Робърт Каплан: След Путин Русия ще се разпадне, представете си я като вариант на бивша Югославия

"Благодарение на дигиталните комуникации, междуконтиненталните ракети, въздушните превози, космическите спътници и много други технологии, различните части на земното кълбо сега си влияят толкова тясно, както различните региони на Германия през 20-те и 30-те години на миналия век. [...] Ще претърпи ли този нов глобален Ваймар същата катастрофална съдба като стария немски Ваймар? Последната творба на американския репортер Робърт Каплан, Wasteland: A World in Permanent Crisis, публикувана в Съединените щати през януари, се чете като трилър. Тя обаче изобщо не е фикция. Геополитик и автор на многобройни бестселъри, Каплан смята, че приликите между нашата ера и тази, която хвърли Германия, а след това и целия свят, в хаоса от 30-те години на миналия век, са "тревожни". Според него светът се е превърнал в огромна Ваймарска република. "Така че вместо Германия, разпокъсана на взаимосвързани държави, където криза в една може бързо да се разпространи в останалите, сега живеем в свят, в който всяка страна е толкова дълбоко свързана с другите, че криза на едно място може да предизвика ефект на доминото с почти универсални последствия", пише авторът, който не очаква идването на Хитлер 2.0 - "Светът все още е твърде разнообразен" и "Всеки тиранин е уникален". Други фактори на нестабилност включват: "технологичните демони, които ще се роят", както и упадъкът на велики сили като Русия, Китай и Съединените щати, което "бележи края на стабилизиращите добродетели на империализма". Известен както с точността на своите геополитически анализи, така и с образа си на "пророк на хаоса", Робърт Каплан все пак ни напомня, че "нито един анализатор не може да предвиди със сигурност състоянието на една страна след няколко десетилетия. Това, което един журналист или анализатор може да направи, е да направи читателя по-малко изненадан от това, което ще се случи в даден регион в средносрочен план".

В ексклузивно интервю за френския вестник L'Express човекът, когото списание Foreign Policy обяви за един от "100-те най-велики глобални мислители" през 2011 г., разглежда най-чувствителните региони на планетата: Русия след Путин, напрежението в Тихия океан, Америка на Тръмп, както и многобройните предизвикателства пред Европа. И в заключение авторът ни дава искрица надежда...

L'EXPRESS: "Редът трябва да предшества свободата, защото без ред няма свобода за никого. Ваймарската република, лишена от необходимия ред, в крайна сметка се превърна в заплаха за свободата, въпреки "артистичната експлозия, която тя генерира", пишете Вие, като правите паралел със състоянието на света днес. Какви прилики виждате между двете епохи? Германия и планетата не са на едно ниво...

РОБЪРТ КАПЛАН: Точно така! Приликите между Ваймарската република и нашия свят днес са по същество въпрос на географски мащаб. Ограничените размери на Земята представляват фактор за нестабилност. Тъй като светът става все по-взаимосвързан и технологиите свиват разстоянията, ние се оказваме толкова близо един до друг, колкото един жител на Ваймарската република е бил до друг, тогава. Ваймарската република е била империя без император. В желанието си да не възпроизвежда автокрациите на Кайзер и Бисмарк, тя отиде в противоположната крайност, като прие конституция, която направи нейната система фундаментално неуправляема, с непрекъснати правителствени кризи. Германия беше разпокъсана на взаимосвързани държави. Кризата в една може бързо да се разпространи и в останалите. Нашият свят днес е в същата ситуация: ние сме по-свързани повече от всякога по много начини и въпреки това кризите следват една след друга. Конфликтът в Близкия изток сега може да провокира вътрешна криза в Съединените щати в мащаб, който някога е бил невъобразим. Ескалация в Тайван или Южнокитайско море би имала незабавни последици върху световните фондови пазари. Войната в Украйна засяга както цяла Европа, така и САЩ и Запада. Така се движим от една криза към друга, в това, което наричам "глобален хаос". И както обяснявам в моята книга, един взаимосвързан свят, но без реално управление, е уязвим свят.

L"EXPRESS: Как да възстановим световния ред?

Р. КАПЛАН: Не виждам светкавично решение. Но аз също не предвиждам появата на нов Хитлер. Светът все още е твърде разнообразен, за да се повтори подобен сценарий. Посочвам също, че Ваймарската република можеше да има различен резултат. Не беше неизбежно всичко да свърши с Хитлер. Историята не е просто въпрос на съдба или детерминизъм: тя също е оформена от безброй човешки случайности. Така че използвам примера на Ваймар като предупреждение за сегашния ни свят, който ще стане още по-близък, по-клаустрофобичен, все по-тревожен и по-свързан, дори и да няма нищо, което да прилича на световно правителство.

L"EXPRESS: Смятате ли, че лидерите на съвременните демокрации не осъзнават опасностите за глобалната стабилност, както германският елит не осъзнаваше възхода на нацизма?

Р. КАПЛАН: Всъщност Ваймарската република имаше няколко велики интелектуални лидери. Густав Щреземан и Хайнрих Брюнинг, например [бел. на редактора: канцлери съответно през 1923 г. и 1930 г.], са били компетентни технократи. Проблемът не беше толкова в качеството на лидерите, колкото в неуправляемостта на системата. Особено ако вземем предвид икономическите катаклизми на времето, които оставиха много германци без работа или унищожиха живота им чрез инфлация и които в известен смисъл отвориха пътя към крайностите.

Сегашните демократични лидери не бих ги нарекъл некомпетентни, а по-скоро посредствени. В Съединените щати сме склонни да приписваме почти емоционално значение на фигури като Бил Клинтън, Барак Обама и Джо Байдън, просто защото те са управлявали през живота ни. Но реално мисля, че те ще останат в историята като второкласни президенти. Само Джордж У. Буш ще остави трайна, но негативна следа заради войната в Ирак. Що се отнася до Доналд Тръмп, той е световна историческа фигура, но отново по грешни причини. В Европа Олаф Шолц, Киър Стармър или дори Еманюел Макрон - които, макар и компетентни, трудолюбиви и иновативни - също изглеждат посредствени лидери. Изненадващо, най-добрият министър-председател в Европа в момента идва от страна, която не е централна в глобалната политическа игра: Кириакос Мицотакис в Гърция. Той може би е най-добрият гръцки лидер от десетилетия. Но Гърция си остава страна с около 10 милиона жители, с незначително влияние върху основните глобални динамики, които обсъждам в моята книга.

L"EXPRESS: Изглежда сте загубили вяра в международните институции, особено в ООН...

Р. КАПЛАН: Е, ако НАТО е реалност, организация, която има голямо значение, то ООН, от друга страна, има много по-малко власт и влияние днес, отколкото имаше по време на Студената война. В Съединените щати, когато бях дете, всички знаеха името на генералния секретар на ООН. Той се радваше на истинска известност. Днес малко хора извън външнополитическите среди биха споменали името му. ООН се превърна в международна организация като всяка друга. Вярно е, че провежда много разследвания и предоставя помощ на много развиващи се страни, но когато става дума за големите проблеми на войната и мира, влиянието му е много по-малко, отколкото беше. Освен това ще забележите, че хората често говорят за Давос и групата Билдерберг и все по-малко за ООН...

L"EXPRESS: "Въпреки че комунизмът умря в Европа през 1989 г., духовното и политическо унищожение, което причини - да не говорим за архитектурните щети - продължава и до днес и играе основна роля в нашата продължаваща криза", съжалявате Вие. Това не е ли малко преувеличено? Сега комунизмът засяга само шепа страни в света...

Р. КАПЛАН: Точно обратното! Мисля, че комунизмът все още играе важна роля в света днес, макар и само защото системата на Путин до голяма степен произлиза от него. Нека си припомним, че Съветският съюз просъществува седем десетилетия и причини много повече социално разрушение сред населението, отколкото окупацията на Източна Европа по време на Студената война. И това социално и морално разрушаване според мен оформи днешна Русия. Като доказателство, сега Путин притежава повече власт от всеки руски лидер след Сталин. Така че, ако вземете предвид както наследството на комунизма в Русия, така и все още силното влияние на ленинизма в Китай, това са две от най-големите сили в света. Така че виждате, наследството от комунизма остава значително.

L"EXPRESS: Руският писател Александър Солженицин, когото описвате като "консерватор, отдаден на реда", беше, както пишете, "натъжен от военната катастрофа на Русия в ранните етапи на войната в Украйна". Ако беше жив, какво щеше да мисли за Путин?

Р. КАПЛАН: Вероятно би го нарекъл провален лидер, защото той въвлече Русия в толкова опустошителна война, че отслаби Руската империя, независимо дали в Кавказ, Централна Азия, Сибир и т.н. Конфликт, който продължава вече три години и буквално поглъща всички енергийни, финансови ресурси и жива сила на Русия. Солженицин, който беше пламенен руски националист, би бил дълбоко разстроен от тази ситуация. Велик мислител, той особено подчертава некомпетентността на цар Николай II, като същевременно признава липсата на жизнеспособна алтернатива на последния. Въпреки че Солженицин винаги е смятал Украйна за част от Русия, той вероятно щеше да види стратегическите грешки на тази инвазия.

L"EXPRESS: Според Вас последствията от войната в Украйна през следващите години "могат да имат най-сериозни последици, както за добро, така и за лошо".

Р. КАПЛАН: Да. Според мен медийното отразяване има тенденция да нормализира събитията. Войната в Украйна продължава. Загиват десетки хиляди хора, унищожени са танкове. И все пак, днес тя е изместена на втора-трета страница на вестниците, сякаш е станала "нещо най-обикновено". Това нормализиране постепенно ни кара да изгубим от поглед интензивността на тази война, както и нейното емоционално въздействие. Въпреки това съм убеден, че войната в Украйна е голяма повратна точка, чиито последици ще имат трайно въздействие върху Русия и Европа. Особено периода след Путин...

L"EXPRESS: Тоест?

Р. КАПЛАН: Русия винаги е била относително неинституционализирана. Нейната огромна територия обхваща 11 часови зони, покриващи почти половината от дължините на Земята, и въпреки това никога не е била напълно управлявана. Нека направим една аналогия: ако Си Дзинпин се разболее или умре утре, Постоянният комитет на Китайската комунистическа партия ще избере нов лидер. Китай има силна бюрокрация и цялостна система. Преходът няма да е лесен, но бързо ще бъде определен наследник. Това може да доведе до дълбока промяна... или не. Но няма да има хаос. От друга страна, ако Путин умре утре, няма ясен механизъм, който да гарантира организиран преход. Всичко е съсредоточено върху него, което прави ситуацията изключително несигурна. От гледна точка на потенциален хаос Русия след Путин може дори да се превърне във вариант на бивша Югославия.

L"EXPRESS: Какъв ще бъде животът на Путин след края на войната?

Р. КАПЛАН: Ако има мирно споразумение, бъдещето на Путин ще зависи преди всичко от състоянието на руската икономика. Това е основният фактор, който го държи на власт и който все още може да му позволи да остане на власт, след като войната приключи. Олигарси и висши военни в Русия се опасяват от неговото напускане от страх от хаос. След Путин лесно може да възникне някаква форма на анархия. Мнозина сред тези елити може лично да вярват, че той е направил грешка с нахлуването в Украйна, но не виждат фигура или политическа сила, способна да го замени, без да предизвика голяма вътрешна криза.

L"EXPRESS: Каква ще бъде присъдата на Историята за руския лидер?

Р. КАПЛАН: Той ще бъде съден строго, включително и от самите руснаци, заради нахлуването в Украйна. Вижте колко власт и влияние имаше Путин в Европа преди тази война. В известен смисъл той беше превърнал Германия в неутрална сила, силно зависима от руския газ. Въпреки това, веднага след като атакува Украйна и операцията се обърка, той загуби значителна част от влиянието си. И въпреки че сега изглежда, че Русия има предимството на терен, цената му е огромна.

L"EXPRESS: Вие описвате упадъка на Русия като "фундаментален и количествен". Обратно, вие оценявате "американския упадък като относителен, фин и качествен".

Р. КАПЛАН: Наистина. Русия ще бъде първата от великите сили, която ще влезе в упадък. САЩ са в много по-изгодна позиция. Причината е проста: това е бурна, неспокойна демокрация. Това означава, че те имат постоянен капацитет за самоусъвършенстване. Тръмп не е първият необразован и неусъвършенстван популист, който става президент на Съединените щати. Преди него беше Андрю Джаксън, седмият президент на страната и родом от Тенеси. Той беше груб и недодялан. Избирането му дълбоко шокира елитите на Вирджиния и Масачузетс, управлявали страната дотогава. Те се страхуваха, че идването му на власт ще унищожи страната. Но не беше така. Това просто създаде нова американска динамика.

L"EXPRESS: Пишете: "Тръмп е още по-суетен и повърхностен от фон Папен" (предпоследният канцлер на Ваймарската република, обвиняван, че е трамплин за Хитлер, бел.ред.). Това едва ли може да се нарече комплимент. Ще доведе ли преизбирането му до глобален хаос или ще успее да възстанови реда?

Р. КАПЛАН: Трудно е да се анализира Тръмп, защото той самият може да не знае какво ще прави утре в Близкия изток или другаде. Той постоянно променя мнението си, което го прави по-труден за определяне от другите лидери. Мисля обаче, че това е инструмент на американския упадък. Въпреки че той го отрича и твърди обратното, аз вярвам, че той олицетворява този упадък и има няколко причини за това. Да започнем с кадри от встъпването му в длъжност на 20 януари: до него бяха всички големи технологични магнати - Марк Зукърбърг, Илон Мъск, Тим Кук и други. Никога концентрацията на пари и власт не е била толкова силна, колкото е днес в Съединените щати. Разбира се, големите бизнесмени винаги са се интересували кой е президент и винаги са се опитвали да влияят на правителството. Но преди това те трябваше да преминат през бюрократични системи, за да го направят. Оттук нататък всичко зависи от близостта до президента. Ако сте близо до него, вашата компания може да спечели десетки милиарди долари повече. Точно такива неща разрушават институциите и отслабват демокрацията. Така образът на инвеститурата показа страна, която институционално постепенно запада.

L"EXPRESS: Илон Мъск направи поредица от противоречиви изявления за Европа и нейните лидери. Това източник на нестабилност ли е?

Р. КАПЛАН: Отношенията му с Тръмп са много нездравословни. Фактът, че най-богатият човек в света е толкова тясно свързан с най-могъщия човек в света, почти под формата на прегръдка, трябва да повдигне сериозни въпроси. Известният харвардски политолог Самуел Хънтингтън пише, че величието на Америка не се крие в нейния народ, а в нейните институции и разделението на властите. Той казва, че именно тази институционална рамка - 50-те щата, федералното правителство, местните и щатските нива на власт - е оформила американската мощ... При Тръмп виждаме тези институции да бъдат тествани. Огромната власт на президента достига тревожна кулминация.

L"EXPRESS: "И трите велики сили изглежда са произвели лидери, водени от желание за смърт, всеки воден от собствените си лични терзания", пишете Вие.

Р. КАПЛАН: Доналд Тръмп ми изглежда твърде повърхностен, за да се измъчва. Путин, от друга страна, трябва да е във вътрешен смут заради войната, която самият той започна. Що се отнася до Си Дзинпин, обектът на неговите терзания е следният: той се стреми да превърне Китай в по-развито общество от средната класа, отколкото е днес, но отхвърля всяка форма на протест. Но историята ни показва, че средната класа никога не е доволна. Те винаги изискват повече, винаги изискват по-ефективно правителство. Това е противоречие, което според мен разяжда Си Дзинпин: той иска да упражнява абсолютен контрол над хората си, но също така иска те да забогатеят. Но не можеш да имаш и двете...

L" EXPRESS: Според Вас "най-голямата опасност винаги ще бъде загубата на самоконтрол". Кой лидер според Вас е най-вероятно да го загуби?

Р. КАПЛАН: Както написах, това е Шекспиров въпрос. Днес изглежда, че всичко се базира на география, на огромни и безлични сили, докато не идва момент, в който всичко се променя и се превръща в Шекспирова драма, изцяло съсредоточена върху решенията на един човек, върху това какво ще направи утре. Измъчен лидер, съкрушен от кризи, затрупан с противоречиви съвети и необходимостта да се вземат важни решения. Мисля, че най-добрият настоящ пример за Шекспиров лидер, който е под екстремни нива на безпокойство и натиск, но въпреки това реагира на момента, е Бенямин Нетаняху в Израел. Помислете за това: той взема решение, палестински лидер е убит. Той реагира моментално, още един палестински лидер е елиминиран. Той също е в центъра на наказателен процес, който може да го прати в затвора. Хората му искат той да признае отговорността за 7 октомври и да си понесе последствията. В неговото правителство има вътрешни борби, ужасни сблъсъци, които в крайна сметка излизат наяве. И все пак той е на власт по-дълго от всеки друг израелски министър-председател. Ето защо Нетаняху въплъщава за мен архетипа на Шекспировия лидер.

L"EXPRESS: Говорите надълго и нашироко за Си Дзинпин и Путин, но севернокорейският лидер Ким Чен Ун се споменава само веднъж във Вашата книга. Не представлява ли той заплаха за световната стабилност?

Р. КАПЛАН: Невъзможно е да обхванеш всичко в 186 страници! Освен това книгата е завършена преди Ким Чен Ун да изпрати войски в Украйна. Въпреки това смятам, че Ким Чен Ун, Путин, лидерите на Иран и Китай са част от евразийския съюз, който по същество се противопоставя на Съединените щати, Украйна, Израел, консервативните сунитски арабски държави и Европа. Между другото, вече писах по тази тема преди повече от десет години: свидетели сме на появата на Евразия като геополитическа концепция сама по себе си, докато преди това беше само географско понятие, твърде обширно, за да има някакво реално значение на геополитическо ниво.

L"EXPRESS: След като прочетохме Вашата книга, стигнахме до заключението, че Си Дзинпин, когото смятате за "по-методичен" от Путин, представлява много по-голяма заплаха за глобалната стабилност от Русия...

Р. КАПЛАН: Да. Конфликтите в Близкия изток не оказаха толкова голям ефект върху финансовите пазари, нито пък войната в Украйна. Защото, и това е интересен момент, нашите пазари, както казват в Съединените щати, са "интегрирали" тези войни в своите прогнози. За разлика от това, конфликт за Тайван или в Западния Пасифик, включващ Китай и Съединените щати, или дори Япония на юг и Източнокитайско море, би изправил две или три от най-големите икономики в света една срещу друга в реална война. Това би имало опустошително въздействие върху финансовите пазари и, като цяло, върху доходите на населението по света. Мисля, че Си Дзинпин знае това. И американците също. И нека не забравяме, че Китай е силно зависим от американските потребители. По ирония на съдбата, страхът от икономическа катастрофа е едно от нещата, които поддържат мира между Съединените щати и Китай.

L"EXPRESS: "Войната за Тайван не би приличала на войната за Украйна. Тайван би бил война от "Междузвездни войни" от средата на 21 век", казвате Вие. Какво точно имате предвид?

Р. КАПЛАН: Мислим за западния Тихи океан от гледна точка на военноморските сили, защото по същество това е огромно водно тяло. Флотилии, самолетоносачи и големи военноморски битки, като тези от Втората световна война, все още ни идват на ум. Но нещата нямаше да се случат така днес. Сега всеки боен кораб има достатъчно огнева мощ, за да унищожи средно голям град, а оръжейните му системи са почти напълно автоматизирани. Това означава, че изкуственият интелект би играл решаваща роля във всяка тихоокеанска война. Ето защо според мен най-големият риск, пред който е изправен нашият свят днес, е възможността за голям конфликт в Тихия океан. Ясна, непосредствена заплаха, точно пред нас.

L" EXPRESS: "ООН изглежда старомодна, може би защото отразява разпределението на правомощията, наследени от следвоенния период, където Франция заема постоянно място в Съвета за сигурност, докато Индия, централен играч в глобалния баланс, я няма, " посочвате Вие. Вашето наблюдение не е много ласкателно за Франция. Как виждате страната ни и Европа?

Р. КАПЛАН: Що се отнася до Украйна, въпреки, че Европа предостави подкрепа на Киев, основно американските долари и оръжия наистина направиха разликата и позволиха на войските на Зеленски да се съпротивляват. Освен това във войните в Газа и Близкия изток Европа остана до голяма степен на заден план. Това е интересен момент: Русия се наложи заради съюза си с Иран, Китай оказа натиск върху преговорите, но Европа не играеше определяща роля в тези конфликти. Европа е изправена пред няколко стратегически предизвикателства: на изток, войната в Украйна, и на юг, миграционен натиск от региони с висок растеж на населението, като Субсахарска Африка и Големия Близък изток. Но за разлика от Съединените щати, защитени от два океана, Европа е пряко изложена на тези трансформации, което я прави особено уязвима и усложнява нейната позиция. Що се отнася до Франция, нейното влияние винаги е било по-голямо от нейната демографска и военна тежест. Но проблемът във Франция е подобен на проблема в Съединените щати: страната е разделена между технократска класа, която знае как да управлява и решава обществените дела, и популистка класа, която може да не знае как да управлява, но е повече в синхрон с очакванията на населението. Тази дилема усложнява пространството за маневриране на френските лидери, особено в Украйна. Трудно им е да действат, без да се обединят със САЩ.

L" EXPRESS: Вие опровергавате тезата, защитавана от харвардския професор Стивън Пинкър, че насилието неизбежно ще намалее. Според Вас ние сме също толкова зли, колкото и преди, просто технологиите са се развили.

Р. КАПЛАН: Пинкър е велик мислител и книгата му "По-добрите ангели на нашата природа" беше много интересна. Той обяснява, че относително насилието е намаляло. Признавам, че това може да е вярно, но само защото световното население е нараснало толкова много, че пропорционално насилието изглежда по-малко. Не съм съгласен с него, когато твърди, че човешката природа се е променила към по-добро. Според мен не човешката природа е еволюирала, а технологията. Вместо да се убиваме взаимно, сега си крадем самоличността онлайн или извършваме всякакви киберпрестъпления. Дигиталният свят е пълен с престъпност и хаос. Въпреки че не са насилствени във физически смисъл, тези действия могат да унищожат животи и репутация. Така че, когато Пинкър казва, че насилието е намаляло в относително изражение, той е прав. Но когато казва, че човешката природа се е променила, мисля, че греши.

L"EXPRESS: Някои ви описват като "пророка на хаоса". Дайте ни повод за надежда... Виждате ли начин да избегнем катаклизъм в бъдеще?

Р. КАПЛАН: Стига да останем ангажирани с принципите на либерализма и значението на индивида. Докато не се поддадем на психологията на тълпата, мисля, че ще има надежда. Много надежда.

Превод: News.bg