Интервю на Живка Кехайова с проф. д-р Вили Лилков
Терминът "бивши хора" внезапно стана популярен у нас. И ако Бойко Рашков влага в термина смисъла, взет назаем от СССР, то твърде много хора започнаха да му придават друга окраска с появяването на Масларова, Гечев, Овчаров и сие, плюс невероятно количество лица от бившата ДС, отново в политиката. И в двата смисъла се влага негативизъм, но разликата е огромна. Каква е, според Вас?
Разликата е колкото от НДК до ТВО "Белене", от хорото на ченгетата от Инициативния комитет на Румен Радев в НДК до робския труд и комунистическите извращения над концлагеристите! Бившите хора по класификацията на ДС и БКП бяха арестувани, съдени, национализирани, изселвани и вкарвани в концлагери, лишавани от пенсия и работа, и запокитени на дъното на обществото след "Девети", защото бяха класово чужди на пролетариата, в името на който целия елит на Царска България бе унищожен, докато агентите на бившата Държавна сигурност и номенклатурните кадри на БКП и Комсомола бързо смениха фасона и се наместиха в банките, масонските организации, местната власт и Парламента. Те пишат закони и раздават правосъдие, списват вестници и разпределят бизнеса в страната, преподават в университетите и един друг се окичват с титли и награди, накратко казано - проникнаха навсякъде благодарение на вродената ни толерантност и внушената пасивност и липсата на воля за истинска декомунизация.
Защо нямаше воля за истинска декомунизация?
Защо ли? Ами защото не ни е срам от комунистическото минало, през което България беше осеяна с концлагери и за един политически виц вкарваха в затвора, че на границите се стреляше "на месо" и войниците бяха награждавани за отстрел. Не ни е срам, че прости и неуки хора управляваха и бяха титуловани за "активни борци против капитализма и фашизма" и получаваха заедно се децата, какви ли не привилегии, че много често успехът в кариерата се определяше от верността към БКП или принадлежност към стопанската номенклатура. Дори напротив, доволни сме от това, че много хора получаваха заплати без да работят, че дори за продукция без никакво качество или направо брак, се получаваха заплати, че "ние ги лъжем, че работим, а те ни лъжат, че ни плащат", че "имаше толкова много работа, че не ходехме на работа". И защото ни е къса паметта – забравихме, че бяхме докарани дотам да бъдем щастливи, когато "пускаха" вносна стока в магазините, забравихме безумните опашки дори за хляб, дефицитът за елементарни неща, униженията пред грубите продавачи и склададжии, постните вегетариански дни, показните магазини, самозадоволяването, униженията, които понасяхме за да намерим долари и да си купим дънки или дезодорант, както и манифестациите, когато трябваше да преминем с щастливи лица пред трибуните на местните и национални партийни величия и да скандираме комунистически лозунги.
Този щурм на ДС към властта бил ли е планиран, според Вас, или просто им падна случай?
Разбира се, че имаше план за трансформация и на властта и на собствеността на социалистическата държава, който се изпълняваше отпреди дворцовия преврат в БКП през 1989 г. В него основна роля играеха кадрите на ДС и част от стопанската и партийна номенкалтура. За участието на тези хора в прохождането на частния бизнес и разграбването на банките и държавното имущество е писано много. Наскоро попаднах на документ – разработка на сътрудници на Първо главно управление на ДС за "нови форми на прикритие на агентурата в условията на започналото през 80-те години преустройство", в който се казва, че "прикритието "банков служител" позволява легендирано извличане на политическа и икономическа информация, включително и на данни за физически лица. Тази форма на прикритие позволява и набирането на силен компроматериал по отделни лица и фирми: укриване на доходи, тайни комисионни и др. Сумарно възможностите на прикритието позволяват получаване на разузнавателна информация под флага на учреждението; установяване на контакти със западни банкови центрове и извличане на информация от тях; провеждане на активни мероприятия по отделни лица и фирми".
Още тогава се разработва стратегията за прикритие на кадрите на ДС в банки и депозитни и финансови къщи, които в перспектива да се разрастват чрез въвеждане на други банкови услуги, откриване на филиали в съседни страни и по посока на "организиране и финансиране на дейността на реекспортни дружества с персонал от наши оперативни работници". Разработена е и идеята те да бъдат представяни като филиали на външни финансови центрове: "Чрез създаване на дружество – фантом в т. нар. "страни от данъчния рай" – Бахамски острови, Панама или друго подходящо място. С цел придаване на тежест на прикритието, би могло да се лансира в "конфиденциален" порядък информацията, че зад финансовата институция стоят капитали от кувейтски, западен или евентуално съветски произход. Юридическата и "конфиденциална" легендираност биха представлявали и удобен параван, както по отношение на различни наши държавни органи и организации, така и при евентуално откриване на по-късен етап на представителства, филиали и реекспортни дружества в чужбина. Всичко това се случи!
Същевременно през тези години в банките се извършва целенасочено "укрепване на партийното ядро", данни за което се появяват в отчетите на БНБ от 1984 г. до 1988 г. В Минералбанк членовете на БКП от 21% през 1981 г. достигат 30% от работещите през 1986 г., а в ЦУ на БНБ – 33,4%. През 1988 г. членовете на БКП в банка "Електроника" са 33,3%; в банка за Стопански инициативи – 28,3%, в Стопанска банка – 34,5%, в Транспортна банка – Варна – 50%, в Строителна банка – 33,3%, в Земеделска и кооперативна банка – 28,2%, в "Биохим" – 25% и най-малко са в ДСК – 18,7%. Като се вземе предвид, че в банките броят на обслужващия персонал, на касиери и на работещите в счетоводствата съвсем не е малък, може на основата на посочените проценти да се направи извод, че почти всяка по-висока позиция в банковата система в НРБ е била окупирана от членове на БКП. Така много оперативни работници и агенти на ДС и ценни кадри на БКП навлизат в банковия и финансовия сектор и са пряко свързани с източването на банките и финансовите къщи и масовите им фалити по време на управлението на БСП в периода 1994–1996 г.
Знаят ли САЩ какво реално се случва, с тяхно разрешение ли е и може ли целта им да оправдава тези средства?
Нищо ново под слънцето. Преди комунистите коленичеха и "биеха чело" пред съветския посланик, днес част от политиците се кланят и на посолството на САЩ, за да получат подкрепа за техните партийни проекти. Каква е цената, всеки може да си направи изводите! По-важно е, че това коленопреклонно състояние се дължи на слабостта на самите политици, които се налага да черпят сили отвън. Изобщо погледнато, политическите партии са в дълг към обществото, защото те не предлагат нито качествени лидери, нито качествени политици, нито смислени политики. Вижте качеството на политическия дебат – обвинения, закани, компромати и никаква идеология и поставяне на дългосрочни политически цели. Помислете, колко много хора в България се занимават с политика – хиляди кметове на села и кметски екипи на общини и големи градове; областни управители, народни представители, общински съветници. По-голямата част от тях попадат случайно в политиката, не са подготвени, а се движат по пътя на сговарянето и дребните политически цели. Тази слабост на политическата класа осигурява благоприятната среда в която се появяват тарикати-популисти и обират гласовете на хората. Резултатите са налице, особено в настоящия момент!
Какво очаквате да се случи в следващите месеци? При съставяне на правителство, Радев губи позициите си. Ще започне ли противоборство между него и доскорошните любимци и не започна ли вече с внасянето на собствен Бюджет от страна на служебното правителство, който надцаква договорките на четворната коалиция?
Подготвеният бюджет от служебното правителство е по-скоро алиби и подкрепа за първите трудни стъпки на шарената коалиция, отколкото препятствие. Румен Радев няма да загуби позиции, доколкото "Продължаваме промяната" е негов проект, а си мисля, че той го вижда и отвъд петгодишния си мандат, поне засега. Президентът ще се подкрепя от управляващата коалиция, още повече всички партии в него подкрепиха кандидатурата му на изборите. Коалицията има интерес от добри отношения с него (може би БСП ще има по-специално отношение до момента в който се реши въпроса за лидерството в нея), защото все пак той може в известен смисъл да им осигурява комфорт по отношение на приеманите закони и "да подпира" управлението в тежки моменти. Този парламент ще продължи да действа по-дълго време, отколкото някои анализатори му предричат, може да се мине дори през няколко правителства. Съвсем скоро всички партии ще обърнат поглед към местните избори през 2023 г. и няма да рискуват с нови парламентарни избори дотогава. По-важно е да се каже, че отсега се виждат вече контурите на едно ляво-либерално управление, което ще се изправи пред много сериозни кризи. То ще срещне вътре в Парламента силна опозиция. Като имам предвид политическите процеси в САЩ и Западна Европа смятам, че скоро и в България ще започне сериозна дискусия по теми, които разделят тревожно цивилизования свят и политическото разделение по оста "либерално-консервативно" тепърва предстои!
Визитка:
Проф. Вили Лилков е физик и доктор по неутронна физика. Дългогодишен ръководител на катедрата по физика в МГУ "Св. Иван Рилски". Общински съветник и зам.-председател на Столичния общински съвет (1999-2014 г.), и народен представител в 43-то Народно събрание. Автор на книгите "Бивши хора" и "Погубената България" (в съавторство с Христо Христов) и "Доблест и наказание" (2021 г.).
.JPG?s=177011)
.JPG?s=153540)
.JPG?s=263551)
