Украинският герой ген. Залужни: За да спася хората си, защо трябва да питам някого за разрешение какво да правя на вражеска територия. Възможно и нужно е по време на война да се убива на неговата територия!

Проблемът е наш и ние решаваме как да убиваме врага. Възможно и нужно е по време на война да се убива на неговата територия. Ако партньорите ни ги е страх да се използват техни оръжия, ще ги убиваме с нашите. Но само толкова, колкото е необходимо". Това заявява командващият украинската армия ген. Валерий Залужни в интервю за "Washington Post".

"За да спася хората си, защо трябва да питам някого за разрешение какво да правя на вражеска територия? По някаква причина трябва да мисля, че не ми е позволено да правя нищо там. Защо? Защото Путин ще използва ядрени оръжия? Децата, които умират, не ги е грижа за това", допълва той в разговора.

Офицер от кариерата, Залужни отдавна е изправен пред три въпроса: "Готов ли съм да умра? Готов ли съм да убивам? Искам ли да изпращам хората да умират и убиват?", пише авторът Изабел Хуршудян. "Сега той си задава нов въпрос: "Как да намаля загубите на човешки живот?".

Започва деня си с информация за убитите и ранените след заповедите му от вчера. Понякога попада в телефона си на контакт на загинал. Той отказва да изтрие тези номера от списъка. Ще тъгува после, сега това би го отвлякло от поверената му от украинците задача - да ти защити и западните партньори да му имат доверие, когато изпращат оръжие за милиарди долари".

Понеже западните съюзници, от опасения да не ескалира войната, поставят условия дългобойните им ракети и други материали да не се използват срещу руска територия, той казва, че се стреля с произведено в Украйна оръжие за удари, които Киев никога не признава официално.

Залужни трябва да се справя с много по-малка армия от тази на Русия, която понякога изстрелва три пъти повече снаряди на фронта, Без въздушно превъзходство, защото ако дойдат F-16, това ще е най-рано догодина. И защото около една пета от Украйна е окупирана и осеяна с отбранителни рубежи и минни полета.

Докато някои западни лидери казват, че той вече разполага с необходимото и няма нужда от модерни изтребители, генералът казва в интервюто, че те никога не биха се сражавали при такива обстоятелства. И трябва да превърне украинската армия от постсъветска в натовска.

Сред първите неща, които направил в кабинета си, е да го ремонтира, защото му напомнял на съветските времена и колко мразел да се явява пред предишните му обитатели и символизирал точно това, което искал да промени - "всеки от тях беше на практика феодал, нареждащ на подчините си".

"Тези стени са подгизнали от кръв. Когато влезеш, веднага разбираш, че е грешка, че си се родил, грешка е да дойдеш тук", допълва той.

Сега той изслушва не само офицерите си, но и в социалните мрежи войниците от фронта може да стигнат директно до него, пише "Washington Post". Ефектът от тренирането и връзките със силите от НАТО си личат и по това, че полевите командири често са оставяни бързо да вземат решения, вместо да чакат заповед по командната верига, какъвто е съветският модел, който още не си е отишъл изцяло от украинските въоръжени сили.

Армията все още изисква строг ред и дисциплина, казва Залужни. Той може да бъде строг и взискателен, но "не се подигравам на хората, не ги потискам, не ги унижавам".

За началника на руския Генерален щаб ген. Валерий Герасимов той казва, че е изчел всичко, което е написал, определя го като "много, много интересно" и съжалява, че скоро той не е публикувал нищо.

"Той е враг - враг, който е много умен", казва Залужни. "Умен и следователно коварен. Той все още е силен. Така че трябва да го уважавате като такъв и да търсите начини да го убиете. Защото това е единственият начин да спечелите".

След като бил арестуван на летището при пристигане на посещение в НАТО в Брюксел заради тайна заповед на Интерпол по искане на Русия (защото командвал части в Донбас и Москва го смята за военен престъпник), генералът решил, е трябва да учи международни отношения и международно право. От две години и половина е с магистърска степен и това му помага по-добре да разбира притесненията на съюзниците.

Но това не го спира за главните му цели: "Веднага, щом разполагам със средства, ще направя нещо [да върна Крим]. Не ми пука, никой не може да ме спре."

Както и го кара да мисли за следвоенното бъдеще на Украйна - как да е толкова силна, че никой да не посмее да я нападне отново, което да се постигне предимно с произведено в страната оръжие, вместо да чака доставки от чужбина.

Може би след войната ще си почине известно време? "Както казва жена ми: "Ок, три дни. После какво ще правиш?", отговаря той през смях.

"Победата ще бъде, когато имаме армия - може би дори не малка - която ще гарантира безопасността на децата, които сега са в бебешки колички, така че те да растат, знаейки, че това няма да се повтори. И това е огромно количество работа. Трябва да започне сега".