Сергей Пархоменко: Русия няма да преживее страшния удар, който ѝ нанесе диктатурата на Путин

В началото на седмицата се навършиха 33 години от приемането на Декларацията за държавен суверенитет на Руската федерация. На 12 юни 1990 г. народните депутати от Върховния съвет на тогавашната Руска съветска федеративна социалистическа република декларират намерението си да създадат нова демократична и правова държава в рамките на обновения Съветски съюз. На следващата година Съветският съюз остана завинаги в историята, а Русия пое по пътя на самостоятелното си развитие.

Годишнината беше отбелязана с патриотични концерти и изложби в цялата страна, а президентът Владимир Путин връчи в Кремъл медали и държавни премии на доказали лоялността си към властта дейци в областта на науката, литературата и изкуството. В същото време руските опозиционни медии, повечето от които работят от чужбина, организираха в интернет маратон под наслов "Не си сам" - в подкрепа на политическите затворници. За 13-те часа ефир от дарения бяха събрани около половин милион евро.

Един от участниците в маратона бе известният руски журналист Сергей Пархоменко, обявен от властите за "чуждестранен агент", който даде интервю за БНР.

Как се роди идеята за маратона в подкрепа на политическите затворници и какъв е крайният резултат?

В Русия от около 8 години съществува проект, който се нарича "Редколегия". Това е много известна и авторитетна награда в професионалната журналистическа гилдия. Връчва се всеки месец на трима автори на ярки и запомнящи се публикации от предишния месец. Тази награда е независима и няма нищо общо с държавата. Беше учредена от група хора, след които покойният бизнесмен и филантроп Дмитрий Борисович Зимин. Синът му - Борис Зимин, я финансира. 

През годините около тази награда се създаде общност от руски журналисти от независими издания. Под егидата на този проект от време на време се провеждат големи конференции, на които се обсъждат професионални проблеми. Журналистите обсъждат дали изобщо са необходими при настоящите условия, как могат да се съпротивляват на тоталитарния режим и на репресиите срещу медиите и т.н.

В рамките на тази общност всъщност се роди идеята за маратона. Първоначалната идея беше да направим нещо заедно и да поговорим публично, открито и подробно за политическите затворници. За това, че те, както и техните адвокати, имат нужда от помощ. След това се появи идеята, че това трябва да стане на символичната дата 12 юни - Деня на руската държавност, който беше присвоен от Кремъл, но всъщност означава нещо и за нас. 

Първоначално инициатор беше главният редактор на телевизионния канал "Дождь" Тихон Дзянко. Всички много се впечатлиха, че разногласията, съперничеството и конкуренцията, които винаги са съществували в тази среда, останаха на заден план. Според мен това е най-важният резултат от маратона. Може би също толкова важен, колкото  и огромната сума, която беше събрана - около 40 милиона рубли, или почти половин милион евро. 

За какво ще се използват тези пари?

"Създаден е специален механизъм, чрез който се приемат заявки от хора, които имат нужда от помощ. От хора, които са подложени на политически натиск, които са осъдени, срещу които се води разследване, които вече се намират в затвора или които спешно се опитват да напускат страната. Това е първото. Второто са адвокатите. Има няколко граждански проекта, които се занимават с юридическа помощ като "Агора", "Обществена присъда", "Първи отдел" и други. Помагат на хората, които са подложени на политически натиск. Работят безплатно. Никога не искат хонорари за труда си, но имат текущи разходи. Трябва да пътуват и да получават достъп до различна информация. За целта са нужни пари. Да не говорим, че все пак трябва и да се хранят и да се обличат".

Тази седмица бившият координатор на щаба на Навални в град Уфа, република Башкортостан, Лилия Чанишева беше осъдена на седем и половина години затвор по обвинение в екстремизъм.

"Осъдиха я за това, че е свързана с Навални. Другото са повече или по-малко измислени думи, които нямат особено значение". Срещу самия Навали се води ново наказателно производство по няколко члена от Наказателния кодекс, сред които екстремизъм, създаване на екстремистка организация, призиви към тероризъм и реабилитиране на нацизма. Ако бъде признат за виновен, може да получи до 30 години затвор.

Можете ли отсега да прогнозирате как ще приключи това дело?

"Мисля, че задачата на хората, в чиито ръце се намира днес Алексей Навални, е да го изолират напълно от околния свят. Това е крайната им цел. Затова възнамеряват да го обвинят в най-тежките углавни престъпления, които фигурират в Наказателния кодекс. По-тежки от убийство, грабеж и изнасилване. Според руския Наказателен кодекс човек не може да бъде осъден по няколко обвинения едновременно на повече от 30 години. Всъщност това е доживотен затвор. Мисля, че възнамеряват да осигурят на Навални тези 30 години и да го пратят в някоя колония за осъдени на доживотен затвор, каквито има няколко в Русия. Така че, за съжаление, тук няма добри новини. Единственото, което може да помогне, е натискът на останалия свят над властта в Русия, която трябва да знае, че носи отговорност за живота на този човек. И че животът на Навални ще ѝ струва скъпо, ако бъде убит рано или късно в затвора".

Миналата седмица участвахте лично във форума на руската опозиция под наслов "На следващия ден" в сградата на Европейския парламент в Брюксел. Постигнати ли бяха някакви конкретни резултати? 

"Напълно очевидно е, че европейските структури играят голяма роля при формирането на отношението на света към войната в Украйна и в частност към руския тоталитарен режим като агресор в тази война. Еврокомисията, Европарламентът и Европейската служба за външна дейност трябва да имат събеседник и колективен експерт в лицето на руската опозиция. На руските медии, които играят голяма роля, на гражданските и правозащитните организации и на адвокатските дружества, за които стана дума. Защото, разбира се, хората, които се намират в най-важните центрове на европейския политически живот като Брюксел, Страсбург и Хага и които днес определят отношението към Русия, невинаги са големи експерти по въпроса. Невинаги се ориентират достатъчно добре в руския политически живот.

Сигурен съм, че санкциите трябва да продължат. Защото механизмът на персоналните санкции несъмнено не е изчерпал целия си потенциал и си остава най-ефективният и най-перспективният елемент в системата от международни санкции срещу Русия като агресор. При тези обстоятелства е нужна експертиза. Важно е хората, които определят санкционната политика, да знаят кой кой е, кой каква роля играе, кой какво и кога е направил и кой за какво носи отговорност. 

Още нещо много важно! На тази голяма конференция се определиха някои теми, които подлежат на по-нататъшно подробно изследване и обсъждане. За мен например е много важно всичко, което е свързано с науката и образованието. За тази година и половина руската наука и руските университети се оказаха напълно изолирани от света. Разрушена е системата за научен обмен и сътрудничество. Русия излезе от така наречения Болонски процес, т.е. стандартите на руското висше образование умишлено бяха променени така, че да не съответстват на европейските и световните. Трябва да се създаде някаква структура, която да върне руските студенти и руските учени в полето на световната наука".

Как Сергей Пархоменко си представя бъдещето на Русия след Путин?

"Настроен съм много песимистично, защото смятам, че Русия няма да преживее страшния удар, който ѝ нанесе диктатурата на Путин. Струва ми се, че на Русия ѝ предстои много тежък период на различни граждански конфликти. Струва ми се, че Русия ще загуби част от териториите си. Това е почти неизбежно. Мисля, че това ще разпали националните конфликти, които тлеят в Русия. Това важи и за Далечния изток, и за Източен Сибир и за южната част на днешна Русия. Освен това Русия стремително изпада от групата на световните лидери и в икономиката, и в политиката. Върви към пряка васална зависимост от Китай и от някои други големи азиатски страни като Индия и Индонезия. За това е виновен агресорът. Виновна е политическата класа начело с Путин, която през последните 25 години превърна Русия в руини".