизнесът.
Всъщност големият проблем на отношенията, които наблюдавам в парламента е, че ако тази войнстваща стратегия продължи, неизбежно ще има изключително голяма загуба за всички. Разбира се, че действията в тази толкова сложна ситуация, не могат да бъдат само печалба за едните и само загуба за другите.
Пределно ясно е, че всяка една партия трябва внимателно да прецени баланса от загуба и печалба, който е склонна и способна да приеме. Мисля си, че в момента, в краткосрочен план, партиите са склонни да подценяват и загубата, и печалбата, които могат да имат.
Защото ако в тази сложна и кризисна ситуация се формира някакво правителство, само след няколко месеца подкрепата и одобрението за него ще зависи не от начина, по който то е формирано, а от резултатите, които постига. При криза обикновено само след няколко месеца хората започват да пренебрегват партийния формат на правителството за сметка на реалните резултати, които то постига.
Например, преди година форматът на правителството на Кирил Петков, бе акламиран от голяма част от гражданите. Кабинетът беше подкрепен не само от ясно мнозинство, но и от общественото мнение. Но за няколко месеца резултатите от управлението направиха това много популярна правителство напълно неприемливо.
Неприемливо не само за един от коалиционните партньори. Не само за мнозинството от българските граждани. Както разбираме от разменените реплики между ПП и БСП през последната седмица напреженията помежду им са били изключително силни далеч преди коалицията на да се разпадне.
Да не говорим, че несъгласията на ДБ с решенията на кабинета Петков, бяха също така видни още преди разпада на мнозинството. Точно заради плачевните резултати правителството на ПП загуби парламентарната и обществената подкрепа.
Да обобщя - независимо, че този кабинет изглеждаше много приемливо за големи групи хора, резултатите от управлението му тотално го делигитимираха и едновременно с това самото функциониране на кабинета показа неговата нежизнеспособност. Конституирането на едно парламентарно мнозинство в кризисна ситуация зависи най-вече от резултатите, които е способно да постигне.
Румяна Коларова е български учен социолог, универитетски преподавател в Софийския университет, професор. От 6 август до 7 ноември 2014 г. е министър на образованието, младежта и науката в състава на служебното 93-то правителство на България с премиер Георги Близнашки.
.JPG?s=263551)
