Шефът на "Евронюз" Майкъл Питърс: Медиите съществуват, за да Ви помогнат сами да си изградите мнение

Господин Питърс, лъжата по-бърза ли е от истината днес?

Не бива да е по-бърза, но се опасявам, че може. Лесно е да се подведеш по фалшивото. Но истината трябва да възтържествува над лъжата.

Какво може сериозната журналистика да направи по въпроса? 

Въпросът не е просто в лъжата, по-сложно е… Има една тенденция, наричам я "балон на мнението". Алгоритмите на социалните мрежи създават около теб балон на единомислещи. Удобно се живее в такъв балон, където твоето мнение се споделя и подкрепя. Далеч по-неудобно е да осъзнаеш, че може и да не си прав. Че май има аргументи и за други мнения. Вижте победата на Тръмп през 2016. Журналистите не я очакваха. Живееха в своя си балон, примерно в Ню Йорк, където всички гласуват за Хилари Клинтън, после не вярваха на очите си… Другото мнение нарушава зоната ти на комфорт и е трудно за приемане.

И какво е новото задължение на журналистите – да предизвикат ехо-балоните на хората?

Да. Но не е ново, то си е такова от памтивека. Медиите съществуват, за да Ви помогнат сами да си изградите мнение. Да Ви овластят, не да Ви натрапят гледна точка. Да Ви помогнат да мислите сами за себе си. Да, икономическите ограничения затрудняват това. Медиите вече нямат бизнес модел, заради новите формати, играчи, начини на потребление. Затова много държави създадоха свои медии с глобален обхват. Е това е глупаво. Сервират ти гледната точка на съответната държавата – а това противоречи на целта на медиите.  

Има и друга теория: че медиите трябва да бъдат пристрастни – ето Ви либерални медии, ето Ви и консервативни медии, избирайте!  
Ама това не става, не работи! Да, има проблем. Човек, дори аз, е твърде мързелив да следи и другите мнения. Но медиите трябва да бъдат неутрална среда! Да дават различни позиции едновременно, на едно място. Да сложат на масата първо фактите, после различните мнения. Това е единственият работещ начин да си изградиш собствена позиция.

Това е старият свят. Но според мнозина този хубав стар свят отмира. Че обективната журналистика си отива. Каква е рецептата на Euronews?

Ами имаме късмет, че акционерът ни позволява да си вършим работата. Днес, заради икономическите ограничения, независимостта е лукс.

Лукс или бреме?
Майкъл Питърс: О, лукс! Журналистът по дефиниция търси истината. Но после идва нуждата от организация. Трудно е да намерите акционер, собственик на медия, да каже "Прави каквото искаш, не търся печалби, ти просто си върши работата". Това е лукс! И в Евронюз имаме късмет, че нашият основен акционер ни дава тази възможност. Защото вярва в ценности и мисли дългосрочно. Може и да греши, но се надявам да е прав, че с времето все пак ще се постигне и някакъв финансов баланс.

България е на 112-то място в класацията на "Репортери без граници" по свобода на словото. Има ли универсален начин за ремонт на гнила система?

Не мисля… Щеше да е твърде лесно. Последният път говорих с посланика на страната на последно място в тази класация. На последно! По-долу и от Северна Корея, представяте ли си?

Не. Кой това?
Няма да назова държавата. Но е доста сложно. България, както и други, има поляризирана медийна система. Това е отговорност на политическата власт. Не говоря за партия, а за традиция. Малко е като демокрацията: отнема време. Никой не бива да съди, особено някой като мен, дошъл от Западна Европа. Трябва първо да разбереш защо и как е станало. После скромно да опиташ да подобриш нещата.

Но защо поемате риска да влизате тук, при тези условия?
Защото знам, че няма да се провалим. Ще помогнем. Вярвам в партньорите ни. Те знаят каква отговорност носят – да си представител на Евронюз. Никога не бих позволил на някого да накърни доброто ни име. С колегите ми в Евронюз сме повече от хиляда души и пазим марката вече 30 години, с големи жертви. Мисля, че е възможно. А и не сте първите. Влязохме в Грузия, също доста поляризирана страна, в Албания, Сърбия, Румъния. Дори властта не може да ни докосне. Марката Евронюз е твърде силна да ѝ посегнеш. Ние не сме нито за, нито против. Просто разказваме какво се случва.

Кой ще управлява съдържанието, на местно равнище или централата?
В комбинация. Медията ще бъде собственост на местния партньор. Той назначава журналистите, техниците, всички, без един – шефа на новините. Заплатата му ще се плаща, ще бъде назначен и, ако трябва, уволнен от Евронюз. Ще има редакторски борд, също така контролиран от нас. Така ще гарантираме, че Етичният ни кодекс се спазва. Но ето най-важното! Има точка в договора: при каквото и да било нарушение на Етичния кодекс, оттегляме марката си. Инвестираме време и пари, но преди всичко репутация. Представяте ли си каква отговорност поема партньорът ни? Ако нещо такова се случи, ще стане катастрофа и провалът ще лежи изцяло на неговите плещи.

Аз работя в БНТ, а и Вие работите с обществени медии в Европа. Какво са обществените медии в Европа днес – защитници на истинските принципи на журналистиката или динозаври от отминали времена?
Може би и двете? Сега, сериозно. Усърдно опитват да бранят принципи. Е, ситуацията е различна за всяка страна. Има финансови ограничения и не е лесно. Пак казвам, лукс е да изпълняваш обществена мисия и обществен дълг. Не знам как е при Вас. Но вярвам, че навсякъде има професионалисти, какъвто сте и Вие, както усещам от нашия разговор, които се стараят да си вършат работата независимо от всичко. Вярвам в журналистиката, защото вярвам в журналистите. За мен журналистът е най-независимият човек на света. Той не се страхува от никоя власт. Добрата журналистика е лукс, която всяко общество може да има.