Интервю на Стефан Цанев за в. "Труд"
ГЕРБ номинира професор Николай Габровски за премиер, ПП – академик Николай Денков. Не се ли жертват двама световноизвестни учени заради нечии лични интереси, господин Цанев? А защо те се съгласяват да бъдат употребени? Вас лично канили ли са ви?
Да. В ранните години на демокрацията такава бе "модата" - Народното събрание беше пълно с писатели, художници, режисьори, артисти, лекари, историци, професори, академици и прочие учени мъже и жени. Постепенно политическата сцена бе изчистена от подобни личности. До такава степен, че ето – сега се чудим как така са се решили да поканят за министър-председател професор и академик! Ако се замислим защо стана така – ще ни стане много тъжно. Хайде да не си разваляме настроението преди Нова година...
Ако отидем на избори през март-април, президентът ще продължи да управлява със служебните си кабинети. Вървим ли към президентска република?
Че той президентът отдавна взе властта. От май месец 2021 година. Тъй нареченото служебното правителство на Янев управлява 7 месеца, на Донев – управлява вече 5 месеца и както изглежда ще управлява до март-април, като сметнем и правителството на Петков за президентско (нали сам президентът се разкая, че той им бил дал властта) – цели две кръгли години властта е в неговите ръце, а и перспективата е да продължи... Очаквам до половин година генерал Радев да излезе с трогателно обръщение към българския народ (сигурно съветниците му вече го съчиняват), че поради неспособността на партиите да съставят правителство е принуден да поеме цялата власт, за да спаси държавата от хаоса. Подобна комедия разигра цар Борис ІІІ през 1934 година, но финалът, както знаем, бе трагически. Не е лошо да си припомняме тези истории.
На кого днес бихте казали "Иди си с мир", както навремето призовахте в "Труд" Жан Виденов и защо?
На всички партийни лидери бих казал: Идете си с мир! - щом не можете да преодолеете своя егоцентризъм и взаимна омраза. Да не можеш да оцениш доброто в съперника си, да казваш предварително: каквото и да предложи партията на еди кого си, ние ще бъдем против – това е политически кретенизъм.
В началото на промените нашите национални цели бяха ЕС и НАТО. Постигнахме ги, след това каузи станаха влизането в еврозоната и в Шенген. Още не сме. Без тях пълноправен член на ЕС ли е България?
Като изключим Румъния, която страда заради нас, България е единствената държава, член на Европейския съюз, недопусната в Шенгенското пространство – всъщност, в истинския Европейски съюз. Ние сме дрипавото мръсно циганче, което подсмърча навън пред вратата. Не ни е виновен Рюте – кой е луд да гласува доверие на такава ненормална, самооплюваща се, самоунижаваща се, самоизяждаща се и саморазрушаваща се държава, каквато сме? Няма да е никаква изненада, ако някой ден чуем, че някой предлага България да бъде изключена от Европейския съюз.
Всяка партия тълкува по своему понятието "национален интерес". За БСП е едно, за "Възраждане"- второ и .т.н. Какъв според вас трябва да бъде националният ни интерес, приемлив за всички ? А какъв да бъде националният ни идеал през второто десетилетие на 21 век?
Националният ни интерес е едно, националният идеал е друго. Национален идеал не се формира за десетилетие, а за век, за векове. Националният идеал се определя от личности, личностите творят историята, народите викат "ура" или "ууу". У нас, за съжаление, има криза на личности, нацията ни се обезличава. Партиите имат различни интереси, всяка партия се мъчи да представи своя интерес за национален интерес, макар че, както казва Буров: каквото и да ви говорят, знайте, че става дума за пари. Всяка партия, колкото и да е неприятно да се каже, се стреми да предостави изгодни позиции на своите членове в обществото. Иначе те ще я напуснат. Вече рядко се срещат идеологически партии, всички партии са партии на интереси, които са взаимно изключващи се. Това е причината за непреодолимите вражди между нашите партии.
Кой е според вас най-успешният български премиер през последните 33 години? А президент?
Не се наемам да отговоря на този въпрос.
Имахте идея как може да се направи правителство от всички партии. Някой партиен лидер говори ли с вас за това?
Не, никой. За нищо. Всички те се смятат за гении – как така ще слушат какво им казва някакъв поет.
Вашият коментар за случващото се в Народния театър?
Това, което се случва в Народния театър, е предупредителен пример за разрушителното действие на политиците – където се набъркат, рушат. Е, добре. Сигурно Велислава Кръстева ще победи, зад нея стои цяла партия – и какво? Тя ли ще прави постановки в Народния театър, тя ли ще пише пиеси, тя ли ще играе на сцената? И най-парадоксалното е, че тя уби идеята на човека, който я назначи в театъра и на когото тя се кълне във вярност.
Вашите великолепни "Български хроники" завършват през 2007 г., г-н Цанев. Как бихте описали периода оттогава до днес, 2022 г.?
Никак. Аз отдадох 5 години от живота си за написването на "Български хроники", по-нататък, както пиша на финала, историята на България да я пише някой друг.
В "Хрониките" пишете: "ние още не може да се освободим от страха, от лицемерието и двуличието си". Възможно ли е изобщо някога да се освободим от това? Какво време трябва да дойде?
Страхът бе заменен от глупостта, двуличието – от апатия. Те са по-опасни. Защото едното (апатията) позволява на другото (на глупостта) да властва.
В какво време живеем след т.нар. демократични промени – демокрация, посткомунизъм, фасадна демокрация, авторитарен режим?
Свиреп комунистически капитализъм.
Написана ли е истинската история на България за годините 1944-1989? Какво загуби България от това, че нямаше лустрация?
Когато, пишейки "Български хроники", стигнах до 1944 година, бях удивен и отчаян, че всички написани исторически изследвания стигат дотук, нататък – все едно, че нищо не е било, пълно мълчание. Трябваше да възстановявам събитията по лични спомени и по документи от Държавния архив, хванах там астма от прахоляка и докосването до пожълтелите и омазнени от пипане машинописни страници. Сега не знам, може би вече има написани исторически изследвания за тези тъжни 45 години. Лустрация в България нямаше, поради наивния романтизъм, че това ще бъде недемократично (насилствено) действие. Резултатът е... позволете ми да цитирам няколко стиха от новата си поема "Небесна гледна точка":
Те идат, връщат се - предишните ненавистни тирани.
Те идат, връщат се - предишните прокълнати убийци.
Те идат, връщат се - предишните им отвратителни лакеи.
Народът - добър и прост, прости им всичко, дори забрави.
И ето ги - те идат, връщат се, приели прошката за свое право,
по-нагли от преди, надянали демократични маски, те идат,
връщат се, превземат власт, богатства, вяра, слово – всичко.
Визитка
Стефан Цанев е роден на 7 август 1936 г. в с. Червена вода, Русенско. Средното си образование получава в Русе, а през 1959 г. завършва журналистика в СУ. През 1960 – 1965 г. учи драматургия в Москва. Бил е кореспондент на в. "Народна младеж", редактор в Студия за игрални филми, драматург в Държавен сатиричен театър, Театър "София", Драматичен театър в Пловдив, Театъра на армията, Театър "София". Автор е на 15 стихосбирки, на 30 драми, на публицистика и есета, на романа "Мравки и богове", на 4-томната историческа сага "Български хроники". Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му са играни в повече от 200 театри в България и по света.