Владислав Горанов: Бюджетната сметка за 2023 година започва от 11 млрд. лв. дефицит и 15 млрд. лева дълг и който иска да наддава. Но сметката се плаща после

"Дебатите, които слушаме между отделните партии в парламента за допълнителни фискални мерки, са основно в посока намаление на приходи и увеличение на разходи и то в порядъка на около 5 млрд. лв. за предложенията на БСП и около между 5 до 7 млрд. лв. за предложенията на ПП" - предупреждава той

Владислав Горанов
Владислав Горанов Източник: МФ

Служебното правителство калкулира рисковете обсъждането на бюджета за 2023г. да се превърне в популистко наддаване и се опита да съхрани фискалния разум, отнемайки, макар и само частично, възможността за подобни действия. Имам усещането, че част от партиите – визирам БСП и ПП не осъзнават действителното състояние на държавните финанси. Данните, които представи служебния министър на финансите са доста обезпокоителни. Това казва в интервю за "Труд news” бившият финансов министър Владислав Горанов. Питаме го и трябва ли да се увеличава минималната работна заплата, както и дали е по-разумно да се гласува удължаване на бюджета за 2022 г., или да се приеме т.нар. базов бюджет.

 

Г-н Горанов, предстои гласуването на предложението на Министерски съвет за удължаване на бюджета за 2022 г. до избиране на редовно правителство. Смятате ли, че това е най-добрият подход?

 

Тази технологична иновация от страна на служебното правителство не е безспорна от гледна точка на Закона за публичните финанси и утвърдените традиции, но в конкретния случай е по-скоро разумна. Служебното правителство калкулира рисковете обсъждането на бюджета за 2023г. да се превърне в популистко наддаване и се опита да съхрани фискалния разум, отнемайки, макар и само частично, възможността за подобни действия. Имам усещането, че част от партиите – визирам БСП и ПП не осъзнават действителното състояние на държавните финанси.

 

Данните, които представи служебния министър на финансите са доста обезпокоителни. Експертните оценки на Министерството на финансите на база на вече взетите през 2021 и 2022 г. е за огромен дефицит през следващите 3 години. Дефицит, при равни други условия, от порядъка на 30-35 млрд. лв. и необходимостта от взимане на нови заеми от близо 50 млрд. лв. за същия период.

 

Дебатите, които слушаме между отделните партии в парламента за допълнителни фискални мерки са основно в посока намаление на приходи и увеличение на разходи и то в порядъка на около 5 млрд. лв. за предложенията на БСП и около между 5 до 7 млрд. лв. за предложенията на ПП и всичко това далеч над споменатите по-горе базови сценарии от 11 млрд. лв. дефицит и нов дълг от 15 млрд. лв. за 2023г. Сами разбирате колко е абсурдно да се предложи 16 или 20 млрд. лв. дефицит само за следващата година.

 

Някои от парламентарните групи настояват да бъде гласувана финансова рамка за 2023 г. на база разчетите на Министерството на финансите за базов бюджет, в който са запазени всички действащи досега политики. Необходимо ли е това, при положение, че и с удължения бюджет депутатите могат да приемат нови политики, стига да има мнозинство за това при гласуването?

 

Формално погледнато има нужда от приемането на така наречения удължителен закон, предложен от правителството, за да могат да се регламентират редица постановки, които обичайно намират място в закона за бюджета за съответната година. Необходимо е до като се приеме бюджет за 2023 година от едно редовно правителство и мнозинство да се уредят и лимитите за плащания, лимитите за дълга, а така също и някой размери за плащания (примерно семейните помощи за деца), за които законодателят е предвидил да се уреждат с годишния бюджет.

 

На вашия въпрос – технически доста по-трудно ще е депутатите да променят съществено предложената рамка на служебното правителство, и слава Богу, защото тя и без това е доста нелицеприятна.

 

Основното разминаване между ГЕРБ-СДС и ПП е за очаквания ръст на икономиката през следващата година и размера на брутния вътрешен продукт. Според Вашите оценки какъв ще бъде ръстът на икономиката през 2023 г. и до колко може да нарасне БВП на страната?

 

Аз съм работил около 20 г. в Министерството на финансите в различно качество и въпреки това нямам индивидуален капацитет да направя макроикономическа прогноза за развитието на страната за следващата година. Едва ли и някой друг сам човек може. В Министерството на финансите и в Българската народна банка има изградени екипи от десетки експерти, които се имат модели и капацитет да правят подобни прогнози и аз и като експерт и като заместник-министър и министър винаги съм се доверявал на техните оценки.

 

Огромна експертиза има и в централната банка. Всеки който, на своя глава поставя под съмнение оценките на тези институции, а тези дни се видя, че оценките им се доближават и до тези на Европейската комисия е шарлатанин, на който не следва да се има доверие. 

 

На база на прогнозите Ви за брутния вътрешен продукт, какъв е общият размер на бюджетните разходи, които може да бъдат направени през следващата година без да се стига до твърде голям бюджетен дефицит?

 

Ще ви върна към отговора на предходния въпрос. Аз разгледах критично оценките на Министерството на финансите и на Българската народна банка. Въпреки, че понякога експертният екип на Министерството на финансите е по-консервативен, аз не можах да намеря съществени резерви в прогнозата за приходите и разходите, която беше представена и предложена на Народното събрание. Въпросът не е дали ще имаме 11 млрд. лв. дефицит догодина, а ще можем ли да удържим сметката в тези рамки и ще успеем ли да намерим нужното финансиране за 2023г. от около 15 млрд. лв. нови заеми. За мен не стои въпросът колко още можем да добавим в разходите 11 млрд. лв. дефицит вече е прекомерен.

 

Ако бъдат приети всички предложения на ПП и на БСП до колко ще нараснат бюджетният дефицит през 2023 г. и държавният дълг?

 

Оценките, с всички условности и липса на достатъчно конкретика, на предложенията на ПП и БСП се оценяват в милиарди нови разходи над тези на служебното правителство. Грубите оценки са, че предложението на БСП е около 5 млрд. лв. разходи над тези на служебното правителство, а тези на ПП при различните допускания, водят между 4 и 7 млрд. лв. допълнително.

 

Искам отново да повторя, защото абсурдния размер на числата сякаш кара хората да отхвърлят реалността, наддаванията в парламента не почват от нула. Всичко което ще се реши в Народното събрание по повод на бюджетната сметка за 2023г. започва от 11 млрд. лв. дефицит и 15 млрд. лв. дълг, и който иска да наддава. Сметката се плаща после!

 

Синдикатите искат и увеличение на заплатите в бюджетната сфера поне с 13% през 2023 г. Има ли пари в държавния бюджет за такова увеличение?

 

Ролята на синдикатите е да защитават подобна позиция. Друг е въпросът, че тяхна роля е да защитават и принципите и правилата заложени в моделите, по които работят социалните системи, нещо което те съзнателно не направиха. За съжаление заплатите на техните сегашни синдикални членове ги изядоха бившите им такива. Следва да се има предвид, че увеличенията на заплатите, приети през 2022г. за да се компенсира инфлацията, струват 1,9 близо 2 млрд. лв. нови разходи в 2023г. На практика служителите, на които заплатите се плащат от бюджета ще получат в следващата година с 2 млрд. лв. повече от тази година.

 

Сред основните искания на синдикатите е увеличаване на минималната заплата от сегашните 710 лв. на 850 лв. Смятате ли, че това е удачно да бъде направено?

 

Минималната заплата е добре да бъде увеличена и през 2023г. Със сигурност размерът на предложеното от тях увеличение е твърде висок. През годините, последователно сме използвали минималната работна заплата като регулатор на заплащането на труда, но сме избягвали това да повлияе негативно на заетостта. Небалансирано бе и решението за обвързване на бюджетни ангажименти с минималната работна заплата през последните години. Нещо за което много дълго се работи да не е така.

 

Сега минималната работна заплата влияе значително не само на трудовите отношения, а и на бюджетните разходи. Независимо от това, и върху това трябва да се работи, минималната работна заплата трябва да расте през 2023г., но не с темповете, които се предлагат от синдикатите. Без да включвам инструментариума на нумерологията, ако бях министър на финансите днес, щях да предложа 770 лв. минимална работна заплата от следващата година.

 

От Министерството на финансите предлагат увеличение на акциза за цигарите. Ще подкрепите ли проекта?

 

Това предложение не е ново. През лятото на 2022г. отново имаше подобно предложение. Аз бих подкрепил всяко увеличение на акциза на тютюневите изделия, което е относително съобразено с възможностите на потребителите, колкото и да не е правилно да се употребяват тютюневи изделия. Следва да се има предвид, че в България се прилагат минималните възможни по регламент акцизни ставки за тютюневите изделия, а в Европа върви дебат за повишаването им.

 

В този смисъл плавното нарастване ще ни адаптира и предпази от шоково увеличение на цените , което ще се наложи през следващите няколко години. Не са за пренебрегване и фискалните аргументи. Бюджетът се нуждае от всеки лев при тази разпусната от последните 2 години фискална политика.

 

Ресторантьорите искат да бъде удължена намалената ставка на ДДС. Според Вас необходимо ли е това?


Тук искам да започна с предварителната уговорка, че това е личната ми позиция, а не позицията на партията в която членувам. Аз съм концептуално против диференцираните ставки по ДДС и винаги като министър съм отстоявал тази позиция с цената на лични политически щети. Извън принципните аргументи, че данъкът върху добавената стойност трябва да е икономически неутрален, се натрапва въпросът защо, след като кризата с пандемията е зад нас, трябва да облагаме по-благоприятно кръчмите, а производителите на софтуер или на части са автомобилната индустрия да са на общия режим по ДДС.

 

Мисля, че Covid пандемията у нас трябва да е предмет на по задълбочен анализ. В много държави имаше сериозни икономически и здравословни последици, свързани със загуби на много човешки животи. Това което наблюдавам след 2020г. у нас е, че вирусът засегна не индивидуалните когнитивни качества, сякаш пандемията унищожи колективния разум.

 

Депутати от ГЕРБ-СДС внесоха предложение за допълнителна такса, която да се плаща при внос на руски нефт. Както точно е предложението и при гласуването на тази такса ще бъде ли удължена отстъпката за горивата? В какъв размер може да бъде тази отстъпка?

 

Предложението, което беше внесено има здрава икономическа логика и съм оптимист, че ще породи, ако не ефект от по-ниски преки цени на горивата, то ще генерира ресурс, който да може да се използва за подпомагане на ползвателите на моторни горива. Ако мярката бъде добре насочена ефектът към по-нуждаещите се би могъл да бъде осезаем.

 

Появиха се много критики срещу влизането ни в еврозоната от 1 януари 2024 г. Защо трябва да се бърза с въвеждане на еврото.

 

Във вашето издание изчетох много недостоверни неща по темата "Еврозона" от различни автори. Защо трябва да бързаме с еврозоната – най-просто ще кажа, за да станем по-бързо по-богати.

 

Владислав Горанов: Завършил математическа гимназия, магистър по икономика. Започнал кариерата си във финансовото министерство от 2001 г. като експерт. От август 2009 до април 2013 г. е заместник финансов министър. За кратко депутат в 42-ото народно събрание, което напуска сам през февруари 2014 г. От февруари 2014 до ноември 2014 г. е изпълнителен директор на Общинска банка. От ноември 2014 до януари 2017 г. и от 4 май 2017 до 23 юли 2020 г. е финансов министър.

Източник: "Труд"

Още от "Интервю"

Васил Данов, специално за Zonanews: Украинската страна има инициативата, следователно тя ще избере времето и мястото за

"От страна на руската войска нямаме нито един пример, от юни-юли насам, за успешна воена операция или поне успешни бойни действия. Перспективата на въоръжената борба е ясна вече. Тя вещае само разгром на групировката, която Путин вкара в Украйна" - казва анализаторът

Прочетете повече прочетете повече

Евгени Иванов, ВСС: Желанието да бъде елиминиран главният прокурор е неистово

"Никой не е допускал, че ВСС може да работи над мандата. Резил на най-високо държавно ниво. Няма хегемония на главния прокурор в Прокурорската колегия на ВСС.", казва Евгени Иванов от Прокурорската колегия на ВСС

Прочетете повече прочетете повече

Проф. Румяна Коларова, специално за Zonanews: Кабинетът става невъзможен поради доминиращата стратегия на ПП и ДБ, която

"Има неразбиране, че конституирането на едно парламентарно мнозинство и кабинет в кризисна ситуация се оценяват най-вече от резултатите, които се постигат. Кабинетът на Кирил Петков изглеждаше добре приет от едно голямо мнозинство, но резултатите от управлението му тотално го делигитимираха и самото функциониране на кабинета показа нежизнеспособност" - обясни проф. Коларова

Прочетете повече прочетете повече

Проф. Антоанета Христова, специално за Zonanews: Когато маниакално, като ПП и ДБ защитаваш теза, обикновено винаги означ

"Все повече става съмнително, при тази паника буквално на ПП и ДБ, че има нещо гнило. Чак такава паника... просто е индикатор, че има нещо гнило" - казва проф. Христова

Прочетете повече прочетете повече

Владислав Горанов: Бюджетната сметка за 2023 година започва от 11 млрд. лв. дефицит и 15 млрд. лева дълг и който иска д

"Дебатите, които слушаме между отделните партии в парламента за допълнителни фискални мерки, са основно в посока намаление на приходи и увеличение на разходи и то в порядъка на около 5 млрд. лв. за предложенията на БСП и около между 5 до 7 млрд. лв. за предложенията на ПП" - предупреждава той

Прочетете повече прочетете повече

Севделина Арнаудова: Държаха се и с детето ми като с престъпник. То попита: "Мамо, много ли ни мразят?". Ще съдя ПП

"Цялата кампания на ПП мина под знака на тези арести. И въпреки решенията на две съдебни инстанции, че задържането е било незаконно и произволно, това не им пречи да лъжат" - заяви Арнаудова

Прочетете повече прочетете повече

Изключената от ДСБ Елена Спасова: ДСБ избяга от политиките си, избяга от своята разпознаваемост

"ДСБ за първи път в историята си нямаше водачи в никой от трите столични многомандатни избирателни райони (МИР). Нямаме и депутат от София. Това за мен е катастрофа" - казва тя.

Прочетете повече прочетете повече

Последни новини

Най-четени