"Има ли причини за безпокойство? Несъмнено. От ден на ден Путин става все по-войнствен и агресивен. От месец на месец отношенията между Русия и Запада се влошават. Надявам се да не е така, но има риск да станем свидетели на нова форма на Студената война. Скоро руският въпрос може да стане по-опасен за Европа от ислямския. Признавам, че не го очаквах. В началото Путин ми направи добро впечатление." Ричард Пайпс, най-известният американски изследовател на Русия споделя по телефона от вилата си в Кеймбридж, Масачузетс, че е съгласен с "Икономист", който сложи на корицата си Путин, изобразен като бандит с бензинов пистолет в ръка, и с "Нюзуик", който писа за "мрачно пропадане" към тиранията.
Как оценявате кризата между Лондон и Москва?
Лош знак, но според мен Лондон сбърка като поиска екстрадицията на Андрей Луговой по делото Литвиненко и се отказа от процес в трета страна. Путин има извинение, че тя е забранена от конституцията, а и Лондон отказа екстрадицията на Березовски. Щеше да е по-добре да затегнат гайките на шпионите, аферистите и някои други руснаци във Великобритания.
Откъде идва тази арогантност на Кремъл?
Причините са две. Путин иска отново да превърне Русия в свръхдържава, способна да се противопостави на Америка както във времената на СССР, и да наложи хегемония над европейската, а защо не и над цялата световна икономика. Иска също така да усили позициите си вътре в страната. Според едно скорошно допитване 77 на сто от руснаците одобряват политиката му. Колкото повече се увеличава напрежението със Запада, колкото повече Русия усилва натиска, толкова повече Путин става необходимия водач, новия цар.
Какви могат да са последствията?
Първо, утвърждаването му като президент трети мандат. Не е изключено и следващата година Путин да наложи да изберат някой негов приближен, например бившия министър на отбраната и сегашен вицепремиер Сергей Иванов. Но смятам за по-вероятно да накара Думата да промени конституцията и да го остави единодушно на поста. Русия не е демокрация от западен тип, тя обича силната ръка.
Няма ли предел за този натиск?
Някои се съпротивляват, но не са мнозинство. Винаги, когато посещавам Русия, ме поразява силната враждебност към Запада. Боя се, че върховете, Путин, Иванов, Валентин Соболев, новият съветник по сигурността, ни смятат за врагове: всички те са продукт на КГБ, някогашната съветска тайна полиция.
Какво може да направи Западът?
Да приеме стратегия на сдържане, както преди срещу СССР, особено в икономическата област. Путин използва нефта както съветските лидери от Хрушчов до Брежнев използваха ядреното оръжие – като инструмент за шантаж и разединяване на Европа. Ахилесовата пета на Европа е бизнесът: всяка компания играе срещу другата, а Путин се възползва от това. Трябва нефтените компании да започнат да се отказват от договорите с Русия, а банките да започнат да намаляват инвестициите.
А във военната област?
Необходима е същата твърдост. Според мен може да се преговаря за Договора за обикновените въоръжени сили в Европа, но не и за космическия щит. Защо ли? Защото, ако не го разположим в Полша и в Чехия, Путин и руснаците могат да решат, че европейските бивши комунистически страни още са в тяхната сфера на влияние и да се опитат да си ги възвърнат.
Но няма ли подобни мерки да доведат до енергийна криза на Запад и до надпревара във въоръжаването?
Напротив, мисля, че ще принудят Путин да преговаря. Русия се нуждае от нашите технологии и от нашите капитали за промишлеността си, не само за нефтената. И не може да отделя 40 на сто от бюджета си за превъоръжаване, както правеше СССР, защото отново ще изпадне в мизерия. Мисля, че все още е възможно да принудим Путин да мисли, преди да се стигне до сблъсък.
Интервю на знаменития американски съветолог пред в. "Кориере дела сера", 19 юли 2007 г.
.JPG?s=215594)
