Владислав Горанов: Ако го докараме дотам, че е неизбежно да се вдига облагането, най-добре е това да са акциз и ДДС, а не да се потиска крехката икономическа активност с преките данъци

България стигна до процедура по прекомерен дефицит. Това означава ли, че вече трудно се справяме с управлението на публичните финанси, г-н Горанов?

- За съжаление, упорито вървяхме в тази посока от доста години. И да, по отношение на фискалната политика след 2020 г. напълно се смени парадигмата. Ковид кризата, съчетана с политическата, доведоха до развихрянето на тотален волунтаризъм при вземането на фискални решения. Увеличаваха се пенсии напълно в разрез със съществуващата пенсионна формула и модел. Предоставяха се права на различни социални групи, без да се държи сметка за възможностите на бюджета, и се планираха инвестиции, които създаваха ангажименти за фиска, без да са обезпечени със съответните разходи.

И ако питате защо се случи това, отговорът е относително лесен. В ситуация на кратки мандати и коалиционни правителства никой на практика не носеше пряка отговорност за балансите на държавата. В периодите, в които финансов министър беше Асен Василев, а това беше три пъти, той разказваше историята, че чрез леви мерки могат да се постигат десни цели. Политическите лидери около него, в това число и представителите на ГЕРБ, нямаха никаква мотивация да постъпват фискално благоразумно и постепенно максимално позволеният дефицит от 3 на сто от БВП се превърна от изключение в норма.

Имаме ли шанс да отървем външен надзор, или е по-добре да го приемем, за да направим каквото трябва под натиск?

- Имаме шанс да сменим траекторията на развитие на фискалните баланси, но това изисква решителни действия от страна на управляващите. Добрата новина е, че имаме стабилно мнозинство в парламента и те могат да предприемат всички необходими мерки. Друг е въпросът, че те дойдоха на власт с много разнообразни заявки и създавайки твърде много очаквания, и нямам увереност дали са склонни да извършат непопулярните реформи.

Със сигурност обаче имат право на един изстрел и колкото и да е вярно, че проблемите са наследени от минали управления, те нямат избор да бездействат. Абсолютното мнозинство на "Прогресивна България" им беше дадено именно за да приключи политическата криза и да вкарат системите на държавата в режим на нормално действие. Тук е моментът да припомня историята за стоте дни толеранс към новата власт. След голямата депресия в началото на XX век президент на САЩ става Франклин Делано Рузвелт, който извършва през първите сто дни на своя мандат изключително сериозни и до голяма степен непопулярни реформи, които дават началото на така наречения The new Deal - нов обществен договор или новия курс за развитие на Америка. Обществото кредитира Румен Радев доста сериозно и ние ще се съобразим с това.

Изненада ли ви финансовият министър Гълъб Донев с твърденията, че ако не се ограничат разходи, в края на тази година дефицитът ще стигне 7,5 млрд. евро? Каква е тази абракадабра с числата?

- Многократно сме алармирали, че има проблем с числата в бюджета, в началото на 2025 г., когато започна работа правителството на Росен Желязков, виждахме натрупаните сериозни диспропорции, но тогава, вместо да се вайкаме за наследеното състояние на фиска, ние имахме по-висша цел. Пред нас се беше отворил един кратък прозорец, от който бяхме длъжни да се възползваме, а именно присъединяването към еврозоната. Тогава Теменужка Петкова като финансов министър пое ръчно управлението на публичните финанси от първия ден и с много усилия успя да приключи 2025 г. с приемлив за ЕК дефицит от 3,5%.

Правилно ли е в тазгодишния дефицит да се калкулират ангажименти от 2020 г. насам? Методиката на ЕК не е ли те да се начисляват към момента на поемането им, все едно кога ще се изплатят касово, или греша?

- Не грешите, принципът на текущо начисляване е основополагащ в методологията на Евростат за изчисляване на дефицита и дълга на държавите членки. Това, което е необходимо да се знае, е, че ако има неразплатени разходи в някои от годините назад, те би следвало вече да са намерили място в годишните фискални баланси за съответната година. Тоест, ако има неразплатени суми за 2020 г., както вие цитирате, то те трябва да са намерили място в дефицита за същата година на начислена основа. Следва да се има предвид, че във връзка с приемането на еврото отчетите за 2024 г. бяха прегледани под лупа както от техните съставители, така и от Министерството на финансите и Сметната палата, като впоследствие бяха верифицирани от НСИ и Евростат. Така че всичко, което е дължимо, независимо дали е платено, е намерило отражение в дефицита на начислена основа за съответните години.

Тогава не става ли дума просто за политическа употреба  на данни?  Не е ли по-нормално да се прави бюджет,  което не пречи оставеното в чекмеджетата да бъде извадено?

- Нормално е да се търси вододелът между миналото и настоящето, но най-важно сега е бъдещето. Действително трябва да се знае какво наследяват и още по-нужно е да подредят нещата в държавната сметка, така че да не се налага нищо повече да се слага в чекмеджето. Фискът трябва да се кредитира, когато това се налага, от финансовите пазари, а не от частния бизнес, който е свършил, или не дотам, нещо за държавата. В този смисъл права сте - да се сложи всичко на масата, да се плати и да приключим с това.

Камъни има и в градината на кабинета "Желязков", какво неколегиално е оставил той в чекмеджетата на Гълъб Донев?

- Аз не мисля, че кабинетът "Желязков" се е държал неколегиално. Дефицитът за 2025 г. е верифициран от Евростат и е в размер на 3,5 на сто от БВП. Както е посочено и в доклада на Европейската комисия, макар да надскача максимално позволените 3%, е допустим заради правото на изключение за ръста на разходите за отбрана. Тук е моментът да напомня, че Росен Желязков е бил премиер от клетвата до оставката си 11 месеца, толкова, колкото е бил и сегашният министър на финансите Гълъб Донев. И тук въобще не включвам двата мандата на Стефан Янев и Димитър Главчев. А спомняте ли си, че Асен Василев е бил три пъти министър на финансите в продължение на 22 месеца. Казвам това, защото хората в "Прогресивна България" се държат като политически девици.

ПБ обявиха някои от мерките за съкращаване на разходи. Ще бъдат ли достатъчни?

- Все още е трудно да коментираме мерките на правителството. Имаше анонси за промяна в добавките към пенсиите, свързани с ковид кризата, някои от които бързо бяха преразгледани. Възможно е да се предложат мерки в разходите и приходите. Но ще бъдем много внимателни и критични към опити да се залагат нереалистични приходи в бюджета под етикета повишаване на събираемостта. Чакам да видя всички, в това число и синдикатите, да заявят позициите си за новия бюджет.

То май няма финансов министър, който да не е преглъщал упреци, че е подценил приходите.

- Инфлацията от последните месеци дава потенциал за номинално увеличение на приходите от ДДС. Това е и част от механизмите на естествените стабилизатори, които действат при различните цикли на икономиката. Те трябва да се използват за свиване на разлома между приходите и разходите, а не за нови ангажименти за бюджета. Като финансов министър Теменужка Петкова и експертите от Министерството на финансите, заедно със социалните партньори, бяха изготвили в края на 2025 г. доста приемлива сметка, която за съжаление, не видя бял свят.

Можете ли да предположите каква ще бъде стратегията на ПБ по първите им стъпки?

- Много е рано да се дават оценки. Това, което предложиха, свързано с пенсиите, от една страна, е справедливо от гледна точка на модела, от друга, не беше част от цялостен пакет, а само откъслечни мерки с относително нисък фискален ефект, но много удобна тема за спекулации. Тепърва очакваме да видим бюджет за 2026 г. с мерки, които да подобрят баланса. За съжаление, ако са верни оценките за дефицит от 7,4 на сто, мерките, които трябва да бъдат предложени, ще бъдат доста непопулярни. Свиването на такъв голям дефицит е почти невъзможно. Неслучайно министърът на финансите доста уклончиво говори за дефицита за 2026 г. Правителството щяло да се стреми към 3 на сто, но сякаш си оставя вратичка и за по-висок размер на дефицита и дълга. Дано това да не им изиграе лоша шега, защото имат право на един изстрел, преди хората да започнат да се питат за какво всъщност са гласували.

Какви мерки имат по-добър потенциал - ръст на приходите или орязване на разходи?

- Със сигурност трябва да има мерки и в двете посоки. По-реалистично е съкращаване на постоянните разходи. Това е непопулярно политически, но може би именно поради тази причина "Прогресивна България" спечели толкова голяма подкрепа на последните избори. Абсолютното мнозинство, което подкрепя правителството на Румен Радев, е мандат за реформи и колкото и да са непопулярни, трябва да бъдат проведени. Може би това е и историческият шанс или пък малшанс на сегашното управление.

Чуха се твърдения, че държавата няма пари, така ли е наистина?

- Ликвидност вероятно действително няма и това е нещо обективно. Законът за публичните финанси, когато няма бюджет, позволява да се тегли дълг само за погашения на стари задължения. Идеята е правителството да бъде притиснато да управлява при нулев дефицит, без ново дългово финансиране. За първите пет месеца се отчита 2,5 млрд. евро дефицит. Това, което чух от управляващите при едно от заседанията на временната Комисия по бюджет и финанси, е резерв от 4,4 млрд. евро, от който, ако се извадят целевите фондове, действително правителството остава без кеш. Друг е въпросът, че е съмнително да могат да се справят до края на 2026 г. само с 3,8 млрд. евро нов дълг, който съответства на дефицит от 3 на сто от БВП. Ако се справят, ще е успех.

Успех ли ще е само с дълг и без нови данъци?

- Ако посегнат на данъците, ще е предателство към гласувалите за тях. По време на цялата кампания те повтаряха, че няма да пипат данъците и ще борят неравенствата. Трудно уравнение, но широко прокламирано в кампанията. За мен проблемът във фиска идва от небалансираното нарастване на разходите през последните години и там трябва да се търси решението.

Държавата 20 години функционираше успешно с тази данъчна система. Алегорично казано, като стигнеш задънена улица или свърши пътеката в гората, най-правилно е да се върнеш назад, стъпвайки в следите си, по които си стигнал до там.

Да, но Брюксел поиска отмяна на плоския данък. Казвали сте, че ако се налага вдигане на данъци, това да са ДДС и акциз. И сега ли мислите така?

- Нека направим веднага разяснението, че това са препоръки на ЕК, които имат консултативен характер и в никакъв случай не са задължителни. Всъщност Брюксел не иска отмяна на плоския данък, а по-скоро твърди, че без необлагаем минимум системата на облагане на доходите на физическите лица е регресивна и не е инструмент за намаляване на неравенствата. Колкото и доктринално да има аргументи за това, има аргументи и за обратното мислене. Какъв е стимулът на децата да учат и да бъдат по-конкурентоспособни, като по-слабите ще получават данъчен хендикап - в голфа този термин се използва, за да изравнява възможностите на по-слабите състезатели с по-добрите. Ако се въведе прогресивно облагане и необлагаем минимум, загубите за фиска ще са доста сериозни, освен ако не се увеличи 2-3 пъти ставката за средната класа. Спомнете си какво беше до 2008 г., когато средните доходи се облагаха с близо 30%. Със сигурност, ако го докараме дотам, че е неизбежно да се вдигат данъци, най-добре е да се вдигнат косвените - акциз и ДДС, отколкото да се потиска крехката икономическа активност с увеличение на преките данъци.

Източник: 24 часа