Велизар Шаламанов, специално за Zonanews: Нека не забравяме, че един комплекс C-300 реално ще защити 250 000 българи, живеещи в Украйна, ако този комплекс е край Одеса и Измаил

"Трябва да коригираме представата за България като за едно несигурно и слабо звено, предаващо свободния свят", казва Шаламанов

Велизар Шаламанов
Велизар Шаламанов Източник: Да, България

Интервю на Живка Кехайова

 

Като експерт, бихте ли коментирали изказването на служебния военен министър Димитър Стоянов, че България не може да даде на Украйна ракетни комплекси С-300?

 

Министърът трябва да обясни защо и какви са вариантите. Трябва да има поне три варианта и какви са възможностите България да компенсира снемането на С-300, ако се вземе такова решение. А също и какво означава това за отбраната на България.

 

Според мен имаме възможност и Словакия показа един вариант. Министърът трябва да дава варианти с оценки, а не решения - решенията ги взема парламента.

 

Не веднъж сте казвали, че България закъсня с даването на оръжие на Украйна. Този акт - даването на оръжие, не е ли в последна сметка въпрос на политическо достойнство за България и защитата му?

 

Това е изключително важно за нашата сигурност най-напред и за сигурността на европейския континент. За първи път след Втората световна война сигурността в Европа е застрашена и се води брутална война. Нека не забравяме, че един комплекс C-300 реално ще защити 250 000 българи, живеещи в Украйна, ако този комплекс е край Одеса и Измаил.

 

В каква фаза навлезе войната в Украйна? В каква посока се развива?

 

В посока ескалация от страна на Русия. Русия, освен ракети, използва енергията като оръжие. Предстоящата зима използва като оръжие - с цел да нанесе максимални щети на гражданското население, за да всее страх, да разколебае не само украинците, но и хората в Европа. 

 

От друга страна виждаме консолидация на лидерите в Украйна, които дори с ограничено въоръжение продължават да нанасят удари и да отвоюват територии.

 

Наблюдаваме консолидация и на лидерите в Европа, в която единствено България е едно несигурно и слабо звено, чиято позиция както посочи латвийският вицепремиер, вече граничи с предателство към интересите на свободния свят.

 

Това е е крайно време да го коригираме с решение на парламента за даване на оръжие на Украйна и с изпълнение на това решение от страна на изпълнителната власт.

 

Тази ескалация от страна на Русия не е ли някакъв опит Путин да принуди Украйна и свободния свят към преговори в този момент, преди да е изгубил абсолютно всичко, за да запази поне Крим?

 

Пореден опит на Путин е всъщност. В арсенала му още съществуват и опции като ядрена авария, ядрено оръжие, химическо оръжие, терористични актове от типа на "Северен поток". Има подозрения за използване на мръсна бомба, за взривяване на тръбопровода в Черно море...

 

Така че, всичко, което Русия се опитва да припише на Запада и на Украйна са вече подготвени руски планове и това ние го знаем отлично. Идеята е - поне за вътрешна консумация, Русия, извършвайки престъпленията да ги припише на друг. Не трябва да допускаме това да промени мотивацията ни.

 

Велизар Шаламанов е роден е на 24 декември 1961 г. в Карлово. През 1979 г. завършва Математическата гимназия в Пловдив, а през 1984 г. – Висшето народно военновъздушно училище в Долна Митрополия със специалност радиоелектроника. Служил е в Института по системи за управление на ГЩ като началник на сектор "Военни интелигентни системи". Отделно е бил в управление "Разузнаване и електронна борба" на Главния щаб на Сухопътни войски. През 1991 г. става доктор по кибернетика в Киев, а от 1998 г. е доцент по автоматизирани системи за управление. През 1995 г. завършва Военната академия в София. Освен това е учил в САЩ, Германия и в Европейския център за изследвания по сигурността "Джордж Маршал".

От 1998 до 2001 г. е заместник-министър на отбраната и член на Съвета по сигурността към Министерски съвет. Председател е на Борда на директорите на ТЕРЕМ ЕАД. Шаламанов е един от авторите на "План 2004" за преструктуриране на българската армия.
В периода 2001 – 2009 г. последователно е съветник на председателя на БАН по национална сигурност и отбрана, директор на програми в Центъра за изследване на националната сигурност и отбрана и ръководител секция "Изследване и развитие на ИС" в Института по паралелна обработка на информацията към БАН (днес част от Института по информационни и комуникационни технологии). От 2009 г. е Директор по сътрудничество с нациите в Агенцията на НАТО по Консултации, командване и управление. През 2012 г. е назначен за директор по сътрудничество с потребителите в обединената Агенция за комуникации и информация на НАТО.

От 6 август до 7 ноември 2014 г. е министър на отбраната в служебното правителство на Георги Близнашки.

 

 

Още от "Интервю"

Бивш украински топ дипломат: Победата - това е унищожаването на фашисткия режим в Руската федерация, а не възстановяване

В интерес на цивилизования свят е да не мисли за преговори с Русия, а да мисли как да се накара режима на Путин да падне, смята бившият външен министър на Украйна Владимир Огризко

Прочетете повече прочетете повече

Бивш литовски външен министър прогнозира "Пърл Харбър" за Европа заради руските провокации

Пърл Харбър е пристанище на тихоокеанското крайбрежие на Хаваите, което става известно, след като е нападнато от японските въоръжени сили на 7 декември 1941 г.

Прочетете повече прочетете повече

Експертът Роман Свитан: Западът трябва да удари с ракети Tomahawk по руските заводи за дронове в Елабуга и Ижевск

Липсата на отговор на руското нахлуване в полското въздушно пространство показва, че НАТО не е готова да посрещне предизвикателствата, коментира украинският полковник от резерва

Прочетете повече прочетете повече

Президентът на Финландия: Гаранциите за сигурността на Украйна трябва да включват готовността на Европа да влезе във вой

Той допълни, че гаранциите ще влязат в сила едва след бъдещо споразумение между Украйна и Русия, но настоя, че Русия няма да има право на вето върху техния формат

Прочетете повече прочетете повече

Историкът д-р Александър Стоянов: Османската и съветската власт са двете катастрофи, белязали България

Историкът със съжаление отбеляза, че 36 години след падането на комунизма много от нещата от онази епоха продължават да присъстват в манталитета ни

Прочетете повече прочетете повече

Последни новини

Най-четени