Проф. Тодор Тагарев: Не бих искал да съм на мястото на Стефан Янев като участник в тази среща на министрите и да ме гледат ококорени моите колеги какви простотии говоря

Тодор Токин, "Труд"

Прокремълски сили де факто ни вадят от НАТО Какво се случи на заседанието на КСНС при президента? Има ли промяна в отношението на управляващите към НАТО? Самостоятелен играч ли станахме в Алианса, каква ще е ролята на българската батальонна бойна група и наистина ли гласът ни в него е силен, както твърди премиерът Петков? Проф. Тагарев от дълги години е в системата на отбраната и е наясно с всичките тези въпроси.

На срещата на министрите на отбраната на страните от НАТО в сряда Румъния обяви, че е готова да бъде домакин на бойна група на НАТО, а Франция да бъде водеща страна. На този фон как е прозвучала българската позиция за наша си бойна група под българско командване, господин Тагарев?

В природата няма празно. Нашите съюзници ни предлагат да подсилят нашата отбрана, ние им казваме не, не искаме, ние ще се оправим сами. Но разбирането на други съюзници на източния фланг на НАТО за ситуацията е много по-реалистично от нашето и те искат и с готовност приемат допълнителни съюзни войски на своя територия, за да могат да гарантират по-добре своята сигурност.

Министърът на отбраната Стефан Янев е повторил всичко това, което си говорихме за вътрешна употреба - че ние ще си усилим отбраната с една батальонна група, тя ще бъде натовска, но ще бъде наша, не ни трябват войски, ама може да вземем и войски, обаче ако ни пратят войски, те ще бъдат поставени под българско командване... Той всичко това го е разказал пред колегите си. Според мен от тази теза няма никакъв смисъл.

Защо?

Първо, в наши документи се казва, че тези батальонни бойни групи се създават за участие в операции извън територията на страната, най-вече в мироопазващи операции и операции по стабилизация и реконструкция - такава, каквато беше дълги години в Афганистан. За нашата отбрана действа цялата армия - пак в наши документи се казва, че в случай на война се задейства целият отбранителен потенциал - военен и невоенен.

Там въобще няма хипотеза - доста години от живота ми са минали в тази система - че ние с една или повече батальонни групи ще правим отбрана. Самите батальонни групи в концепциите на НАТО за засилено и адаптирано предно присъствие след руската агресия в Украйна през 2014 година са създадени, за да е ясно, че страните са загрижени за суверенитета на своите страни-членки на източния фланг, те присъстват там със свои войски, в които няма и един войник от страната-домакин, те са създазени изцяло от подразделения на съюзни страни.

В случай на агресия те ще бъдат задействани моментално и на практика в такъв случай ще бъдат задействани всички други механизми на НАТО по член 5. Защото член 5 на хартия е ясен, но при реализирането му на практика са необходими много такива мерки. И това присъствие на съюзни войски на територия на страни от източния фланг означава точно това - веднага ще задействаме всички сили. А ние казваме - нас това не ни интересува...

В свой пост във фейсбук професор Дронзина обясни всичко толкова доре и толкова ясно, че мен направо ме е срам, че съм носил униформа и други, които са носили униформа и са станали генерали се правят, че не го разбират това. Тя пише така - ако аз съм един американски войник и ми кажат, че ще ме сложат под българско командване, по-добре е да си прережа вените.

Какво означава това - ние някаква самостоятелна единица ли го играем в НАТО? Много наши политици наричат натовските войски "чужди"?

Разбира се, че не са чужди. Темата с чуждите войски и американските войски е любима тема на БКП и нейните наследници, които само и само да запазим топлите отношения с Русия и работещите корупционни канали, които и на тях дават някакво влияние във вътрешната политика и икономическия живот, са готови да пропагандират тези тези, колкото могат, с каквато сила разполагат и им бъде дадена. Между впрочем, където има американски войски, страните дърпат много бързо икономически - Япония, Германия, Южна Корея. Това са все страни със значително присъствие на американски войски и са световни икономически лидери. Ама ние казваме - не, ние сами ще се оправим.

Вече прави впечатление, че в последно време като че ли отношението на управляващите към НАТО рязко се промени...

Да, това е изключително важно да се отбележи. Да, вярно е, че армията ни е била недофинансирана, имало е някакви вътрешни различия и разнобой за това кои са приоритетните проекти, имало е случаи на недобро управление и направилно похарчени средства - това не мога да го открека. Но независимо от това винаги през последните 25 години, откакто взехме решение, че искаме да станем член на НАТО, нашата отбранителна политика се е развивала в посока на това членство. По документи ние винаги сме стояли много добре.

А това, което наблюдаваме в последните дни, е рязка промяна на курса на българската отбранителна политика, без никаква съществена дискусия. Само с някакви приказки за батальонна група и използване на натовска фразеология като "рамкова страна", "водеща страна" и така нататък. Но всичко това, което беше изказано в последните дни, позицията, която оформи правителството и която изглежда е получила подкрепа от голяма част от присъстващите на Консултативния съвет по национална сигурност - макар че това не бе казано от президента - и вече става официална българска позиция, изразена на срещата на министрите от НАТО. Това означава обръщане на курса на българската отбранителна политика, пренаписване на коляно, без никаква особена дискусия.

Но в интервю пред БиБиСи премиерът Кирил Петков заяви, че България има силен глас в НАТО?

Още в началото на своя мандат на срещата си с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и сега пред БиБиСи премиерът казва верните неща. Отдолу обаче се случва друго. Нямаме силен глас. Аз въобще не бих искал да бъда участник в тази среща на министрите и да ме гледат ококорени моите колеги какви простотии говоря.

Какво според вас не чухме на този КСНС при президента? Пет часа се претопляха стари манджи...

Няма друго обяснение освен ситуацията около Украйна и напрежението, което Русия предизвиква и продължава да подгрява, включително и вчера (сряда, б. р). но публичната информация, която излезе от този съвет, бе изцяло за механизми, виждания за бъдещото развитие на армията. Не какво правим днес, в сегашната криза, а какво трябва да правим в бъдеще. Което за мен беше изненадващо.

Едно възможно обяснение е, че е имало тежки разговори и сблъсък на виждания, но въобще не са стигнали до някакъв консенсус дори сред по-голямата част от присъстващите. Нямаше и дума за Русия. Все едно това напрежение в Черноморския район се създава от Грузия ли, не знам от кого...

Доколко според вас е искрена Русия в т. нар. изтегляне на войски от границата с Украйна?

Абсолютно не е. Категорично. Излезе вече доста информация, слушах тази сутрин и руското радио "Ехото на Москва". Там се говореше за това, че имало натоварена някаква тежка техника, която трябвало да се изтегли от Крим за Дагестан, но няма информация тя да е тръгнала. А междувременно в обратна посока продължава струпването на войски и няма никаква индикация за изтегляне на войски, а напрежението продължава да нараства.

Говори се за допълнителни 7 хиляди военнослужещи през последните дни, придвижени към границата с Украйна. Твърди се за активиране на националната гвардия на Русия - това вече е един много интересен момент. Националната гвардия не е предвидена за настъпателни бойни действия, а задачата u е да установи контрол на някакъв район - т. е. след като някаква територия е окупирана, тогава гвардията влиза в действие.

Би ли могла тази територия да бъдат Донецк и Луганск, след като Путин признае тяхната независимост в рамките на руската федерация, както го призова Думата?

Това би означавало прекрояване на границите в Европа за втори път след Втората световна война и за втори път в резултат на руската агресия. Няма значение дали това е станало с войска или с парламентарни механизми чрез словоизлияние на местните под дулата на автоматите - колкото процента напишат в протокола. Знаем колко свободно може да бъде това волеизявление.

За мен клипчето с изтеглящите се войски, решението на Думата бе една театрална постановка да покаже Путин на германския канцлер Олаф Шолц, да им даде информация, която те биха искали да видят, за да може да продължат по тази писта, че решение трябва да бъде намерено в рамките на Минските споразумения. Прегледах някои украински източници, там се появява информация - не мога да кажа дали е вярна или не - че Франция и Германия са се съгласили да окажат натиск на Киев да приеме руското разбиране за реализиране на Минските споразумения.

Това е нещо, което няма как да се случи. Защото тези споразумения имаха някакъв принос за относително успокояване на обстановката и неразширяване по-нататък на конфликта в Югоизточна Украйна, но като механизъм за трайно решение разногласията в интерпретациите са толкова големи, че не виждам как те могат да бъдат реализирани. Но при всяко положение е по-добре да се ползват дипломатически канали и в хода на преговорите да се търси някакво дипломатическо решение, отколкото да се изкарва войска и да видим хиляди жертви.

Да се върнем малко назад. Модернизирането и превъоръжаването на Българската армия започна много късно, а това не трябваше ли да стане по времето на царското управление и след това на Тройната коалиция, когато имаше многомилиардни бюджетни излишъци всяка година, които отидоха за чешмички и пътечки? Не беше ли пропуснат тогава моментът, особено след 2004 г., когато станахме член на НАТО?

Все пак да си припомним, че в онези години бяха сключени единствените до момента и частично реализирани големи договори за превъоръжаване за 12 хеликоптера за ВВС и за ВМС, за транспортните самолети "Спартан".

Но после дойде кризата от 2008 година и господин Дянков с неговата пица отряза много малко парче за армията и се наложи да се предоговарят тези договори и да бъдат намалени бройките. Разбира се, че от днешна гледна точка е могло да бъдат дадени и повече средства за превъоръжаване. Имаше споразумение за стратегическо партньорство с Франция, в което фигурираха две модерни корвети, но се наложи нашият премиер да отиде при президента Саркози и да ги откажем.

С тези излишъци е могло сигурно да се купи поне една ескадрила бойни самолети, тогава и цените бяха по-ниски?

В авиацията и в системата за ПВО има нещо, за което много малко се говори - за радарите за ПВО. Румънците си го решиха този въпрос някъде към 2000 година. А ние казахме - не, ние ще си ползваме съветските радари. Тогава някой беше преценил, че купуването на нови ще е много скъпо. Само че оттогава ние сме похарчили може би три пъти повече, отколкото ако бяхме купили нови радари.

И досега нямаме решение на проблема и пред нас отново стои въпросът за купуване на нови радари. По отношение на самолетите - по онова време изглеждаше като фантастика да мислим за нови самолети и решението беше да заложим на модернизацията и поддръжка на МиГ 29. Само че тогава, по времето на НДСВ, някой от системата на Министерството на отбраната изигра един голям номер и ни плъзна по пистата, че за да се пипа каквото и да било по самолетите, трябва да има разрешение от производителя и конструктора им.

Имаше конкурс за модернизацията на МиГ 29 с 8 кандидати, включително големи солидни западни компании. И в последния момент в конкурса Министерството на отбраната добави това изискване, в духа на прозрачност по телевизията бяха отворени офертите. Което на практика бе една оферта - на руската "РСК МиГ". И тогава ни заробиха напълно на Русия и единственият опит на министър Николай Ненчев да търсим алтернатива с договор с Полша за ремонт на двигателите, беше наказан от прокуратурата.

Казахте, че на коляно се променя българската отбранителна политика, без дискусия. Докъде ще доведе това?

Има партия в парламента - "Възраждане", която настояват България да излезе от НАТО? - Ако беше само "Възраждане", нямаше да се притеснявам. Има и други, много по-влиятелни сили, които са изразили подобна позиция по време на заседанието на КСНС. Което е притеснително. Има сили в България, които действат в интерес на Кремъл, които де факто ни вадят от НАТО.

България не е Франция, президентът и премиерът не са Де Гол, който извади Франция от военните структури на НАТО. Но това, което правят, е с натовска фразеология да ни водят в обратна посока.

Професор Тодор Тагарев е български военен експерт, дългогодишен служител в системата на българската отбрана. От 13 март до 29 май 2013 г. е министър на отбраната в състава на служебното правителство на Марин Райков. Роден е на 18 април 1960 г. в град Стамболийски. Завършва Математическа гимназия "в Пловдив. През 1982 г. завършва Висшето военновъздушно училище "Георги Бенковски” в Долна Митрополия като инженер по автоматика и телемеханика. През 1989 г. защитава дисертация във Военновъздушната инженерна академия "Н. Е. Жуковски” в СССР, а през 1994 г. - в Командно-щабния колеж на ВВС на САЩ. От 1999 г. е старши научен сътрудник II степен (доцент) по приложение на принципите и методите на кибернетиката, а от 2014 г. е професор по същата специалност. Бил е директор на Института по отбрана и съветник на военния министър по въпросите на стратегическия отбранителен мениджмънт.