Васил Данов специално за Zonanews: Военното поражение на Русия е ясно, факт е. Още по-ясна е моралната победа на украинския народ

Интервю на Живка Кехайова с военния журналист и експерт Васил Данов, о.р. капитан I ранг, член на Атлантическия съвет на България 

Г-н Данов, как се случи това, или как позволихме това, Русия да нападне суверенна държава в 21 век и да се фашизира тотално?

Защо се стигна е дълъг разговор и няма да го изчерпим в едно интервю, но още първите стъпки на този кагебистки режим - режимът на Путин, бяха в тази посока. Колкото и много хора да се опитваха да приемат, че заблудите и лъжите му, които сееше, могат да бъдат приети за истина, през 2007-2008 година нещата вече бяха съвсем ясни.

Първо - известната реч на Путин в Мюнхен, в която той започна да напада НАТО и ЕС и да им приписва вината, че те са го подбутнали към въпросната му политическа линия - т.е. фашизиране и милитаризиране на режима му. Опита се да прехвърли отговорността на външни причини, за да отклони вниманието от законите на собственото си развитие.

Много ясен сигнал беше агресията към Грузия, която най-вече НАТО, но и другите водещи институции и фигури на Западния свят, пренебрегнаха. Опитваха се да си обясняват агресията с временно явление, с предизвикателство от страна на "русофоба" Саакашвили, както наричат русофоби и мнозина от нас, които не са съгласни с путинската доктрина и политика.

Всъщност нещата тръгват от далеч и изобщо не са изненада. Спомняме си руски философи и историци - от създаването си Московското княжество (средата на 15 век), всички държави, които е образувало това в началото малко княжество, царска Русия, после... се подчиняват на закона за протуберансите.

Опитът да се цивилизоват, да се отворят към Запада, да внесат италиански, френски учени, инженери, архитекти, скулптори, художници, за да получат поне малко от хуманизма на Европейския Ренесанс, винаги е продължавал много кратко. Тези моменти са били посичани от поредното замразяване на отношенията на Русия със Запада, от поредното затваряне в себе си и в азиатската си същност.

Идеологът на путинизма сега - Дугин и такива като него, намират нещо романтично и извисено, даже нещо месианско в това затваряне, след което следват продължителни периоди на оварваряване. Последният опит да се вдъхне малко озон от цивилизацията приключи със свалянето на Борис Елцин.

Сваляне - защото стана ясно, че е бил заплашван, а при неговата напреднала възраст и разклатено здраве, резултатът е ясен. Последва монтирането на Путин, монтирането на колективното КГБ. Това е промислена, целенасочена, с далечни цели стратегия, за да се стигне до тук.

Най-лошото, най-тревожното според мен е, че всички ние - Западът, пропуснахме тези 8 години. 8 години, в които вече беше ясно, че този режим има само една цел - да ръфа от съседни държави и естествено е фокусиран най-вече върху единствената съседна голяма държава - Украйна, без която, както казва Бжежински, а и други наблюдатели - Руската империя не би могла да бъде възстановена. С Украйна - може би.

Това, естествено са го знаели и руските стратези. И след агресията срещу Крим, срещу Източна Украйна, путиновият режим продължи да работи за широкомащабна, жестока и подла война, на която сме свидетели сега.

Светът, всички ние, пропуснахме и тези 5 месеца, в които се трупаше войска по границата на Украйна. Имаше всички индикации, повече - всички сведения, че Русия се готви за война, но предпочитахме да вярваме, че той няма да направи това, че няма да се реши да даде толкова жертви, че някак си нещата ще се разминат.

През тези 5 месеца светът можеше много по-добре да въоръжи Украйна, не сега да събира самолети и ракети, и да се чуди как да ги достави във воюваща държава. Украйна можеше да бъде въоръжена така, че агресорите да се поколебаят дали да нахлуят в нея.

Вярваше ли наистина Западът, или просто му беше твърде удобно да вярва с надеждата, че няма да се наложи да развали удобството си?

Това казвам и аз. Удобно беше, защото означаваше по-малко финансови разходи, по-малко жертви, по-малко усилия да се съберат и предадат на държавата Украйна тези оръжия. Но както става най-често: "Като изпуснеш питомното, се налага трудно да гониш дивото". В момента това правим.

Разбира се реакцията на Запада сега е похвална. Разбира се, тази агресия консолидира и НАТО, и ЕС, консолидира всички нормални хора, които не подкрепят режима на Путин и този тип политика. Виждаме, че точно тези хора сътворяват в момента чудеса от хуманизъм, от доброта, от организираност, но всичко това е закъсняло.

Светът просто повтори това, което британските и френските политици правят в началото на Втората световна война по отношение на режима на Хитлер - до последния миг се надяват, че Хитлер няма да е този агресор, който личи, че е. Всички ние също се излъгахме, че режимът на Путин няма да прави това, заради което е създаден, въпреки, че това е същността на този режим.

Какви възможни изходи виждате от войната?

Доста, доста мрачни изглеждат изходите в момента. Явно Путин няма да изтегли войските си просто така, въпреки че се чувства изтощение във военната му машина. Ще натиска и ще държи войските си до последния възможен момент, защото оттеглянето сега означава моментално признаване на позорното поражение.

Военното поражение е ясно, факт е, независимо, че тук-там руските войски успяват да надделяват. Загубите обаче са толккова несъотносимо големи към успехите, че дори неспециалисти вече виждат поражението. Още по-ясна е моралната победа на украинския народ. Путин не може да признае това в момента, т.е. руските военни ще се въртят из Украйна, ще убиват хора, ще разрушават градове, ще търсят начин да покажат някаква, каквато и да е военна победа.

Защото иначе режимът на Путин всъщност реализира успех - не в Украйна, а в Европа. И успехът му се измерва със стагнация и инфлация в Европа, със силно затормозени икономики, енергийна криза. С войната той предизвика енергийно и финансово пренареждане на света. И тепърва ще се изясняват пораженията.

Пораженията на Русия в дългосрочен план не са ли много повече?

В дългосрочен план ще са неизмеримо повече, но засега най-тежките поражения са в Украйна - загинали хора, съсипани градове... Излязоха вече данни, че войната струва на Украйна до момента над $500 млрд. Възстановяването ще продължи десетилетия, макар че ще бъде подпомогнато сериозно.

Няма да правя аналогия с възстановяването на СССР след Втората световна война, което продължи над 40 години, защото там проблемът не бе само, че са толкова тежки пораженията, а заради некадърния строй и некадърното управление, заради лошата организация на обществото.

Как е възможно на този фон у нас да има висок процент хора, обсебени от путинизма, а властта у нас да се държи престъпно и антицивилизационно колебливо?

У нас пораженията върху манталитета, върху съзнанието на поколенията от 1944 година насам, са най-големи в сравнение с всички бивши соцдържави. При нас пораженията бяха и остават най-големи, особено в морален план. В България бяха избити най-много учени, военни, индустриалци, политици, творци - огромен процент от националния елит - несравнимо повече от всички други, премазани от ботуша на Сталин, държави.

После имахме изключително усърдна в слугинажа си към СССР комунистическа партия. Имаше изключително последователно и усърдно промиване на мозъци и насаждане на съветския тип болшивизъм, а не на някакаъв вариант на социализма, както беше във всички други соцстрани.

Затова и останалите можаха веднага след падането на "желязната завеса" и на Берлинската стена, да се ориентират към свободно развитие, изваждайки остатъците и наследниците на буржоазните партии отпреди 1945 година. У нас такива нямаше - бяха изкоренени. Започнахме от абсолютната нула, без достатъчен потенциал на напредничави, способни, мислещи хора.

Страхувам се, че потенциалът в момента дори не е нулев, а вървим към отрицателен, благодарение на днешните ни политици. Възможно ли е?

Ами днешните ни политици са продукт на онова време - логично е. Да не забравяме, че достатъчно силна именно заради въпросните политици, остава и резидентурата Кремъл у нас. Виждаме непрекъснати скандали - руски шпиони от посолството вербуват българи, българи - запасни военни, а и цивилни граждани, срещу мизерно възнаграждение и дори безплатно предават своята страна в полза на Русия.

Това са тежки поражения, които сега проличават и в позицията на президента Радев. Проличават в шикалкавенето на повечето партии, които в момента управляват и са в парламента. Дори няма да говоря за отделни министри, които са абсолютни недоразумения, или крайно лоши попадения при подбора на кадри в нашия Министерски съвет.