Велизар Шаламанов, специално за Zonanews: Нека не забравяме, че един комплекс C-300 реално ще защити 250 000 българи, живеещи в Украйна, ако този комплекс е край Одеса и Измаил

"Трябва да коригираме представата за България като за едно несигурно и слабо звено, предаващо свободния свят", казва Шаламанов

Велизар Шаламанов
Велизар Шаламанов Източник: Да, България

Интервю на Живка Кехайова

 

Като експерт, бихте ли коментирали изказването на служебния военен министър Димитър Стоянов, че България не може да даде на Украйна ракетни комплекси С-300?

 

Министърът трябва да обясни защо и какви са вариантите. Трябва да има поне три варианта и какви са възможностите България да компенсира снемането на С-300, ако се вземе такова решение. А също и какво означава това за отбраната на България.

 

Според мен имаме възможност и Словакия показа един вариант. Министърът трябва да дава варианти с оценки, а не решения - решенията ги взема парламента.

 

Не веднъж сте казвали, че България закъсня с даването на оръжие на Украйна. Този акт - даването на оръжие, не е ли в последна сметка въпрос на политическо достойнство за България и защитата му?

 

Това е изключително важно за нашата сигурност най-напред и за сигурността на европейския континент. За първи път след Втората световна война сигурността в Европа е застрашена и се води брутална война. Нека не забравяме, че един комплекс C-300 реално ще защити 250 000 българи, живеещи в Украйна, ако този комплекс е край Одеса и Измаил.

 

В каква фаза навлезе войната в Украйна? В каква посока се развива?

 

В посока ескалация от страна на Русия. Русия, освен ракети, използва енергията като оръжие. Предстоящата зима използва като оръжие - с цел да нанесе максимални щети на гражданското население, за да всее страх, да разколебае не само украинците, но и хората в Европа. 

 

От друга страна виждаме консолидация на лидерите в Украйна, които дори с ограничено въоръжение продължават да нанасят удари и да отвоюват територии.

 

Наблюдаваме консолидация и на лидерите в Европа, в която единствено България е едно несигурно и слабо звено, чиято позиция както посочи латвийският вицепремиер, вече граничи с предателство към интересите на свободния свят.

 

Това е е крайно време да го коригираме с решение на парламента за даване на оръжие на Украйна и с изпълнение на това решение от страна на изпълнителната власт.

 

Тази ескалация от страна на Русия не е ли някакъв опит Путин да принуди Украйна и свободния свят към преговори в този момент, преди да е изгубил абсолютно всичко, за да запази поне Крим?

 

Пореден опит на Путин е всъщност. В арсенала му още съществуват и опции като ядрена авария, ядрено оръжие, химическо оръжие, терористични актове от типа на "Северен поток". Има подозрения за използване на мръсна бомба, за взривяване на тръбопровода в Черно море...

 

Така че, всичко, което Русия се опитва да припише на Запада и на Украйна са вече подготвени руски планове и това ние го знаем отлично. Идеята е - поне за вътрешна консумация, Русия, извършвайки престъпленията да ги припише на друг. Не трябва да допускаме това да промени мотивацията ни.

 

Велизар Шаламанов е роден е на 24 декември 1961 г. в Карлово. През 1979 г. завършва Математическата гимназия в Пловдив, а през 1984 г. – Висшето народно военновъздушно училище в Долна Митрополия със специалност радиоелектроника. Служил е в Института по системи за управление на ГЩ като началник на сектор "Военни интелигентни системи". Отделно е бил в управление "Разузнаване и електронна борба" на Главния щаб на Сухопътни войски. През 1991 г. става доктор по кибернетика в Киев, а от 1998 г. е доцент по автоматизирани системи за управление. През 1995 г. завършва Военната академия в София. Освен това е учил в САЩ, Германия и в Европейския център за изследвания по сигурността "Джордж Маршал".

От 1998 до 2001 г. е заместник-министър на отбраната и член на Съвета по сигурността към Министерски съвет. Председател е на Борда на директорите на ТЕРЕМ ЕАД. Шаламанов е един от авторите на "План 2004" за преструктуриране на българската армия.
В периода 2001 – 2009 г. последователно е съветник на председателя на БАН по национална сигурност и отбрана, директор на програми в Центъра за изследване на националната сигурност и отбрана и ръководител секция "Изследване и развитие на ИС" в Института по паралелна обработка на информацията към БАН (днес част от Института по информационни и комуникационни технологии). От 2009 г. е Директор по сътрудничество с нациите в Агенцията на НАТО по Консултации, командване и управление. През 2012 г. е назначен за директор по сътрудничество с потребителите в обединената Агенция за комуникации и информация на НАТО.

От 6 август до 7 ноември 2014 г. е министър на отбраната в служебното правителство на Георги Близнашки.

 

 

Още от "Интервю"

Владислав Горанов: Ако го докараме дотам, че е неизбежно да се вдига облагането, най-добре е това да са акциз и ДДС, а н

ПБ си оставя вратичка за повече дълг и дефицит, но има право на един изстрел, преди хората да се попитат за кого са гласували, добавя в интервю за "24 часа" бившият финансов министър

Прочетете повече прочетете повече

Робърт Гест: Украйна ще излезе от тази война по-ориентирана към Запада. Ще има най-силната, най-опитната армия в Европа

Какви са прогнозите на "The Economist" за България, еврото и войните? Разказва заместник-главен редактор на The Economist – едно от най-влиятелните издания в света с над 1,2 милиона абонати и аудитория от над 60 милиона души онлайн

Прочетете повече прочетете повече

Игор Яковенко: Няма да има никаква прекрасна Русия в бъдещето. Когато Украйна победи, а Русия загуби, ще започне разпад

При Путин няма никаква идеология, има само митология. Разликата е, че идеологията се отнася до бъдещето, а митологията – до миналото. Тоест, Путин няма визия за бъдещето

Прочетете повече прочетете повече

Последни новини

Най-четени