Проф. Веселин Янчев: Русия се намесва драстично във вътрешните дела на България от първия момент на съществуване на самостоятелната българска държава

Веселин Янчев е професор, доктор на науките, преподавател по нова българска история в Историческия факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски”. Научните му интереси са в областта на военната, политическата и институционалната история на България след 1878 година. Интервюто е за "БанкерЪ".

Проф. Янчев, предстои премиерата на поредното ви научно изследване – монографията "Армия, обществен ред, вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчково въстания". По този повод отново влизаме в нашата рубрика "Спомени за бъдещето". Какво нашепва Клио, музата на историята, на днешното българско общество от дистанцията на един век?
Харесва ми аналогията за бъдещето, което е видяно в миналото. В случая се наблюдават много интересни процеси и повторения, свързани с опита за налагане на определен модел на развитие. Обобщено казано, отказ от опита да се разбере посоката на историческото развитие и налагане на модел, който шепа хора волунтаристично си представят, че могат да наложат собствените си възгледи върху общия исторически ход. Парадоксалното е, че 1923 г., която всички възприемат като изключително кървава и наситена с много негативни събития година, всъщност е доста интересна. Има извършен държавен преврат, който се приема от всички политически партии, включително от комунистите, има консенсус накъде трябва да се развива българското общество, има и един много сериозен натиск отвън – за налагане на коренна промяна в обществено-политическия живот на страната и късане с парламентарно-демократичния модел на управление чрез налагане на диктаторски комунистически властови модел.

Пролетарската революция да продължи своето шествие по земното кълбо.

Точно това е връзката с т. нар. втора вълна на революцията, според която тя трябва да стане всесветска. Част от тази стратегия е и създаването на Коминтерна, който трябва да извърши тази световна революция.

Най-подходящи за въздействие сякаш са страните, загубили Първата световна война, изпаднали в тежка криза и наказани от мирните договори, сред които Германия и България.

Определено. Най-желаната посока на удара е Германия, защото е крупна индустриална държава в центъра на Европа, и която – обединена със Съветска Русия, може да промени хода на историята. Не се изключват и околни пътища, част от които минават през Балканите и България. Задачата за смяна на властта у нас е поставена от Коминтерна още през 1022 г., когато на власт са земеделците. За новите политически мислители важното е комунистите да завземат властта, при това насилствено.

БКП е естествен партньор на съветската власт, макар Кремъл да е смятал българските комунисти за мекушави и нерешителни. Според някои източници, болшевиките са били склонни повече да си партнират с по-радикалната ВМРО. Има ли сведения за това?

Изключително точно е това наблюдение. Кремъл е смятал че БКП има ресурси да вземе властта, но не е достатъчно революционна и твърда, за да го направи. В тази посока е и директивата след 9 юни 1923 г. да се използват селските маси и ВМРО за завземане на властта, която е заинтересована от размирици на Балканите. Това е била и задачата – БКП, заедно с БЗНС и ВМРО – да овладее властта. Но се оказва, че това е невъзможна амалгама: ВМРО е в открит конфликт със земеделците по националния въпрос, но това не вълнува стратезите на световната революция. Колкото повече взрив се натрупва, толкова по-голям ще бъде ефектът.

В онези събития, а и в днешни дни, има една думичка, която прехвърча като искра – фашизъм. Тогава фашизмът едва се е зародил, а сега той отдавна е отминал. Въпреки това терминът е съблазнителен за политическа употреба. Каква работа вършело и върши набеждаването, че някои хора са фашисти?

Това е универсално обвиняване и оневиняване за всяка една дейност. Не може да става и дума за някакво фашистко управление в България през 1923 година. Парадоксалното е, че комунистите използват този термин и за управлението на БЗНС, смятайки го за фашистко. И наистина, земеделският режим се консолидира като авторитарен и недемократичен модел, но не и като фашистки.

Фашизмът, неговото производно национал-социализма и комунизма са различни проявления на сходни тоталитарни системи.

Да, и едните, и другите са срещу демокрацията, срещу парламентаризма, срещу човешките права и свободи. И едните, и другите са за контрол върху икономиката и развитието на обществото. И едните, и другите налагат модела на еднопартийна и еднолична диктатура, провъзгласяват властта за демиург на всички действия, а човешките позиции биват игнорирани или впрегнати в една-единствена предопределена посока.

На този фон в някои исторически изследвания проблясва "хуманизма" на Септемврийското въстание, което беше героизирано и дори канонизирано. Има ли нещо демократично в мотивите на този метеж?

Нищо демократично не може да се съзре в опита на шепа хора да завземат властта. Трябва да се отбележи, че обективно погледнато това въстание не е дело дори на цялата комунистическа партия, камо ли на цял един народ. Едва в 14% от селищата в България през 1923 г. се случва нещо, а само в 9% има промяна във властта. Въстанието не е масово. Идеологическият прочит на събитието е направен от неговите автори – Георги Димитров и Васил Коларов. Те заковават няколко постулата, които се повтарят през десетилетията до ден-днешен. Повтаря се, че въстанието било срещу една фашистка диктатура, то било масово и всенародно, целяло налагането на нов демократичен модел на управление. Все твърдения, които са изпразнени от съдържание и контекст.

Още повече, че през 1923 г. всяка романтика на ВОСР е изчезнала и е заменена от жестока диктатура.

Когато търсех думите, с които да обобщя моето изследване, попаднах на реч на Никола Мушанов, в която по повод същите събития той дава своето разбиране за революциите. В речите си пред НС той категорично отрича въстанието от 1923 г. да има нещо общо с революциите. Революцията, казва Мушанов, е стремеж на обществото да върви напред и нагоре, да върви към идеали, да прогресира. А това, което направиха в България, води към насилие и смърт, към регрес. Това не може да бъде революция, заключава политикът.

Да потърсим още една аналогия между 1923 и 2023 година. Знаем, че чуждото влияние най-често протича през артериите на корупцията. Корупцията днес е пред очите ни, но какво е било състоянието й преди век у нас?

Има целенасочено митологизиране на корупцията в България до 1944  г., съмнения винаги има. На няколко пъти се провежда Държавен съд, но там обвиненията не се доказват. Не отричам, че е съществувала корупция в държавния апарат. Но когато изследвах връзките между Москва, Коминтера, българските комунистически среди и останалите комунистически патии в Европа и дори в Северна и Южна Америка, се оказа, че са вървели много сериозни парични потоци.

Говорите за възнагражденията на т. нар. професионални революционери?

Парите са отивали не само за заплащане на техните услуги. Парите са били за издръжка на партийните апарати, за създаване на нелегални структури и въоръжаването им. Има параграфи за подкупи на началници на армейски гарнизони, директори на полицията и т. н. В архивите са посочени и пътищата за набавяне на тези средства, разпределяни по трасето между Коминтерна и комунистическите партии, откраднатите диаманти, начините, по които те се продават на борсите в Европа, по какви канали влизат. Тези дейности взривяват обществото в прекия и преносния смисъл.

Тоест сегашните "четирихилядници" за които се говори, съвсем не са ново явление?

Не. За съжаление в историята има много прецеденти, които могат да бъдат проследени и осветлени.

Под какви форми прониква руското влияние у нас преди век и в днешни дни?

Има много голяма близост и приемственост в политиките на Царска Русия, Съветска Русия и днешна Русия. Заниманията ми във военно-политическата сфера показват драстични намеси на Русия във вътрешните дела на България от първия момент на съществуване на самостоятелната българска държава. Свалянето на княз Александър е изцяло руски проект, непризнаването на княз Фердинанд и обявяването му за личност, която трябва да бъде прокудена от страната – също. Събитията от 1920-те години до 1944-а не правят изключение. Съществува голямо разминаване между чисто българските национални интереси и руската представа за тях. От самото начало на Третото българско царство Русия се стреми да контролира у нас две направления – външната политика и армията.

Да не забравяме енергетиката, която е фундамент на всяка икономика.

Да. Очевидно това са най-преките и най-смазаните механизми за влияние. Те не се интересуват от министъра на здравеопазването или министъра на просвещението. Но може би и там има интерес, защото са мощни канали за влияние.

Като говорим за просвещение, защо има такава драстична разлика в характера на историческото познание между академичните среди и материалът, който се преподава в училищата?

Винаги съм заявявал позицията, че представа за миналото трябва да дават университетските изследвания. Но това е процес, който изисква много енергия, много труд и много време. Особено сега, когато се подценява респектът към академичните проучвания. Дълъг е процесът, през който тези академични знания се трансформира и достига до ученическите учебници и до преподавателите в училищата. А още по-дълъг е периодът, в който учителската гилдия усвои тези нови възгледи, представи и оценки за миналото.

Или да ги преглътне.

Или да ги преглътне, да. Но аз вярвам в преподавателите по история, това са високоинтелигентни хора с огромен ресурс да набавят модерна и съвременна информация.

Понякога обаче се получава дори разминаване в историческите тези между академичните среди и училищните преподаватели. Съответства ли училищният материал на вашето изследване на събитията от 1923 година?

Драстично разминаване няма. Учебното съдържание се подновява през няколко години. Сред българската историческа гилдия има консенсус по важните въпроси, събития и проблеми, макар да съществува и разминаване в тезите.

Започнахме с шепота на Клио, да завършим отново с него. Какво подсказва историята на днешния ден относно външните влияния и "поръчаните сюжети"?

Според мен днес Клио не шепне, а крещи. Крещи, че ние трябва да избираме онези принципи на цивилизованост, култура, морал, върховенство на закона, уважение към човека – всичко това, което е направило човечеството, света модерен, развиващ се и прогресиращ. Трябва да бягаме като дявол от тамян от всякакви идеи, възгледи, позиции и личности, говорещи за нов божи свят на земята, който ще се определя от една личност, една партия, една идея.