Психологът Росен Йорданов, специално за Zonanews: Радев е руско прокси, не натовски генерал! Русия и русофилите ни направиха импотентно общество

Интервю на Живка Кехайова с психолога Росен Йорданов

Психология на страха, или психология на интереса видяхме вчера в НС при гласуването на на помощта за Украйна?

Дори ми е трудно да формулирам какво точно видяхме, освен абсолютно сигурното унижение за всички нас като следствие от това гласуване. Трябва да проумеем, че държавите в много отношения приличат на хората. Не е нужно човек да има специализирани познания по психология, за да знае, че нормалните хора не обичат - съответно народите не обичат - онези, които се опитват да хитруват, да послъгват, особено в такива екстремни ситуации, в които трябва да се вземе ясна и категорична позиция, при това доблестна. 

Има ситуации, в които човек е добре да търгува, да бъде гъвкав и комбинативен. Има други ситуации, в които трябва да бъде надежден, лоялен, принципен и смел. Защото в последна сметка светът се движи от т.н. морален алтруизъм и обществата накрая винаги толерират точно това. Вчера наблюдавахме най-вече психология на жертвата. Ние сме детерминирани като народ много и продължаваме да позволяваме да ни детерминират и унижават едни хора вече десетилетия чрез своите проксита в България.

Най-унизително беше за демократичните хора в България. За онези, които са избрали и са способни да бъдат цивилизовани, да са на страната на цивилизования свят. Мисля, че една от малките формации в коалицията, прокламираща се като дясностояща, си направи истинско харакири.

Какъв е анализът Ви за психологията на българския путинофил?

Наличието на този тип психология в нашето общество не просто ме унижава...

Плаши Ви?

Да, плаши ме. Ако тази психология бъде разгледана на индивидуално ниво, личи, че хората, които са низши духом, хората, които са по-неграмотни и по-непълноценни в обществото, хората, които се чувстват непълноценни в обществото по каквато и да е причина, в крайна сметка са и по-екстремни. Огромната част от средата, в която виреят подобни идеи, е породена от невежеството. Парадоксалното е, че същите тези хора живеят изцяло с благата, създавани от света, който отричат, а не със създаваното от евразийския свят, който просто не създава никакви блага на практика.

Тези хора са в една особена субективна ситуация. При всички положения ние последните 30 години не се оказахме способни да се възползваме от големите възможности, които ни дава цивилизованият свят. Допуснахме безкрайно много грешки и това е разбираемо за една, събудила се от дълъг престой в концлагер нация. С психологията на концлагерист не можеш веднага да станеш свободен човек. 

Част от нацията обаче се опитваше и се опитва и успя в голяма степен да изгради свободния човек у себе си. Друга част - хората, за които говорим в момента, така и не успяха. Чувстват се непълноценни. На индивидуално ниво така и не успяха да се почувстват достатъчно стойностни и достатъчно уверени. Виждаме, че вторият тип търси основно групата с психологията на глутницата. Затова и са толкова активни някак да се сдружават, да се "загряват" един друг в групата, да са част от нещо, защото само така могат да се чувстват по-важни, по-значими.

Самата кауза на човека, който се противопоставя на всичко онова, към което те не могат да се адаптират, а именно към цивилизования свят, се превръща в центъра, в знамето, около което се обединяват. Това е група от нашето общество, която по този начин всъщност ярко демонстрира усещането си за непълноценност и малоценност като социална позиция и като индивидуална позиция.

Не ужасява ли големият процент подобни хора в обществото ни?

Не бива да се спекулира с този процент. Насажда се схващането за огромен процент само поради по-голямата му видимост заради групирането. Хиляди пъти в годините е повтаряно, че повечето българи са такива, включително от медиите, а това просто не е вярно. Пускайте по-често филма "Второто освобождение", не повтаряйте лъжата, че са твърде голям процент, придавайки й силата така да става истина и последствията ще са различни.

В социологическите изследвания се задават анкетни въпроси без уточнения. Не се изследват нагласите на хората в пълнота - целите са други, моментни. Ние психолозите правим нещо различно. Ако изследваме например, дали един човек е общителен, ще му зададем поне 10-15 въпроса и чрез тях ще изследваме различните му отношения в различни ситуации. Човекът е контекстуално същество - не е неизменна единица.

В този смисъл нагласите са динамични. Когато се повтаря непрестанно, че ние ще пострадаме, че ако пратим оръжие, това ще ни включи във война - повтаряно непрестанно от куп журналисти, а и от най-високо ниво в държавата, това несъмнено създава нагласи. Обществото ни е облъчвано изключително много от пропагандна информация. Дори се прави нещо още по-лошо - популярни журналисти вкарват пропаганда под формата на "другата гледна точка", маскират я привлекателно като "другата гледна точка".

Дезинформацията се представя като другата гледна точка - така е, виждаме го всеки ден и във водещи медии.

Ето това формира процесите, за които говорим. Комунистите, например - болшевиките най-вече (яростното революционно изражение на комунистите) имат един наистина много силен похват. За разлика от демократично мислещите хора, те търсят референдуми и съобщност, включително с електората си, само когато са в слаба позиция. Фактът, че го правят в момента означава, че прекрасно знаят и усещат, че са в слаба позиция и точно това трябва да се подчертава. То е доказателство, че колкото и агресивни и групирани да са недемократично мислещите хора, те са по-малко в обществото ни от демократично мислещите, от успелите да се адаптират към нормалността хора.

Когато са в силна позиция болшевиките буквално се опияняват от властта и действат мълниеносно, не търсят съпричастност и мнението на хората.  Пример - представете си, че МОЧА - (монументът на окупационната червена армия, засрамващ ни като нация), беше примерно монумент на Мидхат паша, или на някой ненавиждан от интернационалните ни "патриоти". При положение, че са на власт и бяха силни, просто щяха да го демонтират, или срутят за няколко часа и да оставят след това хората колкото си искат да протестират, да се съдят и т.н. Нито щяха да търсят консенсус, нито юридически пътища, нито да питат.

Та тази ситуация, която вчера мина в НС и ни засрамиха с безумното предложение, с унизителния текст, с цялото това гърчене - за какво беше? За да удовлетворим една свободно падаща маса от хора, на които единственото, което им остава е да се закрепят на някакви политически позиции, за да направят нещо за себе си. Няма логика при тази ситуация тези хора да искат да продължават да управляват, ако те са отговорни политици. Очевидно въпросните индивиди имат нужда просто да захлебят - извинявам се за махленския израз.

Не е ли прекалено дори у нас срамната пропаганда да продължава да се тиражира не от друг, а от най-високопоставените фигури в държавата като президента например? Не го липрави срамната пропаганда една от най-срамните фигури в новата ни история в такъв случай?

Още от началото на мандата му във всички свои коментари аз казвам едно и също: "Този човек е руско прокси, а не натовски генерал. Този човек не е стойностен политик. Той просто повтаря репетативно заучени фрази на група ченгета от миналото, които са го обградили и разбира се на своя патрон от Кремъл". Това прави този човек.

Тези илюзии с натовските генерали са жалки и бяха жалки, но хванаха декиш и това беше най-лошото за разумно мислещите хора. Има и още нещо, понеже говорим за ситуацията - знаете ли, хората много мразят загубите. Мразят ги два пъти повече, отколкото обичат надеждата да спечелят нещо. Това е причината тази власт все още да се къпе в известен обществен комфорт.

На една част от хората, които са направили този избор, им е много трудно да си признаят, че са сбъркали. За тях да си признаеш, че си сбъркал означава, че си загубил. В ситуацията днес, когато спокойно можем да прогнозираме, че вероятността това правителство да не доизкара годината е огромна, следователно вероятността от тотална загуба за гласувалите е поне 90-95%. И остават едни 5-10% на надеждата.

Именно това е установил Даниел Канеман - един от най-големите съвременни психолози, че в такива ситуации, когато вероятността от загуба е огромна, а надеждата за печалба - минимална, хората са най-склонни да не мислят рационално, да постъпват рисково, да действат не по логиката да минимизират загубите и да се справят с проблема, а с емоционалната надежда да се случи чудо и нещо да се промени.

Сега сме във фаза - загубата на илюзиите. И понеже наистина се отвращаваме от загубите, ситуацията е много мъчителна. А се очертава една много бърза загуба и затова толкова хора, очаквайки нерационално да се случи нещо различно, се опитват да са толерантни дори към безумията както във вътрешнополитически, така и във външнополитически план. Не е въпрос на логика това, въпрос е на ирационална психология, която се задейства именно в такива ситуации. Просто заплахата е много голяма.

Тази ирационална психология ни извади не само назад, а и доста встрани от цивилизацията за твърде дълго исторически време. Не направихме ли отново така, че за още десетилетия да останем извън нея?

Не ми се иска да съм толкова черноглед, макар че тази възможност никак не е изключена. За съжаление нашето общество ще мине по доста трънлив път до нормалното си съзряване като нормално общество. Нашето не е по-различно от останалите по света, просто те са имали повече време за адаптация.

И нещо още по-важно - развитите днес общества, въпреки всичко са имали онова здраво базисно доверие в себе си като общност, че могат да се справят с предизвикателствата дори и след огромна катастрофа, или падение (японското, германското и др. общества буквално се възродиха като феникси дори след Втората световна война) не само по икономически причини, а и защото си вярват, че като общества могат да правят велики неща.

Точно тази увереност е дълбоко кастрирана в нашето общество още в зародиша на българската освободителна борба през 19 век. За да не се случи това великите ни революционери -   Апостолът на свободата, Г.С. Раковски, Ботев и др., са били категорично против да бъдем "освобождавани" от големия брат. Всъщност тази импотентност ни е закодирана буквално в гените след това, предава се от поколение в поколение.

Полетът, който ни осигури един друг голям държавник, дори насилствено и брутално - Стефан Стамболов и по този начин създаде най-сериозния икономически подем на България в последните 150 години, а и излекува от импотентността голяма част от българите и им показа, че могат прекрасно да се справят и наредят до другите европейски народи, бе прекършен.

Особено след Първата световна война грешките на куп други и русофилски държавници доведоха до това да бъде смачкана вярата ни, че като общност сме способни на значими дела. След 1944 г. тази вяра е буквално унишожена. Оттогава сме фрагментирани като общество. Оттогава не може да се възстанови онази здрава тъкан, здравата нишка ценностна основа на обществото, която би ни направила потентна нация.

Очевидно затова и най-неадаптивните прослойки на обществото ни естествено ги влече към общност с още по-импотентно и смачкано общество като руското, край което няма да се чувстват неуспели, различни, или безперспективни?

Точно така. Зловещото е, че тези тежнения към чуждо общество са наричани "патриотични", наричат чуждопоклоннически организации "патриотични" - перверзия, говореща за сериозен проблем в обществото ни, за отклонения, които се нуждаят от много сериозно лечение.