Владислав Горанов: Група политици се държи с българите като "Ало измамници" към пенсионери. Действително сме в капан, в който се вкарахме сами

Владислав Горанов, министър на финансите във второто и в третото правителство на Бойко Борисов, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"

Водещ: Дефицит от над 11 млрд. лв., което е 6.8% от БВП, се оформя за догодина, а ако не се променят политиките, ще стигнем до 40%; много непредвидени разходи, които служебният кабинет трябва да предприеме; невъзможна актуализация на бюджета, защото няма преизпълнение на приходите; вероятност да стигнем до процедура от свръхдефицит и отдалечаване от Еврозоната.

А това са само част от щрихите на финансова България, която ресорният министър Росица Велкова нахвърли. Картината се подсилва от информация на БНБ, според която брутният вътрешен дълг на страната в края на юни тази година възлиза 41.5 милиарда евро, което прави 52.50% от прогнозния БВП, а това е с 1.6 милиарда евро или с 4.1% повече в сравнение с края на юни миналата година.

Към 31 юли обаче бюджетът е бил в излишък от 1 милиард лева. За какво ще се похарчат 12 милиарда лева, - контрира финансовият министър на предходното правителство Асен Василев. Въпросът е съвсем логичен – под риск ли е финансовата стабилност и как да се ориентираме в играта на числата, съобщавани ни от различни финансови министри?

Въпросът е към Владислав Горанов – министър на финансите във второто и в третото правителство на Бойко Борисов. Какво показват изнесените от министър Росица Велкова данни, г-н Горанов?

Данните, които представи министър Велкова, са данни, които трябваше по-рано да бъдат представени на българското общество, още с предложението за актуализация на гласувания в пролетта на 2022 година Закон за държавния бюджет. Още тогава щяха да се видят, че ръстовете в текущите разходи, това, което се случва с пенсиите, и това, което се случва със заплатите в публичния сектор, неминуемо ще увеличи съществено ангажиментите за следващите години и ще натовари допълнително финансовата сметка на държавата.

Защото не може да се очаква да удвоиш от 2019 до 2023 година номинално разходите за пенсии, и от 10 милиарда те да станат 20, и това да не се отрази по някакъв начин на фискалния баланс. На практика това, което не разказа нашият министър Василев по това време, е последиците от политиките, които предложи, за да може и парламентът, и цялото общество да разбере какво ни очаква на база на решенията, които текущо се вземат.

Без излишен драматизъм когато се поемат значителни ангажименти, които в последствие трудно можеш да промениш, защото ако в една фирма можеш да съкратиш персонал в период на криза, то когато говорим за социални разходи и най-вече за пенсии, място за съкращения няма, е много възможно да усъмнеш с една сериозна сметка, и това не би трябвало да е изненада за никой.

Всъщност, това, което липсваше за по-ранен дебат в тази посока, е, че когато се предложи актуализацията от предходното правителство, един доста авантюристичен ход, защото тя се предложи когато стана ясно, че няма хомогенно управляващо мнозинство в предходния парламент, тогава трябваше да се разкаже за дългогодишните последици от решенията, които се вземат за съответната година.

За съжаление, това беше спестено и без да се казва, че е излъгано, българското общество беше подведено. Защото когато не виждаш последиците, е много лесно да взимаш смели решения. Общо взето това, което разказа Велкова, е, какво се случва 2023 година на база всички ангажименти, поети 2022 и 2021 година. Защото си спомняме, че опитът за изпреварващо нарастване на пенсионните доходи, колкото и да е вярно, че нашите пенсионери са с ниски доходи, не може да стане с магическа пръчка.

И това, което се предложи и прие в законодателството, е, че на практика ние ще финансираме пенсионната система основно с дългове през следващите години или ще трябва значително да ограничим разходите в други социални сфери, важни за държавата и обществото, за да можем да намалим дефицита в общата сметка. А разбира се, темата с данъците е най-лесна. Тя не е в полза на никой. Тоест, темата с промяна на данъчния модел.

Водещ: Г-н Горанов, защо въпреки излишъкът от 1 милиард за юли, какъвто се очаква и за август, за които излишъци говори предишния финансов министър Асен Василев, не можем да се гарантира, че няма да излезем на дефицит? Ето, вие казвате, че министър Велкова говори, какво ни чака догодина.

Нека да опростим разказа с примери от миналото. Първо, излишък в определен месец на бюджетната година е спекулативно да се твърди дотолкова, доколкото бюджетното салдо е определено за една година, то не се определя за конкретен месец в Закона за бюджета.

Ако погледнем Закона за бюджета, актуализиран, той предвижда 7.3 милиарда дефицит на държавния бюджет, като в това са включени всички очаквани постъпления от данъци и други приходи в бюджета и всички планирани разходи. Тоест, към определен момент на годината, и това се е случвало в доста по-сериозни размери в предходни години, имаш изоставане на разходите и сезонност в постъплението на приходите.

Ти в определен месец можеш да покажеш едно превишение на приходите към разходите към определен момент. Вие ако взимате заплата към първо число значи ли, че на втори число сте с излишък – не, вие трябва да използвате тази заплата за целия месец, ако този пример е удачен.

В този смисъл, ако през юли месец показва 1.5 милиарда превишение на приходите над разходите, ако погледнете в сравнение със същия период за миналата година, виждате едно изоставане в приходната част, което показва затруднена или неясно каква работа на приходната администрация, съчетано с още по-драматично изоставане в разходната част.

Защото на практика в споровете дали е важно или не е важно, или как са сключени договорите, или как се изпълняват, на практика българската държава задлъжня с милиарди към строителния бранш и не разплати почти нищо към тях. Тук като оставим настрана начинът, по който е правено това, за да не водим този спор дали е било коректно или некоректно, е важно да отбележим, че държавата е получила определена услуга и дължи определени средства на частния бизнес.

И в период на криза е изключително недалновидно държавата да става длъжник на частния бизнес. Но ето пример как към определен момент на бюджетната година вие може да твърдите, че имате излишък. По-скоро въпросът към Асен Василев, който е правил сметката за 2022 година, би следвало да бъде: Г-н Василев, кой от разходите, които вие сте включили в Закона за държавния бюджет за 2022 година, няма да се състои до края на годината, за да смятате, че дефицитът, който сте заложили, няма да се случи?

И отговорът, който финансовият министър Велкова даде, е, че всъщност няма много маневреност в разходната част на бюджета за 2022 година, разходи, от които да се откажем, за да смятаме, че сме на сигурна територия.

Водещ: Тя дори ги нарече "напрегнати".

Ами напрегната е всяка една сметка, която е с определена доза условност, първо, и второ, която се подчинява на несигурна макроикономическа прогноза. А макроикономическите прогнози, с които бяха готвени бюджетите за 2022 година, ако приемем, че 2 такива законопроекта са приемани, един през пролетта и един през лятото, когато се актуализира Закона за държавния бюджет, почива на докрай непрецизни макроикономически допускания, особено в частта за инфлация.

Но тук, пак казвам, голямата тема с нарастващия дефицит идва от желанието изпреварващо много бързо да нараснат пенсионните доходи. И тук има две теми, за да не ги наричам проблеми: първо, ясно е, че е пенсионните доходи в България са ниски, но още през миналия век, разбирайте 90-те години, когато се установи този пенсионен модел, той отчита степента на икономическото развитие на страната от една гледна точка, от друга гледна точка, индивидуалния принос на всяко от лицата, участващи в пенсионното осигуряване.

Ако приемем, че българското общество не е достатъчно успешно, за да осигури на пенсионерите полагаемите се доходи, за да имат нормален стандарт на живот, то това означава, че трябва да има консенсус, че всички други разходи, които правим през бюджета, ще бъдат оставени на страна, и ще се фокусираме основно върху пенсиите. Това е едната страна.

Такъв разказ и такъв дебат в обществото не се е водил досега. Той тепърва ще почне да се води, когато сметката е набъбнала дотам, че финансовият министър и правителствата ще трябва да избират кои разходи да ограничават, за да не изпаднат в процедура по свръхдефицит и да не трупат с бързи темпове нови дългове.

Защото според сметките на сегашния екип на Финансовото министерство, за следващите 3 години трябва да се вземат по 15 милиарда дълг на година – нещо, което само по себе си не е драматично дотолкова, доколкото нивата на дълг на България са относително ниски, но сигурни ли сме, че пазарът ще е готов да ни финансира с такива големи дългови обеми година след година и на каква цена?

Защото представете си хипотеза, в която пазарът откаже да финансира българското правителство, тогава вие си представяте, че просто в един момент няма да може да си плати правителството сметките, няма да може да финансира пенсиите, няма да може да финансира и другите дейности, които разчитат на публичния ресурс.

Но следващият проблем с пенсионната система, и той е не по-малък, напротив, според мен той е даже по-фундаментален, е, че с всички изменения през последната година и половина в пенсионните формули и слагането на кръпка върху кръпка с отделни изменения доведе дотам, че все повече се увеличава разчинаването между осигурителния принос на лицата и пенсиите, които те получават.

Това е проблем в две насоки. Първо, демотивира сегашните хора, които внасят осигурителни вноски да ги внасят, защото те си казват: каквото и да внасям, накрая не е ясно, какво точно ще получа, от една страна. От друга страна, увеличаването само на най-ниските пенсии без връзка с осигурителния принос демотивира тези, които през целия си трудов живот са се осигурявали на толкова, на колкото са работили, за сметка на хора, които не са работили на достатъчно високи възнаграждения или въобще не са работили.

А измененията, които пък се предвиждат за 1 октомври 2022 година са още по-драматични, защото те ще засегнат само 1/3 от пенсионерите и допълнително ще се затвърдят неравенствата и дефектите на пенсионно-осигурителния модел. Без драматизъм смея да заявя, че броженията след измененията, които ще влязат в сила през октомври, ще бъдат доста сериозни.

Тогава отново ще се търси решение, което да вкара някакъв елемент на справедливост, което става все по-трудно за намиране, а вече дори не говорим за фискалната цена за подобни заигравания с пенсионния модел. На практика сме почти на етапа, в който можем да заявим, че трябва рестарт на пенсионния модел.

Водещ: Тези огромни дефицити, които се очертават за догодина, как ще топят? Няма ли да се прибегне до вдигне на данъци или пък ще се тръгне към нов дълг, за което и вие говорите?

Въпрос на политическо решение. Сметката може да се балансира или с намалявани на разходи, или с увеличаване на приходите. Доколкото съм запознат за повече от 20 години прекарани в Министерство на финансите, структурата на държавния бюджет и на конструираната фискална програма не може за година или две да преглътне такива големи увеличавания на текущите разходи, разбирайте увеличенията на заплатите в държавната администрация и пенсиите.

В този смисъл аз предполагам и така изглежда, че ще бъде, следващите няколко години ние да приемаме бюджети със значителни в номинален размер дефицити, в порядъка на 10 и повече милиарда, които естествено могат да бъдат финансиране само с външен заем. Увеличението на данъците за мен не е решение, защото първо, в период на икономическа турбуленция да увеличаваш данъците е изключително недалновидно, и второ, този дебат не е проведен в обществото – кое наложи да се увеличават данъците.

Когато се води дебатът само по отношение на разходната част на бюджета и не се разказва честната история, отново реферирам към това, че Асен Василев не представи 3-годишна прогноза, за да се видят последиците от решенията от лятото на 2022 година, едва ли някой ще е готов с лека ръка да увеличи данъците на българските граждани.

Но това, което трябва да е справедливо разказано в обществото, е, че ако искаме да имаме драматично по-високи пенсионни доходи за нашите майки и бащи, ние имаме само един от следните два избора: или да оставим настрани всички други разходи, които са важни, като изграждане на инфраструктура, образование, здравеопазване, и да преминем съсредоточени основно върху плащането на пенсиите, или да трупаме дългове в годините, които в последствие отново икономически активните хора ще трябва да плащат.

За мен се отива към трупането на значителни дългове в следващите няколко години, защото както се изразяват бюджетарите, консолидацията, сиреч свиването на дефицита, няма да може да стане с тези темпове, с които ни се иска, нито има толкова пространство в разходите да се реже, нито лесно може да се увеличат данъците, а и да се увеличат, трудно биха били събрани в една икономическа несигурност. Така че следващите няколко години почти неминуемо ще имаме доста сериозни дефицити и дълг.

Водещ: И освен това, едва ли политически ще бъде приемливо да се върви към преструктуриране на разходи, съответно да се реже от определени пера.

Политиците през последните години живеят доста над земята и са основно подчинени на популистки подбуди и наддаване, когато се касае за разходи и благо на хората. В този смисъл съм склонен да мисля, че политическата класа няма ценност. Няма някой мъдрец между политиците който да каже: Ама чакайте сега това е глупост, не трябва да го правим. И в този смисъл обществото ще си плати тази цена.

Водещ: Министър Велкова напомни, че пред страната ни предстои поемането на нов дълг, както е залегнало и във финансовата рамка за тази година, с което би трябвало да се покрият предстоящи падежи – това са 8 милиарда евро от вътрешен и външен пазар, и като прибавим към тях и досегашните 41.5 милиарда евро, за които БНБ ни информира и на напомни.

Данните, които коментирате, те не са държавния дълг, те са консолидирания дълг на частния сектор и на правителството. Правителственият дълг е за радост доста по-малък номинал.

Водещ: Въпросът е дали сме се запътили към дългова спирала или дългова пропаст, г-н Горанов, с толкова дългове?

Знаете ли, дефиницията за дългова спирала е тогава, когато натрупаш толкова много дългове, че лихвените плащания по тях генерират нова и нова задлъжнялост. Далеч сме оттам. Но темповете на увеличение на дълговете в последните няколко годни действително са притеснителни, защото тези сметки, които са съставени от Министерството на финансите на база на поетите ангажименти за разходи в следващите 3 години, показват, че на практика само за 3-4 години ние ще удвоим нашия дълг – от близо 20 ще отиде на близо 40%, което действително е драматично.

Тоест, това е действително много голямо нарастване на дълга, удвояване като дял от БВП. Иначе номинално, тоест, като лева или евро, ще нарасне повече от 2 пъти заради ръста на БВП. Така че действително сме в капан, в който се вкарахме сами. Жалко е, ако политиците са го разбрали вчера от изявлението на Велкова.

Но чест прави на служебното правителство, че разказа състоянието на държавните финанси, тъй като тези, които си позволяват експерименти върху държавните системи, не съм сигурен доколко осъзнават последиците от техните действия. Затова е хубаво, че водим в момента този разговор, защото той можеше да не се състои до зимата, когато трябваше да се предложи някаква фискална рамка в новия парламент.

И тогава изведнъж щяха числата да са същите, но хората нямаше да са разбрали последиците от едно авантюристично управление на публичните финанси от последната година и половина.

Водещ: По кои финансови и икономически показали ви се струва, че най-много се лъже или поне разкрасява сега, през кампанията?

През кампанията не се говори за икономически показатели. И всъщност, ще бъда приятно изненадан, ако въобще има кампания. Защото от последната година и половина аз кампания с политики и програми не съм чул. За програма примерно на новата партия "Продължаваме промяната" може би евентуално скоро ще чуем.

Но това, което правиха в един столичен мол, то не видя бял свят като управленска програма на правителство. Така че много е хубаво, че повдигате този въпрос. Но аз пожелавам да имаме кампания с приоритети и с политики. Последните няколко пъти нямахме. Последните няколко пъти Асен Василев обясняваше, как 8 милиарда се крадат, Корнелия Нинова обясняваше как 10 милиарда се крадат.

Година и половина след като ГЕРБ не е в управлението нито 8, нито 10 милиарда се появиха някъде, което означава едно от двете неща: или продължават да се крадат, или не са се крали. И двата отговора не са задоволителни. Казваше се, как ще се направят 5 моста на Дунав, и всякакви други измишльотини, да не ги цитирам, и в един момент се оказа, че ние сме в ситуация когато определена група политици се държат към българския народ като "Ало измамници" към пенсионери, които си хвърлят спестяванията от терасата.

Дано хората да се научат да гледат с по-голямо подозрение и с по-голяма зрялост към това, което им се предлага от всякакви разказвачи на истории.

Водещ: Казахте в началото на интервюто, че нарастването на пенсионните доходи, което се направи по време на последната актуализация на бюджета, ще предизвика бунтове през октомври.

Това, което казах, за да сме прецизни, е, че измененията в Кодекса за социално осигуряване, които предвиждат осъвременяването на определени пенсии от 1 октомври 2022 година, не е добро решение, защото ще изкриви допълнително моделът, и увеличение ще получат една много малка част от българските пенсионери. Това казах. И от близо 2.1 милиона пенсионери ще получат увеличение само около 700 000, очаквам останалите да бъдат разочаровани.

Водещ: Може ли да се превъзмогне тази ситуация, може ли да се избегне?

С натрупването на допълнителни грешки в модела. Защото когато правиш една грешка, която не е съобразена с начина, по който функционира пенсионната формула и модел, единственият начин да я изправиш е да направиш още по-голяма грешка.

Водещ: Тоест, да доведеш до още повече недоволство и до още повече гняв сред по-възрастното население.

И приказките как са увеличили пенсиите, в един момент се оказва, че не са ги увеличили справедливо, не са ги увеличили пропорционално. Пак казвам, не случайно години наред се водеше дебат от края на 90-те за новия пенсионен модел. Той не беше измислен на коляно, нито за един ден, в него имаше правила и принципи, и субординация между отделните осигурителни рискове и правилата, които да ползват хората.

Появиха се изведнъж някакви хора, които много го разбират, и го счупиха за няколко месеца. Приемам критиката, че грешката стартира с тези 50-60 лева, които се даваха на всеки един пенсионер като помощ от правителството, но това…

Водещ: Правителството на ГЕРБ имате предвид?

Точно така. Но това не беше трайно решение и беше категорично свързано с периода на КОВИД кризата. В последствие обаче се оказа, че подобни временни решения се оказват натрупани като грешки в системата на пенсионно осигуряване и изкривяват допълнително.

Водещ: Ще се плати ли електоралната сметка за свършеното досега, особено през последната година?

Това е най-лесният отговор: на 3-ти ще ви кажа. Сигурно тези, които участваха в несистемни коалиции, би трябвало да платят електорална сметка, ако имаме политически зряло общество. Нямам никакво основание да се съмнявам в това.